kak-da-obichame-deteto-4eti-meПовечето родители несъмнено обичат децата си и са убедени, че любовта им не се нуждае от доказване. Предпочитат да наблягат на дисциплината и избягващ нежността, която излишно разглезва детето. Тогава защо много деца днес не се чувстват напълно обичани и приети от родителите си, защо се възприемат по-скоро като досадна пречка в живота на възрастните? Проблемът според тази книга не е в липсата на любов, а в неумението на родителите да изразят и покажат своята любов на детето си, да му помогнат да усеща постоянно тяхната безусловна любов – и когато са неясни с него, и когато се налага да бъдат по-твърди.
Съветите на д-р Кембъл са да се вглеждаме повече в децата си и да разпознаваме по-често техния неизменен въпрос: „Обичаш ли ме?“ Задават ни го понякога безмълвно чрез цялото си поведение, с всичките си бели и непослушание, когато са опънали нервите ни до скъсване. Питат ни непохватно, с детска наивност а понякога ѝ с детска жестокост. От нас зависи да ги чуем и да си дадем сметка за онова, което правим. Не се срамувайте да изразявате любовта си, казва д-р Кембъл, стига да знаете как да го направите.

Тази книга засяга болното ни място. Тя не ни осъжда, а ни казва как да бъдем родители по различен и конструктивен начин. Тя е съчувстваща, но не и снизходителна.
Родителите никога не са били обучавани как да бъдат родители. Налага се да отглеждат детето без никакви реално фиксирани критерии. Даже постигнатите успехи изглеждат преди всичко случайни: тази книга има за цел да доведе до целенасочени, обмислени успехи.
Д-р Рос Кембъл казва нещо особено ценно, и то така ясно, че да го разберем. Този психиатър се проявява като човек с дълбока душевност, дълбоки духовни ценности и голяма чувствителност както към децата, така и към техните родители. Той не се колебае да споделя своята опитност и опитността на семейството си,  илюстрирайки онова, което трябва да каже.
Това е книга, която ще искате да прочетете и препрочетете. Изпълнена е с практична, полезна информация. А дали е истинска ще ви подскажат умът и сърцето ви.
Прочетете тази книга – с нея ще преживеете радостта и отговорността да сте родител.

Когато казвате на детето си, че е лошо, то не спира да ви обича…. То спира да обича себе си! Родители – направете децата си силни. Най-важното ви оръжие е безусловната любов.

УВОД

Тази книга е написана предимно за родители на деца, които още не са навлезли в юношеската възраст. Нейното намерение е да предложи на майките и бащите разбираем и приложим начин, за да осъществят своята чудесна, макар и внушаваща страх задача – възпитанието на всяко дете.
Опитал съм се да представя моето послание към родителите по най-ясния и достъпен начин, който познавам. Моя грижа са нуждите на детето и как най-добре да ги посрещнем.
Само по себе си отглеждането на детето представлява сложно приключение, при което повечето родители днес срещат много трудности. За съжаление изложеното в книги, статии, лекции и семинари, посветени на децата, много повече обърква и смущава родителите, отколкото им помага. Това е тъжно, защото голяма част от тези източници на информация са отлични.

Според мен проблемът се състои в това, че многото книги, статии и лекции са насочени само към определени, специфични аспекти от възпитанието на детето, без да разглеждат въпроса като цяло, или без да изчерпват дори и специфичната област, която коментират. Като резултат много съвестни родители отчаяно се опитват да прилагат онова, което са прочели или чули като основен път в отношението към детето и често се провалят. Обикновено този неуспех не се дължи на грешка в прочетената или чута информация, нито на начина, по който тя се прилага.

Установил съм, че причината за това обикновено е, че родителите нямат общо, балансирано виждане как да се отнасят с детето. Повечето родители разполагат с необходимата информация, но се объркват по въпроса  кой принцип да приложат и при какви обстоятелства. Това е разбираемо. Мнозина казват на родителите какво да правят, но не и кога, и как да го направят.
Класически пример за това е областта на дисциплината. Чудесни книги и семинари са се занимавали с резултата от дисциплината, но грешат като изтъкват, че това е единственият начин да се общува с детето. В резултат на това, много родители стигат до извода, че дисциплината е основният, определящ начин за възпитание на детето. Тази грешка може да се допусне лесно особено от онези, които се вслушват в твърдението: „Ако обичате детето си, трябва да го наказвате.“ Разбира се, това е вярно, но трагичното е, че много родители едва ли не непрекъснато наказват децата си, без обаче да им показват любовта си, която би им донесла утеха. Затова повечето деца се съмняват, че са обичани истински, безусловно. И така, проблемът не е в дисциплината, проблемът е как чрез нея да проявим любовта към децата си и кога да я покажем по други начини, с повече нежност.
Надявам се, че излагам тези проблеми по съвсем ясен, разбираем начин с цел да покажа как по принцип да осъществим възпитанието на детето. Като допълнение, надявам се, че представям информация, която ще помогне на родителите да изберат правилния подход във всяка ситуация. Разбира се, невъзможно е да постъпваме правилно при всички обстоятелства, обаче, колкото повече се приближаваме до верните отговори, толкова по-добри родители ставаме, по-удовлетворени сме, а децата ни са по-щастливи.

