Слави Трифонов – За Стърчането – Любен Дилов-син
Това не е автобиография. Това е историята на Слави Трифонов, “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове” такава, каквато самият Слави я видя от стърчащото си положение през годините. Както всяка история тя е и героична, и смешна, и тъжна. Надявам се да е поучителна. Това е и история за стърчането. По нашите географски, политически и душевни ширини да стърчиш означава неизменно две неща: Господ да те забележи и гаргите да ти насерат главата…
„Добър вечер, уважаеми читатели. Аз съм Слави Трифонов. Висок, неосъждан, грамотен, ерген! От доста години съм чест гост в домовете ви. Напоследък – почти всяка вечер. Винаги съм искал да ме чувствате така близък, колкото аз вас. Винаги съм желал да ви разкажа нещата за себе си, за детството си, за последните 12 години от моя живот по начин, по който не мога да го сторя в телевизионно предаване или във вестникарско интервю. Вестникарските статии са кратки, а пък за сценаристите на „Шоуто на Слави ” неизменно е имало по-важни неща от житейските ми възгледи за последното десетилетие. Или пък от моето детство. За това и хванах Любен Дилов-син – който е добър слушател – да чуе всичко, което имам да казвам и да прецени, кое си заслужава да прочетете и вие.
Това не е автобиография. Това са нещата, както аз ги видях и разбрах. Тези, които най-силно почувствах. Знам, че ще има несъгласни. Знам, че ще има много обидени. Несъгласните обичам и харесвам – те ще спорят с мен и така ще съм жив и полезен. За обидените съм спокоен. Спокоен съм, защото това е не просто субективен разказ за събитията. Тези неща наистина се случиха така и всеки, който се чувства обиден от мен и от истината има само един начин да се изрази. Да напише и той книга! Други похвати не му препоръчвам…
Този разказ не може и няма да бъде безпристрастен. Винаги съм твърдял, че историята пишат не победителите, а тези, които пишат историята. Затова и големият пердах, който прадедите ни българи са хвърляли периодично на византийците, го има най-вече в българските учебници по история. Във византийските извори е някак бегло представен.
Няма да споря дали в нашия случай – историята на „Ку-ку “, „Каналето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави” – ролите на победители и историографи съвпадат. Това изобщо не е важно, или поне не за мен. Победители няма, защото на публичното поприще има само един истински важен трофей – общественото доверие и зрителите. За това и се обръщам към вас, зрителите, с които сме заедно от толкова дълго. Обичам ви. Покланям ви се. Бъдете снизходителни към моя разказ. Бъдете поне толкова снизходителни, колкото аз се вълнувам, как ще го приемете написаното.
От Дилов-син: За стьрчането
Стърчането не е просто триизмерно положение на предмети и хора едни спрямо други. Стърчането неизменно е четириизмерно – и във времето. Да стърчиш по нашите географски, политически и душевни ширини означава неизменно две неща: Господ да те забележи и гаргите да се изсерат на главата ти. Има и мигове – особено жестоки в живота на българите, – когато една невидима коса, държана също така от български ръце, преминава през публичната нива и привежда всичко стърчащо във вид, удобен за панорамна снимка…
В тази история няма панорамни снимки. Картината е зъбата и остра, с височини и пропадания, със стърчащи повърхности, които ще бръкнат на много хора в окото. Тази история е като кардиограма. Получи се такава, защото е искрена.
Когато обръщам поглед назад, виждам много ярки и прекрасни хора, за които си струва да се разкаже. Всички те са забележителни, историите им са драматични, и – удивително – неизменно поучителни. Днес – 12 години по-късно – лошото е простено и забравено, чудесните спомени остават. Всички тези личности: Курумбашев, Камен Воденичаров, Зуека, Тончо Токмакчиев, Влади Въргала, Август Попов, Мартина Вачкова, Нидал Алгафари, Нели Андреева, Християн Ночев, и още стотици други, които сътвориха магиите „Ку-ку”, „Каналето”, „Хъшове” и „Шоуто на Слави” са много, много интересни. Има обаче един, който стърчи. Това е книга за стърчането. Това е историята на Слави Трифонов, разказана от него самия.
