faktologichnostПрез последните десетилетия задавах стотици въпроси относно факти, свързани с бедност и богатство, с нарастване на населението, раждаемост, смъртност, образование, здравеопазване, пол, насилие, енергия и околна среда – основни глобални модели и тенденции – на хиляди хора по целия свят. Тестовете не са сложни и в тях няма заблуждаващи въпроси. Винаги внимавам да използвам само факти, които са добре документирани и не са спорни. И въпреки това повечето хора се представят изключително зле.
Трети въпрос например е за тенденциите при крайната бедност. През последните двадесет години делът на световното население, живеещо в крайна бедност, е намалял наполовина. Това е абсолютно революционно. Смятам, че това е най-съществената промяна, която се е случила в света в рамките на моя живот. Това е основен факт за живота на Земята, който би трябвало да се знае от всеки. Но хората не го знаят. Средно само 7% – по-малко от един на всеки десет! – отговарят правилно. Осемдесет и шест процента от хората отговарят правилно на последния въпрос относно изменението на климата. Във всички богати страни, в които проверихме познанията на обществото с онлайн анкети, повечето хора знаеха, че експертите по климата предвиждат по-топло време. Само за няколко десетилетия научните открития излизат от лабораториите и стигат до обществеността. Това е голям успех по пътя към подобряване на информираността на обществото.

Като се изключи изменението на климата обаче, станахме свидетели на масово невежество (с което не искам да кажа, че хората са глупави или го правят умишлено; просто им липсват правилните знания) по отношение на всички останали дванадесет въпроса. През 2017 г. помолихме около 12 000 души в 14 държави да отговорят на нашите въпроси. Те отговаряха правилно средно само на два от първите дванадесет въпроса. Никой не регистрира стопроцентов резултат и само един човек отговори правилно на единадесет от дванадесетте. Цели 15% нямаха нито един верен отговор – зашеметяващо.
Може би смятате, че по-добре образованите хора биха се справили по-добре? Или хора, които са по-заинтересовани от проблемите? И аз някога мислех така, но се оказа, че греша. Провеждал съм тестове с групи хора от цял свят и от всички сфери на знанието – студенти по медицина, учители, университетски преподаватели, изтъкнати учени, инвестиционни банкери, ръководители на мултинационални компании, журналисти, активисти и дори високопоставени политици. Това са високообразовани хора, които проявяват интерес към света. Но повечето от тях – смайващото мнозинство – отговарят погрешно на по-голямата част от въпросите. Някои от тези групи са получили по-лоши резултати дори от тези на широката общественост; едни от най-ужасяващите резултати са на група лауреати на Нобелова награда и медицински изследователи. Това не е въпрос на интелигентност. Изглежда, всички виждат света по грешен начин.
Не просто грешен, а систематично грешен. С което искам да кажа, че резултатите от теста не са следствие на произволно налучкване. Те са по-лоши дори от евентуалните резултати на хора, които нямат абсолютно никакви познания.
Представете си, че реша да отида в някоя зоологическа градина, за да изпробвам моите въпроси върху шимпанзета. Представете си, че взема с мен няколко огромни връзки банани, всяка от които е маркирана с А, Б или В, и ги хвърля в клетката на шимпанзетата. След това застана пред решетките, прочета всеки въпрос със силен и ясен глас и отбележа всеки „отговор“ според буквата върху връзката, от която си вземе банан някое от шимпанзетата.
Ако направя това, шимпанзетата със своя произволен избор на банани ще се представят по-добре от високообразованите, но заблудени човешки същества, които отговарят на моите тестове. Благодарение на чист късмет групата шимпанзета ще отчете резултат 33 процента на всеки от въпросите с три възможни отговора или с други думи, ще отговори правилно на четири от първите дванадесет въпроса от теста. Не забравяйте, че хората, с които проведох допитването, отговаряха правилно средно само на два от дванадесет въпроса на същия тест.
Нещо повече, грешките на шимпанзетата биха били разпределени поравно между двата грешни отговора, докато тенденцията при човешките грешки е да бъдат в едната посока. Всяка група хора, която изпитвам, мисли, че светът е по-плашещ, изпълнен с насилие и безнадежден – с други думи, по-драматичен, – отколкото е в действителност.

