Живот без ограничения – Ник Вуйчич

0

nick-vujicic-jivot-bez-ogranichenia-cover-3x2Вдъхновяваща книга от изключителен човек. Роден без ръце и крака, Ник Вуйчич преодолява недъга си, за да заживее не просто независим, но и богат и пълноценен живот, превръщайки се в пример за всеки, който търси истинското щастие. В момента той изнася мотивационни лекции по цял свят с огромен успех. Основното му послание е, че най-важното за всеки човек е да открие цел в живота си независимо от трудностите или привидно непреодолимите пречки.

Ник разказва историята на физическия си недъг и емоционалната битка, която е водил в опита си да се справи с него като дете, юноша и в ранната си зрялост. “Прекарах един изключително дълъг и самотен период, в който се чудех дали на света има някой друг като мен и дали животът ми има някакъв смисъл, различен от този на болката и унижението.” – Той споделя как вярата му в Бог е била основното му упование и обяснява, че след като е открил своята цел – да помага на хората да направят собствения си живот и света като цяло по-добри, той се сдобива с увереността да си изгради един удовлетворяващ и плодотворен живот без ограничения. Ник Вуйчич предлага практически съвети как да направим живота си пълноценен и щастлив, да печелим доверието на другите, да изграждаме подкрепящи взаимоотношения и да укрепваме по пътя си. Той окуражава читателя, като му показва как сам се е научил да приема това, което не може да промени, и да се съсредоточава върху това, което може.

„Обикновено именно предизвикателствата по пътя ни показват кои сме всъщност.“ – Ник Вуйчич

“Наистина вярвам, че в живота ми няма никакви ограничения! Искам и вие да мислите така, независимо от предизвикателствата пред вас. В началото на съвместното ни пътуване ви моля за момент да помислите за ограниченията, които сте поставили в живота си или сте позволили на другите да го направят. Сега се замислете какво би било да се освободите от тези ограничения. Какъв щеше да бъде животът ви, ако абсолютно всичко бе възможно?” – Ник Вуйчич

Роден без крака и ръце, още от дете на Ник Вуйчич му се налага да преодолява невъобразими трудности. И не само успява да превъзмогне физическия недъг, но се впуска в живота с такова настървение, че днес води едно динамично, щастливо и пълноценно съществуване, с каквото малко хора могат да се похвалят. Липсата на крайници не пречи на Ник да бъде напълно самостоятелен, да лови риба, да свири на барабани, да плува и дори да кара сърф.

Ник се изявява като мотивационен говорител и обикаля цялото земно кълбо с мисията да вдъхне вяра и сили на тези, които ги нямат. Чрез своята история цели да докаже, че ограниченията са единствено в ума ни. Вуйчич невинаги е бил толкова уверен, колкото е днес. Като всеки човек и той е изпадал в трудни моменти на самота и съмнения, но именно неговата различност го дарява с търпение, борбеност и мъдрост. Той се опитва да приема това, което не може да промени, и да се съсредоточава върху онова, което може.
Но липсата на крайници не непременно означава липса на мечти и воля за тяхното осъществяване, и Ник в пълна степен осъзнава това. Той е човек, който преодолява отрицателната роля на жертва, в която го поставя „съдбата” и се стреми да направи най-доброто от това, което има, рисувайки красивия образ на светлото си бъдеще. Нека почерпим вдъхновение от някои негови мисли, с помощта на които Ник не само ходи – той лети:

  • Повечето трудности, пред които се изправяш, ти предлагат възможността да разбереш кой си всъщност и с кои от даровете си можеш да направиш добро на останалите.
  • Изпитанията не те спъват – те те правят по-силен.
  • Ако имаш желание и хъс да постигнеш нещо и то не е в разрез с Божията воля, то ти непременно ще го постигнеш.
  • Божията любов към теб е безусловна.
  • Бог помага на онзи, който сам си помага.
  • Бог не прави грешки, а прави чудеса.
  • В моменти на безпътие, когато не получаваш отговор на молитвите си и най-големите ти страхове са станали реалност, спасението се крие във връзката ти с околните.
  • Тъгата си има определена роля. Съвсем нормално е да изпитваш това чувство, но никога не бива да му позволяваш да властва над мислите ти денем и нощем.
  • Вместо да се съсредоточаваш върху болката, която чувстваш, по-добре направи усилие да облекчиш чуждата.
  • Страданието те води до място, където пътят се разклонява и можеш да избереш да поемеш надолу, към отчаянието или да тръгнеш нагоре, по хълма на надеждата, като възприемеш нагласа за благодарност.
  • Победени са само онези, които не опитват отново.
  • Когато избереш благодарността пред мъченичеството, огорчението или отчаянието, ще можеш да преодолееш всички изпитания на пътя си.
  • Ако се стремиш към временни удоволствия, ще си доволен само за известно време.
  • Когато откриеш истинското си предназначение, ти можеш да живееш дори и само заради него.
  • Ще изпиташ удовлетворение, когато намериш начин да използваш талантите и интересите си пълноценно, до краен предел.
  • Да се реализираш не значи да притежаваш. В живота не е важно да имаш, а да бъдеш.

Историята на Ник е невероятна и показва, че чистият човешкият дух може да надделее над всички ограничения. Неслучайно той решава да я запише и сподели със света, издавайки книгата си. В „Живот без ограничения“ Ник Вуйчич ни повежда по безкрайните препятствия на своя живот и ни разказва уроците, които са го превърнали в тази жизнена и забележителна личност, която е. Кален с изключително чувство за самоирония, с доброта, вяра и целеустременост, Ник ни учи как да поемем отговорност за собственото си щастие. Кара ни да си представим какъв би бил животът ни, ако всичко беше възможно, а после ни доказва, че наистина е така. Всяко ограничение, което си поставяме, е наше собствено дело. И няма по-сигурно доказателство за думите на Ник Вуйчич от собствената му невероятна история.

Няколко изрезки от книгата:

