Дамски гамбит – Уолтър Тевис
Бет Хармън – талантливата шахматистка, около която се завърта историята в романа “Дамски гамбит”, има една цел – победа на шахматната дъска. Винаги. Докато противникът ѝ се опитва да се измъкне от безнадеждното положение, в което са се озовали неговите фигури, тя вече знае, че след няколко хода ще го матира. Неизбежно е. Чудя се дали Уолтър Тевис е знаел като нея, че ще изиграе така ловко и умело читателите? Дали е знаел колко пристрастяващо пише за шаха като зависимост и в същото време като хапче срещу зависимости? Дали се е усмихнал победоносно, когато е положил финалната точка на своя впечатляващ и толкова завладяващ роман?Историята на талантливата Бет Хармън се разгръща динамично като напрегната шахматна битка, с каквито романът на Уолтър Тевис е изпъстрен.
След смъртта на майка ѝ мрачната и безнадеждно самотна Бет е изпратена в сиропиталище, където обичта и емоционалната подкрепа са заменени със зелени хапчета за „успокоение“. Единственото бягство от сивотата и апатията се оказва шахът.
Победа след победа, порасналата Хармън си извоюва място сред шампионите – територия, запазена само за мъжете до този момент. Славата обаче задълбочава отчуждението ѝ и страха, че ще пропилее таланта си. Облекчение ѝ носят единствено алкохолът и зелените хапчета – зависимост, сравнима с тази към любимата игра. Бет води битка с вътрешните си демони също толкова ожесточено, колкото и тази на шахматното поле. Но дали ще излезе победителка и в двете?
Шахът, подобно на други интелектуални и културни занимания, изведнъж отново стана модерен. Но да кажем, че “Дамски гамбит” е роман за една шахматистка и нейната удивителна дарба, е като да виждаш фигурите на шахматното поле, без да вникваш в същината на тяхната роля; без да виждаш красотата на играта, в случая – на писането и разказваческия талант на Тевис. Изумително е как превръща поредица от ходове и стратегически решения в омагьосващ танц, от който читателят не може и не смее да откъсне очи. Наистина е хипнотизиращо!
Но също както Бет се учи да не изпуска шахматното поле от поглед и да следи какво се случва на цялата дъска, така и тук постепенно свикваме да се вглеждаме отвъд нейните успехи и отвъд шаха като основа на романа. Оказва се, че не ти трябва да познаваш правилата на играта, за да разбереш “Дамски гамбит”. Трябва единствено да знаеш как да проявиш емпатия към едно объркано и самотно момиче. Защото това е книга за порастването – рязък скок от детството в света на възрастните, който Бет прави от момента, в който научава, че майка ѝ е мъртва. История за пристрастяването на различни нива – от първосигналното посягане към хапчето и бутилката като единствен възможен изход от проблемите до крещящата необходимост да се чувстваш оценяван, желан, обичан. Роман, който с изключителен финес осъжда половата дискриминация и предразсъдъците, налагайки профеминистки убеждения, без да залита в крайности. До известна степен е и история за суетата, но не толкова на човека, колкото на масата – на тези, които виждаха в Бет момичето с грозните обувки и бързаха да я поставят в квадратчето на обикновените, игнорирайки нейния гениален ум. А тя бе специална – винаги е била, независимо дали е облечена в захабена рокля, или се носи уверено в нови дрехи. Чудя се как е възможно нещо, което е било тема през 80-те години, когато реално е издадена книгата за пръв път, да звучи толкова актуално и днес…
“Дамски гамбит” е и роман за самотата – желанието да се впишеш и да намериш някой, с който да говориш на един език, в крайна сметка положи основите на приятелството между Бет и нейния първи учител по шах – господин Шайбел. И през годините, когато повечето хора не разбират нейната страст, но се възхищават на устрема ѝ към победа, шахматната дъска се превръща в пристан, където Бет може да акустира, когато вълните от разочарование или самота я заливат. Усещането, че може да разчита на 32 фигури, които винаги играят на нейна страна, ѝ дава стабилност, сигурност, контрол. Дава ѝ свят, в който не се чувства толкова сама.