  “Фактологичност” е книга за света днес и промяната в последните десетилетия – която огромна част от човечеството не е разбрало, че се е случила. В това число са основно западняците, които още са с мисленето от Студената войнa. Това може да е било истина, но вече не е актуално. Графиките показват къде се намират днес седемте милиарда население на планетата. И всички устремно се местят нагоре, към златния милиард, където сме и ние, българите, въпреки постоянното жалване за положението у нас. И не забравяйте, че говорим за глобална промяна в рамките на един човешки живот, на броени десетилетия на фона на хилядолетната човешка история на практически едно и също мизерно ниво.

През 2017г. светът вече е коренно преобразен. Днес семействата са малки, а детската смъртност е ниска в по-голямата част от страните, включително в най-големите – Китай и Индия. Всички страни се насочват към категорията с малко раждания и висок процент на оцеляване на децата. Осемдесет и пет процента от човечеството вече са в категорията, която някога се е наричала „развит свят“. Останалите 15 процента са предимно между двете категории. Само 13 държави, представляващи един процент от световното население, са все още в категорията „развиващ се“ свят. Но докато светът се е променил, светогледът на повечето хора и най-вече на „западняците“ до голяма степен не е. Повечето от нас са запазили напълно остарели идеи за останалата част на света.
Пълното преобразяване на света, което току-що ви представих, не се изразява само в размерите на семейството и процента на оцеляване на децата. Подобна промяна се наблюдава в почти всеки аспект на човешкия живот. Графиките, показващи растежа на доходите или развитието на туризма, на демокрацията или достъпа до образование, здравеопазване или електричество, биха разказали една и съща история – светът е бил разделен на две, но вече не е. Днес повечето хора са някъде по средата. Няма разлика между Запада и останалия свят, между развитите и развиващите се, между богатите и бедните. И всички ние трябва да спрем да използваме елементарните опозиционни двойки, които внушават, че такава разлика съществува.
Моите студенти бяха ангажирани и съзнателни млади хора, които искаха да превърнат света в по-добро място. Бях шокиран от откровеното им невежество по отношение на основни факти за света. Те всъщност мислеха, че има две групи – „ние“ и „те“. Бях изумен да ги чуя да казват, че „те“ не могат да живеят като „нас“. Как изобщо беше възможно да имат светоглед, остарял с 30 години?
Докато карах колелото си към дома с изтръпнали от дъжда пръсти в онзи октомврийски ден през 1995 г., се почувствах окрилен. Планът ми беше проработил. Представяйки данните в аудиторията, успях да докажа на моите студенти, че светът не е разделен на две. Най-сетне успях да разоблича неправилното им мислене. Сега чувствах желание да продължа борбата. Разбрах, че трябва да направя данните още по-ясни. Това би ми помогнало да покажа на повече хора по по-убедителен начин, че техните мнения не са нищо повече от неподкрепени с факти усещания. Това би ми помогнало да разбия илюзиите им, че знаят неща, които всъщност само чувстват.
Двайсет години по-късно седях в луксозно телевизионно студио в Копенхаген, Дания. Светогледът на „разделянето на крайности“ беше с 20 години по-стар, с 20 години по-неактуален. Предаването бе на живо, журналистът наклони глава и ми каза:
– Все още виждаме огромна разлика между малкия богат свят, предимно стария Запад, и голямата останала част от света.
– Но вие напълно грешите – отвърнах аз.
Още веднъж обясних, че „бедните развиващи се страни“ вече не съществуват като отделна група. Пропаст няма. Днес повечето хора, 75% от населението на света, живеят в страни със среден доход. Не са нито бедни, нито богати, а някъде по средата и живеят приемлив живот. В единия край на скалата все още има държави с мнозинство, живеещо в крайна и неприемлива бедност; в другия е богатият свят (на Северна Америка и Европа и няколко други страни като Япония, Южна Корея и Сингапур). Но огромното мнозинство вече е някъде по средата.
– И на какво се основават тези твърдения? – продължи журналистът в явен опит да бъде провокативен.
И успя. Не можах да не се подразня, а раздразнението ми си пролича както в тона, така и в думите ми:
– Използвам стандартни статистически данни, които са събрани от Световната банка и Организацията на обединените нации. Това са безспорни факти. Те не подлежат на дискусия. Аз съм прав, а вие грешите.

