Разговори с Бога – книга 1 – Нийл Доналд Уолш

0

Razgovori s boga 1 - cover

Ако си мислиш, че няма какво да загубиш, печелиш. И ако мислиш, че трябва спечелиш нещо, ти губиш. Всичко се свежда до мотивацията. Защо правиш това, което правиш сега? За да избегнеш загуба? Или да постигнеш печалба? Погрешна причина и в двата случая. Животът не се отнася до печалбата или загубата. Животът се отнася до това да бъдеш или да не бъдеш. И недей да правиш неща, за да избегнеш лична загуба. Прави нещата, за да постигнеш лична автентичност. Тогава животът ще придобие смисъл без значение какво се случва край теб.

Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който го „прави“ за вас, се лишавате от силата да променяте каквото и да било. Само, когато кажете: „Аз го направих“, ще можете да намерите силата да го промените. Много лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг.“

Любовта е по-силна от справедливостта! Ако смяташ, че си бил ‘онеправдан’ и търсиш ‘възмездие’, може би търсиш погрешното нещо. Какво би станало ако търсиш Любов вместо това. А какво би било ако дадеш Любов, вместо да търсиш такава? Това може да изисква мъничко опрощаване. Въпреки това, ако започнеш със себе си, ако започнеш с опрощаване на себе си за всички неща, които си направил не много добре за някой друг ти ще го намериш много по-лесно да простиш на друг след това за неща не толкова в твоя полза …

”Сигурността не е нещото, за което трябва да гледаш в бъдеще. Радостта е това, което трябва да търсиш”.
Сигурността и радостта може и да не дойдат в един и същи пакет. Те може да дойдат … но може и да не дойдат. Няма гаранция за това. Ако твоята основна грижа е гаранцията на сигурността, ти може никога да не изпиташ най-истинските радости на живота. Разбира се това не е предложение да станеш безразсъден, а покана да започнеш поне повече да се осмеляваш да поглеждаш към посоката, за която така копнее душата ти.“

Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите (в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.
И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени.
Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.
За да го направите, трябва да се откажете от своите добронамерени, но зле информирани светски преподаватели, и да чуете ученията на онези, чиято мъдрост идва от друг източник.
Сред вас има много такива учители, както и винаги е имало, защото Аз няма да ви оставя без онези, които ще ви покажат, научат, водят и напомнят за тези истини. И все пак най-великото напомняне идва не от някой извън вас, а от гласа у вас самите. Това е първият инструмент, който използвам, защото е най-достъпен.
Вътрешният ти глас е най-силният глас, с който говоря, защото е най-близко до теб. Той е гласът, който ти казва дали всичко останало е вярно или не, правилно или не, добро или лошо (в зависимост от определението ти). Той е радарът, който определя курса, управлява кораба, води пътешествието, ако най-сетне му позволиш.
Той е гласът, който ти казва точно сега дали думите, които четеш в момента, са думи на обич или думи на страх. С това мерило можеш да определиш дали тези думи заслужават внимание или пренебрежение

Молитва за благодарност – „Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване – че искаш.

Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.

Цветът, който умира… – „Погледнеш ли цвят, който умира, ти ще погледнеш с тъга на този цвят. Но ако видиш цвета като част от цялото дърво, което се променя и скоро ще даде плодове, ти ще можеш да съзерцаваш истинската му Красота.

Когато разбереш, че цъфтежът и увяхването на цвета е знак, че дървото е готово да роди плод, тогава ти разбираш живота. Огледай се внимателно и ще видиш, че животът представлява метафора на самия себе си. Винаги помни, че ти не си цветето, нито дори плода, ти си дървото.”

Любов или страх – „Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.

И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх…

Защото първото нещо, за което се притеснявате, когато кажете „обичам те”, е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че ще загубите любовта, която току-що сте намерили.

И така, всяко ваше действие се превръща в ответна реакция – отбранителни средство срещу загуба, даже когато се отбранявате да не загубите Бога.

Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.
Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.

Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием.
Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава.
Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да ѝ бъдат мили.
Страхът сграбчва, обичта пуска.
Страхът измъчва, обичта успокоява.
Страхът атакува, любовта лекува.

Всяка човешка мисъл, дума, действие или поведение се основава или на обич, или на страх. Нямате друга възможност, защото просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете чувства да предпочетете.

Научени сте да живеете в страх. Разказано ви а за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите (в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да изгубиш.
И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страх, защото така сте научени.

Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете.

Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.
Най-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а процес на сътворяване.
Ти не откриваш себе си, а създаваш себе си… „

Да обичаш себе си – “Най-обичащият човек е този, който е съсредоточен в Себе си.”
Следователно, първата ти връзка би трябвало да бъде със себе си.
Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе си…
Най-напред трябва да видиш себе си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш себе си като благословен, преди да можеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш себе си като свят, преди да можеш да потвърдиш светостта на друг…
Ако поставиш каруцата пред коня и потвърдиш светостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание….

“Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята собствена реакция…”

Истинското предназначение на връзките – “Има начин да си щастлив в една връзка и той е да я използваш в истинското й предназначение, а не за измислена от тебе цел…”

Взаимоотношенията са непрекъснато предизвикателство; непрекъснато те призовават да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-грандиозни представи за себе си, все по-великолепни варианти на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздействие, както в отношенията ти с другите. Всъщност, без взаимоотношенията с другите изобщо не можеш да го постигнеш… Разбереш ли го ясно веднъж, схванеш ли го дълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко преживяване, всяка среща и особено личните човешки взаимоотношения, защото ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни…

Когато човешките любовни взаимоотношения се провалят (отношенията никога не се провалят истински, освен от строго човешка гледна точка, когато не са довели до това, което си искал), те се провалят, защото си се въвлякъл в тях по неправилния начин.

Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.

Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш….
То е не като да имаш някой, който да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.
Нека всеки човек в отношенията си да се тревожи за Себе си – какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения великолепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците…. Нека всеки човек в отношенията си да се тревожи не за другия, а само, само, само за себе си…

Ще дойде денят, когато няма да бъдеш нараняван. Това ще е денят, в който ще установиш и ще разбереш истинското предназначение на взаимоотношенията и истинската причина за тях. Това е част от еволюционния процес.

“И тъй, хайде да започнем с въпрос, който си задавам отдавна. Как говори Бог и на кого? Ето отговорът, който получих:
– Аз говоря на всекиго. Непрекъснато. Въпросът е не на кого говоря, а кой Ме слуша?
Заинтригуван, помолих Бога да обясни по-подробно. Ето какво каза:
– Нека да заменим думата говоря с думата общувам. Тя е много по-хубава дума, по-пълна и по-точна. Когато се опитваме да разговаряме един с друг – Аз с теб или ти с Мен, тутакси се хващаме в невероятната ограниченост на думите. Затова аз не общувам единствено с думи. Всъщност правя го рядко. Обичайната ми форма на общуване е с чувството.
Чувството е езикът на душата.
Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него.
Понякога чувствата се откриват трудно – и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина. Номерът е да се стигне до тези чувства. Ще ти покажа как…
Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите.
Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване.
Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство. Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани.
А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността.

Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли.
Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията Дума и толкова малко значение на изживяването. Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви на Бога, се различава от чутото за Бога, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното
Изживяването ти и чувствата ти към нещо представляват онова, което ти фактически и интуитивно знаеш за него. Думите могат единствено да се опитват да символизират знанието ти и често могат да го объркат.
Ето начините, по които общувам. Но не всички чувства, и не всички мисли, и не всички изживявания, и не всички думи идват от Мен.
Много думи са изречени от други в Мое име. Много мисли и чувства са предизвикани от причинни, които не са директно Мое творение. Много изживявания са резултат от тях.
Задачата тук е ясно да можеш да разграничаваш. Трудността е да познаеш разликата между послания от Бога и информация от други източници. Отделянето на едното от другото е лесна работа, ако се прилага следното основно правило – Моя винаги е:
Най-висшата ти Мисъл,
Най-ясната ти Дума,
Най-великото ти Чувство.
Всичко по-малко от тях идва от друг източник.
Така задачата за разграничаването става по-леко, защото дори начинаещ без затруднение ще познае Най-висшето, Най-Ясното и Най-великото. Ще ти дам и още напътствия.
Най-висшата Мисъл винаги е мисълта, която съдържа радост. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е чувството, което наричаш обич.
РАДОСТ, ИСТИНА, ОБИЧ.
Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш. След като с тези напътствия вече може да се разпознаят Моите послания сред послания, идващи от другаде, остава единствено въпросът дали ще се обърне внимание на тези послания.
Това не се случва с повечето Ми послания. С някои, защото звучат твърде хубаво, за да са истина. С други, защото са прекалено трудни, за да бъдат следвани. С много от тях, защото са просто криворазбрани. С повечето, защото не са получени.
Най-силният ми вестоносец е изживяването, а вие пренебрегвате дори него. И по-точно пренебрегвате особено него. Вашият свят не би бил в сегашното си състояние, ако просто бяхте послушали изживяването си. Резултатът от не чуването на вашето изживяване е, че продължавате да го изживявате отново и отново. Така е, защото целта Ми няма да бъде осуетена и волята Ми няма да бъде пренебрегната. Вие ще получите посланието. Рано или късно. Аз обаче няма да ви насилвам. Никога не ще ви накарам насила. Защото съм ви дал свободна воля – силата да правите онова, което изберете – и никога няма да ви я отнема, никога.
И тъй, ще продължа да ви изпращам същите послания сега, и завинаги, и во веки веков, в който и край на Вселената да се намирате. Безспирно ще изпращам посланията си, докато ги получите, прегърнете и наречете свои.
Посланията ми ще идват в стотици различни форми, в хиляди моменти, в продължение на милиони години. Не можеш да ги пропуснеш, ако наистина слушаш.
***
С кого общува Бог? И има ли избрани хора? Има ли избрано време?
Всички хора са избрани и всички мигове са златни. Няма човек и няма момент по-избран от друг. Много хора са направили избора да вярват, че Бог общува по особени начини и с избрани хора. Това освобождава хората от отговорността да чуят посланието Ми, а още по-малко да го получат и им позволява да приемат думата на някой друг по всички въпроси. Така няма защо да Ме слушаш, щом вече си решил, че други са чули мнението Ми по всички въпроси и ти можеш да слушаш тях.
Слушайки онова, което другите мислят, че са чули от Мен, ти няма защо да мислиш изобщо.
Това е основната причина, поради която много хора загърбват посланията Ми на лично ниво. Ако приемеш, че получаваш посланията Ми пряко, ще трябва да поемеш и отговорността за тълкуването им. Далеч по-сигурно и много по-лесно е да приемеш интерпретацията на други отколкото да потърсиш и да разбереш посланието, което може би получаваш сега, в момента.
Защо ли някои хора, като Христос например, изглежда чуват повече от Моите послания отколкото останалите?
