Клуб „5 сутринта“. Грабни утрото. Извиси живота си – Робин Шарма

Грабни утрото, извиси живота си с Клуб 5 сутринта. Легендарният експерт по лидерство и елитно представяне Робин Шарма въвежда идеята за Клуб „5 сутринта“ преди повече от двайсет години. Тя се основава на революционен утринен режим, който помага на клиентите му да увеличат максимално продуктивността си, да постигнат най-добро здраве и да бронират спокойствието си в една епоха на смазваща сложност. В тази книга, писана от автора в продължение на четири години, ще откриете навика на ранното ставане, който помага на толкова много хора да постигнат епични резултати, като издигнат на по-високо ниво щастието и жизнеността си. Чрез вълшебната – и често забавна – история на двама непознати и срещата им с ексцентричен милиардер, който се превръща в техен ментор, от „Клуб „5 сутринта“ ще научите:

„Книгите на Робин Шарма помагат на хората от целия свят да водят прекрасен живот“. – Паулу Коелю

Може да се впишеш в света. Или можеш да промениш света. Не можеш да направиш и двете
– Магьосникът

5-те златни правила

ПРАВИЛО №1
Пристрастяването към развлечения означава край за вашата креативност. Строителите на империи и създателите на история отделят един час за себе преди изгрев-слънце, в спокойствието, което се крие отвъд ноктите на сложността, за да се подготвят за един ден от световна класа.

ПРАВИЛО №2
Извиненията не раждат гении. Само защото не сте свикнали да ставате рано не означава, че не можете да го направите сега.
Оставете благовидните извинения и помнете, че малките ежедневни подобрения, когато се правят постоянно, след време водят до изумителни резултати.

ПРАВИЛО №3
Всяка промяна е трудна отначало, хаотична в средата и прекрасна накрая. всичко, което сега ви е лесно, първо ви е било трудно. С упорита практика да се будите със слънцето ще стане нормално за вас. И автоматично.

ПРАВИЛО №4
За да постигнете резултатите, които имат най-продуктивните 5% от хората, трябва да започнете да правите това, което 95% от хората не желаят да правят. И ако започнете да живеете по този начин, повечето хора ще ви смятат за луди. Помнете, че да бъдете сметнати за особени е цената на величието.

ПРАВИЛО №5
Когато изпитвате желание да се предадете, продължете напред. Триумфът обича упоритите.

5-те научни истини зад отличните навици

Истина №1
Волята от световна класа не е вродено качество, а умение, изградено чрез упорита практика. Да ставаш призори е перфектна тренировка за самоконтрол.

Истина №2
Личната дисциплина е мускул. Колкото повече го упражняваш, толкова по-силен става. Ето защо самураите на себевладеенето активно създават трудни условия, за да изграждат естествената си сила.

Истина №3
Също като другите мускули, силата на волята отслабва, когато се измори. Ето защо за постигането на съвършенство абсолютно необходимо е възстановяване. Както и да управляваш умората от решенията.

Истина №4
Успешното възприемане на всеки прекрасен навик следва един ясен модел от четири части за автоматизирането му. Спазвай го стриктно за трайни резултати.

Истина №5
Увеличаването на самоконтрола в една област от живота ти издига самоконтрола във всички други области. Ето защо да станеш член на Клуб „5 сутринта“ е животопроменящ навик и ще издигне всичко друго, което правиш.

3-те ценности на героичните създатели на навици

Ценност №1
Победата изисква постоянство и упоритост.

Ценност №2
Да продължиш онова, което си започнал, определя степента наличното самоуважение, което ще изпитваш.

Ценност №3
Начинът, по който практикуваш насаме, е точно начинът, по който ще се представиш, когато си пред публика.

Мозъчни татуировки

№1. За да създадете траен навик, никога не го въвеждайте самостоятелно.

№2. Учителят научава най-много.

№3. Когато имате най-голямо желание да се откажете, е моментът да продължите напред.

ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА ФОРМУЛАТА 20/20/20

• Първите 20 минути от твоя ден прекарай в упражния!
• Вторите 20 минути прекарай в размисъл!
• Последните 20 минути са за растеж!

ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА РИТУАЛА ПРЕДИ СЪН НА ХОРАТА, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ИКОНИ

ДЕКОНСТРУКЦИЯ НА НАВИКА ЗА ВОДЕНЕ НА ДНЕВНИК

ФОРМУЛАТА 20/20/20 КАТО ГОТВАРСКА РЕЦЕПТА

ДВОЙНИТЕ ЦИКЛИ НА ЕЛИТНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ
 Предпазване на 5-те актива на гения

10-TE ТАКТИКИ НA ИСТИНСКИЯ ГЕНИЙ

11 МАКСИМИ-ТАЛИСМАНИ НА МИЛИАРДЕРА

Максима на милиардера №1
За да създаваш магия в света, намери магията в себе си

Максима на милиардера №2
Трупайте вълшебни преживявания вместо материални вещи.

Максима на милиардера №3
Провалът увеличава безстрашието.

Максима на милиардера № 4
Правилното използване на първичната ви сила създава вашата лична утопия.

Максима на милиардера №5
Избягвайте лоши хора.

Максима на милиардера №6
Парите са nлод на щедростта, а не на недостига.

Максима на милиардера №7
Оптималното здраве ви дава максимална сила да правите магия.

Максима на милиардера №8
Продължавайте да издигате житейските си стандарти до абсолютна световна класа.

Максима на милиардера №9
Дълбоката любов носи непобедима радост.

Максима на милиардера №10
Земният рай е състояние, а не място.

Максима на милиардера №11
Утрешният ден не ви се полага по право, той е награда.