Но ние все пак се нуждаем от някаква подредба, за да разберем света. Не можем просто да се откажем от старите категории и да ги заменим с… нищо. Какво да правим?
Една от причините, поради които старите определения са толкова популярни, е, че те са толкова прости. Но те са грешни! Ето защо, за да ги заменим, сега ще предложа еднакво прост, но по-актуален и полезен начин за категоризиране на света. Вместо да разделяме света на две групи, аз ще го разделя на четири според нивото на доходите, както е представено на следната илюстрация.
Всяка фигура в диаграмата представлява 1 милиард души. Седемте фигури показват как се разпределя сегашното население на света между четирите нива на доходите, измерени в щ.д. на ден. Както можете да видите, повечето хора живеят на двете средни нива, където успяват да задоволяват повечето от основните си човешки потребности.
Заинтригувани ли сте? Би трябвало. Тъй като четирите нива на доходите са първата най-важна част от вашата нова, базирана на факти, идейна рамка. Те са един от простите мисловни инструменти, които обещах, че ще ви помогнат да си създадете по-добра представа за света. Четейки книгата, ще видите как нивата на доходите предоставят лесен начин да разберете всякакъв тип неща, от тероризма до сексуалното образование. А сега ще се опитам да обясня какво представлява животът на всяко от тези четири нива.

„Нещата се влошават“ е изказването за света, което чувам по-често от всяко друго. И е абсолютно вярно, че в този свят има много лоши неща.
Броят на смъртните случаи вследствие на война спада от Втората световна война насам, но с войната в Сирия тенденцията се обърна. Опасността от тероризъм отново се повишава. (Ще се върнем към това в Четвърта глава.)
Прекомерният риболов и замърсяването на моретата и океаните са наистина обезпокоителни. Списъкът на мъртвите зони в световните океани и този на застрашените видове става все по-дълъг.
Ледовете се топят. Морското ниво ще продължава да нараства и ще се повиши с близо метър през следващите 100 години. Няма съмнение, че това се дължи на парниковите газове, които хората са изхвърлили в атмосферата и които няма да се разпръснат още дълго време, дори да спрем да изхвърляме нови количества.
Сривът на имотния пазар в САЩ през 2008 г., който никой регулатор не бе успял да предвиди, бе причинен от широкоразпространените илюзии за сигурност в абстрактните инвестиции, които едва ли някой разбираше. Системата остава толкова сложна, колкото и тогава, и подобна криза може да се повтори. Може би още утре.
За да може населението на тази планета да живее във финансова стабилност, мир и защитени природни ресурси, има нещо, без което не можем да направим това, и то е международно сътрудничество, основано на споделено и базиращо се на факти разбиране за света. Сегашната липса на познания за света е най-големият проблем за всички.
Прочетете книгата и ще разберете какво имам в предвид!!!

Това е книгата, която Бил Гейтс реши да раздаде безплатно на всяко момче и момиче, които завършват висшето си образование през 2018 г.

Дали в главата ви светът все още се влошава? Тогава се подгответе за предизвикателна среща с фактите. Разполагам с още 32 подобрения, които да ви покажа.
За всяко едно от тях мога да разкажа история, подобна на тези, които разказах за крайната бедност и продължителността на живота. За много от тях бих могъл да ви покажа, че хората са по-негативни, отколкото данните твърдят, че трябва да бъдат. (А когато не мога, това е, защото още не сме задали съответните подходящи въпроси.)
Трудно може да видим дори част от този глобален прогрес, като гледаме навън през прозорците си. Той се случва отвъд хоризонта. Но има някои улики, които може да доловите, ако се постараете. Вслушайте се внимателно. Може би чувате дете, което свири на китара или пиано? Това дете не се е удавило, а изпитва радостта и свободата от създаването на музика.
Целта на по-високите доходи не е само по-големи суми пари. Целта на по-продължителния живот не е просто допълнително време. Крайната цел е да имаме свободата да правим това, което искаме. Аз обичам цирка, играя компютърни игри с внуците си и превключвам телевизионните канали с дистанционното. Културата и свободата – целите на развитието – могат да бъдат трудни за измерване, но показателят китари на глава от населението може да послужи като добър ориентир. И той се е подобрил съществено. При такива чудесни статистически факти как е възможно някой да твърди, че светът се влошава?
До голяма степен това се дължи на нашия негативистки инстинкт: склонността да забелязваме лошото повече от доброто. Изразява се в три неща: невярна представа за миналото; селективно представяне на събитията от страна на журналисти и активисти; усещането, че докато нещата са зле, да се твърди, че те се подобряват, е безсърдечно.

