Откъс от думата на осем човека. На осем заклети читатели:

РОМАН ЗА СМИСЪЛА И БЕЗСМИСЛИЕТО  (Проф. Божидар Кунчев)

Какво да кажа по-напред, къде, споделяйки мислите си за „Калуня-каля”, да поставя ударенията, за да откроя веднага достойнствата на романа като проблематика, език и всичко онова, заради което той притежава стойността на явление. На творба, която е сред най-хубавото в нашата литература. И която без уговорки трябва да наредим сред онези художествени произведения, завоювали правото си да бъдат четени винаги.

[………]

Веднага ще спомена, че романът е исторически и неговият сюжет ни връща в размирното и драматично време на предосвобожденската епоха, по-точно – в годините около Априлското въстание. Но това не е роман за подвига на разбунтувалите се, за тяхната саможертва, за пробудения дух на българите, отстоявали себе си в пространството на свободата и достойнството.  Георги Божинов е поискал да не остане в рамките на  патриотичната тема, да не пише за патоса и целеустремената съзидателност на предците ни, загинали в онова „най-българско време”. Събитието е споменато, но авторският замисъл е то да не бъде обговорено, както е правено неведнъж. Замисълът е бил, тръгвайки от историята, Божинов да разкрие истините  за човека и живота, които са в пространството на непреходното,  на универсалното и общочовешкото. Истините, до които най-трудно се добираме, защото пътят до тях е път през парадоксите на историята, през често пъти неразрешимите противоречия, каквито са  хората и обществата, народите, самото битие като изначална даденост и като човешко творение.
[………]

Големите достойнства на романа са и в езика на писателя, в необозримото богатство от изрази и думи, с които той пресътворява живота като бит и природа,  като нрави и  човешки съдби. Читателят няма как да не изпита наслада от необозримото словесно богатство, от този покоряващ ни изказ,  където отделната дума  предизвиква толкова представи за един отминал свят.
Писан години наред, и години наред неиздаван, за да не бъде после откроен като значима художествена проза, дано този път романът „Калуня-Каля” получи голямото и заслужено признание.  Дано да бъдат издадени повторно и другите книги на Георги Божинов, които също са доказателство за неговия талант.

ТРУДНОТО ПИСАТЕЛСКО ЩАСТИЕ  (Никола Радев, писател)

[………]

Така се случи, че познавах вече Георги Божинов, когато стана скандалът в сп. „Септември” и помете редакцията. Тогава работех в Параходство „Български морски флот”, бях се върнал от далечно плаване и отскочих до София да нагледам жената и децата, отидох да видя и кума ни, писателя Станислав Сивриев, родопчанин от Златоград, табихетлия кафевар. Бях му купил от Бразилия, баш от южното Порту Алегри, голям пакет кафе на зърна, зарадвах го. И тъкмо говорехме за уволнението на Камен Калчев, на вратата се звънна и в малкия апартамент на „Славянска” 20, развял дългия си шал, нахълта Николай Кирилов. Интересна птица беше този писател и аз много обичах разказите му. Той също бе уволнен от „Септември” като зав. отдел, разписал и пуснал за печат опасния ръкопис. Той е с две години по-голям от Божинов, бил е активен ремсист и като такъв е лежал в затвора в Лом през 1943-44 година, след това завършва Военнополитическа академия и дълго служи като офицер, а от 1973 г. е в списанието. А пък Сивриев, също участник в Съпротивата, бе приветствал с възторжена рецензия във в. „Отечестгвен фронт” първата му книга „Пролетен дъжд” през 1960 година и оттогава се имаха. Но по-важното в случая бе, че Кирилов и Божинов са от съседни села в Монтанско – единият от Якимово, другият от Крива бара, познавали са се и Кирилов по „землячески” бе пробутал откъса за лагерите в Колима. Сега бе дошъл на кафе и да се изплаче на Сивриев. Но то беше повече хвалба, отколкото оплакване.

[………]

ЗЛАТЕН КАМЕРТОН   (Валентин Караманчев, писател)

[………]

С Георги Божинов се разминавахме на „здравей” и „здрасти”. Почти като земляци, както се майтапеше – той от Крива бара, Фердинандско, аз от Неврокопско, я ги къде са.

