Алманах. История на българщината

0

almanah-4eti.me-coverЛуксозно издание на Алманаха със автори проф. д-р Пламен Павлов и проф д.и.н. Милко Палангурски представя историята на България така, както не сте я виждали до момента.
Алманахът на Фермата със името „Алманах. История на българщината“ представя историята на България изключително подредено и систематизирано. Изданието е част от мисията на “Фермата” младите хора да опознаят културата и историята си по разбираем начин. В книгата са включени най-новите теории и хипотези за нашето минало по един “по-разказвателен начин”. Читателите могат да разберат основното, увлекателно написано и накратко от многовековната българска история.
Алманахът е изчерпателен и безценен за всеки, който иска да пътува назад във времето и да разбере защо и как стигнахме до мястото, където сме днес.
За създаването на Алманаха екипът на Фермата се доверява на сдружение “Българска история”.

В книгата са проследени събитията от Първата българска държава, през Средновековието, годините на Османското иго и следосвобожденската история, има и глави, посветени на развитието на българската литература и спортните успехи на страната. Написана е една глава, в която се съдържат изцяло научните постижения на българите. В Алманаха има и част за родното културно-историческо наследство извън страната.

Книгата е разделена на 5 части, като всяка от тях обхваща период от палеолита до днешни дни:

I. България преди… България. Българските земи в древните епохи (от палеолита до VII в.)
II. Българското средновековие (VII-XIV в.)
III. Българските земи в състава на Oсманската империя (XV-XVII в.)
IV. Българското възраждане (XVIII-XIX в.)
V. Нова България (XIX-XXI в.)

Здравей, приятелю,
В момента в ръцете си държиш не просто една книга. Ти държиш една мечта…
Когато през 2015 г. bTV ни ангажира с телевизионната продук­ция „Фермата“, Андрей, Ники и аз предприехме едно пътешествие на­зад във времето. Колкото повече анали­зирахме българското във всич­ки аспекти на това понятие, тол­кова повече ни ставаше ясно, че това теле­визионно риалити ще бъде раз­лично. „Фермата“ заживя свой соб­ствен живот. Живот, насочен към гордото ни бъдеще, но стъпил върху великото ни истори­­ческо минало.
Пожелавам ти приятно пътуване назад във времето! Приятно докос­ване до величието на нашите деди. Докато четеш и препрочиташ, не забравяй най-важ­ното: това величие е закодирано в твоето ДНК. Ти си специален. Незави­симо дали се намираш в България или си в чуж­бина и работиш за благото на близ­ките си, ти си син на тази велика земя! Ти си наследник и носител на вековно величие. Хората и съби­тията, които са намерили място в този алманах, са твоето семейство!
Това, което държиш в ръцете си, не е прос­то книга. Ти държиш една мечта. Това е нашата мечта за една велика България… Припомни си за това вели­чие, докато четеш след­ващите ре­дове. Намери силата в сърцето си и живей като горд наслед­ник на велик народ, отвоювал и за­щитил една велика страна.
Приятно четене!

 Иван Христов,
водещ на „Фермата“ по bTV

Скъпи читателю,
Където и да си по света, най-сетне държиш в ръцете си Алманаха на „Фермата“. Едно любимо теле­визионно предаване и една книга, които в последните години се превърнаха в символ на българ­щината и възродиха любовта и интереса към нашата история, тради­ции и култура. В това издание ще откриеш многовековната българ­ска история, събрана накратко, описана достъпно и увлекателно.
Всеки истински българин има своя идея и представа за величието и героите от миналото ни. За мен от дете това беше преди всичко ду­ховната територия, която създава Борис I меж­ду Охрид и Преслав. Хиляда години по-късно за единството на тази духовна територия са се борили идолите на детството ми – Гоце, Даме, Тодор Александров и Иван Михайлов. Те бяха моите екшън герои и аз нямах нужда от Рамбо, Терминатора или Роки.
Вярвам, че този Алманах ще послужи за това много от новите поколения българи, където и да са по света, да имат своите български герои и своите български мечти.
Приятно четене!