Някои травми се лекуват по-бързо, когато има движение. Същото важи и за спънките в живота. Може да изгубиш работата си. Връзката ти да се разпадне. Сметките да се трупат. Не оставяй живота си в застой, за да имаш възможност непрестанно да се връщаш към старите рани и тяхната несправедливост. Вместо това намери начин да продължиш напред. Може би те чака по-добра работа, която си струва повече и носи по-голямо удовлетворение. Връзката ти навярно се е нуждаела от освежаване или пък партньорът, подходящ за теб, е някой друг. Може би финансовите ти притеснения ще те подтикнат да намериш нови находчиви начини да пестиш и да се замогнеш.
Невинаги можеш да контролираш това, което ти се случва. В живота има събития, които не са станали по твоя вина, и такива, които не си способен да предотвратиш. Вариантите са два – или да се предадеш, или да продължиш да се бориш за по-добър живот. Аз съм на мнение, че за всичко си има причина и в крайна сметка нещата се случват за добро.
***
Способността на хората да разсъждават може да бъде както благословия, така и проклятие. Подобно на родителите ми навярно и теб са те измъчвали мисли за бъдещето. И все пак неведнъж се е оказвало, че това, от което си се страхувал, въобще не е чак такъв проблем. Няма нищо лошо в това да гледаш напред и да кроиш планове, но не забравяй, че най-лошите ти страхове може да се окажат и най-хубавата изненада. Често нещата в живота се случват за добро.
***
Повечето от най-големите страхове на родителите ми никога не станаха реалност. Със сигурност не им беше лесно да ме отгледат, но мисля, че ако ги попиташ, ще ти кажат, че въпреки изпитанията сме прекарвали времето си в смях и веселие. Имах напълно нормално детство и точно като всеки голям брат обичах да тормозя по-малките си брат и сестра Аарон и Мишел!
***
Точно сега животът може да те мачка. Може да се чудиш дали някога щастието ще ти се усмихне. Уверявам те, че дори не можеш да си представиш хубавите неща, които те чакат, ако откажеш да се предадеш. Съсредоточи се върху мечтата си. Направи каквото е нужно, за да не отпаднеш от играта. В твои ръце е възможността да промениш положението си. Преследвай това, за което жадуваш, каквото и да е то.
***
Животът ми е приключенска сага, която се пише в момента – такъв е и твоят. Започни да пишеш първата глава още сега. Изпълни я е приключения, любов и щастие. Преживявай историята, докато я пишеш!
***
Баща ми ме уверяваше, че Бог не прави грешки, но на моменти не можех да се отърся от усещането, че аз бях изключението от това правило.
„Защо не можа да ми дадеш поне една ръка? – питах аз Бог. – Замисли се колко неща щях да мога да правя с нея!“
***
Дълго време смятах, че ако тялото ми беше „по-нормално“, животът ми щеше да е песен. Не проумявах обаче, че не бе нужно да съм нормален – достатъчно бе просто да съм себе си, дете на баща си, изпълняващо Божия план. В началото отказвах да приема, че истинският ми проблем не бе тялото, а границите, които сам си поставях, както и ограничената представа за възможностите в живота ми.
Ако не се намираш там, където ти се иска, или ако не си постигнал всичко, на което си се надявал, най-вероятно трябва да потърсиш причината не около теб, а вътре в себе си. Поеми отговорност и после предприеми действие. Преди всичко обаче трябва да вярваш в себе си и в стойността си. Не може да се надяваш някой друг да открие това, което е скрито вътре в теб. Не може да чакаш да се случи чудо или пък да се появи „идеалната възможност“.
***
Недостатъците ми бяха предимно физически, но несъмнено влияеха и на емоционалното ми състояние. Преминах през много тежък период на депресия в ранна възраст. След това навлязох в тийнейджърските си години и с голяма изненада и безкрайна благодарност установих, че постепенно бях приет – първо от себе си и после от останалите.
Всеки преминава през периоди, в които се чувства отритнат, отчужден или лишен от обич. Всеки има моменти, когато се чувства несигурен. Повечето деца се страхуват, че ще им се подиграват, задето имат големи носове или прекалено къдрава коса. Възрастните се страхуват, че няма да могат да си платят сметките или че няма да отговорят на нечии очаквания.