– А относно думите ти, че си пристрастена към компютъра и телефона си, просто помни, че интелигентно използвана, тази технология движи човешкия напредък. Като я използваме мъд­ро, животът ни става по-добър, знанието ни по-богато, а нашият прекрасен свят по-малък. Онова, което вреди на ума, намалява продуктивността и разрушава самата тъкан на обществото ни, е злоупотребата с технологията. Телефонът ти ще те разори, нали знаеш? Ако си играеш по цял ден с него. А онова, което каза за напрежението, на което си подложена, то е фантастич­но. „Напрежението е привилегия“, казва тенис легендата Били Джийн Кинг – сподели бездомникът. – Трябва да растеш. А да се издигаш като човек е един от най-интелигентните начини да прекараш остатъка от живота си. С всяко предизвикателство идва прекрасната възможност да се издигнеш на следващото ниво като лидер, изпълнител и човешко същество. Препятствия­та не са нищо друго освен тестове, предназначени да проверят доколко сериозно искаш да постигнеш амбициите си. Те се явя­ват, за да определят доколко си готова да се превърнеш в човек, който може да задържи това количество успех. Провалът е само растеж във вълча кожа. А в живота няма нищо по-важно от лич­ния растеж и разгръщането на личния потенциал. Толстой пише: „Всеки си мисли как да промени света, но никой не се замисля как да промени себе си“. Стани по-добър човек и автоматично ще станеш по-добър лидер – а и ще бъдеш по-производителен. И да, съгласен съм, че растежът може да бъде страшен. Но моят учител веднъж ми каза, че „онази част от теб, която се вкопчва в страха, трябва да бъде един вид разпъната на кръста, за да може другата част, която заслужава високи почести, да преживее един вид възкресение“. Това са точните му думи, които сподели с мен. Откачени и дълбоки, нали така? – каза скитникът, като още веднъж докосна мънистата на гердана си.
После продължи, без да дочака отговор.
– Моят специален учител ми каза и друго – „за да намериш най-добрия си аз, трябва да изхвърлиш фалшивия си аз“. А това се случва единствено чрез непреклонно усъвършенстване, не­прекъснат размисъл и постоянно задълбочаване. Ако не се изди­гате всеки ден, ще заседнете в живота си до края му. Припомням си думите на журналиста Норман Къзинс: „Трагедията в живота не е смъртта, а онова, което оставяме да умре в нас, докато сме живи“.
Бездомникът повиши дрезгавия си глас и продължи:
– Моят специален учител ме научи, че след като променим отношението към себе си, ще установим, че се променят и от­ношенията ни с другите хора, работата, дохода и въздействието ни. Повечето хора не могат да се понасят. Затова те никога не могат да останат сами. И да мълчат. Те имат нужда постоянно да са с други хора, за да избягат от чувството на самоомраза заради пропилените си възможности, като пропускат чудесата и мъд­ростта, които усамотението и спокойствието носят. Или гледат безкрайно телевизия, като не разбират, че тя еродира въображе­нието им, както и изпразва банковата им сметка.
– Животът ми се струва толкова сложен. Чувствам се толкова смазана. Нямам никакво време за себе си – повтори предприе­мачката. – Не съм сигурна какво се случи с живота ми. Просто нещата станаха много трудни.
– Разбирам те – каза художникът, като постави ръка на ра­мото на новата си приятелка. – Интуицията ми подсказва, че преживяваш много повече трудности, отколкото споделяш. И в това няма нищо лошо. Нали знаеш, има дни, когато животът из­глежда толкова объркан, че не мога да стана от леглото. Просто оставам да си лежа. Затварям очи и се надявам мъглата в глава­та ми да се разнесе. Дори само за един ден. Понякога не мога да мисля нормално. И в такива дни в сърцето ми няма капка надежда. Гадно е. А има и много гадни хора. Не съм антисо­циален. Само съм анти-простаци. Напоследък има прекалено много глупави хора. Които си правят модни селфита с нацупени устни, облечени с дрехи, които не могат да си позволят. И се въртят около хора, които дори не харесват. По-скоро бих искал да водя живот с мисъл. Рискован живот. Истински живот. Жи­вот на художник. Полудявам, като виждам колко повърхностни са станали хората.
Художникът сви дясната си ръка в юмрук и удари дланта на лявата. Стисна зъби, а на дебелия му врат започна да пулсира една синя вена.
– Така е. Разбирам те – каза бездомникът. – Животът не е лесен, хора. Тежка работа е, през повечето време. Но както казва Джон Ленън: „Накрая всичко ще свърши добре. А ако не свърши добре, значи не е краят“. – Бездомникът изрече тези думи до­бродушно – поредният цитат от изглежда неизчерпаемия запас в главата му.
Художникът веднага се отпусна и се усмихна почти мило. После силно издиша. Хареса му това, което току-що чу.
