Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча – Мигел де Сервантес Сааведра

0

Don-Kihot-4eti.me-coverБиографията на Мигел де Сервантес Сааведра повече отколкото на всеки друг писател е свързана с творчеството му. Дългият му житейски път, неравен и труден, път на несретник, вечна жертва на хорска злоба и завист, на неразбиране, а също и на най-нещастни съвпадения и стечения на обстоятелства, е отразен до голяма степен в неговите произведения. Изпълнени с автобиографични елементи са „Дон Кихот“, пиесите му за Алжир, „Галатея“ и „Пътуване в Парнас“, „Поучителни повести“. В живота на Сервантес трябва да се търси обяснение за много неща, които произведенията му не осветляват достатъчно, а, от друга страна, внимателното четене на творбите му хвърля светлина върху неясни периоди от живота на автора. Тази жива органична връзка между творец и творчество прави от тях единство в двойна плът. Не могат да се делят без двойно осакатяване тези две сраснали в едно неща. Всеки опит за разграничение или за отделно разглеждане къса кръвно свързани части на едно цяло.

„Дон Кихот“ е необикновена книга. Вече четири столетия тя буди удивление и възторг, кара хората по целия свят да се смеят и да страдат, кара ги и дълбоко да се замислят. А нейните герои – безподобният рицар и оръженосецът му – отдавна са напуснали страниците й, за да заживеят сред нас, а сигурно и във всеки от нас. За гениалната творба е писано много, изписани са хиляди страници, но едва ли някога ще може да се каже, че е написано всичко. Защото внимателният читател винаги може да открие в нея нещо ново, още неказано. „Дон Кихот“ положително нямаше да бъде същият, а навярно нямаше и да се появи, ако епохата, в която е било отредено на Сервантес да живее, бе различна. „Дон Кихот“ нямаше да бъде възможен, ако и животът на неговия създател бе протекъл другояче. Затова да започнем от епохатa – в европейската култура се извършва истинска революция. Появяват се имена­та на гиганти на човешката мисъл като Коперник, Галилей, Рабле, Еразъм, Томас Мор, Шекспир и др., които дават мощен тласък към ново развитие.
Рушат се последните останки на феодализма. Големите географски откри­тия – ерата на великите мореплаватели – разклащат из основи устоите на ста­рото общество, носят коренна промяна в обществените отношения. Реформа­торското движение разбива непрогледната тъма на схоластиката и на католиче­ската догма. Ренесансът и неговият хуманизъм събуждат нова вяра в човека, но той взема различни форми и се проявява по различен начин в западните европейски страни в зависимост от особеното им историческо развитие.

DonKihot-4eti.me

Сюжетът на „Дон Кихот“ се организира около историята на един обеднял, петдесетгодишен идалго, който изгубва разсъдъка си от прекалено четене на рицарски романи. Въоръжен със счупено копие, с бръснарски леген вместо шлем и с ръждясали доспехи, възседнал мършав кон, този идалго, смятащ се вече за рицар, напуска своето село и тръгва да странства по пътищата на Испания, воден от най-благородни подбуди – да закриля слабите, да помага на нуждаещите се и да раздава правосъдие в полза на онеправданите. Лудостта му отрича настоящето и е устремена към нещо, което трябва да бъде по-истинско, по-мъдро, по-добро.
Въпреки че възприема литературния модел на странстващите рицари, в личността и поведението на своя герой Сервантес влага много от хуманистичните идеи, проникнали и завладели Испания през шестнайсетото столетие. Високите цели, на чието осъществяване дон Кихот е решил да посвети остатъка от живота си, волята му активно, чрез личните си усилия да допринесе за положителната трансформация на човека и света го превръщат в истинска духовна рожба на Новото време. Като изявена ренесансова личност той мечтае за Златния век, когато хората са живеели като братя, без да делят нещата на „мое“ и „твое“, и на земята е царувал мир. Убеден, че е избран свише да възкреси този справедлив ред, съществувал в идеалното минало, той неотклонно следва своята мисия. Болезнените сблъсъци с обкръжаващия го свят и пълното неразбиране на хората не могат да го спрат, униженията и побоите не са в състояние да го накарат да се откаже. Оскърбяван, хулен, повалян, дон Кихот никога не е победен, защото вярата му в тържеството на идеала, за който се бори, е несломима.
В своя въображаем свят, издигнал го над пошлите желания и дребнавите интереси, над всички социални норми, рицарят се чувства вътрешно свободен да върши онова, което му повелява вечно будното му чувство за дълг: да служи на справедливостта и на доброто. Тази служба е негова основна житейска норма, неотменимо негово задължение. Макар често усилията му да не донасят полза никому, макар още по-често да завършват с провал, този „Рицар на добротата“, както го нарича Мигел де Унамуно, е свободен да избира как да постъпва, в своята лудост той не робува на никого и на нищо. Самото решение да стане странстващ рицар, да скита на воля, за да търси духовно съвършенство за себе си и за другите, е блестяща проява на независимия му дух. Ясно съзнаващ колко ценно е правото на всеки индивид да бъде свободен, той се чувства длъжен да се бори и за свободата на другите, пък били те и каторжници. Вярата в хуманистичната идея за лично достойнство и чест, които трябва да се отстояват твърдо, и гордият му независим дух на странстващ рицар го карат да съветва и Санчо: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата са дарили хората. С нея не могат да се сравняват нито съкровищата, които крие земята, нито тия, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът…“
Лудостта на дон Кихот е отправна точка за всичко, което се случва в романа, тя е абсолютно необходима, ако искаме да вникнем в дълбоката му идейно-философска същност. Обстоятелството, че дон Кихот постъпва като безумец, а разсъждава и говори като мъдрец, при което границата между двете състояния често е трудно доловима, е възбудило много спорове и дискусии, но най-много е вълнувал умовете въпросът какво се крие зад тази лудост.
Важна особеност на романа е, че в него диалогът доминира над авторовия разказ. Като слага много от своите най-значими мисли и разсъждения в устата на героите, Сервантес постига много по-голяма сила на внушение.
От разговорите на дон Кихот и Санчо Панса става ясно, че освен по външен вид, поведение и светоглед, те са противопоставени един на друг и по начина си на изразяване. От казаното е ясно, че в началото общуването между двамата е силно затруднено – Санчо не проумява почти нищо от екзалтираните разкази и обяснения на дон Кихот за рицарските обичаи и подвизи, докато простата реч на слугата е леснодостъпна за господаря, но той се показва непримирим по отношение на грешките в нея. Постепенно обаче двамата започват не само да се слушат, но и да се разбират и да приемат с уважение думите на другия.  Ето и няколко цитата:
“По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.”
“Не наричай нищо ‘свое’, освен душата си…”
Винаги съм чувал да казват, Санчо, че да правиш добро на простаци, е все едно да наливаш в морето вода.
В душата на страхливите няма място за щастие.
“Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но когато хората я чувстват прекалено дълго, се превръщат в чудовища.”
“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.”
“Да мислим, че всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда.”
“Свободата е на върха на копието!”
“Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш…”
“За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното.”
“Да говориш без да мислиш, е все едно да стреляш без да се целиш.”
Който се приготвя за битка, той вече я е спечелил наполовина.

Servantes-4eti.me

Със своя увлекателен стил и тънка проницателност, Мигел де Сервантес придобива известност, сравнима с тази на древногръцкия Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир. Влиянието му върху формирането на испанския език е толкова голямо, че той често е наричан “езикът на Сервантес” (“la lengua de Cervantes”). С времето “Дон Кихот” набира все по-голяма популярност, превръщайки се в задължително четиво в училище за деца от цял свят

 

БЕЛЕЖКА:
Ако желаете да прочетете книгата на хартия, с оригиналните илюстрации на художника Петър Станимиров (вижте на https://www.facebook.com/peterstanart/), моля закупете си хартиено копие на книгата, издадена от Изток-Запад през 2015.

ЕЛЕКТРОННОТО КОПИЕ НА КНИГАТА СЪДЪРЖА ТОМ1 и ТОМ2 събрани в едно, както и 360 РЪЧНО ИЗРИСУВАНИ СНИМКИ на великият илюстратор на XIX век Гюстав Дорѐ, затова и размера на файла е по-голям от обикновено. Но силно си заслужава.
 

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу: DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ пълното издание на “Дон Кихот” на Сервантес от тук

Share.

Leave A Reply