Богове и Мравки – Стефан Цанев

1

Mravki i bogove - coverОчаквах нещо голямо от “Мравки и богове” на Стефан Цанев. Получих нещо чудовищно. Нещо, разкъсващо вътрешностите, нещо, което наистина ти причинява почти физическа болка от смазващия товар, който мята върху теб без жал. Това е една от онези, български от първата до последната буква книги, които са непреводими на езика на друг ум и друга душа. Има я, за да се прицелва в челото ти и да разстрелва заблудите ти, да оголва реалността, докато се озъби, зла и страшна, срещу ти.
Пред тази книга личните убеждения не важат. Да, те са в ума ти, но докато четеш, биват изключвани едно по едно. Заема ги тръпката на усещането, че зад думите има много повече, че зад света има много повече, че Цанев е провидял неща, които не са за смъртните. И ги е предал на езика на болката, който българите засукват с майчиното мляко, овладян до съвършенство през вековете. Затова, четейки, изключваш рационалното, изключваш антипатриотарското и антирелигиозното – и избираш (не, налага ти се), нека е само за неколкостотин страници! – да станеш друг, много различен човек. Пък нека после животът си продължи така, както го желаеш и както си убеден, че е правилно. Това е истинската, свирепа мощ на Литературата и на истинското писане – че може да подчини всеки на себе си и да го оформи в своя калъп. Не ми се противи, заради такива тръпки се поддаваме и на любовта, и на страстта, на всичко, което ни прави това объркано и вечно разкъсвано от вътрешни демони нещо, наречено човек.

Голямата литература е единственият истински променящ съзнанието наркотик.

XX век е разпънат на кръст. Един век, поредният в българската история, дори не най-мрачният навярно. Но със сигурност най-братоубийственият, най-страшният, с ясното осъзнаване, че това, което един народ сам може да си причини, никоя външна сила не може. През драмата на едно градче Стефан Цанев разказва за драмата на цял един народ, готов бясно да ръфа месо от собственото си тяло. Защо – това едва ли който и да е дебел народопсихологически труд ще може да обясни някога. Но героите в “Мравки и богове” го показват по оня начин, който не е научно обоснован, но е разбираем за нас, наследниците на тези хора. И ако в началото на романа все още има някаква витаеща носталгия по по-простите времена, то в средата с кървавите дни на септември 1944 г. и продължението им нагнетеното напрежение намира отдушник с нож, въже и куршуми. Но по-страшни от тези физически оръжия са думите, които Цанев използва, които разстрелват директно души и не са малко героите, които са мъртви далеч преди телата им да спрат да дишат.

Всичко е сбрал тук Цанев. Сбрал е вярата, сбрал е и религията. Сбрал е атеизмът, смесен с дълбоко и неизкоренимо суеверие, който май вярно е всъщност истински дълбокото убеждение на нашенеца, каквито и ритуали показно да спазва. Сбрал е радостта, верността, лудостта, но ги е заринал под сякаш безкрайни океани от злоба, отмъстителност, завист, агресия. Но това не е човеконенавистен роман, това е човекоописателен роман. И най-големият наивник ще се смути пред тези страници, ще съзнае тяхната истинност, няма да може да се укрие зад розовите очила, а реалистът ще види, че и по-лошо може да е, много по-страшно да е. Песимисти тук бол, всеки очаква най-лошото и често го получава.

Страшно е да се чете тази книга. Страшно е колко много не биха я прочели. Точно такива романи могат да са двигатели на промяна, на остъргване на душите от тинята, на катарзис без кръв, без болка, без смърт и ужас, освен изцяло вътрешно, и затова истинно, очищение. Но ние предпочитаме втория начин, с безбройните пропилени животи и погубени съдби, и, чини ми се, че към нови погроми се движим уверено и с не много скрито вълнение от очакването.

На едно място една от героините се пита: “Наистина ли някъде живеят щастливи хора?”

Да няма отговор май е най-добре.

***

Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му „Мравки и богове“ е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота,неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани.