Защото някои хора имат желание наистина да слушат. Те имат желанието да чуят и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.
Да, Би трябвало да слушате Бога даже когато казаното ви се струва погрешно!
Особено когато ви се струва погрешно. Ако мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Бога?
***
В света на Бога не съществува “трябва” и “не трябва”! Точно така. А Ако ги няма в Моя свят, тогава къде са? Къде…? – Във вашето въображение. Досега всички, които са те учили кое е правилно и неправилно, позволено и непозволено, трябва и не трябва, са ти казвали, че тези правила са начертани от Меб – от Бога. Но АЗ ти казвам, че тези които са те учили, са грешили. Аз никога не съм определял “правилно” и “неправилно” или “прави” и “не прави”. Да сторя подобно нещо, би значело да ви ограбя напълно от най-великолепния ви дар: възможността да правите каквото пожелаете и да изживеете резултатите от него, шансът да сътворите себе си отново по образ и подобието на това Кои Действително Сте, пространството да създадете реалност на все по-извисяващи се същества въз основа на най-грандиозната ви представа за способностите ви.
Да кажа, че нещо (мисъл, действие, дума) е неправилно, би било все едно да ви кажа да не го правите. Да ви кажа да не го правите, би означавало да ви забраня. Да ви забраня, би означавало да ви огранича. Да ви огранича, би означавало да отрека истината за това Кои Сте, както и възможността ви да сътворите и изживеете тази истина.
Има мнозина, които казват, че съм ви дал свободна воля, но също така твърдят, че ако не Ми се подчинявате, ще ви изпратя в ада. Каква свободна воля е това?! Кажи, това не е ли подигравка с Бога, да не говорим пък за някаква истинска връзка помежду ни?
***
А относно цялата история за рая и ада … подобно нещо като ад не съществува. Ад не съществува, но е онова, което си представяш, и го преживявате не поради причините, които са ви изтъквали.
Всъщност Адът е изживяването на възможно на й-лошия резултат от действията, решенията и творенията ви. Естествената последица от всяка мисъл, която Ме отрича или казва “не” на това Ти Кой Си във връзката си с Мен. Болката, от която страдаш при погрешно мислене. Даже и понятието “погрешно мислене” е неточно, защото няма такова нещо, като “погрешно”.
Адът е противоположност на радостта. Адът е неудовлетвореност. Адът е да знаеш Кой Си и да се провалиш в изживяването му. Адът е да бъдеш по-малко. Това е адът и за душата ти няма по-голям ад от него.
Но адът не съществува като мястото, за което си фантазирате, че гориш в някакъв си вечен огън или си подложен на безкрайни мъчения. С каква цел бих създал подобно нещо?
Даже и да хранех изключително “не-Божествената” мисъл, че вие не сте “заслужили” рая, защо бих имал нуждата да търся някакво отмъщение или наказание за провала ви? Нямаше ли да Ми е съвсем лесно просто да се отърва от вас? Коя отмъстителна част от Мен би поискала да ви подложа на вечно и неописуемо по силата си страдание?
Ако отговаряш “нуждата за справедливост”, не мислиш ли, че просто отказът на причастие с Мен в небесата би послужил на справедливостта? Безкрайното причиняване на болка – и то ли е необходимо?
Казвам ти: не съществува такова преживяване след смъртта, каквото сте си изградили във вашите основаващи се на страх теологии. Съществува обаче изживяване, в което душата е толкова нещастна, незавършена, отдалечена от цялото, толкова отделена от най-великата Божествена радост, че за нея, душата, това би било ад. Аз не те изпращам там и не предизвиквам появата на подобни изживявания. Ти си този, който сътворява изживяването, когато отделяш Себе си от собствената си най-висша мисъл за теб. Самият ти сътворяваш изживяването, когато отричаш Себе си, когато отхвърляш кой и Какво Си Ти Наистина.
***
Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.
Замисли се дълбоко и ще видиш, че е вярно. Това е наречено Изначална Мисъл. Тя е мисъл или на обич, или на страх. Това е мисълта зад мисълта, зад мисълта. Това е първата мисъл. Водещатата сила. Суровата енергия, която задейства двигателя на човешкото преживяване.
И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх…
