Loran-Gunel-bog-patuva-vinagi-inkognito- 4eti.me  Романът “Бог пътува винаги инкогнито” не е типичен представител на популярната self-help литература. Той не дава готови отговори, а задава точните въпроси. Не обещава да лиши читателите от всичките им проблеми, а ги придружава по пътя към осъзнатото намиране на решение. Повествованието ни изпраща на магическо пътешествие в Париж, за да ни срещне с човек, решил да сложи край на житейския си път. Малко преди да напусне доброволно този свят, той става жертва на загадъчни обстоятелства. Един непознат му помага да върне желанието си за живот. В замяна започва да му диктува какво да прави с него.
  Резултатът от това любопитно взаимодействие е низ от събития, които предоставят възможност на всеки да се припознае в главния герой. Чрез конкретни примери писателят съумява да насочи вниманието ни от проблемите на случайно срещнатия мъж към нашите собствени. И всеки може да приложи на практика описаните ”психологически трикове”, стига да признае пред себе си, че и той, като всички останали, има трудности, които е крайно време да преодолее.

“Единственият начин да успееш е да се срещнеш лице в лице с действителността, да се изправиш срещу обекта на своите страхове, докато страхът изчезне, а не да се свиваш в някакво убежище, което може единствено да усили страха ти пред неизвестното.”

Представете си, че някой ви спасява живота, но срещу задължението да правите всичко, което ви нареди… за ваше добро. Притиснати от обстоятелствата, вие приемате и се оказвате въвлечен в невероятно преживяване. Вече не сте господар на живота си и въпреки това в много отношения той е по-вълнуващ отпреди! Но какви са истинските намерения на човека, намесил се в съществуването ви? Кой е той в действителност? И кои са тези загадъчни хора около него? Историята, която ни потапя във вълшебната атмосфера на едно парижко лято, ни насочва по възможно най-добрия начин към размисъл за самите нас. Как да преодолеем вътрешните си задръжки и страхове, за да излезем от „предначертания“ път в живота, когато той не ни носи пълно удовлетворение? И как да поемем по пътя на мечтите си?

Най-напред трябва да знаеш, че ще ти дам задача, която трябва да изпълняваш всеки ден, в продължение на сто дни. Защо толкова много ли? Не се създават нови умствени навици от ден до пладне. Ако изпълняваш възложената ти задача само една седмица, това няма да послужи за нищо. Абсолютно за нищо. Необходимо е да я впишеш във времето, като я повтаряш достатъчно дълго, за да може ефектът да се вгради в теб… Много е просто. Всяка вечер ще отделяш две минути за преосмисляне на изтеклия ден и ще записваш три неща, които си извършил и с които се гордееш… Изобщо не става въпрос за доблестни неща. Може да е нещо съвсем дребно и не непременно в работата. Може да си помогнал на някой слепец да пресече улицата, когато си бързал за някъде. Може да си обърнал внимание на продавача, че ти е върнал по-голямо ресто, или пък си казал на някого колко се възхищаваш от него. Разбираш ли, може да е нещо съвсем незначително, стига да се гордееш с него. Впрочем не става въпрос задължително за действие. Може да си доволен от начина, по който си реагирал, от това, което си усетил. Горд от това, че си запазил спокойствие в ситуация, която обикновено те ядосва…

В действителност, няма чудодейно решение, за да придобиеш отведнъж увереност в себе си. Погледни на поверената ти задача като на смалка снежна топка. Пускам я от върха на планината и ако достатъчно дълго време си с нея, вероятно тя ще нарасне и накрая ще предизвика лавина от положителни промени в живота ти… Тази задача ще те накара да осъзнаеш всичко добро, което вършиш. Малко по малко ще се научиш да насочваш вниманието си към своите качества, ценности, към всичко, което те прави добър човек. Постепенно чувстото за собствената ти ценност ще се впише в теб, докато се превърне в увереност. Тогава никаква атака, никаква критика, никакъв упрек не ще успеят да те разколебаят. Тези неща няма да те засягат и дори ще можеш да си позволиш лукса да прощаваш и да изпитваш състрадание към твоя нападател.”