Естетическото при този автор ефункция на етичното, романтичната или сатиричната патетика е в основата на риторичната организация на словото му. Това до известна степен изразява и характерните нагласи на голяма част от поколението на поетите от 60-те години на ХХ век, към което принадлежи Цанев. Сред тях той се отличава с по-ясна и категорична заявеност на опониращия дух, с по-малък интерес към сложните поетически форми и неразчитащи на широк отзвук експерименти. Втози смисъл той е своеобразен български аналог на някои от представителите на „естрадните“ автори в руската поезия от 60-те години на миналия век и най-вече на Евтушенко. Гражданската ангажираност на Цанев и готовността му да откликва по широк спектър от парливите въпроси на деня го поставят сред най-познатите медийни личности на днешна България

Това е книгата, която липсваше на българската съвременна литература. Това са нейните истински герои, а не псевдо-поетите и псевдо-интелектуалците, (почти винаги съчетани в будеща съжаление комбинация).
,,Мравки и богове” е тъжната история на рода Кардамови и на техния микросвят, изнасилен от разпадащия се под напора на комунизма макросвят. В семейство на черни овце, на поддръжници на Партията, на нейни противници, на мечтатели, на прагматици, на романтици и на самотници, се проектира живота на цяла България през един период, за който 23 години се пише и говори и все нищо не се казва и нищо не излиза. Или ако излезе, пиянските неволи на българския съвременен графоман някак успяват да го засенчат и читателите стигат по-лесно до ,,Алкохол” на Терзийски, отколкото до ,,Мравки и богове” на Цанев.

***

Това е. Истинска книга.
Отдавна не ми се беше случвало с книга,едва що съм я свършила, да искам да започна да я чета отново.
Прочетох я още веднъж. Исках пак да прочета за богомилите, за Секула- невероятен персонаж, за комунизма не исках да чета отново, но беше задължително. За преобразяването на Елка.
Не знам откъде да започна. В този роман има всичко, от което имаш нужда. Ти самият се преобразяваш докато го четеш. Стъпваш по-леко, някак отвисоко, презрял земните удоволствия, помъдрял и осъзнат.
Това е от книгите, които правят читателят по-добър. С всичките истини, които разкрива, които си знаел, но сега една по-мъдра глава ти помога да ги формулираш.
Трябва повече българи да прочетат тази книга, защото тя съдържа част от абсолютната Истина. Хората, които я търсят, колкото и да са малко, ще разберат какво имам предвид.

***

…фантастична е! Предполагах с какво се захващам, още като я взех в ръце – добре си спомням магията, с която бяха заредени всички “Български хроники”..!

И все пак, признавам, започнах “Мравки и богове” леко скептично – още докато я избирах, надникнах някъде в средата, и от страниците й ме лъхна аромат на болезнени спомени от близкото ни минало, и онази тъга, която почти задължително върви с тях, а не бях сигурен, че в момента ми се четеше нещо подобно…

Но! Оказа се, че пред себе си имам една от онези книги, които протягат към теб две ръце, сграбчват те здраво и безкомпромисно те издърпват в света си, където си оставаш дори и след като откъснеш поглед от страниците им – защото стигаше само да докосна земята под мен – и докосвах земята, върху която се развиваше действието; в героите виждах моите дядовци, дори и тези, които не познавам, виждах как са облечени и какви времена са ги заобикаляли; и през цялото време виждах себе си в тях, чудейки се какво по-различно бих направил?