В никакъв случай не искам да оставате с погрешното впечатление, че “Дамски гамбит” е роман в минорната емоционална гама. Всъщност Уолтър Тевис отлично се е справил със задачата да пресъздаде атмосферата около една сериозна шахматна партия – напрежението между играчите, жаждата за победа, онази спортна злоба и амбицията да си първи. Успява да накара читателя да притихте, докато наблюдава играта, за която се изискват концентрация, логика и прозорливост. И също както Бет е усъвършенствала техниката си, така и в писането на Уолтър Тевис няма да откриете слабо място.
През октомври 2020 г. Netflix пуска минисериала „Дамски гамбит“, който за броени седмици пожъва невиждан успех по света и се превръща в абсолютен хит и най-гледано шоу на стрийминг платформата в над 60 страни, включително и България.
Книгата е едновременно потискащо и вдъхновяващо пътешествие, което се поема на един дъх. Ангажиращ и много динамичен, този завладяващ роман за шах, пристрастяване и нотка феминизъм е толкова силно удовлетворяващ, колкото и мат в четири хода.
Шахът има своето място в романа, но то в никакъв случай не е централно. Всеки, който някога се е чувствал изгубен, отхвърлен или подценен, докато подхранва ожесточена, мълчалива надежда за спасение, ще хареса тази книга. Въпреки това шахматни сцени не липсват, подобно на сценария на минисериала.
Да се твърди, че сериалът „Дамски гамбит “ на „Нетфликс“ е за шах, е като да обобщим, че „Хамлет“ е за наследяването на датския престол, а „Магьосникът от Оз“ – за метеорологията.
Ефектът „Дамски гамбит“:
Седемте епизода на Netflix повишиха търсенето на думата „шах“ в Google до рекордни нива за последните 9 години, а търсенето на шахматни комплекти и аксесоари в eBay скочи с 250%. Едновременно с всичко това минисериалът „Дамски гамбит“ извади от прашасалия рафт едноименния роман на Уолтър Тевис и го превърна в тотален бестселър.
„Романът „Дамски гамбит“ е чиста наслада. Препрочитам го през няколко години просто за удоволствие.“— Майкъл Ондатджи, автор на „Английският пациент“
„Защита Лужин“ от Владимир Набоков и „Шахматна новела“ от Стефан Цвайг са абсолютни класики. Сега до тях се нарежда „Дамски гамбит“!“–„Файненшъл Tаймс“
Романът на Тевис е по-вълнуващ от „Самоличността на Борн“ и цялото творчество на Робърт Лъдлъм.“–„Форт Уърт Стар-Телеграм“
„Преди да започнете „Дамски гамбит“, облепете пръстите си с тиксо. Иначе току-виж от напрежение си загризете ноктите и стигнете чак до лактите.“–„Хюстън Кроникъл“
За Автора
Уолтър Тевис (1928-1984) е писател и университетски преподавател по литература. В творческата си биография има шест романа и множество разкази, преведени на повече от 18 езика. Няколко творби на Уолтър Тевис имат извстни филмови версии – „Човекът, който падна на земята“ е заснет през 1976-а с Дейвид Бaуи в главната роля, а разказът „Мошеникът“ е адаптиран през 1961 г. с участието на Пол Нюман и Джаки Глийсън.
Най-успешната му книга – „Дамски гамбит“ – е силно повлияна от личния му опит: самият той играе шах от седемгодишен, а хазартът и алкохолът го съпътстват през целия му живот. Докато Тевис е жив, „Дамски гамбит“ не се радва на гръмък успех. Днес цената на екземпляр от първия тираж започва от 500 долара.
Линк към книгата:
или