Запомнил съм единствената ни уговорена среща в издателство „Народна младеж” през шейсетте години. Той предложи да напише за нас биографията на Караджата. Разбрахме се. Беше го пришпорило безпаричието и представи ръкописа си преди уговорения срок.

В поредицата „България в образи” за десетина години публикувахме петдесет, шейсет биографии. Високата летва по качество и сполука вдигнаха „Българи” на Ефрем Каранфилов, „Българският Великден” на Тончо Жечев и „Караджата” на Георги Божинов.

Държа романа „Калуня-каля” с угризението, че през далечната 1988 г. само съм го разлистил с хладни ръце, без да надзърна в страниците, които днес изгарят пръстите ми. А няма как да не съм ги държал, защото тогава по служба получавах екземпляр от всички нови книги.

Сега прочетох романа на един дъх. Повторих го ред по ред. Потретих срещу отметките „Нота Бене”…

Поразен съм – от езика, от натегнатия като пружина словоред, пружина, която мълниеносно се разгъва в читателското възприятие и го изпълва с кислород и възторг.

[………]

Когато затворих последната страница на романа и ми се отщя да разгърна друга книга, дойде съобщението, че в Брюксел е получила висока европейска награда българска книга. В журито, отсяло нашата селекция, е бил и Деян Енев. Попитах го, как стои до европейското отличие „Калуня-каля”? Той отговори: „Възвишение” е хубава творба. Бих я сравнил с Божиновата книга за Караджата. „Калуня-каля” е друго нещо. Тя е Златен камертон.”

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА „КАЛУНЯ-КАЛЯ”  (Димитър Русев, юрист)

[………]

Годината на издаване на романа е 1988 – може би това обяснява съдбата му. Много неподходящ момент за гениална литература – точно преди края на режима, който не обичаше такива книги. Само година по-късно народът се юрна по площадите (и по чужбина), след като му „съобщиха, че е свободен“ (по Г. Господинов), после „свободата“ ни потопи и почти удави в едно такова огромно блато, че последното, за което би се хванал човек в тази пропадаща, блатна среда, е книгата за 1.98 лв. на Георги Божинов.

„Калуня-каля” не е обикновен роман. Даже, бих казал, че е твърде необикновен, твърде уникален, неоразмерим по стандартите на родната ни литература. И затова ми се струва толкова драматичен фактът, че е издаден цели 8 години след завършване на ръкописа, както и че повече от четвърт век е стоял потулен, на практика изгубен за българските читатели.

Как и защо се е случило това и кому дължим факта, че Георги Божинов е бил напълно забравен и непознат за поколения българи – това разбира се, са важни въпроси, но може би отговорите и хората, които ще изникнат зад тях, заслужават да не бъдат запомнени.

Важното е, че сега „Калуня-каля” на Георги Божинов получава втори шанс. Или по-точно, ние получаваме втори шанс да го познаем. Нали и Иисус Христос е казал: …Не може се укрие град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник… (Мат. 5:14-15). Дано всички ние помогнем, за да извадим този роман-шедьовър на светилник.

БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ (Николай Фенерски, писател)

[………]

Отгоре върху старото издание е изписано името на автора. Георги Божинов. Под него е заглавието. А на третия ред с едни жълтеникави букви се мъдри надписът „Български писател“. Не патагонски, не финландски. А български – това не е името на издателството, помислих си. Това е определение за автора. Щото сега с тая шарения по сергиите, с тия най-разнообразни муракамита и балдачита, дето някакви байновци от майна си райна заявяват изкилиферчените си стремежи да ни възпитават, модерират и терапевтират стана толкова безбрежно и безгранично всичко, че ми е трудно да си припомня какво беше българският писател. Бих го постеснил човека днешен, твърде широк е, прекалено и непристойно. Българският писател говори за българските работи. Спомняте ли си ги кои бяха те? Простички работи, не сложни, няма ги там проблемите на съвременното либерално общество, мъжът си остава мъж, жената е жена, любовта е любов, алчността е алчност, завистта е завист. Природата е природа. И един много важен момент от българската ни история също е там. Около него се завихря шеметното слово на Георги Божинов. Грабва те като перце, понася те и не те оставя до последния ред. И накрая си новороден. И осъзнаваш, че си се срещнал с велика книга, след която българската литература изглежда малко по-различно, малко по-висока. Щото това не е точно книга. Това е крепост. Литературна крепост. Кале.

