„Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” – Вили Лилков, Христо Христов

0

Bivshi-Hora-cover1Прочувствено ще ви говорят за Гео Милев и Никола Вапцаров – и горко ви, ако не се отречете от капиталистическия звяр. Няма да пропуснат ястребинчетата. Ще питат защо биете негрите. В краен случай може и да ви заклеймят като неправославни, небългари и неславяни. Пропуснете този шум край ушите си, защото на мястото на агитпропа идва сериозно изследване върху целенасоченото изкореняване на българската интелигенция, способна на управление.

От септември 1944-а до ноември 1989-а през България минават няколко вълни на институционално насилие, на практика гонение срещу преподавателите, духовниците, офицерите, политиците, хората на изкуството, полицаите и чиновниците от Третото царство. Те и техните деца са преследвани и първоначално убивани, а по-късно – просто тормозени от така наречената народна власт. Книгата „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” от Вили Лилков и Христо Христов проследява ентусиазма, вложен от комунистическата партия в разправата с по-изтъкнатите граждани на България. Хитлер неслучайно е завиждал на Сталиновия размах в кървавия спорт на чистката, а сталинските прийоми са приложени на дело и у нас.

Изследването е написано с език, издаващ емоционалното отношение на авторите към темата, но това не е недостатък на текста, защото фактологията е изрядна. Работата с материали от Комисията по досиетата и Централния държавен архив не оставя нищо на въображението. Историческите документи с подписите на комунистическите ръководители от Георги Димитров до Тодор Живков свидетелстват, че чистките срещу интелигенцията са систематично водени. Целият набор действия и служебната терминология на ЦК на БКП и ДС в процеса по насилствена подмяна на националния елит са заети от съветския опит в същата мрачна област.

„Бивши хора” заслужава да попадне при повечето издания на Института за изследване на близкото минало, както и до вече станали класически заглавия за репресивната култура в някогашния Източен блок. За студенти ще бъде полезно да я четат паралелно с „Поробеният разум” на Чеслав Милош, преди или след „Задочни репортажи за България”. Историческата стойност на изданието се допълва и от чисто политическа приложимост, защото мястото на унищожения национален елит до голяма степен продължава да се заема от издигнали се чрез доноси сътрудници на Държавна сигурност.

Четивото не е от леките, но създава безмилостно ясна представа за управленската стратегия на БКП. По тази книга може да се преподава и съм сигурен, че мненията за нея ще бъдат неизбежно поляризирани – особено в светлината на заклинанието, че комунистическият режим бил излишно „демонизиран”.

В тези мрачни 536 страници са описани всички методи на службите, които варират от физическо премахване до социално унижение на личности с огромен принос за България (и техните наследници), но които нямат място в градящата се социалистическа утопия. Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944–1989 г. по съветски образец.

Тази книга скоро ще изчезне от книжарниците. Ще бъде изкупена или от читатели, или от унищожители на тиража. Да припомняме ли историята с книгите на Юрген Рот, засягащи въпросите за българската мафия, първия брой на „Прас-прес” или по-старите издания на Илия Троянов? Препоръката ми е да си вземете „Бивши хора”, докато я има на пазара. И дори и да изчезне, книгата се споделя тук за да не може историята (добра или лоша) да бъде забравена, подправена, прикрита или зарита в пясъка на миналото!

“Държавна сигурност е била “машата”, прекият изпълнител в периода между 1944-1989 г. В някои документи тя нарича себе си “извадения меч на революцията”. Но идеологът е БКП на всички нива” – Лилков
Проф. Лилков посочва, че книгата е документално изследване. Над 1100 документа на ДС потвърждават тази политика на БКП за унищожаването на елита. Успоредно с това са описани и много лични истории на убити хора, на изселвани, на минали през лагерите, хора, които са напуснали страната и са минали в изгнание, и хора, които са останали в България, но са били изгнаници в собствената си страна.
Журналистът Христо Христов подчерта, че книги като тази са атестация за необходимостта от съществуването на Закон за досиетата и дейността на самата комисия, защото всеки изследовател днес, който иска да се докосне до истинската история и да работи с тези архиви, има голяма привилегия на свобода на абсолютен достъп до тези материали.
“Репресиите са били един систематичен подход, който е разработван по методите на Комитета за държавна сигурност”
 За първи път чрез тази книга отваряме страницата на една непрочетена история, именно за хората, които са в основата на развитието на България и тяхната съдба след 9 септември 1944 година. “Съвременните млади хора в техните страни изучават тази част от историята си, а ние тук говорим как ще представяме социализма като модерен и позитивен, при условие, че БСП сама не си е прочела, изглежда, какво е написала в техния сайт, а именно, че тоталитарното управление на Българската комунистическа партия е донесло много грешки и икономическа и морална криза. Това пише на сайта на БСП, а в парламента се говори съвсем друго.”
“БКП е много стройна, конспиративна организация. Тя има едно лице пред обществото и съвсем друго за нещата, които касаят комунистическата партия”

Вили Лилков е професор по физика. Поводът за написване на книгата е личното му дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС № 26201/85. Делото е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхожда от семейство на бивши хора, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Проучва задълбочено архивите на ДС и се запознава със стотици документи, доказващи репресивната политика, която БКП провежда 45 години срещу бившите хора и техните наследници.

Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg.com (2011), agentibg.com (2014) и pametbg.com (2015), посветени на преодоляването на комунистическото минало в България. Автор е на 10 книги, сред които „Секретното дело за лагерите” (1999), „Убийте Скитник” (2005) за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция Маратон” (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира „Зограф” и др. Носител е на редица награди за разследваща журналистика. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).

“Не търсим възмездие, но все още търсим истината и очакваме поне една дума за покаяние от БКП”
ЕТО НЯКОЛКО ОТКЪСА ОТ КНИГАТА:
Терминът „бивши хора“ се въвежда в партийната стилистика и в документите на Държавна сигурност (ДС) след национализацията през 1947 г. Той не е измислен от БКП или ДС, а както много други изрази от тоталитарния период е внос от Съветския съюз. Там с израза „бывшие люди“ болшевиките маркират онези слоеве от населението, които са загубили социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г.
Като бивши хора в България са определени широк кръг от различни представители на обществото, които са в основата на развитието на България и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г. – ръководители и дейци на ликвидираните политически партии, бивши (буржоазни) народни представители, дипломати, бивши държавни служители на служба преди идването на компартията на власт, бивши офицери, бивши индустриалци и собственици на фабрики и други предприятия, заможни и средно заможни земевладелци и земеделски производители, определяни като кулаци, търговци, адвокати със заличени права, представители на буржоазната интелигенция, собственици на малки предприятия, дори мелничари, бакали и занаятчии. Към бившите хора атеистичният режим в началото присъединява и духовенството.
Бившите хора са обявени за истинския класов враг на комунистическата партия и са обект на старателно преследване от репресивния апарат на БКП до края на режима, заедно с техните наследници. Изброените групи фигурират сред категориите лица, за които „Държавна сигурност не разполага с данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност”.
Срещу представителите на тези групи органите на Държавна сигурност са задължени да образуват дела за оперативно наблюдение, т.е. да не ги изпускат от очи. Такива дела се образуват дори на наследниците на бившите хора – „синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива на лица от гореизброените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия строй“.
Категоризацията на политическите противници на БКП и ДС, въведена в първите години след 9 септември 1944 г., постепенно се променя, като следва от една страна промяната в класовата структура на българскoто общество, а от друга се съобразява с успехите на ДС в разправата с враговете. През годините някои от самостоятелните линии на разработка на ДС отпадат или се вливат в други вражески групи. След успешния процес на разложение и приобщаване на земеделската опозиция ДС започва все по-целенасочено да работи срещу групата на бившите хора, към която се добавят все повече от враговете, класифицирани от ДС в предишните години в други вражески групи. Така постепенно се оформя голямата вражеска група на „контрареволюционните елементи“.
Логиката на ДС е, че с разбиването на ядрата на всяка от вражеските групи и старите партии и неутрализирането на лидерите им, те постепенно изгубват специфичните си характеристики. Всеки от враговете е изолиран от останалите, т.е. групата е „атомизирана“, но все още всеки от тях има някакви отличими белези (бивш офицер, бивш индустриалец, кулак, банкер, политик и т.н), както отделните атоми на химичните елементи. От друга страна, появява се общата характеристика „бивши“, защото тези хора не са вече офицери, полицаи, кулаци и т.н., а и не поддържат политическа или икономическа връзка помежду си, защото са загубили „общия си знаменател“. Така в отчетите на ДС започва да преобладава понятието „бивши хора“ за указване на преките политически противници на режима.
 Успоредно с това БКП и ДС умело прилагат класовия подход при „сепарирането“ на враговете и прилагането на репресии.
  Резултатът е следният: ДС разбива отделните вражеските групи на отделни елементи и ги обединява по класов признак, едните стават бивши и отписани, а на другите се дава шанс за в бъдеще. Неслучайно към земеделците е приложен чекисткият подход на „разложение и приобщаване“, като масов метод на разделяне и подбор, докато бившите хора са изолирани от обществото и приобщаването им е въпрос на собствен избор, както отбелязва ДС. По-късно, с окончателното изолиране на враговете от ключови позиции в обществото и тяхното маргинализиране, след разкъсване на връзките помежду им, се появява понятието „контрареволюционен остатък“ и съответната вражеска линия в ДС е наречена „контрареволюционни остатъци“, а децата на враговете са наречени „поколение на бившите хора“.
