Кратки отговори на големите въпроси – Стивън Хокинг
Широкообхватна, интелектуално стимулираща, страстно обоснована и пропита с характерното му чувство за хумор, „Кратки отговори на големите въпроси“, последната книга от един от най-големите умове в историята, е личен поглед към предизвикателствата, пред които сме изправени като раса и накъде вървим като планета.
Книгата, върху която Стивън Хокинг е работил, преди да си отиде, черпи от изключително богатия му личен архив и е съставена в сътрудничество с академичните му колеги, семейството му и фондация „Стивън Хокинг“. Книгата включва изключително дълбоките му, достъпни и навременни размисли върху няколко основни въпроса.
Тази книга е сборник на негови отговори на големите въпроси – отговори, върху които той продължаваше да работи до смъртта си. Отговорите на Стивън на шест от тези въпроси имат корени дълбоко в науката:
- Има ли Бог?
- Как е започнало всичко?
- Можем ли да предсказваме бъдещето?
- Какво има вътре в една черна дупка?
- Възможно ли е пътуването във времето?
- Как оформяме бъдещето?
Тук ще го видите да обсъжда в дълбочина проблемите, които описах накратко в това въведение, както и много други неща. Отговорите му на другите четири големи въпроса не биха могли да се коренят в науката.
- Ще оцелеем ли на Земята?
- Съществува ли друг разумен живот във вселената?
- Трябва ли да колонизираме космоса?
- Ще стане ли изкуственият интелект по-умен от нас?
Въпреки това отговорите му показват дълбока мъдрост и креативност, както и може да се очаква.
„Общуването беше изключително важно за баща ни през целия му живот и ние гледаме на тази книга като на неразделна част от наследството му, която съчетава научните му писания и обществените му коментари в едно великолепно издание, примесено с доза от характерния му ироничен хумор“.
— Луси Хокинг
Хората винаги са търсели отговори на големите въпроси. Откъде идваме? Как се е появила вселената? Какъв е смисълът и замисълът зад всичко? Има ли и други някъде там? Историите за Сътворението от миналото днес изглеждат все по-недостоверни и нямащи връзка с реалността. Те се заместват от варианти на нещо, което можем да наречем единствено суеверия, като започнем от Ню Ейдж и завършим със „Стар Трек“. Но истинската наука може да бъде много по-странна от научната фантастика, както и да носи много по-голямо удовлетворение.
Аз съм учен. При това учен с огромен интерес към физиката, космологията, вселената и бъдещето на човечеството. Бях възпитан от родителите си да бъда вечно любопитен и, подобно на баща ми, да проучвам и да се опитвам да отговоря на множеството въпроси, които ни задава науката. Прекарах целия си живот в пътуване из вселената, макар и само в ума си. Чрез теоретичната физика се опитвах да отговоря на някои от най-големите въпроси. В един момент си мислех, че ще видя края на физиката във вида, в който я познаваме, но сега смятам, че чудото на откритието ще продължи и много след като ме няма на този свят. Ние сме близо до някои от тези отговори, но все още не сме достигнали до тях.
Проблемът е, че повечето хора смятат, че истинската наука е прекалено трудна и объркана, за да могат да я разберат. Не мисля, че това е така. Изследването на фундаменталните закони, които управляват вселената, изисква посвещаване на време, с което повечето хора не разполагат – светът бързо ще спре да се движи, ако всички се опитаме да се занимаваме с теоретична физика. Повечето хора обаче могат да разберат и оценят основните идеи, ако те им се представят по ясен начин без уравнения, което според мен е възможно и е нещо, което ми е харесвало да правя през целия си живот.
Днешната епоха е славно време да бъдеш жив и да се занимаваш с теоретична физика. Представата ни за вселената се промени много през последните петдесет години и ще бъда щастлив, ако съм направил някакъв принос за това. Едно от големите откровения на космическата ера беше гледната точка, която ни даде, за да погледнем към самите себе си. Когато виждаме Земята от космоса, ние виждаме себе си като цяло. Виждаме единството, а не разделенията. Съвсем прост образ с много силно послание – една планета, една човешка раса.
Искам да добавя гласа си към гласа на онези, които настояват за незабавни действия по основните предизвикателства за глобалното ни общество. Надявам се, че в пътя напред, дори след като съм си отишъл, хората с власт ще покажат изобретателност, храброст и лидерски качества. Нека бъдат готови за предизвикателствата на устойчивото развитие и да действат не в името на личния интерес, а в интерес на всички. Много добре си давам сметка колко ценно е времето. Грабни момента. Действай сега.
За първи път идеята за научнопопулярна книга за вселената ми хрумна през 1982 г., по време на работата ми върху „безграничната“ вселена. Реших, че книгата може да ми донесе скромна сума, с която да помогна за образованието на децата ми и да посрещна растящите разходи за грижите ми, но основната причина беше, че исках да обясня как според мен сме стигнали до сегашното ни разбиране за вселената – как може да сме на прага да открием завършена теория, способна да опише вселената и всичко в нея. Задаването на въпроси и откриването на отговори е не само важно – като учен аз се чувствах задължен да кажа на външния свят какво научаваме.