… И причината се крие в първата лъжа – лъжата, която вие приемате като истина за Бога: че на Бог не може да се има доверие; че на Божията любов не може да се разчита; че Бог ви приема с условия; че крайният изход на нещата е под съмнение. Ако не можеш да разчиташ, че Божията обич винаги ще я има, на чия обич тогава можеш да разчиташ? Ако Бог се отдръпва и оттегля, когато не се представяш по правилния начин, не биха ли правили същото и простосмъртните?
И става така, че в мига, в който заявявате най-възвишената си обич, приветствате и най-големия си страх.
Защото първото нещо, за което се притеснявате, след като кажете “обичам те” е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че ще загубите любовта, която току-що сте намерили. И така, всяко ваше действие се превръща в ответна реакция – отбранително средство срещу загуба, даже когато се отбранявате да не загубите Бога.
А ако знаеше Ти Кой Си, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Бог някога е създал, ти никога не би се страхувал. Защото кой би отблъснал такова великолепие? Даже и Бог не би могъл да намери недостатък в такова същество.
Ти обаче не знаеш Кой Си и мислиш, че имаш много по-малка стойност. А откъде изобщо ти дойде идеята, че си нещо по-малко от великолепен? От единствените хора, чиято дума приемаш за всичко: от майка ти и баща ти.
Това са хората, които те обичат най-много. Защо биха те лъгали? И все пак не са ли ти казвали,че си твърде много такъв и недостатъчно онакъв? Не са ли те тласкали да оставиш настрана някои от най-лудите си идеи?
Това са посланията, които си получил, и въпреки че те не отговарят на критериите и следователно не са послания от Бога, може и да си ги приел за такива, защото са идвали с достатъчно сигурност от боговете на личната ти Вселена.
Родителите ти са тези, които са те научили, че обичта е условна (усещал си условията им много пъти) и това е опитът, който донасяш и в собствените си любовни отношения.
Това също е и опитът, който донасяш при Мен.
От този си опит правиш и заключенията си за Мен.
От тази позиция изричаш истината си. “Бог е любящ” казваш, “но ако нарушиш заповедите Му, ще те накаже с безкрайно заточение и вечно проклятие”.
Нима не си бил отблъскван от собствените си родители? Нима не знаеш болката, когато си бил осъждан от тях? Как тогава би могъл да си представиш, че е различно с Мен?
Забравили сте какво е да обичаш безусловно. Не си спомняте усещането на Божията обич. И се опитвате да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.
Проектирали сте върху Бога ролята на “родител” и по този начин сте си измислили Бог, който осъжда, награждава или наказва, според чувствата, които предизвикват у него действията ви. Това обаче е опростена гледна точка за Бог, изградена върху вашата митология. Няма нищо общо с това Кой съм Аз.
След като сте създали една цялостна система на мислене за Бога, основана по-скоро на човешки опит, отколкото на духовни истини, създавате и цялостна действителност около любовта. Тя е действителност, базирана на страх, който идва от идеята за страховит и отмъстителен Бог. Изначалната й мисъл е погрешна, но да я отречете, би значело да разрушите цялата си теология. И въпреки че новата теология, която би я заменила, наистина би била истинското ви спасение, вие не можете да я приемете, защото идеята за Бога, от Когото няма нужда да се страхувате, Който няма да ви осъжда и Който няма никаква причина да наказва, е твърде великолепна, за да бъде прегърната даже и в най-грандиозните ви представи за това Кой и Какво е Бог.
Действителността, в която обичта е основана на страх, доминира в изживяването ви на обич и всъщност тази действителност го създава. Вие не само виждате как получавате обич при определени условия, но и наблюдавате как самите вие я давате по подобен начин. Докато обаче се въздържате, отдръпвате и поставяте условията си, частица от вас знае, че това не е истинската обич. И все пак изглежда сте безсилни да промените начина, по който раздавате обичта. “Научил съм се от горчив опит” си казваш “и проклет да съм, ако се оставя отново беззащитен”. Истината обаче е, че ще си проклет, ако не се оставиш. Защото всичко е Любов…