 Андрей Арнаудов,
водещ на „Фермата“ по bTV

 

alamnah-istoria2-4eti.me

alamnah-istoria1-4eti.me

ПРЕДГОВОР от проф. Пламен Павлов

В нашата българска земя са напластени епохи и цивилизации, чието значение за развитието на Европа и света е безспорно. Страната ни е с кръстопътно географско разположение, което от прастари времена предопределя оживените контакти на нейните жители с народите от Източна и Централна Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Древното и многолико културно-историческо наследство на Бъл­гария е в хармония с нейната красива при­рода и здравословен климат.
На територията на България
са откри­ти най-старите следи от присъствие на прачовешко същество на европейския кон­тинент (отпреди 1,6 милиона години), но и първите свидетелства за разумна дей­ност на планетата. Нашите земи са огнище на „неолитната революция“, откъдето цивилизацията на най-древните земедел­ци се разпростира из цяла Европа. През каменно-медната епоха се развива „циви­лизацията на най-старото обработено злато в света“. Траките, първите исто­рически засвидетелствани наши прадеди, създават силни държави и забележител­ни паметници на изкуството. Във вековете на римското господство в Мизия, Тракия и Македония са изградени пътища, градове и монументални сгради, които впечатляват и днес. След 395 г. българските земи са в със­тава на Източната римска империя (Визан­тия), а някои от нейните най-забележител­ни владетели са от тракийски произход.
Създателите на българската държава, древните българи (т.нар. прабългари), се появяват в Европа през I-II в. В епохата на Великото преселение на народите те са във водовъртежа на събитията, изграждай­ки силна държавна традиция. През 632 г. в земите на Северното Причерноморие кан Кубрат създава Стара Велика България, а след нейната гибел голяма част от българи­те се преселват по поречието на р. Дунав и на Балканите. След победите си над Визан­тия през 680-681 г. Аспарух поставя нача­лото на най-древната от съществуващите днес европейски държави, а само след век България се превръща в една от трите Вели­ки сили на Европа. В средата на IX в. Бълга­рия става неразделна част от християнската цивилизация, а върха на своята политическа и културна мощ постига със Златния век на цар Симеон Велики. Опазването на кни­жовния език и писменост, дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, е сред историческите приноси на България в европейската цивилизация.
При цар Самуил се развихря „Българската епопея“ в борбата с Византия. След два века чуждо господство през 1186 г. братята Петър и Асен възстановяват българската държава, която отново се превръща във важен фактор в европейската политика. При Калоян и Иван Асен II България е сила „номер едно“ в Югоизточна Европа. След десетилетия на отчаяна съпротива Средно­вековна България става жертва на експанзи­ята на османските турци. Дори и в своя залез България оказва мощно цивилизационно влияние в православния свят.
През вековете на османското господство въпреки политиката на насилие и нерав­ноправие, поривът на българите към сво­бода не е пречупен. Настъпва епохата на Българското Възраждане (XVIII-XIX в.), в която протичат необратими социални, политически и културни процеси. След упо­рита борба е възстановена българската църковна независимост (1870 г.), а поде­мът в националноосвободителното движе­ние е свързан с бележитите водачи Георги Раковски и Васил Левски. Изградената от Апостола на свободата револю­ционна организация служи за основа на Април­ското въстание (1876 г.), което категорич­но поставя нерешения „Български въпрос“ в между­народните отношения. Руско-тур­ската война (1877-1878 г.) завършва със Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и възстановяването на българската държавност. Намесата на „Великите сили“ с Берлинския договор (юли 1878 г.) оста­вя изконни български земи под турска, сръбска и румънска власт.