Напълно подобаващо, „Кратка история на времето“ излезе на 1 април 1988 г. Първоначалната идея за заглавие беше „От Големия взрив до черните дупки – кратка история на времето“. Заглавието беше съкратено и останалото е история.
Изобщо не бях очаквал „Кратка история на времето“ да пожъне такъв успех. Несъмнено е помогнал чисто човешкият интерес как мога да бъда теоретичен физик и автор на бестселър въпреки болестта ми. Вероятно не всички са дочели книгата или са разбрали всичко в нея, но поне са се сблъскали с някои от големите въпроси на битието и са получили идея, че живеем във вселена, управлявана от рационални закони, които могат да бъдат открити и разбрани от науката.
За моите колеги аз съм просто поредният физик, но за по-широката публика станах сигурно най-известният учен на света. Това отчасти се дължи на факта, че – с изключение на Айнщайн – учените не са известни като рокзвездите, и отчасти на това, че пасвам на стереотипа за гений инвалид. Мога да се маскирам с перука и тъмни очила, но инвалидният стол ще ме издаде. Да си добре известен и лесно разпознаван си има своите плюсове и минуси, но минусите са много повече. Хората изпитват искрено удоволствие да ме видят. И най-голямата ми аудитория беше на откриването на Параолимпийските игри в Лондон през 2012 г.Живях невероятен живот на тази планета, като в същото време пътешествах из вселената с помощта на ума си и законите на физиката. Посетих най-отдалечените кътчета на нашата галактика, влязох в черна дупка и се върнах до началото на времето. На Земята изживях моменти на възход и падение, на смут и мир, на успех и страдание. Бях богат и беден, физически здрав и инвалид. Бях хвален и критикуван, но никога игнориран. Благодарение на работата ми имах огромната привилегия да допринеса за нашето разбиране за вселената. Но тази вселена щеше да бъде наистина пуста без хората, които обичам и които ме обичат. Без тях всички нейни чудеса щяха да бъдат изгубени за мен.
И в края на всичко това фактът, че ние, човешките същества, които сме просто сбор от фундаментални частици на природата, сме способни да открием и разберем законите, които управляват нас и нашата вселена, е огромен триумф. Искам да споделя вълнението си от тези големи въпроси и ентусиазма, с който търся отговорите им.
Надявам се, че един ден ще научим отговорите на тези въпроси. Но има и други предизвикателства, други големи въпроси на планетата, на които трябва да се отговори, и за целта ще е нужно ново поколение, което е заинтересувано и ангажирано и разбира науката. Как да изхранваме населението, което се увеличава все повече? Как да осигурим чиста вода и възобновяема енергия, как да се борим с болестите, как да забавим глобалните промени в климата? Надявам се, че науката и технологиите ще осигурят отговорите на тези въпроси, но ще са нужни хора, човешки същества със знания и разбиране, които да приложат тези решения. Нека се борим всяка жена и мъж да имат шанса да живеят здравословен и сигурен живот, пълен с възможности и обич. Всички ние сме пътешественици във времето, тръгнали заедно към бъдещето. Но нека работим заедно, за да направим това бъдеще място, което искаме да посетим.
Бъдете храбри, бъдете сигурни, бъдете решителни, преодолейте препятствията. Това може да се направи.
В древността светът сигурно е изглеждал доста произволно място. Катастрофални бедствия като наводнения, епидемии, земетресения или изригвания на вулкани сякаш се случвали без никакво предупреждение и без очевидни причини. Примитивните хора приписвали тези естествени феномени на най-различни капризни богове и богини. Не е имало начин да се предвиди какво ще сторят те и единствената надежда била да се спечели благоволението им чрез дарове или действия. Много хора все още отчасти споделят тези вярвания и се опитват да сключат сделка със съдбата. Те предлагат да се държат по-добре или да бъдат по-мили, ако това ще им донесе отлични оценки по някой предмет или ще им помогне да минат шофьорските изпити.
Постепенно хората явно са забелязали известен ред в поведението на природата. Този ред е бил най-очевиден в движението на небесните тела. Така астрономията станала първата наука, развита от човека. Тя била поставена на твърда математическа основа от Нютон преди повече от 300 години и ние все още използваме неговата теория за гравитацията, за да предсказваме движението на почти всички небесни тела. На базата на примера на астрономията било установено, че и други природни феномени се подчиняват на определени научни закони. Това довело до идеята за научен детерминизъм, който, изглежда, е бил изразен публично за първи път от френския учен Пиер-Симон Лаплас. Бих искал да цитирам точните му думи, но Лаплас много прилича на Пруст с навика си да пише необикновено дълги и сложни изречения. Затова реших да перифразирам цитата. В общи линии той казва, че ако знаем положението и скоростта на всички частици във вселената в даден момент, бихме могли да изчислим поведението им във всеки друг момент в миналото или бъдещето. Според една може би апокрифна история Наполеон попитал Лаплас къде пасва Бог в тази система и ученият отговорил: „Сир, нямах нужда от подобна хипотеза“. Не мисля, че с това Лаплас е искал да каже, че Бог не съществува, а просто че не се намесва и не нарушава законите на науката. Такава трябва да бъде позицията на всеки учен. Научният закон не е научен закон, ако важи само ако някакво свръхестествено същество реши да остави нещата да си вървят и да не се намесва.