– А и това изкачване в разредения въздух на личното и про­фесионално съвършенство, с което ние тримата очевидно сме се заели, не е за слабите – продължи скитникът. – Да издигнеш живота си така, че да познаеш истинската радост и да оптими­зираш уменията, за да овладееш собствената си област, често носи много неудобства. Трябва да съм честен. Но ето едно важ­но нещо, което научих: болката от растежа съвсем не е толкова скъпа, колкото е унищожителната цена на съжалението.
– Откъде си го научил? – попита художникът, като си записа думите в бележника.
– Не мога да ти кажа. Засега – отговори бездомникът, като задълбочи мистерията около източника на прозренията си.
Предприемачката откъсна очи от художника и записа нещо в телефона си. Бездомникът бръкна в джоба на осеяната си с дуп­ки карирана риза, измъкна едно изтъркано картонче и го вдигна нагоре като дете от детската градина в игра на гатанки.
– Един виден човек ми го даде, когато бях много по-млад и стартирах първата си компания. Много приличах на вас двама­та: преизпълнен с мечти и желание да постигна нещо на този свят. Жадувах да се докажа. Готов да спечеля играта. Първите петдесет години от живота ни минават главно в стремеж да бъ­дем признати от другите. Копнеем за одобрение от общество­то. Искаме околните да ни уважават. Искаме съседите да ни харесват. Купуваме всевъзможни неща, от които нямаме нужда и се побъркваме да печелим пари, които всъщност не ни носят радост.
– Абсолютно точно – измърмори художникът, като поклати агресивно глава и промени позата си така, че плитките му пад­наха върху раменете.
Залата сега беше празна.
– Ако имаме смелостта да погледнем в себе си, ще открием, че го правим, защото вътре в нас има много дупки. Погрешно вярваме, че външните неща ще запълнят празнотите в нас. Но това не може да стане. Никога няма да стане. Така или иначе, когато много от нас стигнат до първото полувреме от живота си, ние се завъртаме под прав ъгъл. Започваме да осъзнаваме, че няма да живеем вечно и че дните ни са преброени. И така, ние установяваме връзка със своята смъртност. Това е много важ­но. Разбираме, че ще умрем. Истински важните неща идват на много по-ясен фокус. Отдаваме се на размисъл. Започваме да се питаме дали сме останали верни на талантите си и лоялни на ценностите си и дали сме постигнали успех, без да нарушаваме принципите си. И си мислим какво ще кажат за нас хората, които най-много обичаме, когато си отидем. В този момент много от нас правят гигантски скок: от търсенето на признание в обще­ството към създаването на значимо наследство. Така последните петдесет години са посветени по-малко „на мен“ и повече „на нас“. По-малко на егоизма и повече на това да служим на други­те. Преставаме да прибавяме повече вещи в живота си и почва­ме да изваждаме – и да опростяваме. Научаваме се да вкусваме простата красота, да изпитваме благодарност за дребните чуде­са, да виждаме безценната стойност на вътрешното спокойствие и стигаме до разбирането, че печели онзи, който дава най-много. И тогава ви остава да обичате самия живот и да правите добри­ни на много хора. Което се превръща – потенциално – във врата към безсмъртието.
– Той наистина е специален – прошепна предприемачката на художника. – Не съм изпитвала толкова надежда, енергия и спокойствие от месеци. Едно време баща ми ми помагаше да преминавам през трудните моменти. Откакто умря, няма на кого да се облегна.
– Какво му се случи? – попита художникът.
– В момента съм малко крехка, въпреки че сега се чувствам по-силна, отколкото когато влязох в тази зала сутринта, това е сигурно. Но просто ще кажа, че той се самоуби. Баща ми беше забележителен човек – изключителен пионер в бизнеса с голям успех. Пилотираше самолети, караше бързи коли, обичаше пре­възходно вино и се радваше на компанията на красиви жени. Беше толкова изпълнен с живот. После неговият бизнес партньор му взе всичко по не много различен начин от ужасния сценарий, който преживявам аз в момента. Все едно, стресът и шокът от сриването на неговия свят го подтикнаха да направи нещо, което никога не сме мислили за възможно. Сигурно не е виждал ника­къв друг изход – допълни предприемачката и гласът ѝ пресекна.
– Може да се облегнеш на мен – каза нежно художникът. Той постави ръка на сърцето си – на малкия си пръст носеше пръс­тен с череп и кости – и изрече тези думи с едновременно кава­лерски и бохемски вид.
Бездомникът прекъсна този момент на интимност между два­мата.
– Ето, прочетете това – нареди той, като подаде картончето. – Ще ви е полезно, докато се издигате към следващото ниво на постижение и преживявате всичко, което носи това приключе­ние в човешкото лидерство, личното господство и изграждането на необикновено продуктивна кариера.
С червени букви върху хартията, която беше пожълтяла от времето, беше написано: „Всяка промяна е трудна в началото, объркана в средата и прекрасна в края“.
– Това е много хубаво – каза предприемачката. – Важна ин­формация за мен. Благодаря ти.
После художникът пак пусна пиратския си запис от лекцията на Магьосника:

– Всеки от вас носи един тих гений и триумфален герой в сърцето си. Ако щете, отхвърлете това като идеалистич­ните приказки на един стар вдъхновител. Но аз съм горд, че съм идеалист. Светът има нужда от повече хора като мен. Но все пак съм и реалист. И ето истината: днес пове­чето хора на тази планета за съжаление не мислят много за себе си. Те основават самоличността си на външни неща. Оценяват постиженията си по това, което са натрупали, а не по характера, който са изградили. Сравняват се с на­гласените – и фалшиви – рекламни клипове, показвани им от хората, на които подражават. Те измерват собствената си стойност със стойността на нетното си имущество. И стават заложници на фалшивата идея, че щом нещо нико­га не е било направено, значи не може да се направи, като се лишават от величествените и вълнуващи възможности, които им е било предопределено да постигнат в живота си. Това обяснява защо повечето хора затъват в подвижни­те пясъци на несигурността, отегчението, развлеченията и сложността.

– Майки на драмата – прекъсна пак бездомникът. – Така наричам онези мъже и жени, които са се заразили с вируса на „Оправдавам се, че съм жертва“. Те постоянно се оплакват от това колко зле са нещата за тях, вместо да използват вродената си способност да ги подобрят. Те вземат, вместо да дават, критикуват, вместо да създават и се тревожат, вместо да работят. Изграждайте анти­тела, за да се борите с всяка форма на посредственост, която би се промъкнала в професионалните ви дни в офиса и в личния ви живот вкъщи. Никога не бъдете майка на драмата.
Предприемачката и художникът се спогледаха. После се разсмяха както на термините, с които си служеше ексцентрич­ният непознат, така и на начина, по който вдигна ръка и офор­ми с пръсти знака на мира, докато изричаше последните думи. Ако стояхте близо до тях, и вие щяхте да си помислите, че е странен.
После записът продължи и Магьосникът заговори с драма­тичен тон:

Нека бъде ясно, че всеки ден – до края на живота си – ще се изправяте пред възможността да покажете лидер­ство, където и да сте и каквото и да правите. Лидерството не е само за световните лидери и за титаните на пазара. То е арена, където всеки може да се прояви. Защото лидер­ството не се състои в това да имате официална титла, го­лям офис и пари в банката. То е свързано много повече със стремежа към съвършенство във всичко, което правите – и със самата ви същност. То се състои в това да отхвърлите тиранията на обикновеното, да не допускате негативност­та да превземе чувството ви на възторг и да престанете под каквато и да е форма да робувате на посредствеността, която би могла да зарази живота ви. Проявявайте истинско лидерство, когато внасяте промяна там, където се нами­рате. Проявявайте истинско лидерство, когато вършите смели дела, достойни за гений, когато преобърнете ваша­та област с главата надолу, с мащаб, иновации и изпълне­ние, и те да са толкова смайващо добри, че да останат и да издържат проверката на времето в една епоха, в която хората предлагат продукт с минимална жизнеспособност единствено за да постигнат бърза печалба. Никога не го правете. Моля ви.
Никога не работете само заради парите. Работете за­ради въздействието. Превърнете основното си занимание в искрено създаване на стойност, която представлява не­обикновена магия и граничи с поетичното. Покажете до­край какво е възможно да създаде едно човешко същество. Развийте търпението да не отстъпвате от позицията си да произвеждате на абсолютно световна класа, дори през це­лия си живот да създадете само един шедьовър. Постига­нето на този един-единствен подвиг ще придаде стойност на житейското ви пътуване.
Бъдете виртуоз. Откроявайте се. Бъдете изключителни. Онези 5% на върха се интересуват много по-малко от слава, пари и одобрение, и много повече от това да се състезават над своята „теглова категория“, да показват талант, над­хвърлящ заплащането и да създават този вид продуктив­ност, който вдъхновява – и служи на милиони. Често това е и причината да печелят милиони. Затова никога не се при­мирявайте. Винаги показвайте на какво сте способни.

Бездомникът беше затворил очи. И се намираше на пода, къ­дето правеше серия от лицеви опори с една ръка. През цялото време си припяваше: „Грабни утрото. Извиси живота си“.
Предприемачката и художникът поклатиха глави.
– Една от любимите ми книги е „Пророкът“ – каза замислено художникът. – Тя е сред най-продаваните стихосбирки на всички времена. Някъде прочетох, че Халил Джубран е разнасял ръко­писа със себе си в продължение на четири години и постоянно го е усъвършенствал, преди да го предаде на издателя си, за да е сигурен, че е чисто изкуство. Още помня точните думи на Халил Джубран по повод на „Пророкът“, защото те много ми помагат, когато съм в студиото. Думите му ми дават по-голяма сила като художник, макар и да водя много борба с отлагането. Както ти казах, аз съм доста добър. Но знам, че мога да бъда велик. Ако само можех да се преборя със склонността си да саботирам сам себе си. И с демоните си.
– Какво е казал? – попита бездомникът, като сега се беше из­правил и си играеше с големия си часовник. По ъгловатото му лице се стичаха капки пот.
– Ето точно какво казва – отговори художникът. – „Исках да съм сигурен, много сигурен, че всяка дума е най-доброто, което мога да предложа“.
– Страхотно – отговори бездомникът. – Това е стандартът, който най-добрите винаги поставят пред себе си.
Изведнъж в записа се чу кашлянето на Магьосника. Следва­щите му думи като че ли излязоха с усилие, като неродено дете, което яростно се съпротивлява да напусне сигурността на топ­лата и безопасна утроба на любящата майка.