***
Питаш ”Кой съм Аз?”. Кой е Бог?
Аз съм това което съм, както и това което не съм, защото просто друго няма, а аз съм всичко!
Иска да се покажа пред всички? Защо например да не се покажа? Ако наистина има Бог и това съм Аз, защо не се покажа по начин, който всички да можем да разберем? Аз съм го правил много пъти. Правя го отново и в момента. И винаги. Само погледни през прозореца и ще ме видиш. Навсякъде.
А защо не по начин, който е неоспорим, който не може да бъде отречен ли? Като например да се появиш сега пред очите ти. АЗ го Правя го и в момента. Накъдето погледнеш. По още по-неоспорим начин ли??? По начин, който никой човек да не мое да го отрече? Какъв би бил този начин? В какъв вид и форма би искал да се появя? Термина’вид’ и ‘форма’ са човешки понятия. Сигурно във формата и вида, които в действителност имам. Но това ще е невъзможно, защото Аз нямам вид и форма, които вие разбирате. Мога да приема форма, която бихте разбрали, но тогава всички ще допуснат, че са видели единствената форма на Бога, вместо само една от многото форми на Бога.
Хората вярват, че Аз съм това, което виждат, вместо онова, което не виждат. Но аз съм голямото невидимо, а не това, в което се превъплъщавам във всеки отделен момент. В известен смисъл Аз съм това, което не съм. Аз идвам от Не-бъденето и винаги се връщам там.
Когато обаче дойда в една или друга определена форма, като мисля, че в нея хората ще Ме разберат, те Ми приписват тази форма завинаги. А ако се появя в какъвто и да било друг вид пред които и да било хора, първите казват, че не съм се появил пред вторите, защото пред вторите не съм изглеждал така, както пред първите, нито пък съм казал същите неща – тогава как може да съм бил Аз?
Виждаш, че няма значение под каква форма и по какъв начин разкривам Себе си – какъвто и начин да избера, каквато и форма да приема, никоя от тях няма да е непротиворечива. Ще предложиш да направя нещо, което би доказало истината за това, кой съм Аз без никакво съмнение…
… и пак ще има хора, които ще кажат, че то идва от дявола или просто от нечие въображение. Или от каквато и да било друга причина извън Мен.
Ако разкрия себе си като Богът Всемогъщи, Вседържец на Небето и Земята и преместя планини, за да го докажа, пак ще се намери някой да каже: “Трябва да е бил Сатаната”.
И затова е така, както и трябва да бъде. Защото Бог не разкрива Божията същност чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изживяване. И когато вътрешното изживяване е разкрило Божията същност, външното наблюдение не е необходимо. А ако външното наблюдение е необходимо, вътрешното изживяване не е възможно.
  Няколко гледни точки от по-друга перспектива:
  • Ако си мислиш, че няма какво да загубиш, печелиш. И ако мислиш, че трябва спечелиш нещо, ти губиш.
    Всичко се свежда до мотивацията. Защо правиш това, което правиш сега? За да избегнеш загуба? Или да постигнеш печалба? Погрешна причина и в двата случая. Животът не се отнася до печалбата или загубата. Животът се отнася до това да бъдеш или да не бъдеш. И недей да правиш неща, за да избегнеш лична загуба. Прави нещата, за да постигнеш лична автентичност. Тогава животът ще придобие смисъл без значение какво се случва край теб.
  • „Най-обичащият човек е този, който е съсредоточен в Себе си. Следователно, първата ти връзка би трябвало да бъде със себе си. Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе си… Най-напред трябва да видиш себе си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш себе си като благословен, преди да можеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш себе си като свят, преди да можеш да потвърдиш светостта на друг… Ако поставиш каруцата пред коня и потвърдиш светостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание….
    Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята собствена реакция…“
