Човекът, който искаше да бъде щастлив – Лоран Гунел
Едно вълнуващо пътешествие с мъдреца от остров Бали, или как да се освободим от това, което ни пречи на бъдем истински щастливи…Един западноевропеец, привлечен от славата на местния лечител, който тръгва по дългия път на самопознанието, което единствено може да му помогне да осъществи мечтите си. Вълнуващо приключение, по време на което научаваме, че ние сме такива, за каквито се мислим, че когато сме убедени в нещо, то се превръща с действителност, че истината за нас е онова, което вярваме за себе си, че улавяме и преработваме само тази информация, която съответства на характера и природата ни. Научаваме как да се освободим от спъващите ни предубеждения, за да постигнем щастието.„Човекът, който искаше да бъде щастлив“ от Лоран Гунел е известен бестселър за самопознание и личностно развитие, който помага на хората в търсенето на истинското щастие и смисъл в живота. Книгата е написана под формата на роман, в който главният герой отлита на остров Бали и се среща с местен мъдрец и лечител. Диагнозата на лечителя е, че главният герой е в добро здраве, но не е щастлив. Оттук стартира на практика същинското действие в книгата.
Главният герой поема по пътя на самопознанието, за да разбере по-добре себе си и своите мечти. Научава се как да се освободи от спъващите го предубеждения и да се осмели да потърси нещата, които истински желае. Разбира, че е такъв, за какъвто се мисли, че е и че стига да вярва в нещо, то може да се превърне в действителност.
Книгата дълго време е книга №1 по продажби в жанра на книгите за самопознание и самопомощ във Франция.
“Най-важното е да бъдеш верен на това, което искаш да изразиш” – Лоран Гунел
“Не помагаме на хората да се развиват, като им казваме само нещата, които искат да чуват.” – Лоран Гунел
За силата на вярата:
Така открих, че плацебото оказва определено влияние върху болестите, което ме изненада, като се има предвид, че болестите са нещо реално, докато плацебото е безвредна субстанция без никакъв ефект. Следователно фактът, че бе назначено от лекар, оказваше психологческо въздействие – пациентите вярваха, че им е предписано лекарството, което действително ще ги излекува. Това, което най-силно ме впечетли, бяха случаите, при които вярата в оздравяването се бе оказала достатъчна, за да бъде излекуван пациентът. Приблизително при 30% от случаите! Дори болките можеха да изчезнат! Едно нищо и никакво плацебо бе не по-малко ефикасно от морфина при 54% от случаите! Някакво най-обикновено хапче от захар или от друго безвредно вещество премахваше болката! Достатъчно бе да вярват…
Смаян, продължавах да чета, натъквайки се на множество подобни резултати при най- различни болести. Накрая попаднах на една цифра, която буквално ме срина, не можех да отлепя пръстите си от клавиатурата: бяха давали на болни някакво плацебо, представено като химиотерапия, от което 33% бяха изцяло оплешивели. Зяпах екрана с отворена уста. Тези болни бяха глътнали бучка захар, уверени, че е лекарство, чийто вторичен ефект е косопад, и косата им действително бе окапала! Господи, та това беше просто бучка захар! Вкамених се, ужасен от силата на вярата, върху която наблягаше лечителят. Направо невероятно. Цифрите обаче бяха пред очите ми, напълно реални, публикувани от достойна за доверие фармацефтична фирма, известна с реномираните си медикаменти, прилагани при химиотерапия. В следващия миг изпитах странно и леко възмущение: защо при това положение тези резултати не бяха достъпни за широката публика? Защо не ги бяха съобщили на медиите? Подобен акт неминуемо щеше да породи обществен дебат, който от своя страна неминуемо би принудил науката да се заеме с проблема. При положение, че психологическото въздействие е в състояние да възпроизведе такъв ефект върху организма и болестите, защо хвърлят усилията си върху производството на скъпи лекарства, които задължително имат странични ефекти? Защо не се съсредоточат върху методите на лечение на заболяванията с помощтта на психологията?
… – Казвах си, че е жалко да не се изследва по-задълбочено механизмът на вярванията, за да се лекуват хората.
– Да, още повече, че той не е от вчера и Исус го е прилагал преди две хиляди години… Исус отговаря на слепите, които го умоляват да ги излекува (Матей 9:28,29): „ Исус им рече: „Вярвате ли, че мога стори това? Те му казват: „Да, Господи! .“ Тогава Той се допря до очите им и рече: „Нека ви бъде по вашата вяра.“
– Действително ли го е казал?
– Прочетете сам – отвърна той, подавайки ми отворената Библия. Ще забележите, че той не казва: „ Аз, всемогъщият Исус, имам властта да ви излекувам.“ Не, той ги пита дали вярват, че притежава такава власт, после им казва, че ще получат това, в което вярват. Има разлика.
Не вярвах на ушите си. Прочетох няколко пъти този откъс от Евангелието на Матея. Беше невероятно. Как е могъл Исус да знае това, което в XXI век никой не знаеше? Как е могъл да разбере до такава степен човешките същества, да прозре в най-съкровената им същност?
