Бягащата с вълци – Клариса Пинкола Естес

0
Във всяка жена живее могъща сила, носеща позитивни инстинкти, пламенно творчество и вечно познание. Тя е Дивата жена, която представлява инстинктивната природа на жените. Но тя е застрашен от изчезване вид. В БЯГАЩАТА С ВЪЛЦИ д-р Естес разкрива богати интеркултурни митове, приказки и истории, много от които от собственото й семейство, за да помогне на жените да възстановят връзката си със здравите атрибути на тази инстинктивна природа. Чрез историите и коментарите в тази забележителна книга ние възвръщаме обичта си към ДИВАТА ЖЕНА, разбираме я и я приемаме в дълбокото си психе едновременно като вълшебство и лекарство. Д-р Естес е създала нов речник на женското психе. Плодородна и животворна, това е психология на жените в най-истинския смисъл на думата, познание за душата.

“Бягащата с вълци” вече е почти митологична книга – за нея е писано, писано, обсъждана е, четена, препоръчвана, предавана от жена на жена.. до мен стигна в точния момент, когато изследването на собствената ти същност като жена изплува на повърхността като най-важната задача, за да продължиш напред по-силна и по-осъзната. няма как да опиша съдържанието на книгата – най-просто казано тя е опит да открием мъдрост в приказките, в древните истории, които от край време ни учат кои сме. не е леко четиво, защото изисква вникване и афинитет към самоанализ, но и не е нужно да се чете последователно и открай до край – тя стои на нощното шкафче месеци наред заедно с други книги, и когато сърцето посегне към нея, тя откликва с мъдрост.

От всички истории в книгата на този етап от живота себе си открих в приказката за Василиса премъдра. ето малко извадки от страниците с подгънати ъгълчета (които са изпъстрени с толкова символика и термини, че опасявам се трябва все пак да прочетете поне цялата приказка..) и все пак:

“В приказката за Василиса се говори за предаването на благословията на женската интуиция от майка на дъщеря, от поколение на поколение. Тази велика сила се състои от бързо като мълния вътрешно зрение, вътрешен слух, вътрешно осезание и вътрешно познание.”

“Понякога жената се бои дори за кратко да изгуби чувството си за сигурност. Тя трябва просто да се хвърли в неизвестността. само така ще възвърне интуитивната си природа.”

По някое време в приказката в живота на Василиса се появяват злата мащеха и нейните дъщери…
“Задачите на жената на този етап са: (…) да открие, че като е добра, мила и послушна, животът й не става по-щастлив. (…) Директно да изпита собствената си тъмна природа. (…) Да противопостави онова, на което са я учили, на действителната си същност. Да остави старата си същност да умре и да позволи на новата си интуитивна същност да се роди.”

“Покорството води до смайващо осъзнаване, до което трябва да стигнат всички жени. А именно: да сме такива, каквито сме, означава да бъдем отхвърлени от много други, но пък да се подчиняваме на чуждите желания , означава да бъдем отхвърлени от самите себе си. тази мисъл, разбира се, е мъчителна, но изборът е ясен.”

“Много жени се възстановяват от комплекса да са “мили”. Въпреки че през деня широко са се усмихвали, нощем те скърцат със зъби като зверове – Баба Яга в тяхното психе се опитва да се покаже на повърхността.”

“Баба Яга изграе ролята на инстинктивната природа, дегизирана като вещица. Подобно на думата “дива”, думата “вещица” днес има пейоративен смисъл, но в далечното минало така са наричали и младите, и старите лечителки. На английски думата “вещица” – “witch”, произлиза от “wit” – мъдрост.”

“Да, ние казваме, че е добре да сме Яги и че трябва да сме в състояние да го издържим. Да сме силни, не означава да развиваме мускулите си. Това означава да приемаме силата си, без да бягаме, активно да живеем с дивата природа по свой собствен начин. Това означава да сме способни да учим, да сме способни да издържаме на онова, което знаем. Което означава да живеем.”