  • „Само, когато могат да поемат отговорност за всичко, ще придобият силата да променят част от него”. Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който го „прави“ за вас, се лишавате от силата да променяте каквото и да било. Само, когато кажете: „Аз го направих“, ще можете да намерите силата да го промените. Много лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг.“
  • ”Съвсем наред е да бъдеш на място, където има усилие и се води борба. Борбата е просто друга дума за растеж”. Дори и най-развитите същества отвреме на време се намират на място, където има борба. Всъщност, борбата е сигурен знак за тях, че те се разширяват; това е тяхния индикатор за истински и реален прогрес.
    Единственият, който не се бори, е този, който не се развива. Така че, ако в момента се бориш (измъчваш се), погледни на това като на страхотен знак – и празнувай своята битка.“
  • Любовта е по-силна от справедливостта!
    Ако смяташ, че си бил ‘онеправдан’ и търсиш ‘възмездие’, може би търсиш погрешното нещо. Какво би станало ако търсиш Любов вместо това. А какво би било ако дадеш Любов, вместо да търсиш такава? Това може да изисква мъничко опрощаване. Въпреки това, ако започнеш със себе си, ако започнеш с опрощаване на себе си за всички неща, които си направил не много добре за някой друг ти ще го намериш много по-лесно да простиш на друг след това за неща не толкова в твоя полза …
  • Не е толкова важно колко добре се възприема едно послание, а колко добре се изпраща. Спомни си и още нещо: ти препредаваш онова, което сам трябва да научиш. Не е необходимо да си постигнал съвършенство, за да говориш за съвършенството. Не е необходимо да си овладял мъдростта, за да говориш за мъдрост. Не е необходимо да си постигнал най-висшето ниво на еволюцията, за да говориш за най-висшите нива на еволюцията. Стреми се само да бъдеш искрен. Стреми се да бъдеш истински. Ако желаеш да премахнеш всички „вреди”, които си си представял, че си нанесъл, покажи го с делата си. Направи всичко, което можеш, и след това го остави в миналото. Зная че е трудно да се постигне. Понякога може да се чувстваш толкова виновен. Вината и страхът са единствените врагове на човека. Вината е важна, тя ни подсказва кога сме постъпили зле. Не съществува такова нещо като „зло”. Има само неща, които не са ти полезни; които не изразяват истината за Теб Самия и за това Кой Избираш Да Бъдеш.
    Вината е чувство, което те обвързва с онова, което не си.
    Но чувството за вина ти дава възможност да забележиш кога си се отклонил от правия път. Ето какво ще ти кажа: вината е поразата на тази земя – отровата, която унищожава растението.
    Чрез чувството на вина ти не можеш да се развиваш, а само да се съсипеш и загинеш. Осъзнаване е онова, към което се стремиш. Но осъзнаването не е вина и любовта не е страх. Страхът и вината са единствените твои врагове. Любовта и осъзнаването са единствените твои приятели. Не смесвай едното с другото,защото ще те убие, докато другото ти дава живот.
    И не бива да „се чувстваш виновен за нищо”! Никога и за нищо. Каква полза има от чувството за вина? То само те кара да не се обичаш и унищожава
    единствения ти шанс да обичаш друг човек.
    И от нищо не бива да се страхуваш! Страхът и предпазливостта са две различни неща. Бъди предпазлив, бъди съзнателен – но не бъди страхлив. Защото страхът само парализира, докато съзнанието мобилизира. Бъди мобилизиран, а не парализиран.
  • Хората с нови идеи изглеждат откачени, но само преди идеята да стане успешна!
    Марк Твен е споменал това и без съмнение е така. Ти дали имаш нова идея за нещо сега? Давай, сподели я и я вкарай в движение. Не се срахувай от съмнения или отхвърляне на това от другите. Може и да има такива неща, но какво от това? Идеите са всъщност Бог, казващ ‘Здравей’. Никога не ги прескачай, или оставяй добра такава да се изплъзне.
  • ”Сигурността не е нещото, за което трябва да гледаш в бъдеще. Радостта е това, което трябва да търсиш”.
    Сигурността и радостта може и да не дойдат в един и същи пакет. Те може да дойдат … но може и да не дойдат. Няма гаранция за това. Ако твоята основна грижа е гаранцията на сигурността, ти може никога да не изпиташ най-истинските радости на живота. Разбира се това не е предложение да станеш безразсъден, а покана да започнеш поне повече да се осмеляваш да поглеждаш към посоката, за която така копнее душата ти.“