По-голямата част от материала в тази книга е взет от серия лекции, изнасяни в продължение на три години, на редица конференции, посветени на взаимоотношенията родители-деца.

СРЕДАТА

Преди да пристъпим към въпроса как истински да обичаме и да възпитаваме детето, е важно да проучим предпоставките за доброто възпитание. Първата и най-важната от всички е домът. Ще засегнем само някои най-съществени моменти.
Най-важната връзка в семейството е съпружеската. Тя се нарежда преди всички останали, включително и преди връзката родител-дете. Брачната връзка определя не само качеството на връзката родител-дете, но и сигурността на детето. И така, вие виждате защо е важно да осигурим възможно най-добрите взаимоотношения между съпрузите, преди сериозно да сме предприели общуване с детето, използвайки по-позитивни методи.

ОСНОВАТА

Истинската любов е безусловна и трябва да бъде изявена във всички взаимоотношения. Основата на здравите взаимоотношения с нашето дете е безусловната любов. Само този вид взаимоотношение на любов може да осигури пълноценното разгръщане на детските възможности. Само тази основа – на безусловната любов може да даде разрешение на проблеми като усещането за обида, за липса на любов, на вина, страх, несигурност.
Единствено, ако взаимоотношенията ни са основани на безусловната любов, можем да бъдем сигурни, че детето ни е възпитавано правилно. Без тази основа е невъзможно да разберем своето дете, неговото поведение, нито да се справим с непослушанието му.
Безусловната любов е своеобразна пътеводна светлина в отглеждането на нашето дете. Без нея ние родителите, бихме действали на тъмно – без всекидневните ориентири, които да ни посочат къде сме и какво трябва да правим по отношение на детето си. С тази основа ние знаем къде сме. Къде е детето ни и какво трябва да направим във всички области, включително и при наказанието. Само с тази основа ние имаме крайъгълния камък, върху който можем да градим нашето познание относно всекидневното възпитание и посрещане на нуждите на детето ни. Без основата на безусловната любов, родителството е смущаващ и разстройващ товар.
Какво значи безусловна любов? Да обичаш детето, независимо какво е. Без значение на кого прилича. Без значение какви са предимствата, недостатъците и затрудненията му. Без значение какво очакваме от него, и най-трудното: без значение как постъпва. Това, разбира се, не означава, че винаги харесваме поведението му. Безусловната любов значи да обичаме детето дори когато мразим поведението му.
Както споменахме при разглеждането на безусловната любов в брачните взаимоотношения, тя е един идеал и никога не ще я постигнем 100%. Но нека пак кажем, колкото по-близо сме до нея и колкото повече я усвояваме, толкова по-удовлетворени и уверени родители ще бъдем. И толкова по-удовлетворени, весели и щастливи ще бъдат децата ни.
Как бих искал да мога да кажа: „Аз обичам децата си през цялото време, независимо от всичко, включително и от тяхното поведение.“ Но като всички родители и аз не мога да го кажа. Въпреки всичко аз продължавам да се старая да достигна тази чудесна цел – да ги обичам безусловно. Правя го. Като непрестанно си напомням, че:

  1. те са деца;
  2. те са склонни да постъпват по детски;
  3. за повечето възрастни детинските постъпки са неприятни;
  4. ако аз изпълнявам своята родителска мисия и ги обичам въпреки детинското им поведение, те ще могат да узреят и да помъдреят;
  5. ако ги обичам само когато съм доволен от тях (условна любов) и им показвам любовта си само в тези моменти, те няма да се чувстват истински обичани; това на свой ред ще ги направи несигурни, ще накърни представата им за самите себе си и всъщност ще им попречи да постигнат по-добър самоконтрол и по-зряло поведение. Затова поведението и развитието им е моя отговорност, така както е и тяхна;
  6. ако ги обичам безусловно, те ще имат добро самочувствие и ще бъдат спокойни по отношение на себе си; тогава ще съумяват да контролират желанията си, а, следователно, и цялостното си поведение в процеса на израстването си;
  7. ако ги обичам само когато изпълняват изискванията и очакванията ми, те ще се чувстват непохватни, ще мислят, че е безполезно да се опитват, защото никога не успяват; ще ги потискат несигурност, страх и ниско самочувствие; това постоянно ще спъва съзряването на техните чувства и поведение; ще повторя, техният цялостен растеж е толкова моя отговорност, колкото и тяхна;
  8. за моето добро като борещ се родител и за доброто на моите синове (и дъщери) аз се моля моята любов към децата ми да бъде толкова безусловна, колкото аз мога да я постигна. Бъдещето на децата ми зависи от тази основа.

