Аз още броя дните – Георги Бърдаров

0

oshte-broya-dnite_4etiТопла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.
Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.
Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.
Кой запали тази война? И кой спечели от нея?
В „Аз още броя дните“ се съдържат историите на хиляди души, разказани през очите на малцина. Ако очаквате едно неангажиращо четиво – това не е вашата книга. Защото „Аз още броя дните“ е една истинска и брутална история за войната, но не коя да е война, а онази, близката до нас, станала преди едва двадесетина години, за която незнайно защо никой не говори и почти никой не знае…
Между отделните фрагменти са вмъкнати и интервюта с оцелели хора от войната, но далеч променени. Тези интервюта, макар заемащи малка част от историята всъщност показваха най-добре това какво е да участваш в такава война, независимо от коя страна си. Показаха мислите на хората, жертвите, които са направили и преживяванията им. Показаха и отношението на мъжете към жените, как едва ли не ги смятат за далеч по-низши и „няма проблем“ да утоляват желанията си с тях, защото за какво иначе са им жените? Лесно се забравя, че тази война е била толкова скоро, лесно се забравя, че всичко описано от Бърдаров може да се случи и сега, се случва и сега… Свикнали сме да мислим, че войни е имало само преди години, свикнали сме да ги забравяме… А не бива.

– Възмездие? Къде? Горе на небето? Заеби тия глупости, брато, тука е всичко, и ада, и рая. Няма друго…

Какъв роман е “Аз още броя дните”?
Краткият отговор на този въпрос се събира само в една дума – горчив. Ужасно много горчилка е попила в страниците на този ръкопис, ужасно много тъга и болка. Не българскa, не балканскa, а човешки болка и тъга, и отчаяние и искрена, раздираща мъка. И тук започва дългият отговор.
Защото “Аз още броя дните” е роман за войната. Онази война, която почти е потропала на вратата ни. Онази война, за която си затваряме очите, за която не се говори в училищата, която е белязала нашето поколение на един хвърлей място, но за която това наше покoление не знае нищо. Защото няма кой да ни каже, кой да ни разкаже. Защото обръщаме поглед на другата страна и се правим, че не забелязваме. Но иначе помним онази кралска реплика за пиенето на кафе в София.

“Всяка война се дължи не на някаква справедлива кауза, а на манипулация, неграмотност (политическа и религиозна) и много страх.”
― Георги Бърдаров, Аз още броя дните

“Аз още броя дните” е страховит роман. Той те кара да изтръпваш, докато четеш за изстъпленията на хората, които в един друг живот си наричал съседи и приятели. Бърдаров разказва не просто за геноцид, изнасилвания и убийства. Той разказва за една война, която в рамките на няколко мига смъква цивилизационни пластове, наслоявани с хилядолетия, и оголва човек до най-базовите му анималистични инстинкти. Отнема му лустрото на историята, културата и философията. Превръща го в нещо дори по-лошо от животно. Превръща го в звяр, митичен звяр, жаден за кръв.

Мислех, че знам всичко за трагедията на двамата млади, които светът нарече „Сараевските Ромео и Жулиета”. Този роман ми даде пределно ясен отговор, че не съм бил прав… И този финал, този шокиращ финал!
― Христо Карастоянов
Ангажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен Георги Бърдаров!
„Аз още броя дните“ е урок по география на хуманността.
― Захари Карабашлиев
Мостовете се създават да свързват хората. Този мост обаче разделя живота от смъртта. Ръкописът на “Аз още броя дните” е бисер, който блестеше ярко сред стотици други. Още в нерафинирания си вид предвещаваше да е изключителен роман, но сега вече, след редакцията, е нищо по-малко от шедьовър. Тази книга ще остане, редом с едва още няколко от последното десетилетие.
― Христо Блажев

 

„Аз още броя дните“ е дебютният роман на Георги Бърдаров от 2016 г. История за война и за любов – за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. Добре че имаме писатели като Георги Бърдаров, за да ги разкажат.
Представянето на романа се състои на 19 май 2016 г. в литературен клуб „Перото“ в София. Книгата излиза след като авторът ѝ печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по Българска национална телевизия с жури в състав Владимир Зарев, Ваня Щерева и Захари Карабашлиев.


 За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте един от бутоните по-долу:
Share.

Leave A Reply