Всеки може да стане всекидневен лидер, като действа така, както ви препоръчвам. Когато е лесно и особено ко­гато е трудно. Като започне още днес. И ако го направи­те, в бъдеще ви очаква гарантирана победа. И трябва да добавя, че днес няма жив човек, който да не може да из­дигне мисленето, работата, жизнеността, благоденствието и щастието си за цял живот, като възприеме поредица от дълбоки всекидневни ритуали и после ги практикува, до­като се превърнат в негова втора природа. И тук стигаме до най-важния принцип в моята лекция: най-добрата на­чална точка за победа в работата и постигане на прекрасен живот е да се запишете в нещо, което наричам „Клуб „5 сутринта“. Изобщо как може да бъдете от световна класа, ако не спечелите малко време за себе си всяка сутрин, за да се издигнете до тази точка?

Предприемачката започна да си води бележки с невиждано досега ожесточение. На лицето на художника се появи усмивка, която казваше: „Това ме мобилизира“. Бездомникът се оригна. После легна на пода и направи „дъска“ – упражнението, което професионалните спортисти във фитнеса обичат, за да изграж­дат силни мускули.
Чу се как Магьосникът се закашля още по-жестоко. Последва рязка и продължителна пауза.
После той изрече с пресекващ глас следните думи. Ясно се чу­ваше колко трудно диша. Гласът му започна да трепери като на на­чинаещ телемаркетинг оператор, който прави първото си обаждане.

Да ставате в пет сутринта е действително Майката на Всички Навици. Този режим е най-доброто средство да се превърнете в непобедим носител на възможности. Начинът, по който започва денят ви, всъщност наисти­на определя степента на фокус, енергия, вълнение и от­лична работа, които внасяте в него. Всяко ранно утро е страница в разказа, който ще бъде вашето наследство. Всяка нова зора е нов шанс да освободите най-доброто в себе си, да отключите силите си и да играете във вис­шата лига за легендарни резултати. Имате толкова сила в себе си и тя се проявява най-много с първите лъчи на изгрева. Моля не позволявайте на болките от миналото и на сегашните несполуки да отнемат от славата ви, да задушат непобедимостта ви и да сподавят човека с не­ограничени възможности, който се крие във висшата част на съществото ви. В един свят, който се стреми да ви натиска надолу, вие се извисявайте. В една епоха, коя­то желае да ви държи на тъмно, излезте на светло. В едно време, което ви хипнотизира, за да забравите дарбите си, възвърнете гения си. Нашият свят изисква това от всеки човек. Да бъдем шампиони в работата, воини на израст­ването си и пазители на безусловната любов – към цяло­то човечество.
Отнасяйте се с уважение и съчувствие към всички други хора, които населяват тази малка планета, незави­симо от вярата, цвета и кастата им. Издигнете се в една цивилизация, където мнозина черпят енергия от това да потискат другите. Помогнете на другите да усетят чу­десата, които спят в тях. Покажете им качествата, които бихме искали повече хора да изявяват. Всичко, което каз­вам, ще говори на непокварената част на вашата личност, онази страна от вас, която е била безкрайно жива, преди да ви научат да се страхувате, да трупате, да се свивате и да бъдете недоверчиви. Вашата задача като лидер на жи­вота си, като съзидател, решен да промени обществото и като гражданин на планетата Земя е да разкриете това измерение в себе си. А след като го направите, да не го забравяте до края на живота си.
Приемете тази възможност за самоусъвършенстване и ви обещавам, че синхроничността на успеха, както и една оркестрирана магия много отвъд границите на мислимото, ще изпълнят остатъка от живота ви. А ан­гелите на най-големия ви потенциал ще ви посещават всеки ден. Действително една последователна пореди­ца от наглед невъзможни чудеса ще отвърне на най-ис­тинските ви мечти и най-хубавите от тях ще се сбъднат. И тогава ще еволюирате в един от онези редки и велики духове, които издигат целия свят само с това, че ходят сред нас.