СЪСРЕДОТОЧЕНО ВНИМАНИЕ

Зрителният и физическият контакт рядко изискват жертви от страна на родителите. Съсредоточеното внимание обаче изисква време и понякога немалко време. То може да значи отхвърляне на нещо, което родителите биха предпочели да правят. Любящите родители ще съзрат моментите, в които детето отчаяно се нуждае от специално внимание, а те самите най-малко са в състояние да го осигурят.
Какво значи съсредоточено внимание? Това внимание означава да предоставим на детето си нашето пълно, неотклонно внимание по такъв начин, че то да почувства недвусмислено, че е обичано истински. Че то е достатъчно ценно в правото си да оправдава зорката бдителност, разбирането и безкомпромисната грижа на родителите си. Накратко, съсредоточеното внимание кара детето да се чувства най-важната личност на света в очите на своите родители.
Детето трябва да се чувства така, като че ли е единствено по рода си. Някои деца го чувстват, но разликата състои в това, да знаят, че всяко от тях е особено. Само съсредоточеното внимание може да им осигури това съзнание и знание. То е особено важно за развитието на детето и личното му самочувствие. И то влияе основно върху възможността на детето да общува с другите и да ги обича.
По мое мнение, съсредоточеното внимание е най-крещящата нужда, Която детето изпитва, защото ние, родителите, особено трудно я осъзнаваме и още по-трудно я задоволяваме. Има много причини поради които не можем да я разпознаем. Една от основните причини е, че останалите неща, които вършим за детето, ни изглеждат достатъчни. Например специалните награди (сладолед или бонбони), подаръците и изпълнението на необичайните молби изглежда заместват съсредоточеното внимание в момента. Тези любезности са добри, но е сериозна грешка да ги използваме като заместител на истински съсредоточеното внимание. Намирам, че е голямо изкушение да си служиш с такъв тип заместители, защото награди или подаръци е много по-лесно да дадеш – те отнемат много по-малко от времето ни. Но отново и отново съм се уверявал, че децата ми не се развиват по възможно най-добрия начин, не се чувстват пълноценно и не постъпват най-правилно, ако не им дам това скъпоценно нещо – съсредоточеното внимание.
Тиранията на бързането …

Почти всички изследвания, с които съм запознат, подчертават, че всяко дете постоянно задава на родителите си въпроса: „Обичаш ли ме?“ Детето задава този емоционален въпрос главно чрез своето поведение, рядко с думи. Отговорът на този въпрос е най-важното нещо в живота на всяко дете.

„Обичаш ли ме?“ Ако обичаме детето си безусловно, то чувства, че отговорът на въпроса е „Да“. Ако го обичаме условно, то е несигурно и предразположено към страх. Отговорът, който даваме на детето на този най-важен въпрос, „Обичаш ли ме?“, особено точно определя основното му отношение към живота. Той е решаващ.

Детето ни задава този въпрос обикновено чрез поведението си и ние му отговаряме посредством нашето поведение. Не само с онова, което казваме, но и с онова, което вършим. Чрез това поведение детето ни казва от какво се нуждае. Дали от повече любов, повече дисциплина, повече приемане или разбиране

Децата могат да бъдат оприличени на огледала. Те отразяват, а не започват любовта. Ако им се дава любов, те я връщат. Ако нищо не им е дадено, те няма какво да върнат. Безусловната любов се отразява безусловно, а условната се връща условно.

Целта на тази книга е да покаже как родителите трябва да проявят чувствата си в своите постъпки. Само по този начин те биха изразили любовта си, така че децата им да се почувстват обичани, напълно приети и зачитани, способни да обичат и да уважават самите себе си. Само тогава ние, родителите, ще можем да помогнем на децата си да обичат и другите безусловно, особено бъдещите си партньори и деца.
Преди да се насочим към разкритието как да обичаме детето, трябва да направим едно предположение. Ще подчертая, че родителите обичат своето дете. Това означава, че те са склонни да приложат наученото. Има разлика между това, да изпитваш топли чувства към детето си, и да постъпваш така, че да жертваш всичко в негов интерес. Безполезно е да продължите с четенето на тази книга, ако не сте склонни сериозно да обмислите онова, което тя казва, да го разберете и да го приложите. С други думи, лесно ще я прочетете повърхностно и ще отречете информацията ѝ като опростена и нереална.
Изразяването на любовта към детето може общо да се класифицира в четири области:

  • зрителен контакт,
  • физически контакт,
  • съсредоточено внимание и
  • дисциплина.