Предупреждение: нещата в спомените ви не са това, което изглеждат

Векове наред възрастните хора придават романтичен характер на своята младост и настояват, че нещата днес не са такива, каквито са били. Е, това е вярно, но не в смисъла, който те имат предвид. Повечето неща са стояли по-зле, не по-добре. Но на хората им е изключително лесно да забравят как нещата „са били“ наистина.
В Западна Европа и Северна Америка само най-старите хора, които са преживели Втората световна война или Голямата депресия, имат спомени от първа ръка за тежките лишения и глад, които са били реалност само преди няколко десетилетия. И все пак дори в Китай и Индия, където крайната бедност е била реалност за огромното мнозинство от населението допреди няколко поколения, тя вече е забравена от хората, които живеят в прилични къщи, обличат се с чисти дрехи и карат мотопеди.
Шведският автор и журналист Ласе Берг описва прекрасно селските райони на Индия през 70-те години на миналия век. Когато се завръща 25 години по-късно, той вижда ясно как са се подобрили условията на живот.

Селективно представяне на събития
Ние сме подложени на несекващ водопад от негативни новини от целия свят – войни, глад, природни бедствия, политически грешки, корупция, орязване на бюджета, болести, масови съкращения, терористични атаки. Журналистите, отразяващи полети, които не са завършили с катастрофа, или реколта, която не е похабена, бързо биха загубили работата си. Истории за постепенно подобрение рядко стигат до първа страница, дори когато се случват в огромен мащаб и оказват влияние върху живота на милиони хора.

Чувства, а не мисли
Случва се и нещо друго. Какво си мислят хората наистина, когато казват, че състоянието на света се влошава? Моето предположение е, че не мислят. Те чувстват. Ако все още се чувствате неловко да се съгласите, че състоянието на света се подобрява, дори след като ви представих всички тези прекрасни факти, предполагам, че това е така, защото знаете, че все още съществуват огромни проблеми. Предполагам, че когато ви казвам, че положението в света става все по-добро, вие се чувствате така, сякаш ви казвам, че всичко е наред или че трябва да отклоните поглед от тези или онези проблеми и да се преструвате, че те не съществуват, а това е абсурдно и стресиращо.
Съгласен съм. Не всичко е наред. Трябва да продължаваме да се тревожим. Докато самолетите катастрофират, докато можем да предотвратим смъртта на деца, докато има застрашени видове, хора, отричащи изменението на климата, мъжки шовинизъм, луди диктатори, токсични отпадъци, журналисти в затвора и момичета, които не получават образование поради пола си, докато такива ужасни неща съществуват, не можем да си позволим да се отпуснем.
Но е също толкова абсурдно и не по-малко стресиращо да отричаме постигнатия напредък. Хората често ме наричат оптимист, защото им показвам огромния напредък, за който не са подозирали. Това ме ядосва. Аз не съм оптимист. Това ме кара да се чувствам наивен. Аз съм много сериозен „посибилист“. Това е нещо, което съм постигнал. Означава човек, който нито се надява без причина, нито се страхува без причина, който постоянно се противопоставя на прекалено драматичния светоглед. Като посибилист виждам целия този прогрес и той ме изпълва с убеждението и надеждата, че е възможен по-нататъшен напредък. Това не е оптимистично, а означава да имате ясна и разумна идея за това как стоят нещата. Означава да имате конструктивен и полезен светоглед.

Не виждам конфликт между отпразнуването на този напредък и продължаването на борбата за още по-голям прогрес в бъдещето. Аз съм посибилист. А напредъкът, който сме постигнали, ми казва, че е възможно да отведем всички момичета в училище, както и всички момчета, и че трябва да работим усилено, за да го постигнем. Това няма да се случи от само себе си и ако загубим надежда поради глупави погрешни схващания, може да не се случи изобщо. Загубата на надежда е може би най-опустошителното следствие от инстинкта да се фокусираме върху негативното и невежеството, което причинява.