От цялата маса на враговете, която вече е разбита на елементи, след класова сепарация, комбинирана с репресии и разложение, се отделят годните за новия живот в условията на комунистическото общество, а другите – остатъкът – е обречен на доизживяване под контрола на ДС. На всички нива се прилага и болшевишкият подход на заличаване дори на спомена за бившите хора.
Тази еволюция в деструктивните действия на ДС и БКП е свързана с другата линия, която според ДС и БКП е конструктивна и оптимистична, това е генералната линия на БКП за изграждане на „новия социалистически човек“. В крайна сметка това е мисията на Коминтерна и на всеки от комунистите в световен мащаб: да „разрушат гнилия капиталистически строй“, да наложат „нов ред“ и да изградят общество от „нови хора“ с постепенно заличаване на класовите различия.
Изследването е посветено на бившите хора, чиято съдба остана незаслужено непозната повече от две десетилетия след началото на демократичните промени в България. Основната му цел е да разкрие репресивната политика на БКП срещу тях, мащабите, формите и продължителността на репресиите, целящи унищожаването на елита на българското общество, отпреди 9 септември 1944 г., а също така и заличаването на цели съставни части от него, неподатливи на социално-икономическия експеримент, който БКП провежда в периода 1944-1989 г. по съветски образец.
В първите години след 10 ноември 1989 г. общественото внимание по отношение на репресиите на комунистическия режим в по-голяма степен бе насочено към убийствата без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат, съдебната разправа чрез „народния съд“, комунистическите лагери, а също така и към следенето на интелигенцията. Темата за бившите хора не е обект на специално изследване до 2014 г., когато тя е разработена за първи път от проф. Вили Лилков под формата на публична лекция „Бивши хора по класификацията на ДС“ и представена пред обществеността в София и други градове в страната. Тя служи за основа на настоящата книга.  Книгата е за бившите хора, но и за тези, които от страх и тормоз, побоища и арести, затвори и ТВО, изселване и уволнения, лишаване от професионални права и пенсия, са приемали да сътрудничат на ДС. Много от тях впоследствие не са давали информация на ДС, поради което репресиите срещу тях са възобновявани. Шантажът и издевателството над някои от вербуваните сътрудници на ДС продължи и след 1989 г., когато БКП и ДС ги използваха с различни политически цели, а после публично ги омаскаряваха точно тези медии, в които главни редактори и водещи журналисти бяха резиденти, агенти и доверени лица на ДС, за вербовката на които не е оказван натиск. Те сами са се предлагали или са приемали предложенията за сътрудничество с ДС с убеждение и гордост от идейни или патриотични подбуди или на основата на постепенното привличане. Но много често и с пълното съзнание, че ДС и оперативният работник-вербовчик са благодетелите, които ще помогнат за жилището, колата, образованието на детето или кариерата, пътуването в чужбина, приятел, на когото доносникът винаги може да разчита. Неслучайно докладите на оперативните работници за доносите на агентурата винаги започват с изречението „Мой приятел ми каза…”.
След 9 септември 1944 г. бившите хора са отписани от комунистическата система и стават обект на класова омраза от новите хора, а тези, които организират следенето и контрола на живота им от политическата полиция на ДС, юмрукът на БКП, носят силата и оптимизма на победилата работническо-селска класа и на новия социалистически човек. Ореол на смели разузнавачи и бойци на тихия фронт се създава около тях. Оперативните мероприятия при следенето на класовия враг носят имена на върхове и планини. Подслушването на телефон е мероприятие „Родопи“, контролът на кореспонденцията – „Вихрен“, проследяването – „Пирин“.
  Да изселиш семейство, за да се нанесеш в жилището му; да провокираш някого, за да го накажеш; да подслушаш, за да донесеш; да развратиш, за да използваш. И неизменното “Reservѐ” в заведенията, в университета и в списъците за всичките блага на комунизма. Това е героичната дейност на политическата полиция в НРБ.
Много от бившите хора вече не са вече между нас, а кадрите на Държавна сигурност и преданите на БКП доносници, както и номенклатурните кадри на БКП и Комсомола, бързо смениха фасона и вече се наместиха в бaнките, съдебната система, масонските организации, медиите, университетите, местната власт и парламента. Благодарение на вродената ни толерантност и внушената пасивност проникнаха навсякъде. Те пишат закони и раздават правосъдие, списват вестници и преподават, разпределят бизнеса в страната. И май вече не ги забелязваме, камо ли да търсим възмездие, но все още търсим истината и очакваме поне една дума за покаяние от БКП.
Бележка: На линка по-долу освен книгата и има и няколко допълнителни материали!
– Самата книга (535 стр.)
– Хронологична Статистика и графики на Бившите Хора и ДС (43 стр.)
– Разказът на един българин оцелял в лагера на смъртта край Ловеч (8стр.)
Download/Свалете книгата “Бивши Хора само в PDF (20MB) от тук
Share.

Leave A Reply