“Как да храним психичната Баба Яга, с какво се храни толкова дива богиня? Първо, за да й сготвим, трябва да накладем огън – жената трябва да е готова да пламти от думи, идеи, копнеж по онова, което обича. Именно тази страст е в основата на готвенето, а неговото съдържание са оригиналните женски идеи.”

“Дивата душа се храни с нови и абсолютно оригинални неща, неизследвани посоки, всеотдайност към изкуството и работата. (…) без огъня, нашите велики идеи, нашите оригинални мисли, нашите стремления и копнежи остават “сурови”, а ние – неудовлетворени.

“Подреждането, за което става дума в приказката, се явява, когато се изправим пред дилема или въпрос, но нищо не ни помага да открием отговора.”

“Макар че кротостта може да съществува с дивото, дивото не е в състояние дълго да съществува с кротостта.
Когато възприемат този аспект на Баба Яга, жените престават безапелационно да приемат всичко, което срещат по пътя си.”

“Единственият начин да поддържаме връзката си с дивото е да се вслушваме в истинските си желания. Това е отделянето на маковото семе от пръстта. (…) Когато сме свързани с инстинктивната си Същност, с естествената, дива душа на женствеността, ние плъзгаме поглед пред себе си и казваме: “За какво съм гладна?”. Без да гледаме нищо външно, ние се обръщаме към себе си и питаме: “За какво копнея? Какво искам в момента?” (…) Налага се да го потърсим – понякога доста дълго. Но накрая ще го открием и ще се радваме, че сме се посъветвали с по-дълбоките си желания.

***

„Бягащата с вълци“ е най-истинското и ценно знание, предадено от жена на жени. Тя трябва да бъде четена и препрочитана в различни възрасти и в различни моменти от живота. Тя се чете с очите, но се усеща чрез кожата, влиза в кръвоносната система и остава там. На моменти захапва за гърлото, но за да те събуди, да те срита в задника и да те изцери. Нейната мъдрост е първична и дълбока и стига до основите на същинското ни Аз, на психето, нашата обща майка – Дивата жена.

Много жени се „омъжват“ за опустошителни мъже, ситуации, моменти или чувства, които смучат жизнената им сила и ги лишават от истинската им, търсеща и любознателна натура. За себе си мога да кажа, че сама съм се закачала за такива „спътници“, че съм живяла като жена на Синята брада – научена да се примирявам, да приемам безмълвно и преди всичко да не „душа“ наоколо. Не трябва да лишаваш вълка от обоняние, така както не трябва да отнемаш своята първична женска енергия. Така ще увредиш емоционалността си, а именно женската емоционалност е Създателката, Майката, Онази, която вижда в тъмното.

Независимо дали с „хищника“ от сънищата ни, с историята за тюленовата кожа или чрез символиката на Василиса Премъдрата, „Бягащата с вълци“ дава насоки как да преодолеем страховете, негативизма, себеотрицанието или себеподценяването и комплексите си, за да живеем пълноценно, в мир и хармония с Дивата жена, как да се изправим срещу най-тъмните кътчета на психиката си и да ги победим, как да се вслушваме във вътрешния си глас и в гласа на La Que Sabe – Онази, която знае как да променим отношението си към живота от „каквото е писано, ще се случи“ към „искам да видя всичко, каквото има за виждане“.

Книгата е безценен извор на знания за смисъла на жената, за нейната социороля, за реалните ѝ нужди, сила и стремежи. Oтвoрете на произволна страница и ви споделям: „Съветвам ви да направите descansos, да седнете пред диаграмата на своя живот и да попитате: „Къде са кръстчетата? Къде са местата, които трябва да се помнят, които трябва да бъдат благословени?“ Във всички тях има смисъл, който вие използвате в днешния си живот. Трябва да го помните, ала в същото време трябва и да го забравите. Нужно е време. И търпение.“

Международен супербестселър – Преведена на 27 езика!
Прочетете я – НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЯКА ЖЕНА И СЕМЕЙСТВО

Download/Свали от тук

 

Share.

Leave A Reply