“Крадецът на книги” – Маркъс Зюсак

0
Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач…  Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта.  Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги.
Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

 

Това е разказ за:

  • едно момиче
  • известен брой думи
  • един акордеонист
  • няколко фанатични германци
  • един еврейски юмручен боец
  • и много кражби

Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти.

Историята ни отвежда в Германия по времето на Втората световна война – време, когато екът от падналите бомби се чува по-често от детския смях,
а страхът е сковал сърцата на всичко живо. Именно там се запознаваме с
малко русо момиченце на име Лизел Меминджър – крадецът на книги. Малката
губи брат си, а след това бива осиновена от обикновено немско
семейство. Малко преди това пък открадва първата си книга – „Наръчник на
гробаря”, все още неосъзнавайки, че именно това книжле ще преобърни
живота й и ще го направи по-пъстър и далеч по-интригуващ.  Обикновените
неща обаче свършват дотук, тъй като изпод перото на Маркъс Зюсак излизат
невероятни, ярки персонажи, които те карат да се влюбиш в тях от
момента на появята им, преживявайки всеки техен трепет и всеки страх.
Лизел попада в семейство на Ханс и Роза Хюберман, които я
обгръщат с цялата любов, на която са способни, макар и по малко
по-особен начин. Приемният баща на Лизел работи като бояджия, но
същевременно е и добър акордеонист, той има способността да наблюдава
света около себе си, да забелязва важните неща и още по-важното – да ги
отбелязва. („Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.”).
Ханс е там, когато започва да сънува кошмари и седи с нея до сутринта,
учейки я да чете. Всъщност, той е човекът, който й отваря врата към
напълно нов свят – свят на думи, вълшебства, истории и й дава това,
което ще бележи пътя й занапред – любовта към книгите. Освен всичко
друго господин Хюберман отрича всякаква форма на омраза, отказва да се
присъедини в партията и вероятно е най-добродушното създание, което
можете да срещнете в книга. Той е от тези персонажи, които искате да
изкарате от книгата или поне таите надежди, че може да срещнете някъде
навън и да ги приберете в живота си, защото ще го направят по уютен и
приятен.
Приемната майка на Лизел пък влиза в категорията, която те кара да се
почесваш по главата и да гадаеш мислите й с часове, тъй като някак
съумява да съчетая моментни прояви на любов и постоянните спорове (често
дори и със самата себе си), които я карат да изглежда леко плашеща и
прекалено строга, но, за бога, какво ли се върти в главата на тази
жена?!
Разбира се, нищо няма да я същото, ако в сюжета няма и един прекрасник, по който да въздишаме и лекичко да съжаляваме. Ето защо си имам един чудесен Руди – типично немско момченце, което копнее за целувката на Лизел и е верен другар в пакостите, именно той й лепва и прякора „крадецът на книги”.
И наглед това е всичко – четиримата водят нормален, но далеч не лек
живот, но пък нещата въобще няма да останат същите. Не и след като на
врата се появява Макс Вандербург – слабият евреин с коса, напомняща
ефирността и красотата на птичи пера, и човекът, който ще промени
персонажите завинаги. 
Макс е там, за да научи Лизъл какво означава
истинско приятелство и признателност, той създава книга, специално
направена за малкото момиченце и успява да спечели обичта и
привързаността й. Той ни помага да си представим всичко, което е така
характерно за Втората световна война – страхът, благодарността към
хората, които го укриват, а в един момент дори и крайните и опасни
мерки, които предприема, за да предпази семейството, което го прикрива.
Разбира се, когато говорим за „Крадецът на книги”, няма как да не спомен разказвачът на историята, а именно Смъртта.
И, противно на очакванията, тя е далеч по-милостива и въобще не е
кръвожадна, напротив – Смъртта има сърце, което някак успява да бъде
покорено от малко момиченце и неговата история. Освен това е запленна от
цветове, а и от хората, доказателство за това е една от репликите на
Смъртта:
”I’m always finding humans at their best and their worse. I see
their ugly and their beauty, and I wonder how the same thing can be both
.”*
Краят
на книгата пък ще ви накара да плачете и да се възрадвате вътрешно.
Финалът е колкото съкрушителен, толкова и с нотка на радост, той ще
направи някой от надеждите и желанията ви ( по отношение на книгата)
реалност, а други ще сгромоляса с всичка сила и ще ги направи на пух и
прах. И въпреки това ще ви хареса, не само това, ще искате още, ще
затворите последната страница и ще се вгледате в корицата, чудейки се
дали не е добре да започнете „ Крадецът на книги” още веднъж, защото
вече ви липсва, защото искате да видите как ще открадне първата си
книга, кога и защо ще целуне Руди и какво ще стане с Макс, в когото вече
сте безвъзвратно влюбени.
Ако трябва да давам оценка, то тя ще е не по-малко от 20/10, защото,
ако има книга, която може да открадне сърцето ви, да го разбие на
парченца, само за да ви го върне отново, това е “Крадецът на книги”.
Затова, настанете се удобно и се потопете в атмосферата на романа,
където ще присъствате на четене в бомбоубежище, ще почувствате трепетът
от първата книга, ще научите магията на думите и ще укриете евреин в
мазето си на пук на германската действителност и терор.

Свалете и прочетете с удоволствие!

Свалете си книжката от тук

Download/Свалете ”Крадеца на книги” тук
Share.

Leave A Reply