***
Ще се сблъскаш с моменти на съмнение и страх. Случва се на всеки. Нормално е понякога да се чувстваш потиснат – това е част от човешката природа. Подобни чувства представляват опасност само ако позволиш на отрицателните мисли да се застоят, вместо да отшумят.
Когато вярваш, че си благословен с таланти, познание, любов, които да споделиш с останалите, ти поемаш по пътя към самоприемане дори и дарбите ти все още да не са така очевидни. След като направиш първата крачка, останалите ще те намерят и ще вървят редом с теб.
***
Знаеш ли, понякога Бог очаква да му удариш едно рамо. Може да желаеш нещо. Може да мечтаеш. Може да се надяваш. Но трябва и да положиш усилия за тези желания, мечти и надежди. Трябва да се постараеш, за да постигнеш това, което искаш. Исках децата в училище да знаят, че вътрешно съм точно като тях, но трябваше да изляза от черупката си, за да го постигна. Бях стократно възнаграден за куража си.
***
Има една прекрасна истина, която е фундаментална за съществуването ни. За мен е непонятно защо не я преподават в училище. Тя гласи, че всеки от нас притежава някаква дарба – талант, умение, занаят, вещина – която ни доставя удоволствие и ни увлича и ключът към щастието ни често се крие именно в тази дарба.
Всички се явяваме на бял свят голи и носещи надежда. Идваме с дарове, които чакат да бъдат отворени. Когато откриеш нещо, което те влече толкова силно, че си готов да го правиш безвъзмездно по цял ден, всеки ден, значи си на прав път. Когато откриеш някой, който е готов да плати за него, значи имаш професия.
***
От много малък обаче съм силно увлечен от това да споделям вярата и надеждата си за по-добър живот. Когато откриеш истинското си предназначение, се появява и страстта. Тогава започваш да живееш единствено заради нея.
Ако все още търсиш посоката, знай, че е нормално да изпитваш леко разочарование. Животът е маратон, а не спринт. Копнежът ти да намериш смисъл е знак, че израстваш, преминаваш отвъд ограниченията и развиваш талантите си. Разумно е от време на време да обръщаш внимание на това докъде си стигнал и да се замисляш дали действията и приоритетите ти служат в името на висшата ти цел.
***
Животът, лишен от смисъл, е обречен. Живот без надежда е и живот без вяра. Ако намериш начин да дадеш своя принос, ще откриеш и смисъл, а надеждата и вярата ще се появят от само себе си и ще те съпътстват и занапред.
***
Покойната Хелън Келър е загубила зрението и слуха си, преди да навърши две години, вследствие на заболяване, но въпреки това е станала световноизвестен автор, оратор и обществен активист. Тази велика жена е казала, че истинското щастие идва в резултат на „предаността на една достойна цел“.
Какво ли значи това? За мен лично означава да си верен на дарбите си, да ги развиваш, да ги споделяш и да им се наслаждаваш. Значи да преодолееш стремежа към наслада и да се впуснеш в по-зрялото търсене на смисъл и удовлетворение.
Най-хубавите награди идват, когато дадеш нещо от себе си. Например, когато подобриш живота на другите, когато си част от нещо по-голямо от теб самия или когато направиш добро. Не е нужно да си Майка Тереза, за да го постигнеш. Възможно е дори да си „инвалид“ и пак да оставиш следа.
***
Ще изпиташ удовлетворение, когато намериш начин да използваш талантите и интересите си пълноценно, до краен предел. Приеми моментната наслада докрай. Не се подда­вай на изкушението да се целиш към материални неща като перфектната къща, най-яките дрехи или най-готината кола. Синдромът „само ако имах X, щях да съм щастлив“ е масова заблуда. Ако търсиш щастието в предмети, никога няма да го намериш.
Огледай се. Насочи поглед към душата си.
***
Най-важно от всичко е да узнаеш каква е мисията ти. Уве­рявам те, че и ти можеш да допринесеш с нещо. Дори все още да не знаеш с какво, но нямаше да си на тази планета, ако не беше така. Знам със сигурност, че Бог не прави греш­ки, но прави чудеса. Аз съм едно от тях. Ти си друго.
***
Един от най-ефикасните методи да продължиш да се кре­пиш, когато молитвите ти остават нечути, Е КАТО ПРОТЕГНЕШ РЪКА НА ОСТАНАЛИТЕ. Ако страданието ти тежи, опитай се да облекчиш мъката на някой друг и му вдъхни надежда. Оку­ражи го, за да знае, че не е сам. Предлагай състрадание, когато и ти се нуждаеш от него. Бъди приятел, когато се нуждаеш от такъв. Раздавай надежда, когато най-много ти е нужна.
Все още съм млад и не претендирам, че знам всичко, но все повече осъзнавам, че в моменти на безпътие, когато не получаваме отговор на молитвите си и най-големите ни страхове са станали реалност, спасението се крие във връз­ката ни с околните. За мен и събратята ми християни то е най-вече във връзката с Бог и вярата в Неговата любов и мъдрост.
***
Понеже съм вярващ човек, в тъжни моменти се осланям на вярата си. Всъщност обаче (може и да е изненадващо) по­знанията ми по счетоводство ми предоставят по-прагматичен подход. Като кажеш, че си изгубил надежда, това значи, че според теб шансът в живота ти отново да се случи нещо хубаво е нулев.
Нулев ? Малко е крайно, не мислиш ли? Силата на надеж­дата за по-светло бъдеще е толкова неоспорима, че според мен е много по-вероятно дните ти да се променят към по-до­бро. Надеждата заедно с вярата и любовта са един от стъл­бовете на одухотвореността. Каквато и да е религията ти, никога не бива да се лишаваш от нея, защото тя е в основата на всичко хубаво в живота. Ако нямаш надежда, ще се за­мислиш ли за семейство? Без нея ще се опиташ ли някога да научиш нещо ново? Тя е трамплин за почти всяка стъпка, която предприемаме, а аз пиша тази книга с надеждата, че ще намериш по-добър живот, в който няма ограничения.
***
Майка ми, благословена да е, взе важно решение на ранен етап от живота ми. „Николас, трябва да си играеш с нормал­ни деца, защото си нормален. Просто ти липсва това-онова, нищо повече“, каза тя и тези думи бяха мотото за следващи­те години. Тя не искаше да се чувствам по-малко нормален от останалите или пък да съм ограничен по някакъв начин. Не искаше да стана затворен в себе си, срамежлив или не­уверен просто защото се различавам физически от остана­лите.
Едва ли съм си давал сметка, че родителите ми дори то­гава са се опитвали да посеят у мен убеждението, че имам пълното право да живея, без да ми лепват етикети или да ми поставят ограничения. На теб също ти се полага това пра­во.
***
После започвам да ги насърчавам – така както насърчавам и теб в момента – да повярват, че пред тях има многобройни възможности. Ключът към прогреса дори когато времена­та са тежки, се свежда до това да оставиш визията за бъдещето ти да се ръководи не от това, което виждаш, а от онова, което си представяш. Ето това се нарича вяра.
Дори когато ти се случи неприятност или трагедия, често същест­вува неочаквана, съвсем невероятна и напълно невъобра­зима полза, която би могла да бъде извлечена. Може и да не се случи веднага. Понякога ще се чудиш какво ли добро би могло да произлезе от това. Вярвай обаче, че всичко се случва за добро – дори трагедиите могат да се превърнат в триумфи.
***
Операция на носа няма да внесе радост в живота ти. Това, че имаш Ферари, няма да предизвика възхищение у милиони хора. Вече притежаваш каквото е нужно, за да си обичан и ценен – въпросът е да освободиш и да усъвършенстваш това, което е вътре в теб. Не можеш да бъдеш идеален и това е напълно нормално. Идеята е не да постигнеш съвършен­ство, а да се стремиш към него.
Искаш да продължиш да се бориш, да израстваш, да даваш всичко, което е нужно, така че накрая да се обърнеш назад и да си кажеш: „Дадох най-доброто от себе си“.
***
Философът и психолог Уилям Джеймс, който е преподавал в Харвард, е казал, че едно от най-великите открития на поколението му е прозрението, че като променим нагласата си, можем да променим живота си.
Независимо дали го осъзнаваш, или не, ти виждаш света от собствената си уникална гледна точка, която се основава на разбиранията ти за добро и зло, правилно и грешно, чест­но и нечестно. Решенията и действията ти се базират на тази гледна точка, така че, ако нещата не се получават, от теб зависи да коригираш нагласата си и да промениш живота си.
Мисли за нагласата си като за дистанционно на телевизор. Ако програмата, която гледаш, не ти допада, просто взимаш дистанционното и я сменяш.
***
Джони чувствала, че светът й е длъжен, защото вече не можела да си служи с ръцете и краката си. Впоследствие осъзнала, че най-лесният изход е да се правиш на жертва. Всеки от нас би имал основание да каже, че е потърпевш от едно или друго нещастие. Някои хора се смятат за жерт­ви, защото са родени в нищета. Други, защото родителите им са разведени, здравето им е разклатено, работата им е неприятна. Трети, защото не са толкова слаби, високи или красиви, колкото им се иска.
Живеейки с нагласата, че ни се полагат само хубави неща, ние се чувстваме ограбени и възмутени, когато се случи нещо, което ни създава неудобства. Тогава търсим кого да обвиним и изискваме той да плати за несгодите ни, каквито и да са те. Когато станем егоцентрични, ние се превръщаме в професионални жертви. Самосъжалението е най-досадната, неплодотворна и неудовлетворителна забава, на която можеш да отидеш. Ще слушаш „Бедната злочеста аз“ тол­кова пъти, че накрая ще ти се иска да си оскубеш косата и да се скриеш някъде.
***
Понякога най-добрият начин да се измъкнеш от пропаст­та или да преодолееш изпитание е като направиш собстве­ния си живот или този на другите по-хубав. Сократ е казал: „Нека този, който иска да промени света, помръдне първо себе си“. Когато не се появява възможност, опитай се да я създадеш. Когато те е ударила и повалила съкрушителна загу­ба или трагедия, позволи си да скърбиш известно време, а след това се опитай поне донякъде да направиш от злото добро.
Когато се настроиш да действаш, получаваш инерция. Няма съмнение, че първите крачки са най-трудни. Понякога дори да станеш от леглото може да ти се струва невъзмож­но, но веднъж изправиш ли се, можеш да продължиш на­пред, а докато вървиш напред, ти се отдалечаваш от минало­то и приближаваш бъдещето. Продължавай така, стъпка по стъпка. Ако си изгубил някого или нещо, помогни на друг или създай нещо в негова памет и му отдай почит.
***
Ти претърпяваш неуспехи. Аз също. И най-добрите сред нас се провалят.  Трябва обаче да запомним, че животът не е изпит, който или взимаме, или не. По-скоро е процес на „проба-грешка“. Тези, които преуспяват, превъзмогват глупавите си грешки, защото гледат на пречките като на нещо временно, от което да извлекат поука. Всички преуспели хора, които познавам, понякога са оплитали конците. Те често казват, че грешките са били определящи за успеха им. Препънали са се, но не са се отказали. Вместо това са признали, че нещо куца, рабо­тили са по-усилено и са потърсили по-креативни решения. Ако са се провалили пет пъти, след това са влагали пет пъти повече усилия. Уинстън Чърчил обобщава същината на този процес с думите: „Успехът е способността да вървиш от един провал към друг, без да губиш ентусиазъм“.
Ако не успяваш да преодолееш пораженията си, значи може би си ги персонализирал. Провалът не те прави неу­дачник, така както и удар извън полето не прави от добрия бейзболист играч на скамейката. Докато все още си в игра­та, имаш шанс да нанесеш решаващ удар. Ако нямаш же­лание да направиш каквото е нужно, то тогава не загубата е проблемът, а ти самият.
***
Ще има периоди, когато ще ти се налага да изчакваш све­тът да влезе в крачка с теб. Томас Едисън, който провел над 10 000 неуспешни експеримента, преди да доразвие елек­трическата крушка, е казал, че повечето от онези, които счи­тат себе си за провал, са все хора, които не са осъзнавали колко близо са били до успеха, когато са се отказали. Били са почти там, преминавали са през серия от несполуки, но им е било писано да успеят. Те обаче са се предали, преди вятърът да задуха в тяхната посока.
Никога не знаеш какво те чака зад следващия ъгъл. Би мо­гъл да е отговорът на мечтите ти. Така че просто бъди ведър, силен и продължавай да се бориш. Какво толкова, ако се провалиш? Какво толкова, ако пропаднеш? Едисън е казал още: „Всеки провал е стъпка напред“.
***
Дейвид, който сега е част от борда на неправителствената ми организация „Живот без крайници“, ми каза, че колкото по-големи са предизвикателствата, толкова повече каляваме характера си. „Ник, ако се беше родил с ръце и крака, на­дали би могъл да постигнеш успеха, на който ще се радваш някой ден – каза Дейвид. – Колко ли деца щяха да те слушат, ако на момента не си даваха сметка, че си превърнал онова, което по принцип е съществен недостатък, в нещо толкова градивно?“
Спомни си за тези думи, когато си изправен пред изпита­ние. За всяка задънена улица пред теб ще се открие и нов път. За всеки „недостатък“ си компенсиран с някакво „пре­димство“. Ти си на тази земя с някаква цел, така че не позво­лявай една загуба да те убеди, че няма как да успееш. Щом още дишаме, значи има начин.

***
Всъщност колкото повече усилия се налага да полагаш, за да постиг­неш определена цел, толкова повече ще я цениш. Колко пъти ти се е случвало, след като си постигнал голяма победа, да погледнеш назад и да си помислиш колко сладък е триумфът след толкова усилия? Признай си – колкото по-стръмен е склонът, толкова по-хубава е гледката от върха.
***
Ти притежаваш същата способност да се справяш с неже­ланите или неочакваните промени в живота си. Често може да се чувстваш зашеметен от светкавични или неочаквани обрати – смърт на близък човек, загуба на работата, болест, инцидент – така че може би в началото няма да осъзнаеш, че в живота ти настъпва голяма промяна. Първото нещо, което трябва да направиш, за да се справиш с нежелана или внезап­на промяна, е да си нащрек и бързо да си дадеш сметка, че за добро или лошо навлизаш в нов етап от живота си. Самият факт, че го осъзнаваш, намалява стреса.
***
Наскоро се запознах с Джордж, физиотерапевт и фитнес инструктор. Казах му, че имам проблеми с гърба и се нуж­дая от малко упражнения, за да укрепне, но че не успявам да се мотивирам, защото съм прекалено зает с пътуванията и компанията си. Отговорът на Джордж бе обичаен: „Хей, ако искаш болката да се влошава все повече до края на живота ти, тогава ти пожелавам успех“.
Той ми се подиграваше! Искаше ми се да го ударя с глава. После обаче осъзнах, че той ме мотивира, като ми показва, че ако не желая да променя начина си на живот, ще трябва да си понеса последствията.
Все едно ми казваше: „Ник, няма нужда да се променяш, ако не желаеш, но единственият човек, който може да об­лекчи болките в гърба ти, си самият ти“.
Упорството ми да не променям начина си на живот бе до­бър пример за лош пример.
***
Случвало ли ти се е да пропуснеш чудесна възможност, за­щото не си се организирал? Случвало ли ти се е с отчаяние да гледаш как някой минава през врата, която не си разбрал, че е отворена? Учи се от тези преживявания и се размърдай, приятелю! Уолтър Крайслер, основател на автомобилната компания „Крайслер“, е казал, че причината толкова много хора да не стигат доникъде се корени в това, че когато въз­можността  почука на вратата, те са в задния двор и търсят четирилистни детелини. В днешно време виждам как хората си купуват лотарийни билети, вместо да инвестират в бъде­щето си. Инвестирай в бъдещето си, като работиш усилено, посвети се на целите си и после издебни подходящия мо­мент да направиш крачката.
Поизпоти се. Запретни ръкави. Залегни над книгите. Томас Едисън е казал, че често изпускаме възможностите, защото са облечени в работен гащеризон и извикват представата за задължения. Готов ли си да направиш каквото е нужно?
***
Много велики артисти като Моне и Бетовен са процъфте­ли въпреки уврежданията си, защото са ги използвали като възможност да изучават изкуството си по нови и свежи на­чини. Признателна, Гленис ми сподели, че сега любимият й стих от Библията е: „Понеже с вяра ходим, а не с виждане“.
***
Сега искам да станеш малко по-безразсъден. Като мен самия.
Аз се държа нелепо, разбира се. Всъщност искам от теб също да се държиш нелепо. Аз съм създателят на „Нелепите правила“, които гласят, че всеки човек на тази планета тряб­ва да прави по нещо откачено поне веднъж дневно.
Моите „Нелепи правила“ произлизат от един от любимите ми цитати: „Несъвършенството е красота, лудостта е гени­алност и е по-добре да бъдеш абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен“.
***
Няма тако­ва нещо като сигурен живот – „Просто не съществува в природата… Животът е или дръзко приключение, или нищо.“ Рисковете в такъв случай не са просто част от живота – те са живо­тът. Той заема пространството точно между зоната на ком­форт и мечтата ти. Тази зона е наситена с безпокойство, но също така е и мястото, където откриваш себе си. Карл Уаленда, патриархът на легендарното семейство, движещо се по въже, съвсем основателно е казал: „На въжето живееш; всичко останало е чакане“.
Всеки, който скача с парашут, лети с парапланер, както и всяка малка кукабура ( Птица, която е представител на земеродните рибарчета и достига дължина 45 см. Среща се най-често в Австралия, Нова Гвинея и съседните острови – б. пр. ), знае, че първоначално се страхуваш да се приближиш до ръба, но е необходимо, ако искаш да полетиш. Отвори си очите – всеки един ден може да ти е последният и е просто въпрос на шанс дали ще посрещнеш утрото, или не. Няма как да станеш победител, ако не си готов да претърпиш загуба. Не можеш дори да се изправиш, без да съществува риск да паднеш на земята.