Идеята, че състоянието на вселената в един момент определя състоянието ѝ във всички други моменти, е основен принцип на науката от времето на Лаплас. Тя означава, че можем да предсказваме бъдещето – поне по принцип. На практика обаче способностите ни да предсказваме бъдещето са силно ограничени от сложността на уравненията и факта, че те често имат свойство, наречено хаос. Всички гледали „Джурасик Парк“ знаят какво означава това – малко смущение на едно място може да причини големи промени на друго. Пеперуда, размахала криле в Австралия, може да предизвика дъжд в Сентръл Парк в Ню Йорк. При следващото размахване на крилете много други неща ще бъдат различни, което също ще повлияе на времето. Тъкмо този хаотичен фактор е причина прогнозите за времето да са толкова ненадеждни.
Как съществуването на Бог пасва на вашето разбиране за началото и края на вселената? И ако Бог съществува и имате възможност да се срещнете с него, какво бихте го попитали?
Въпросът е „Дали начинът, по който е възникнала вселената, е избран от Бог по неведоми за нас причини, или появата ѝ се определя от научните закони?“. Аз вярвам във второто. Ако искате, можете да наречете научните закони „Бог“, но това няма да е персонален Бог, пред когото можете да се изправите и да му задавате въпроси. Макар че, ако имаше подобен Бог, бих искал да го попитам дали е измислил нещо толкова сложно като М-теория в единайсет измерения.
Какво е имало преди Големия взрив?
Според идеята за безграничност питането какво е имало преди Големия взрив е лишено от смисъл – все едно да питате какво се намира южно от Южния полюс, – защото не съществува време, спрямо което да се правят наблюдения. Концепцията за време съществува само в рамките на нашата вселена.
Ако съществува разумен живот и другаде освен на Земята, дали той ще прилича на формите, които познаваме, или ще бъде различен?
Нима на Земята има разумен живот? Но нека бъдем сериозни – ако има разумни същества другаде, те трябва да са много отдалечени от нас, в противен случай вече биха ни посетили. И мисля, че щяхме да знаем, ако сме били посещавани – събитието сигурно би приличало на филма „Денят на независимостта“.
Позволяват ли законите, управляващи вселената, да предскажем точно какво ще ни се случи в бъдеще?
Краткият отговор е не и да. По принцип законите ни позволяват да предсказваме бъдещето, но на практика изчисленията често са прекалено сложни.
Падането в черна дупка лоша новина ли е за космическия пътешественик?
Определено. Ако черната дупка е с масата на звезда, ще станете на спагети преди да сте достигнали хоризонта. От друга страна, ако черната дупка е свръхмасивна, ще преминете без проблеми хоризонта на събитията, но ще бъдете смазани в точката на сингулярност.
Има ли смисъл да устройваме парти за пътешественици във времето?
Има ли изобщо надежда някой да дойде на него?
През 2009 г. устроих парти за пътешественици във времето в колежа ми Гонвил енд Кайъс в Кеймбридж за един филм за пътуването във времето. За да съм сигурен, че ще дойдат само истински пътешественици във времето, разпратих поканите чак след партито. В деня на събитието седях в колежа изпълнен с надежда, но не дойде никой. Бях разочарован, но не и изненадан, защото бях показал, че ако общата теория на относителността е вярна и енергийната плътност е положителна, пътуването във времето е невъзможно. Щях да остана приятно изненадан, ако едно от предположенията ми се окажеше погрешно.
Каква е най-голямата заплаха за бъдещето на планетата ни?
Сблъсък с астероид би бил заплаха, срещу която не разполагаме със защита. Но последният сериозен сблъсък се е случил преди около шейсет и шест милиона години и е избил динозаврите. По-непосредствена заплаха са излезлите от контрол климатични промени. Повишаването на температурата на океаните ще доведе до разтопяване на полярните шапки и ще доведе до отделянето на големи количества въглероден диоксид. Двата ефекта могат да направят климата ни като този на Венера, но с температури от 250 градуса по Целзий.
Защо гледаме с такава тревога на изкуствения интелект?
Нали хората винаги ще бъдат в състояние да дръпнат шалтера?
Хората попитали компютъра: „Има ли Бог?“.
„Вече има“ – отвърнал компютърът и запоил шалтера.
За Автора
Блестящ теоретичен физик Стивън Хокинг се смята и за един от най-големите мислители на света. До 2009 е Лукасов професор по математика в Кеймбридж (пост, заеман някога и от Исак Нютон). Автор е на „Кратка история на времето“, която се превърна в световен бестселър. След другите му творби за широката публика са „По-кратка история на времето“, сборникът „Черни дупки и бебета вселени и други есета“, „Вселената в орехова черупка“, „Великият дизайн“, както и лекциите по Би Би Си за черните дупки.
Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.
Напусна ни на 14 март 2018 г.
Стивън Хокинг разшири нашето разбиране за вселената и разкри някои от най-големите ѝ загадки.
Линк към книгата:
