Емоционална пластичност – Д-р-Сюзън Дейвид

1

emotsionalna-plastichnost-4eti.meОсвободи се от предубежденията! Приеми емоциите си! Бъди истински!

“Опитваш да се „справиш“ с емоциите си? А мислиш ли, че това работи?” Тези въпроси задава на своите клиенти д-р Сюзън Дейвид, психолог в медицинския факултет на Харвард и автор на концепцията за „емоционална пластичност“. Оказва се, че повечето хора с години се борят със своите емоции, опитват се да ги коригират, да ги потискат, с една дума да се справят с тях. Това обаче не работи, смята д-р Дейвид.

Като психолог и практически наставник тя повече от двайсет години изучава емоциите и начина, по който взаимодействаме с тях. И като резултат от дългогодишната си работа и проучвания развива една нова идея, един изцяло нов метод за справяне с емоциите, който нарича „емоционална пластичност“.

Емоционалната пластичност не означава да игнорираме трудните емоции и мисли или да се насилваме да разсъждаваме позитивно, а да ги приемаме спокойно, да се изправяме пред тях с кураж и състрадание и накрая да ги оставим зад гърба си, за да продължим напред. Емоционалната пластичност е процес, който ни помага да живеем в настоящето и да бъдем гъвкави в един сложен и бързо променящ се свят, да понасяме стреса и да преодоляваме неуспехите, като в същото време оставаме открити и ангажирани.

Емоционалната пластичност ни позволява да бъдем истински, всеки ден и за всички. Просто трябва да приемем, че красотата на живота е неразделна част от неговата уязвимост. Че да си жив, понякога означава да бъдеш нараняван, да губиш, да се тревожиш и да грешиш.

„Не е нужно да игнорираме трудните емоции и мисли или да се насилваме да разсъждаваме позитивно, казва д-р Дейвид, нито пък да бъдем съвършени или винаги щастливи. Трябва да приемаме емоциите си спокойно, да се изправяме пред тях с кураж и себесъстрадание и да живеем в мир с тях. Само така можем да се наслаждаваме на взаимоотношенията си, да овладяваме ежедневния стрес, на който сме подложени и да живеем пълноценно точно сега. Днес, повече от всякога, е жизненоважно да бъдем емоционално пластични. Когато почвата под краката ни е толкова подвижна, трябва да сме пъргави, за да се предпазим от риска да се проснем по очи.“
“Едно непринудено и приканващо читателя пътуване. Емоционална пластичност може да е полезна на всеки.”
Даниъл Голман, автор на книгата “Емоционалната интелигентност” (налична на 4eti.me)
Емоционалната пластичност е липса на претенции и преструвки, което придава още по-голяма енергия на действията ни, защото са вдъхновени от най-дълбоките ни ценности и вътрешна сила – нещо трайно, автентично и истинско.
Можем да станем ИСТИНСКИ, да придобием емоционална пластичност, не с вълшебство, а с поредица от малки ежедневни стъпки през целия си живот. Това пътешествие може да започне още днес… Ето как:
• Стани „продуцент“ на собствения си живот и поеми в свои ръце развитието, кариерата, творческия дух, работата и взаимоотношенията си.
• Приеми се такъв, какъвто си (с кривия си нос, с „добрите“ и „лошите“ емоции), със съчувствие, кураж и любопитство.
• Приветствай вътрешните си преживявания, изучавай очертанията им и им вдъхвай нов живот, без да бързаш да ги напуснеш.
• Приеми, че непрекъснато се развиваш, и се освободи от историите, които вече не са ти нужни.
• Освободи се от нереалистичните „Стремежи на мъртвеца“ и приеми, че да си жив, понякога означава да бъдеш нараняван, да губиш, да се тревожиш и да грешиш.
• „Пусни“ стремежа към съвършенство, за да се радваш на любовта и на живота.
• Разтвори сърцето си за любовта, която идва с болката, и за болката, която идва с любовта; за успеха, който идва с несполуката, и за несполуката, която идва с успеха.
• Изостави идеята, че нищо не може да те уплаши, и се изправи пред страховете си, като се ръководиш от ценностите си и от това, което има значение за теб. Куражът не е отсъствие на страх; куражът е да живееш заедно със страховете си.
• Избери смелостта пред удобството, впускай се в нови възможности, за да се учиш и развиваш, вместо да се примиряваш с обстоятелствата.
• Приеми, че красотата на живота е неразделна част от неговата уязвимост. Ние сме млади, докато не остареем. Здрави сме, докато не се разболеем. И сме с онези, които обичаме, докато не се разделим.
• Научи се да слушаш пулса на своето собствено „защо“.
• И накрая, не забравяй да „танцуваш, ако можеш“.
emotsionalna-plastichnost-back-4eti.me
Емоциите, от сляпата ярост до лековерната любов, са непосредствените физически реакции, с които тялото ни откликва на важни сигнали от външния свят. Когато сетивата ни уловят информация ‒ знак за опасност, намек за романтичен интерес, признаци, че сме приети или отхвърлени от хората около нас ‒ ние физически се настройваме за приемането на тези постъпващи съобщения. Сърцето ни ускорява или забавя ритъма си, мускулите се свиват или отпускат, умът ни се фокусира върху заплахата или намира облекчение в топлото общуване с близък човек.
Тези физически, „въплътени“ реакции привеждат нашето вътрешно състояние и външно поведение в синхрон с конкретната ситуация и могат да са от полза не само за оцеляването, но и за благополучието ни.
Емоционално пластичните хора са динамични. Те проявяват гъвкавост във взаимодействието си със сложния, бързо променящ се свят, в който живеем. Понасят високи нива на стрес и преодоляват неуспехите, като в същото време остават ангажирани, открити и възприемчиви. Разбират, че животът невинаги е лек, но продължават напред, водени от ценностите, в които истински вярват, и преследват най-смелите си и неподвластни на времето цели. Като всички останали и те изпитват чувства на гняв, тъга и прочее (кой човек не ги е изпитвал?), но ги посрещат с любопитство, себесъстрадание и приемане. Нещо повече, вместо да позволят на чувствата си да ги извадят извън строя, те успяват – въпреки всичките си слабости и недостатъци – да се мобилизират по най-ефективния начин за постигането на най-големите си амбиции.
Share.

1 Comment

  1. Чудна книга. Дори твърде слабия превод не отнема от стоиността ѝ. Но прави четенето доста по-малко приятно, отколкото четенето на оригинала. Жалко!

Leave A Reply