“Ако искаш да останеш млад през целия си живот, продължи да се развиваш, да учиш, да откриваш и не се затваряй в навици, които склерозират духа, нито в затъпяващия уют на вече познатото.”
 “Такъв е животът; рядко на мига си даваме сметка, че трудните моменти имат скрито въздействие и скрит смисъл – да ни помогнат да израснем. Ангелите се преобличат като вещици и ни правят великолепни подаръци, старателно обвити в грозни опаковки.”
За силата на вярата:
Така открих, че плацебото оказва определено влияние върху болестите, което ме изненада, като се има предвид, че болестите са нещо реално, докато плацебото е безвредна субстанция без никакъв ефект. Следователно фактът, че бе назначено от лекар, оказваше психологческо въздействие – пациентите вярваха, че им е предписано лекарството, което действително ще ги излекува. Това, което най-силно ме впечетли, бяха случаите, при които вярата в оздравяването се бе оказала достатъчна, за да бъде излекуван пациентът. Приблизително при 30% от случаите! Дори болките можеха да изчезнат! Едно нищо и никакво плацебо бе не по-малко ефикасно от морфина при 54% от случаите! Някакво най-обикновено хапче от захар или от друго безвредно вещество премахваше болката! Достатъчно бе да вярват…
Смаян, продължавах да чета, натъквайки се на множество подобни резултати при най- различни болести. Накрая попаднах на една цифра, която буквално ме срина, не можех да отлепя пръстите си от клавиатурата: бяха давали на болни някакво плацебо, представено като химиотерапия, от което 33% бяха изцяло оплешивели. Зяпах екрана с отворена уста. Тези болни бяха глътнали бучка захар, уверени, че е лекарство, чийто вторичен ефект е косопад, и косата им действително бе окапала! Господи, та това беше просто бучка захар!  Вкамених се, ужасен от силата на вярата, върху която наблягаше лечителят. Направо невероятно. Цифрите обаче бяха пред очите ми, напълно реални, публикувани от достойна за доверие фармацефтична фирма, известна с реномираните си медикаменти, прилагани при химиотерапия. В следващия миг изпитах странно и леко възмущение: защо при това положение тези резултати не бяха достъпни за широката публика? Защо не ги бяха съобщили на медиите? Подобен акт неминуемо щеше да породи обществен дебат, който от своя страна неминуемо би принудил науката да се заеме с проблема. При положение, че психологическото въздействие е в състояние да възпроизведе такъв ефект върху организма и болестите, защо хвърлят усилията си върху производството на скъпи лекарства, които задължително имат странични ефекти? Защо не се съсредоточат върху методите на лечение на заболяванията с помощтта на психологията?
… – Казвах си, че е жалко да не се изследва по-задълбочено механизмът на вярванията, за да се лекуват хората.
– Да, още повече, че той не е от вчера и Исус го е прилагал преди две хиляди години… Исус отговаря на слепите, които го умоляват да ги излекува (Матей 9:28,29): „ Исус им рече: „Вярвате ли, че мога стори това? Те му казват: „Да, Господи! .“ Тогава Той се допря до очите им и рече: „Нека ви бъде по вашата вяра.“
– Действително ли го е казал?
– Прочетете сам – отвърна той, подавайки ми отворената Библия. Ще забележите, че той не казва: „ Аз, всемогъщият Исус, имам властта да ви излекувам.“ Не, той ги пита дали вярват, че притежава такава власт, после им казва, че ще получат това, в което вярват. Има разлика.
Не вярвах на ушите си. Прочетох няколко пъти този откъс от Евангелието на Матея. Беше невероятно. Как е могъл Исус да знае това, което в XXI век никой не знаеше? Как е могъл да разбере до такава степен човешките същества, да прозре в най-съкровената им същност?
Какво ще кажете?
Всъщност, не казвайте нищо. Опитайте го поне веднъж и тогава кажете.
Успех!