Когато чуем някой да казва, че нещата се подобряват, ние си мислим, че той също така казва „не се притеснявайте, спокойно“ или дори „отвърнете поглед от проблемите“. Но когато аз казвам, че нещата се подобряват, изобщо не казвам това. Със сигурност не се застъпвам за това да отвръщаме поглед от ужасните проблеми по света. Казвам, че нещата могат да са едновременно зле и да се подобряват.
Представете си света като недоносено бебе в кувьоз. Здравословното състояние на бебето е изключително лошо и неговото дишане, сърдечна честота и други важни признаци се следят непрекъснато, така че промените в положителна или отрицателна посока да бъдат видени моментално. След една седмица то се подобрява значително. Всички основни показатели се подобряват, но трябва да остане в кувьоза, защото състоянието му все още е критично. Има ли основание да се каже, че състоянието на бебето се подобрява? Да. Абсолютно. Има ли основание да се каже, че то е лошо? Да, абсолютно. Като кажем, че „нещата се подобряват“, това означава ли, че всичко е наред и всички ние трябва да се отпуснем и да не се притесняваме? Нищо подобно. От полза ли е да се налага да избираме между лошо и подобряващо се състояние? Определено не. И двете определения са верни. То е както лошо, така и по-добро. По-добро и лошо едновременно.
Така трябва да разглеждаме настоящото състояние на света.

Когато чуете нещо ужасно, успокойте се и се запитайте дали ако се случи нещо също толкова голямо, но позитивно, щяхме да чуем за него. Дори ако имаше стотици по-големи позитивни промени, дали щяхме да чуем за тях? Щяхме ли да разберем за деца, които не са се удавили? Възможно ли е да видим намалелия брой на удавените деца или на смъртните случаи от туберкулоза от нашите прозорци, по новините или в рекламни материали на благотворителна организация? Имайте предвид, че позитивните промени може да са по-чести, но те не ви намират. Трябва вие да ги намерите. (И ако погледнете статистическите данни, те са навсякъде.)

За да разберем от какво наистина трябва да се страхуваме и как наистина да предпазим нашите близки от опасности, трябва да потиснем инстинкта да се страхуваме и да насочим вниманието си към причинителите на много повече смъртни случаи.
Понеже „плашещо“ и „опасно“ са различни неща. Нещо плашещо е предполагаема опасност. Нещо опасно е реална опасност. Обръщането на прекалено голямо внимание на това, което ни плаши, а не на онова, което е опасно – т.е. обръщането на прекалено голямо внимание на страха, – води до трагично разпиляване на енергия в погрешна посока. То кара един уплашен млад лекар да мисли за термоядрена война, вместо да лекува хипотермия, а цели общества да се фокусират върху земетресения, катастрофиращи самолети и невидими вещества, докато милиони умират от диария, а океанското дъно се превръща в подводна пустиня. Бих искал страхът ми да бъде съсредоточен върху днешните мегаопасности, а не върху опасностите от нашето еволюционно минало.

Числата не са единственото решение
Не харесвам числата. Аз съм голям, огромен фен на статистическите данни, но не ги харесвам. И те си имат своите ограничения. Харесвам данните само когато ми помагат да разбера реалността зад тях, тоест живота на хората. В изследванията си съм имал нужда от данни, за да проверя моите хипотези, но самите хипотези често се пораждат в хода на разговорите, докато изслушвам и наблюдавам хората. Въпреки че ние се нуждаем от числа, за да разберем света, трябва да сме крайно скептични по отношение на изводите, произтичащи единствено от сметки и изчисления.
Пашкуал Мокумби, премиер на Мозамбик от 1994 до 2004 г., посети Стокхолм през 2002 г. и ми каза, че страната му осъществява голям икономически напредък. Попитах го откъде знае; все пак качеството на икономическата статистика в Мозамбик вероятно не беше много високо. Дали знае какъв е БВП на глава от населението?
– Проверявам тези числа – каза той. – Но те не са толкова точни. Затова съм си създал навика да гледам манифестациите на първи май всяка година. Те са популярна традиция у нас. И аз гледам краката на хората и какви обувки носят. Знам, че хората правят всичко възможно да изглеждат добре този ден. Знам, че не могат да заемат обувки от свои приятели, защото и приятелите им ще участват в манифестацията. Така че гледам. И мога да видя дали са боси, дали обувките им са хубави или лоши. И мога да сравня това, което виждам, с това, което съм видял предишната година.
Също така, когато пътувам из страната, гледам как се развиват строежите. Ако над новите основи расте трева, това е лошо. Но ако продължават да се слагат нови тухли, знам, че хората имат пари да инвестират, а не само да консумират ден след ден.
Мъдрият премиер обръща внимание на числата, но не само на числата.
И разбира се, някои от най-ценните и най-важни аспекти на човешкото развитие изобщо не могат да бъдат измерени. Използвайки числа, можем да измерим страданието вследствие на заболявания. Използвайки числа, можем да измерим подобренията в материалните условия на живот. Но крайната цел на икономическия растеж са индивидуалната свобода и култура, а тези стойности трудно могат да бъдат измерени с помощта на числа. Идеята за измерване на човешкия прогрес с числа изглежда адски странна на много хора. Често съм съгласен. Числата никога няма да бъдат в състояние да разкажат цялата история за това какво представлява животът на Земята.
Светът не може да бъде разбран без числа. Но не може да бъде разбран и само с тях.