Конферентната зала сега беше тъмна. Предприемачката из­пусна въздишка с размерите на Мексико Сити. Художникът не помръдваше. Бездомникът се разплака.
После той се качи на един стол, размаха ръце като пропо­ведник и гръмко изрече тези думи на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу:

– „Това е истинската радост в живота, да бъдеш из­ползван за цел, която смяташ за могъща: да бъдеш при­родна сила вместо трескаво малко кълбо от болести и неправди, като все се оплакваш, че светът не иска да се посвети на щастието ти.
Аз съм на мнение, че животът ми принадлежи на ця­лата общност и докато съм жив, за мен е чест да правя каквото мога за общността.
Искам да бъда използван докрай, когато умра. Защо­то колкото повече работя, толкова повече живея. Жи­вотът за мен не е бързо угасваща свещ. Той е нещо като прекрасен факел, който в момента държа. И искам да го разпаля колкото мога по-ярко, преди да го предам на след­ващото поколение.“

– Времето е една от най-ценните стоки, които съм се научил да пазя на всяка цена. Уорън Бъфет, блестящият инвеститор, казва, че богатите инвестират във време. Бедните инвестират в пари.
– Бъфет също казва: „Купувам си скъпи костюми. Те просто изглеждат евтини на мен“. Може би си спомняте тези думи.

„Единствените дяволи на све­та са тези, които се крият в нашето собствено сърце. Там трябва да водите битката“.
— Махатма Ганди

Не постъпвай тъй, сякаш ще живееш десет хиляди години. Сетният час те дебне. Докато живееш, докато още съ-ществуваш на земята, бъди достоен човек.
— Марк Аврелий, римски император

На разсъмване, когато те мързи да станеш, винаги си казвай следното: „Ставам, за да свърша работата си на човек”.
— Марк Аврелий, римски император

Съдържание

Глава 1. Опасни намерения
Глава 2. Всекидневната философия, с която да станете легенд
Глава 3. Неочаквана среща с един удивителен непознат
Глава 4. Откажете се от посредствеността и всичко, което е обикновено
Глава 5. Странното приключение за овладяване на утрото
Глава 6. Полет към върховете на продуктивността, виртуозността и непобедимостта
Глава 7. В рая започва подготовка за промяна
Главa 8. Методът 5 сутринта: Утринният навик на хората, които променят историята
Глава 9. Условия за проява на личното величие
Глава 10. 4-те фокуса на създателите на история
Глава 11. Плаване сред превратностите на живота
Глава 12. Клуб „5 сутринта“ открива протокола за създаване на навици
Глава 13. Клуб „5 сутринта“ научава формулата 20/20/20
Глава 14. Клуб „5 сутринта“ разбира абсолютната необходимост от сън
Глава 15. Клуб „5 сутринта“ научава 10-те тактики на истинския гений
Глава 16. Клуб „5 сутринта“ възприема двойните цикли на елитното представяне
Глава 17. Членовете на клуб„5 сутринта“ се превръщат в герои на собствения си живот
ЕПИЛОГ. Пет години по-късно

За Автора

Робин Шарма е световно уважаван хуманист и основател на фондация, която помага на нуждаещи се деца да водят по-добър живот.
Той е широко считан за един от най-добрите консултанти по лидерство в света и сред клиентите му са много компании от списъка със 100-те на сп. Форчън, прочути милиардери, профе­сионални спортни звезди, музикални икони и членове на крал­ски фамилии.
Организациите, наели Робин Шарма да им помогне да изгра­дят служители, които са лидери без титла, имат изключителни резултати и се справят с промените в тези сложни времена – сред тях са НАСА, Майкрософт, Найк, Дженерал Електрик, ФедЕкс, Хюлет Пакард, Старбъкс, Оракъл, Университета Йейл, Ай Би Ем Уотсън и Организацията на младите президенти.

Линкове към цялата книга:

Други препоръчани книги:

Човекът в търсене на смисъл – Виктор Франкъл Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Как работи умът – Стивън Пинкър Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното – Дейвид Дисалво Дарът на трудностите – Райън Холидей