  • Твоята работа, твоето призвание, твоята покана от Вселената е да ”обръщаш хората към тях си” и да ги караш сами да се осъзнаят и отворят очите си за себе си.
    Можеш да правиш това всеки ден, по стотици начини. Защо не изпрактикуваш това с първите трима които срещнеш след като прочетеш това? Наистина е нещо много лесно – при все това ти може да повлияеш на човека тотално. Всичко което трябва да направиш е да потърсиш най доброто у този човек и тогава да му го покажеш, точно там, на момента. Опиши го. Възхити му се. Благодари му за това. Направи това за трима души всеки ден и виж как целия твой живот ще се промени. Най-накрая ще осъзнаеш какво всъщност правиш тук и каква е твоята роля. Всичко друго ще бъде само глупости. И дреболии.
  • В по-широк смисъл на думата всички “лоши” неща ти се случват по твой избор. Грешката не е в избора им, а в назоваването им “лоши”. Защото, наричайки ги “лоши”, наричаш “лош” и Себе си, тъй като ти си ги сътворил.
    Подобен етикет не ти се харесва и вместо да наречеш Себе си “лош”, се отказваш от собственото си творение. Това интелектуално и духовно безчестие те кара да приемеш свят, в който условията са такива, каквито са. Ако трябваше да поемеш отговорност – подкрепена с дълбокото ти вътрешно чувство на лична отговорност за света, той би бил далеч по-различен. Със сигурност би било така, ако всеки се чувстваше отговорен. Това е толкова очевидно, че събужда силна болка и остра ирония. Духовните учители могат да накарат и най-ужасната болка да изчезне. Те така и лекуват.
    Болката е резултат от преценка, която сте направили за нещо. Отстранете преценката и болката ще изчезва.
    Преценките често се основават на предишен опит. Представата ти за нещо произтича от някаква предишна представа за него. Предишната ти представа от своя страна е резултат от още по-предишна, а тя от още по-по-предишна и т.н. – като тухла върху тухла, докато се върнеш назад чак до т. нар. изначална мисъл. Отговора е, че в света на Бога няма “трябва” и “не трябва”. Прави каквото пожелаеш. Прави това, което изразява същността ти, което те представя в по-величествен вариант на самия Теб. Ако искаш да страдаш, страдай.
    Но не осъждай и не порицавай, тъй като не знаеш защо нещо се случва и до какво ще доведе.
    И запомни следното: онова, което порицаеш, на свой ред ще порицае теб и един ден ти ще се превърнеш в онова, което си осъдил.
    По-скоро стреми се да промениш нещата, които вече не отразяват най визшата ти представа за това Ти Кой Си (или подкрепи други, които ги променят). И благослови всичко, защото Бог го е сътворил чрез живия живот, а той е най-великото творение.
  • Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите (в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.
    И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени.
    Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.
    За да го направите, трябва да се откажете от своите добронамерени, но зле информирани светски преподаватели, и да чуете ученията на онези, чиято мъдрост идва от друг източник.
    Сред вас има много такива учители, както и винаги е имало, защото Аз няма да ви оставя без онези, които ще ви покажат, научат, водят и напомнят за тези истини. И все пак най-великото напомняне идва не от някой извън вас, а от гласа у вас самите. Това е първият инструмент, който използвам, защото е най-достъпен.
    Вътрешният ти глас е най-силният глас, с който говоря, защото е най-близко до теб. Той е гласът, който ти казва дали всичко останало е вярно или не, правилно или не, добро или лошо (в зависимост от определението ти). Той е радарът, който определя курса, управлява кораба, води пътешествието, ако най-сетне му позволиш.
    Той е гласът, който ти казва точно сега дали думите, които четеш в момента, са думи на обич или думи на страх. С това мерило можеш да определиш дали тези думи заслужават внимание или пренебрежение
Share.

Leave A Reply