България тръгва с бързи стъпки по пътя на модернизацията на своята икономика и култура. Нерешеният национален въпрос предопределя политиката на младата дър­жава в края на XIX и началото на XX в. През 1885 г. е осъществено Съединението на Княжество България и автономната про­винция Източна Румелия. Борбите на бълга­рите от Македония и Източна Тракия за сво­бода и обединение със свободна България водят до Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Стопанските, обществе­ни и политически промени, олицетворение на които са „строителите на съвременна България“, водят до „българското чудо“ в края на XIX – началото на XX в. През 1908 г. България обявява своята независимост, а през 1912-1918 г. участва в три последова­телни войни в името на националното си обединение. Армия и народ показват чуде­са от храброст, но развитието на световния конфликт изпраща страната ни в лагера на победените в Първата световна война. Още през 1913 г. и особено с грабителския Ньойски договор (1919 г.) от България са отнети ключови територии (Македония, Егейска и Източна Тракия, Добруджа), в които се провежда политика на репресии и етническо прочистване спрямо българско­то население.
Във Втората световна война България е въвлечена на страната на Хитлерова Гер­мания. Въпреки това българските правител­ства се стремят да провеждат политика на неутралитет, като устояват на германския натиск и не изпращат войски на Източния фронт. Спасявайки от гибел еврейското си малцинство (безпрецедентен акт в тога­вашна Европа), българите проявяват своята доказана през вековете толерантност и при­вързаност към общочовешките ценности. В хода на войната в България навлиза съвет­ската армия, под чийто диктат на 9 септем­ври 1944 г. властта е завзета от правителство, доминирано от комунистите. Както и в дру­ги държави от Източна Европа, в България е наложен тоталитарен режим, чиято политика е съобразена с тази на Съветския съюз – елиминирайки частната собстве­ност в икономиката, гражданските права и свободи. Демократичните промени през 1989 г. водят до падането на еднопар­тийната власт. Въпреки икономическите проблеми и политически обрати модерна България постепенно се приобщава към ценностите на европейската демокрация. През 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а през 2007 г. – към Европейския съюз.
Българският народ пази своите вековни традиции, а неговият автентичен фолклор поразява с „Мистерията на българските гласове“ и днес, също така дава на света прочути оперни певци, художници, учени и много други достойни граждани. Дока­заните предприемчивост, инициативност, трудолюбие, толерантност, отвореност към европейската и световна култура и тра­диционното гостоприемство остават сред достойнствата на българската нация как­то в миналото, така днес.
Максимата, че народ, който не познава своето минало, няма бъдеще, е поизтърка­на от употреба… Което не означава, че не е вярна. Изданието, което държите в ръцете си, не е „учебник“ в своеобразния смисъл на думата, нито строго академичен труд – ам­бицията на автори и издатели е да предос­тавят пълнокръвен, максимално съобразен с постиженията на историческата наука и същевременно с това интересен разказ за нашето минало – минало, което не само за­дължава, но има и силата да вдъхновява!


Бележки: Книгата съдържа изобилие от снимки – 270 снимки.
В Pdf/Doc/Docx са добавени всички от тях, което прави размера на файловете около 13-15MB.
Мобилните формати Epub/Mobi съдържат около 200, снимките от сезоните на Фермата в края на книгата са премахнати, за по-малък и удобен размер. При все размера е пак голям, но поносим – около 8MB.


За заявки за предстоящата втора част на алманаха на Фермата: “Алманах – Традиции и празници на българите” потърсете в Сиела или Ozone.bg
Книгата излиза и ще може да се закупи в края на Октомври 2020 г!


 

Линкове (с всякакви формати):

 

Download/Свалете книгата “Алманах. История на българщината” [YANDISK] от тук
или
Download/Свалете книгата “Алманах. История на българщината” [YANDISK] от тук
или
Download/Свалете книгата “Алманах. История на българщината” [MEDIAFIRE] от тук
или
Share.

Leave A Reply