[………]

СТРАХОВИТА КНИГА – КАТО САМИЯ БОЖИНОВ (Бойка Асиова, писател)

[………]

Романът е интересен, с душа и плът,  неочакван, дълбинен и бая страховит. Като самия Божинов.

Работни и лични обстоятелства в Благоевград ме срещаха с този мъж, който не си даваше компанията току-така. Сам казваше, че приятели няма, има събеседници. Един от малцината му избраници за приказка беше Александър Кокарешков. По онова време зам. главен редактор на Радио Благоевград. Композитор, ерудит, познавач на народната култура и нрави, разказвач и с талант на слушател. Че и благ на всичкото отгоре. От ония „темелни хора”, каквото определение срещнах в „Калуня…”. Където е бил, над него се надгражда.

Иначе, на мнозина им се искаше да са в компанията на Георги Божинов. Привличаше ги неговият ум, проницателен, самостоятелен, сетивен и дързък. И характер, най-вече. Ама не им стискаше. Искаше им се да споделят неговите дързости, но не им харесваше неговия хал. Е, не ставаха за събеседници на писателя.

[………]

ТОЗИ ОМЪЧНЕН ХЛЯБ Е ЗАМЕСЕН В ГОРАТА ДИКЧАМ  (Божидар Грозев, поет)

[………]

Мурат от Одрин е потомък на бошняци изселници. Поназнайва всички балкански езици. Вади си хляба с журналистика и като всеки журналист е и любознателен, и любопитен.При всяка наша среща ме пита за някоя от поредните недомислици в балканската  ни направа. Като не зная какво да му отговоря, му викам: Чети Андрич, той обяснява всичко. При следващата среща ще му кажа: Чети Георги Божинов – и той обяснява,ако не всичко, то много. Прочие, как ли ще се приеме в Турция “Калуня-каля”?

[………]

“Цената на златото” /в едно с книга втора “Завръщане”/ и “Калуня-Каля” /пак две части/ са романи от една и съща кръвна група. Генчо Стоев и Георги Божинов са почти набори. Божинов е с година по-голям. Стоев избира пепелището на Перущица и гледната точка на пепелените, Божинов – това на Батак и гледната точка на пепелящите. Това, че Божинов издава романа си двадесет и три годин по-късно, дали прави избора му по-лесен?

[………]

Многото хляб между кориците на “Калуня-Каля” е наченат двадесет и осем години по-рано. През 1960 година издателство “Български писател” публикува първата книжка на Георги Божинов “Вдън гората Дикчам”. Не е важно в кой жанров долап ще турим заглавията в нея. Документални разкази, очерци, есета? По-важното е, че долапът едвам побира факти, имена, случки, картини, спомени и всичко, което ти дойде наум, от онова поречие между Родопа, Пирин и Рила. Омъчненото брашно на помашкия югозапад тук е само насипано в нощвите. Изглежда десетилетия принудително е пропилял авторът в търсене на подходящата мая, подходящата вода, подходящата пещ. Пропилял, но характер! – какво бухване е „Калунята”.

[………]

РОМАН ЗА ЛЮБОВТА  (Ваня Субашева, библиотекар в читалище „Отец Паисий-1919”, Сандански)

Има моменти, когато се чувствам наистина щастливка, че работя в библиотека. Един от тях беше, когато прочетох статията на Деян Енев „Калуна-каля” – забравеният роман-шедьовър за Априлското въстание”. Като свърших с четенето на статията, отидох да проверя в каталога дали книгата на Георги Божинов е част от фонда на нашата библиотека.

За щастие – ДА! Взех я и започнах да я чета.

[………]

Героите оживяваха пред очите ми – обикновени хора, които, поставени при изключителни обстоятелства, постъпват според своите представи за добро и зло. Ужасните неща, които се случват около Калуньо, провокират както най-лошото, така и най-доброто у него. А през цялата книга – от първата до последната страница – върви нишката на Любовта. Обикновената, чувствена, изживяна любов и „греховната”, скрита, неизживяна – тази, която ни разкъсва на парчета и в крайна сметка ни убива.

Понякога се чудя дали наистина „Калуня-каля” е роман за Априлското въстание. Или е роман за любовта. За любовта, която избуява върху пепелищата. За любовта, за която няма верски различия. За любовта, която е най-важното на този свят.[………]

Свалете ‘Калуна-каля’ в различни формати оттук