***
Има два вида рискове в живота: опасността да опиташ и опасността да не опиташ. Иначе казано, винаги има риск, независимо от усилията ти да го избегнеш или да се предпа­зиш. Да речем, че искаш да излезеш на среща с някого. Риск е дори да се обадиш на съответния човек и да го поканиш да излезете. Може да ти откаже. Но ако не опиташ? В крайна сметка този прекрасен човек може и да каже „да“. Има въз­можност да сполучиш и да живееш щастливо до края на дни­те си? Запомни, че на практика нямаш шансове да „живееш щастливо до края на дните си“, ако не поемеш риск. Нима не си струва мъките, приятелю?
Понякога сърцето и интуицията ще ти кажат да рискуваш, въпреки че шансовете за успех на теория не изглеждат до­бри. Може и да се провалиш. Може пък да успееш. Но се съмнявам, че някога ще съжалиш, задето си опитал. Считам се за бизнес предприемач, а също и за оратор и евангелист. През годините съм се занимавал с няколко бизнес начина­ния, както и с недвижими имоти. Изчел съм много книги за предприемачество и в тях винаги има дял, посветен на ри­ска. Въпреки славата си на „хора, вечно поемащи рискове“, успешните предприемачи всъщност не са добри в поемане­то им – добри са в това да ги контролират и ограничават, след което продължават напред, макар и да знаят, че част от несигурността остава.
***
Понякога дори възрастните трябва да се возят на въртележката. Децата не пропиляват младостта си. Наслаждават се на всеки миг. Двамата с теб трябва да направим каквото можем, за да запазим жив дет­ския си възторг. Ако животът ти е предсказуем, не унивай. Предприеми щуро пътешествие назад към онова, което те е изпълвало с радост, когато си бил дете. Скачай на трамплин. Яхни пони. Временно се отърси от ролята си на възрастен.
Насърчавам те да оползотворяваш всяка секунда. От вре­ме на време аз се отпускам и върша неща ей така заради забавлението. Насърчавам те да живееш по същия начин, в неуморно преследване на всички чудеса, с които Бог ни е дарил на тази Земя.
***
Доктор Стюард Браун, психиатър и основател на Национал­ния институт за игра, казва, че сме програмирани да игра­ем и че да пренебрегваме естествените си импулси за игра може да бъде толкова опасно, колкото и да избягваме съня. Доктор Браун е изучавал осъдени на смърт и серийни убий­ци, като е установил, че почти всички те са имали детство, лишено от обичайните забавления. Той твърди, че противоположното на игра не е работа, а депресия, така че играта може да се счита като умение за оцеляване.
Рискованите, буйни забавления помагат на децата и въз­растните да развият своите социални, когнитивни, емо­ционални и физически умения, смята доктор Браун, който вярва, че трябва да правим опит да съчетаваме работата с играта, вместо просто да отделяме време за отмора.
Изследванията показват, че да си „изгубен“ или напълно потопен в любимото си занимание, независимо дали то е да играеш на „Монополи“, да рисуваш пейзаж, или да участваш в маратон, значи, че си възможно най-близо до истинското щастие. Често изпадам в това състояние на „потопяване“, докато ловя риба, което е любимият ми начин да разпускам.
***
Повечето от нас нямат и бегла представа какво ни е отре­дил Бог за този ден, месец, година или за целия ни живот. Но всички сме способни да прибавим цвят, да преследваме целите си, страстта и удоволствията с безразсъдна всеот- дайност и нелеп ентусиазъм. Само в тази глава разказах за преживяванията си като ръчен багаж в самолет, ездач на лента за багаж на летището, гмуркач, каскадьор, рибар, барабанист и диригент. Сега имам въпрос към теб. Щом аз, несъвършеният, съм способен да се забавлявам така без­разсъдно и да се наслаждавам максимално на живота, какво пречи на теб да го правиш?
Живей, за да прославяш Бог, и не се отказвай дори от кап­чица енергия, признак на твоята уникалност. Осмели се да бъдеш нелеп и ще бъдеш нелепо щастлив.
==
Бях отишъл в Южна Африка като млад самоуверен човек, сигурен, че мога да внеса промяна в тази обширна земя. Но всъщност Южна Африка промени мен.
Когато забравиш за себе си и собствените си тревоги, за да подадеш ръка на останалите, това ще те промени. Ще те изпълни със смирение. Ще те вдъхнови. Повече от всичко и всякога ще те обземе усещането, че си част от нещо много по-голямо от теб самия. И това не е всичко – ще осъзнаеш, че можеш да дадеш своя принос. Всичко, което правиш, за да подобриш нечий живот, изпълва твоя живот със смисъл.
След първите няколко дни в Южна Африка разбрах защо Джон Пинго е така всеотдаен и решен да ми помогне да раз­пространя посланието си за надежда и вяра из страната му. Бе видял много повече от мен. Осъзнах, че съм водил доста егоцентричен и себичен живот – вечно изискващото момче без ръце и крака, което не може да проумее, че останалите страдат точно толкова, колкото и то самото.

Бележка: В електронната книгите по-долу има добавени допълнително интервюта, снимки и интернет линкове, неналични в хартиеното копие. Заслужава да се прегледа дори и да сте я прочели вече.

Share.

Leave A Reply