Всяка област е толкова съществена, колкото и останалите. Много родители и авторитети ще обърнат внимание на една или две от областите, а ще пренебрегнат останалите. Най-почитаната днес област, за сметка на останалите, е дисциплината. Наблюдавам много деца, които са особено дисциплинирани, но не се чувстват обичани. За съжаление, в много от тези случаи родителите са объркали дисциплината с наказанието, Като че ли двете са синоними. Това е разбираемо за онези, които четат книги и статии и участват в семинари на тази тема. Често чета и слушам, че различни авторитети казват на родителите да използват пръчката и физическото наказание, независимо от любовта си към детето. Дори и не се споменава за това, как да помогнат на детето да се чувства добре, само със себе си, с родителите си или в компанията на другите. Не се говори и за това, как да направят детето щастливо. Всеки ден наблюдавам резултатите от този възпитателен похват. Такива деца са добре възпитани, докато са малки, макар обикновено да са прекалено тихи, някак мрачни и затворени. Липсва непосредствеността, любознателността и детската жизнерадост на едно обичано дете. С навлизането в пубертета тези деца обикновено се превръщат в проблем за родителите си, защото липсва силната емоционална връзка между тях…

ДЕТСКИЯТ ГНЯВ
Пасивно-агресивното поведение лесно се превръща в твърдо установен, обичаен модел, който може да се запази за цял живот. Ако по време на пубертета детето избягва честното и открито справяне с гнева по един подходящ начин, то може да си служи с пасивно-агресивни похвати във взаимоотношенията му с партньора, децата, работата, колегите, приятелите. ПА поведение е главната принуда, която води към наркотици, извратен секс, провал в училище, бягства и самоубийство. Каква трагедия! И повечето от тези нещастни хора едва ли осъзнават своя пагубен модел на поведение или своите проблеми с преодоляването на гнева.
Пасивно-агресивното поведение е най-лошият начин да се справяме с гнева по няколко причини:

1) то лесно може да се превърне в твърдо установен, неизменен модел на поведение, който да се запази през целия живот;
2) то може да изкриви индивидуалността на човека и да го направи твърде неприятен;
3) то може да се отрази на всички взаимоотношения на този човек;
4) то е едно от онези смущения в поведението, с които е най-трудно да се справим и да ги коригираме.

Да принуждаваме детето да потиска гнева си и да не се справя с него по подходящ начин, значи да го обучаваме на онова, което не трябва да прави. Решаващо е да научим детето да контролира гнева си по най-уместния начин. Това ще стане, като го научим да трансформира гнева си а не да го потиска.
Да научим своето малко или пораснало дете да контролира гнева си – това е според мен наистина най-трудната част от родителската отговорност. Първо, то е най-трудно, защото не идва естествено, както видяхме естественият ни отговор на детския гняв е да бъдем още по-ядосани от детето и да стоварим гнева обратно върху него.
Второ, да го научим по най-добрия начин да контролира гнева си е много трудно, защото това е дълъг и еднообразен процес. Крайната цел е детето ни да е в състояние да контролира зряло своя гняв, когато стане на 16 или 17 години. Това е бавен процес, защото контролирането на гнева е въпрос на узряване. Един незрял възрастен се справя с гнева незряло; един зрял възрастен се справя с гнева зряло. Пасивно-агресивното поведение е най-незрелият начин за контролиране на гнева. Най-зрелият начин е с думи, любезно да разсеем гнева към човека, на когото сме ядосани, ако това е възможно. От никое дете не можем да очакваме бързо да се научи да контролира гнева си. Мъдрият родител осъзнава, че добре гледаното дете ще научи много постепенно тези същностни уроци, преминавайки от един стадий на развитие в друг. От детето може да се очаква да се научи как конкретно да се справя успешно с гнева си не преди да е навършило 6, 7 или дори повече години. Дотогава ние като родители трябва да се стремим пасивно-агресивното поведение да не пусне корени в нашето дете. Когато то е в състояние да възприема ние можем да го обучаваме конкретно как да контролира гнева си все по-зряло – колкото по-голямо става.

