500-misli-na-belejiti-bulgari-cover-4eti-meЧрез словото си личностите, живели преди нас, са способни да пленят съзнанието ни и да ни вдъхнат надежда за един по-добър живот. Думите могат да нараняват, да лекуват, да носят тъга и радост. Те са в състояние да предизвикат разочарование в човешката душа, но и да разпалят въображението, да породят въодушевление, а подкрепени с делата на хората, стоящи зад тях, те остават безсмъртни.

В настоящата книга ще ви запознаем с мисли на една малка част от онези мъже и жени, които оформят историята на България, онези мъже и жени, които напълно отговарят на горното описание и за които думите не са празни приказки. Без да претендираме за изчерпателност, ще ви разкрием един истински водовъртеж от размисли и разсъждения, чрез които ще вникнете във вътрешния свят на всяка една от тези личности, в тяхната душевност, в онова, в което вярват, и в ценностите, които защитават.

„500 мисли на бележити българи“ дава възможност на всеки да почерпи ежедневно вдъхновение от завещаното от предците ни словесно наследство. Това превръща изданието в един своебразен учебник по мъдрост, чест и родолюбие.

Част от подбраните мисли са обърнати към родната стряха, други гледат към прозореца на света, едни обрисуват човешката личност, други отправят послания към цялото общество. Има такива, които търсят светли идеали, но и такива, вперени в суровата действителност. Ще откриете думи, породени от нуждите на дадена епоха, заедно с такива, които изпреварват своето време.

В „500 мисли на бележити българи“ наравно с познатите имена в българската история стоят и такива, които поради една или друга причина остават в периферията й, въпреки че стореното от тях не отстъпва по значимост. Страниците на тази книга ще ви разкрият разнообразна палитра от личности. Ще откриете колко многолик е мирогледът на всички тях и колко непознати са някои черти от характера им.
Нещото, което обединява всички тези мисли, е връзката им със съвремието. По един или друг начин те звучат актуално и ни карат да се замислим за днешната действителност, което показва, че историята не приключва с миналото – тя се отразява на настоящето и влияе върху бъдещето.

Книгата е израз на нашата вяра, че благодарността към делото на предците ни трябва да се крие в поддържането на неугасващия пламък на тяхното наследство, опазването на тяхната памет, от която да се учим и с помощта на която да градим нашето бъдеще.

Сдружение „Българска история“

Книгата „500 мисли на бележити българи“ е своеобразен сборник, съдържащ 500 цитата на знакови българи, всеки един от които е оставил значима следа в българската история.

Всички цитати в книгата “500 мисли на бележити българи” са подредени в азбучен ред според имената на личностите, на които принадлежат. От своя страна, личностите са групирани в седем категории – учени, революционери, пълководци, държавници, духовници и възрожденци, поети и писатели, културни дейци.
Зад реализацията на проекта стои екипът на сдружение „Българска история“. През последните 10 години основната цел на сдружението е популяризацията на историята с цел извличане на правилните и градивни уроци от нея. В желанието си да изпълни тази задача екипът на „Българска история“ реализира разнообразни проекти в научната и медийна сфера, както и в тази на неформалното образование.
Издаването на „500 мисли на бележити българи“ е едно естествено и логично продължение на работата на сдружението. Опитът на членовете му през последните години показва, че извеждането на поуките от миналото по този начин се радва на огромна популярност.
Дейността по намирането и подбора на всеки един от цитатите е дело на Мартин Чорбаджийски, Нели Великова и Петър Ангелов – членове на сдружение „Българска история“.

500-misli-na-belezhiti-balgari-book-4eti-me

„Изтървем ли България, изтървали сме всичко.“

„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“

–НИКОЛАЙ ХАЙТОВ (1919-2002)

„Народното дело не е загубено и ако всички вие не вземете участие, то за това ще имате клетвите на потомството.“
— ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ (1843-1876)

„Но спи това злочесто племе
в дълбок и непробуден сън
във тежки мъки тегли, стене,
черней отхвърлено навън.“
( Из „Патриот“)
— ДОБРИ ЧИНТУЛОВ (1822-1886)

„Пустата му слава! Всеки иска да блесне, пък не знае фалша на тоя блясък.“
— ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ (1872-1903)

„Както е обикновено у нас – викаме ура пред грамадните паметници на чуждите, а нашите юнаци не смеляме дори.“
— ЗАХАРИ СТОЯНОВ (1850-1889)

„Свестните у нас считат за луди. Глупецът вредом всеки почита.“
— ХРИСТО БОТЕВ (1848-1876)

„Моите братя бяха сиромаси, но сърцата им бяха много богати.“

„Като имаме достойни синове на отечеството всичко е лесно, тоест такива хора, които освен отечеството да не жалят нито живот, нито имот! Защото който това прежали, той е готов да направи всичко.“
— ПАНАЙОТ ХИТОВ (1830-1918)

„Не се страхувай от лудите и щурите, те вършат подвизи. Страхувай се от безразличните, от безличните. Този, който може да те наругае, може и да те защити.“
— Полк. ПЕТКО ЙОТОВ (1947-2009)

„Най-бавно се променя начинът на мислене и възприемане на заобикалящата действителност у един народ.“
— Проф. ЗЛАТОЗАРА ГОЧЕВА (1932-2013)

„Накъсо казано миналото е образец на възвишен идеализъм, а сегашното е образец на грубия материализъм.“
— СТОЯН ЗАИМОВ (1853-1932)

„Щастието може да се изменя; изкуствата се изгубват; търговията може да отпадне; богатствата, блясъка и разкоша, силата и владенията могат да преминат, но славата, славата е безсмъртна и неразрушима, тя остава вечно, когато империите и династиите изчезват.“
— ДОНКА УШЛИНОВА (1880-1937)

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.“
— ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ (1827-1895)

„Наистина много тежко и безнадеждно е, когато един народ изгуби вяра в себе си.“
— Ген. НИКОЛА ПАРАПАНОВ (1874-1937)

„Време е да започнем да ценим и почитаме себе си, та тогава да чакаме да добием почит и от други народи.“
— САВА ФИЛАРЕТОВ (1825-1863)

„А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума, както мисли жадната за облаги сволоч.“
Из писмо до Алекси Филипов
— АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ (1863-1897)

„Падението не е страшно, а е страшно да се примириш с падението и да го оправдаеш…“
— ЯНА ЯЗОВА (1912-1974)

„Песимизмът у някои е извинение за мързела им.“
— АТАНАС ДАЛЧЕВ (1904-1978)

„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!“

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще ѝ станеш досаден.“

— РАДОЙ РАЛИН (1923-2004)

„Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!“
(Из „Ботев“)
— ДАМЯН ДАМЯНОВ (1935-1999)

„Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.“

„Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.“

— ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ (1881-1937)

„Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.“
(Из „Българският език“)
— ИВАН ВАЗОВ (1850-1921)

„Честните хора и златните монети си приличат по това, че в смутни времена и едните, и другите изчезват.“

„Един българин – българин.
Двама българи – партия.
Трима българи – разцепление.“

— РАЙКО АЛЕКСИЕВ (1893-1944)

 „Човек трябва да обича съдбата си. Иначе ще бъде несправедлив. Всеки си има корени, точно както растени­ята. Ако пренесеш човека и го посадиш на друго място, трябва да преместиш и природата му. Я забучи една палма в Камчатка! Не можеш да търсиш сметка на съдбата си.“
— РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ (1928-2013)

„Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора“, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора.“
— ДЖОКО РОСИЧ (1932-2014)


Честит празник на духа, 1-ви Ноември,  Ден на народните будители!