***
Когато започнах да чета „Мравки и Богове“, си мислих, че сигурно ще е интересна. Тя обаче не е. Тя е толкова увлекателна, че да я наречеш интересна е равносилно на обида. Тази книга удря по главата. Ама с всичка сила. Но същевременно дава с пълни шепи. А най-ценният дар е осъзнаването, че в ръцете си държиш шедьовър, трудът и великолепния ум на гениалния Стефан Цанев.
„Мравки и богове“ на Стефан Цанев мога да сравня само с „Под Игото“ на Вазов. Според мен, това е фундаментална творба, която скоро ще влезе в учебниците по литература. В няколкото пласта на сюжета на романа се преплитат магично и реално, библейско и житейско, комунизъм и демокрация, история и настояще. Като змии са оплетени и различните човешки характери и особеностите в мисленето на хората в няколко епохи. Няколко много ценни урока ни е преподал Стефан Цанев. Най-важният от тях е за хората. Обрисувани са различни характери с брилянтна прецизност, които колкото и да са контрастни помежду си, имат едно общо нещо, което е типично за всички – „Боже, колко сме грешни – и на светиите се мъчим да пробутаме рушвет.“. Сякаш парите са тези, които могат да решат всички проблеми на човеците.
В романа намира място и онази типично българска философия „да си направиш всичко сам“, защото другите не могат да го направят както трябва, като теб. Тук сравнението е обаче между грижите за земята и жената – „Земята е като жената, господине, не си ли я гледаш сам, не пипнеш ли всичко с ей тез ръце, а като я пипаш – сърцето ти тръпне, една сладости ти се разлива по жилите… вземат ли да я пипат всички кой отде свари – пиши я ти, а да не казвам каква. После ще си делиме копелетата. Е то пак деца де, ама… друго е да знаеш, че е твое.“
Впечатляваща истина струи и от направената разлика във възприемането на свободата, демокрацията и равенството през призмата на различните гледни точки – И отляво, и отдясно вие чувате едно и също – всички ви говорят за свобода, за демокрация и за равенство. Внимавайте, обаче, когато ви казват тези велики думи. Защото какво означава думичката свобода, ако тя дава свобода на едни да властват над другите? Какво означава думичката демокрация, ако тя е бич в ръцете на едни, за да пасат като безсловесен добитък останалите? Какво означава думичката равенство? Исус също говори за равенство. Но Исус казва: „Всичко мое е твое“, а Сталин казва: „Всичко твое е мое!“ В това решително време глупостта не е оправдание, страхът е позор, мълчанието е подлост, покорството е предателство.“ И именно поради различните гледни точки за горните три понятия, Стефан Цанев ни е предупредил, че именно класовото разделение по жизнено-материален признак е една от основните причини за наличието на социалните революции. Уви, това няма какда бъде избегнато. Дори и от комунистите. Но пък затова светът е интересен със своите странности и революции – „Докато на земята има бедни и богати, бедността ще ражда комунизъм и човечеството ще живее върху вулкана на социалните революции.“
Уви, на този свят мравки и богове е писано да бъдат самите хора. А, за съжаление, разделителният критерий между това кой какъв е, е финансовото му благополучие. Неизменно е така през всичките векове на миналото, така е в настоящето, но дано да не бъде така в бъдещето. Песимизмът, който се открива при горната констатация е неизбежен при мислещите и имащи социално чувство за справедливост, а авторът го е казал още по-силно – сравнил е безмислеността с геройството – „Каква полза за мравките, ако хапят подметката на ботуша? Да хапеш ботуша, който те тъпче е геройско, но безмислено…“
Прочетете тази зашеметяваща творба. Сигурен съм, че човек не може да остане безразличен, щом прочете първата й глава, щом като разбере как един човек може да построи с огромен мерак къщата си върху древна тракийска гробница, щом види как една врачка вижда живо дете, заровено в гроб, а хората й вярват и го изравят, за да се убедят, че е напълно права; щом се убеди, че „България, както тогава, така и до днес, пати от враговете си по-малко, отколкото от тези свои верни хора.“
***
Роман, който, колкото и клиширано да звучи, трябва да се прочете от всеки един българин!
И макар да е написан през 1999 година съм убеден, че ще звучи актуално и след 100 години, а Цанев е поне за мен е единственият, който може да пише така добре за нашата история и да я поднася на читателя по този страхотен начин ( доказателство са неговите Български хроники).
Просто без думи… българското си е българско…
 ***

Казват, че който не е прочел „Мравки и богове“ на Стефан Цанев, той не е усетил цялата мъка на българската история и нито един алманах, нито един учебник, не може да му отвори толкова широко очите за безусловната истина в нея.

Не може да се преразкаже тази книга, защото добре написаните истории се поемат само от първоизточника, затова ви показваме 10 цитата, които заслужават да бъдат повтаряни отново и отново.

„Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен“ понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?… Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас…“

„Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!“

„Знаете ли приказката за умния и за глупавия турчин? Глупавият турчин, като завземе някой град и като види кубето на църквата, вика: „Разрушете храма на гяурите, камък върху камък да не остане!“ И го разрушава. А умният турчин влиза на бял кон в гяурския храм и казва: „Превърнете таз хубава черква в джамия!““

„Страшно е, когато едно правителство проваля икономиката, съсипва земеделието и унищожава културата, но много по е страшно, когато това правителство убива вярата на народа в демокрацията и го кара да тъгува за „доброто старо време“ на комунистическата диктатура – това е историческо престъпление, защото може да върне историята назад.“

„Няма по-зловещо нещо от продажния журналист, защото придворния поет – какво яде и пие на царската трапеза, най-много да напише някоя глупава ода за царя, на която най-много да повярва само царят, ако е глупав, а придворният журналист като се подмазва и лъже – лъже целия народ. (Ако народът е глупав.)“

“От опит знаеше, че с големите на глава не се излиза, изглежда, че колкото повече човек пораства, толкова по се отдалечава от себе си, все по- скучен, все по- измислен, все по- безчувствен става, да убеждаваш такива хора е празно губене на време…“

„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“

„Защо гледаме все към небето? – помисли си Данаил. – Уж не вярваме, не вярваме, а все към небето гледаме…“

„Чакаме да се роди отново Спасителят. За да го разпнем пак.“

“Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми. И тъй – не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени – не си дърво – за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли – дай вино – дай и; каже ли – дай маслинка – дай и, не я насилвай, но не и ли даваш – въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая – с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.”

Из „Мравки и богове“

Share.

1 Comment

Leave A Reply