И така, скъпи родители, ако детето ви има някаква слабост или какъвто и да е проблем, не се ангажирайте с този проблем дотолкова, че да пренебрегнете детето си. Повече от всичко друго му е нужна безусловната ви любов. Много повече от всяка медицинска грижа, колкото и да е необходима. Повече от стимулаторите, повече от домашните учители и другите академични средства, много повече от всички упражнения и всички лекарства. Най-необходимите елементи в живота на вашето дете сте вие и вашата безусловна любов към него. С тях детето ви ще има нужната сила, за да постигне развитие и успех.

Преди да пристъпим към въпроса как истински да обичаме и да възпитаваме детето, е важно да проучим предпоставките за доброто възпитание. Първата и най-важната от всички е домът. Ще засегнем само някои най-съществени моменти.

Най-важната връзка в семейството е съпружеската. Тя се нарежда преди всички останали, включително и преди връзката родител-дете. Брачната връзка определя не само качеството на връзката родител-дете, но и сигурността на детето. И така, вие виждате защо е важно да осигурим възможно най-добрите взаимоотношения между съпрузите, преди сериозно да сме предприели общуване с детето, използвайки по-позитивни методи.

Съдържание

1. Проблемът
   Позната история
   Коя от формите на наказание е най-подходяща
   Вярно е обратното
   Вроден темперамент
2. Средата
   Инициативата на бащата
   Сляпа ли е любовта?
   Безусловна любов
3. Основата
   Детето и неговите чувства
   Децата отразяват любовта
   Как да изразяваме любовта
4. Как да обичате вашето дете – зрителен контакт
   Ние сме образец
   Изчезване на синдрома на растежа
   Зрителният контакт и процесът на обучение
   В нов дом
   Никога не е твърде рано
5. Как да обичате вашето дете – физически контакт
   Два скъпоценни дара
   Индивидуалността у Шерън се променя
   Подготовка за пубертета
   Нашият съдия на непълнолетни закононарушители
6. Как да обичате вашето дете – съсредоточено внимание
    Тиранията на бързането
   Установете най-важните неща
    Краткотрайни мигове
   Целта на съсредоточеното внимание
   Как да представим своето съсредоточено внимание
   Внимателното планиране е резултатно
   Когато присъстват и останалите
7. Уместна и неуместна любов
   Неуместна любов
   Собственичество
   Съблазнителност
   Два примера
   Заместителство
   Размяна на ролите
   Не изхвърляйте бебето заедно с мръсната вода
8. Детският гняв
9. Дисциплина: какво значи това?
   Какво значи дисциплина?
   Контролирайте гнева си
   Дисциплина и наказание
   Резултатите от този подход
   Сложете коня пред каруцата
   Капанът на телесното наказание
10. Любяща дисциплина
   От какво се нуждае това дете?
   Има ли физически проблем?
   Научете се да прощавате
   Счупеният прозорец
11. Дисциплина – молби, заповеди, възнаграждения и наказание
   Молби
   Пряко наставление
   Предизвикателство
   Уместно наказание
   Промяна в поведението
12. Деца със специфични проблеми
   Проблеми, свързани с възприятията
   Други медицински проблеми
   Съпротивляващото се дете
13. Подкрепете духовно вашето дете
   Първото изискване
   Второто изискване
   Детската памет
   Едно разпространено погрешно схващане
   Всяко дете обича разказите
   Споделяйте духовния си живот

За Автора

ross-campbell-author-4eti-me

Д-р Рос Кембъл (1936-2012) е психиатър, популярен автор и лектор по темите за отношенията родител-дете. Той е основател на „Southeastern Counseling Center“ в Чатануга, Тенеси, и е бил негов директор до пенсионирането си през януари 1996 година. Д-р Кембъл работи в катедрата по педиатрия и психиатрия в медицинския университе в Тенеси. Д-р Кембъл получава бакалавърска степен от Военноморската академия на САЩ, а медицинската си степен от Университета на Флорида.
Първата книга на д-р Кембъл „Детето – как да го обичаме истински“, публикувана през 1977 г., е продадена в над 1 милион копия с над 40-то преиздания в САЩ. Ревизирана и актуализирана през 1992 г., тя продължава да бъде международно признат бестселър. Последващата му книга „Как да обичаме истински тийнейджъра“ получава също отличие – златен медал. Автора има издадени над 12 книги на английски език. Повече детайли вижте на goodreads.com
На български език има няколко преведени книги:

  • „Детето – как да го обичаме истински“ (1994)
  • „Тийнейджърът – как да го обичаме истински“ (1996)
  • „Деца в опасност. Помогнете на вашето дете да се справи с гнева си“ (2000)

Линкове към цялата книга:

или