Дневник от панелните блокове – Никола Крумов (допълнено издание, Авг.2016)

1

dnevnik-ot-panelnite-blokoveЗдравейте. Аз съм Никола Крумов – на трийсет и няколко години от северозападните села. Приятелите се обръщат към мен с „Кольо“, а любимата с „ще те убия“. На нашата улица в село съм четвъртият най-умен човек (ако броим животните съм шести). Много хора са ми казвали, че външно приличам на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно приличам на елен. Обичам да се забавлявам на маса с моите хора, а после вкъщи да ми се карат. Гордея се с това, че отдавна разбрах жените (за съжаление не разбирам разбраното).

Искам да благодаря на майка си Красимира, годеницата ми Нора, котката Ивелина, издателката Гергана Турийска, Ясен Козев, Яни Димитров, Мария Добрева, Росен Дуков, Емил Русанов, както и на другите приятели. На читателите си благодаря отделно – без вас тази книга нямаше да я има. Желая ви пълни бусове със здраве, впечатляващ секс и много веселби. Заповядайте във Фейсбук страницата ми.

 ***

Никола Крумов разказва смешни кратки истории във фейсбук и в един момент се натрупва критична маса от щастливи читатели, която го тласва към издаването на историите му в книга. А те, фейлетоните му, са основно за: него, годеницата му Нора и котката им Ивелина.

Главният герой е уж типичен представител на клишето за вида неандерталци от северозападна България, но същевременно това е външна черупка, която в моменти на крайна мобилизация може да бъде отстранена, за да блесне ранима и човеколюбива същност. Високо морална и справедлива. Но нея обикновено я мяркаме за кратко, в повечето от кратките и смешни историйки заварваме героя по потник, да пуши и пие от сутринта, да за мърля и троши неловко всичко, до което се докосне, да забърква каши, трудни за обясняване, но всичко му се прощава великодушно от годеницата с божествено тяло, която на всичкото отгоре всеки път неизменно го награждава с плътско щастие. Защо ли? Защото е Мъж!

Авторът е самороден талант. Той не е литератор и не пише така книжовно и премерено, както би очаквал човек, когато чете нещо написано в книга. Стилът е по-скоро като на онези духовити образи, каквито всички сме срещали, които без да питат започват да ти разправят за собствените си подвизи от казармата, за успехите им сред жените, за колите, спорта… Видимо липсва школуваното писане на професионален писател. Метафорите са оригинални и най-често смешни, но с прочитането на няколко разказа постройката става предвидима и леко доскучава, защото винаги е една и съща. Освен кратките фейлетончета за Суперкольо, Норка и Ивелина, книжката съдържа и няколко по-дълги истории, както и известен брой стихчета. Последните не ги четете, ще си развалите впечатлението от духовитостите от първата част.

***
Дневникът е със скромен (като за свикналия на многотомни поредици наш читател) обем, с доста забавна корица, на хубава хартия и не изглежда да са пестили от редактори и предпечат. В изданието различните Фейсбук статуси, пускани в нета както падне, са разделени за разнообразие на Истории, Разкази и Поезия. Което помага за превръщането на куп хаотични скечове в книга с някаква литературна стойност, макар и не за всеки вкус.
Голяма част от популярността се дължи на тоновете комични Истории за Несгодите на Кольо, Нора и Ивелина. Понякога са написани от женска и котешка гледна точка, макар и все така в стил Кольо. Разпасаният, разгонен и мързелив бг мачо, изпълнен с добри намерения и 2 леви ръце, попада в абсурдни ситуации, достойни за международен цирк. И макар да са леко еднотипни, ако ги следиш ревностно, точно този стил и известна хронология ги превръща в прекрасно забавление, докато тъпееш в офиса или транспорта.
***
Все пак не очаквайте някакъв висок литературен език
, някакви похвати от висок ред, чудеса, алюзии и разни поучения за следващите поколения, но е забавно, ужасно забавно, и е по-уместния начин да прекарате няколко часа, докато се возите в градския транспорт, посещавате белия трон или просто ви се иска да се похилите .
В началото тръгва за бавно като плетеница между простащината и шегата. Вулгарности имаше и в първата част, но някак търпимо. След това вулгарният език за някой дойде в повече. Не гарантираме, че ще допадне на всеки, но си заслужава да се погледне и всеки сам да си реши. Все пак е една от най-продаваните книги в електронния магазин Ozone.bg за 2015 г.
Приятно четене: (добавени са и допълнителни разказчета (Глава 4) взети от личния блог както и личния фейсбук профил на Автора, неналични в хартиеното копие на книжката)
Това са още близо 50 допълнителни разкази, хронологично подредени за периода: Май,2013 – Август,2016)
Свалете ‘Дневник от панелните блокове’ в различни формати оттук
Share.

1 Comment

  1. Трендафил on

    Свежо написано. Някои неща се повтарят, но това не е толкова досадно. Благодаря на автора и здателството да се запозная с тях

Leave A Reply