Трябва да учим нашите деца според основна съвременна, базирана на факти рамка – животът на четирите нива и в четирите региона – и да ги обучаваме да използват правилата за придържане към фактите – съветите в края на всяка глава. Това ще им даде възможност да поставят новините от цял свят в подходящ контекст. Тези умения са част от критическото мислене, което вече се преподава в много училища. Те ще спестят на следващото поколение солидна доза невежество.

• Трябва да учим децата си, че има страни на всички различни нива на здраве и доходи и че повечето са по средата.
• Трябва да ги учим на социално-икономическата позиция на собствената им страна по отношение на останалата част от света и как тя се променя.
• Трябва да ги учим как собствената им страна е преминала през нивата на доходите, за да стигне дотам, където е сега, и как да използват това знание, за да разберат как изглежда животът в други страни днес.
• Трябва да ги учим, че хората се придвижват нагоре по стълбата на нивата на доходите и повечето неща се подобряват за тях.
• Трябва да ги учим какъв реално е бил животът в миналото, за да не мислят погрешно, че не е постигнат напредък.
• Трябва да ги учим как да поддържат две идеи едновременно: че по света се случват лоши неща, но и че много неща се подобряват.
• Трябва да ги учим, че културните и религиозните стереотипи са безполезни за разбирането на света.
• Трябва да ги учим как да гледат и слушат новините и да разпознават драмата, без да станат жертви на стрес или безнадеждност.
• Трябва да ги учим на често срещаните начини, по които хора ще се опитват да ги лъжат с помощта на числа.
• Трябва да ги учим, че светът ще продължи да се променя и те ще трябва да актуализират своите знания и светоглед през целия си живот.

Най-важно от всичко е, че трябва да учим децата си на смирение и любопитство.
Да бъдеш смирен в случая означава да осъзнаеш до каква степен инстинктите ти те затрудняват да разбереш правилните факти и да стигнеш до истината. Това означава да имаш реалистична представа относно нивото на познанията си. Означава да си готов да кажеш: „Не знам.“ То също така означава да си готов да промениш становището си по даден въпрос, ако откриеш нови факти, свързани с него. Да си смирен е доста успокояващо, защото означава, че можеш да спреш да се чувстваш притиснат да имаш мнение по всеки въпрос и да спреш да чувстваш, че постоянно трябва да бъдеш готов да защитиш възгледите си.
Да бъдеш любопитен означава да си отворен за нова информация и активно да я търсиш. Това означава да приемаш факти, които не отговарят на твоя светоглед, и да се опитваш да разбереш какви са последиците от тях. Означава да не се срамуваш от грешките си, да приемеш, че те провокират любопитството ти. „Как е възможно да греша толкова много по отношение на този факт? Какво мога да науча от тази грешка? Тези хора не са глупави, така че защо използват това решение?“ Да си любопитен е доста вълнуващо, защото означава постоянно да откриваш нещо интересно.
Но светът ще продължи да се променя, а проблемът с невежите вече зрели хора няма да бъде решен чрез образоване на следващото поколение. Това, което научавате за света в училище, ще престане да бъде актуално в рамките на 10 или 20 години след дипломирането ви. Така че трябва да намерим начини да актуализираме и знанията на възрастните.

 

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Фактологичност” от тук

На различни езици тук / Download book in various languages here.
DOWNLOAD “Factfulness” here

Други препоръчани книги:

Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Homo Deus. Кратка история на бъдещето – Ювал Харари 21 урока за 21-ви век – Ювал Ноа Харари Прозорлив ум. Нагласата на съгледвача, или защо някои виждат нещата ясно, а други – не – Джулия Гейлъф Разговори с Бога – книга 3 – Нийл Доналд Уолш