Историята на Бог – Карън Армстронг

0

Istoriata-na-BOG-4eti.meТази книга няма да е история на неизразимата реалност на самия Бог, който е отвъд времето и промяната, а история на начина, по който мъжете и жените са го възприемали от Авраам до наши дни. Човешката представа за Бог има своя история, тъй като винаги е означавала нещо „леко по-различно“ за всяка група хора, които са я използвали в различни исторически периоди. Идеята за Бог, формирана в рамките на едно човешко поколение, може да се окаже напълно безсмислена за друго. Само по себе си, твърдението „Аз вярвам в Бог“ е лишено от обективен смисъл, но подобно на всяко друго твърдение то означава нещо само в конкретен контекст, когато е заявено от определена общност. От което пък следва, че няма (и не може да има) някаква „неизменна идея“, съдържаща се в думата Бог; напротив, тя съдържа цял сноп от значения, някои от които противоречиви и дори взаимно изключващи се. Ако не беше толкова гъвкава и пластична, представата за Бог нямаше и да оцелее, за да се превърне в една от най-великите човешки идеи. Когато някоя концепция за Бог престане да звучи смислено и релевантно, тя без много шум се отхвърля – и се заменя с нова теология. Фундаменталистът ще отрече това, защото фундаментализмът е и антиисторичен – този човек е убеден, че Авраам, Моисей и по-късните пророци са преживявали Бог по абсолютно същия начин като днешните хора. Но ако се вгледаме в нашите три религии, ще стане ясно, че няма обективна представа за „Бог“: всяко човешко поколение трябва да си изгради този образ на божественото, който ще му върши работа. Същото важи и за атеизма. Твърдението „Аз не вярвам в Бог“ също е означавало „нещо леко по-различно“ през отделните исторически периоди. Хората, заклеймявани като „атеисти“ през вековете, са отричали някоя конкретна представа за божественото. Но един и същ ли е този „Бог“, отхвърлян от днешните атеисти, с Бога на патриарсите, Бога на пророците и Бога на философите, Бога на мистиците или пък онзи на деистите от ХVІІІ в.?

Въпросът за съществуването на Бог и човешките представи за него е все по-актуален. Карън Армстронг, бивша монахиня, превърнала се в един от най-влиятелните автори по сравнително религиознание, проследява начина, по който хората са възприемали Бог от Авраам до днес в амбициозното изследване „Историята на Бог“. Книгата съдържа девет карти с местностите, на които са се разпространявали основните авраамически религии през вековете, а в нея Армстронг разглежда темата за единствения Бог, за троичността на християнския Бог и за единността на Бога на исляма, задавайки логичния в XXI век въпрос: Има ли Бог бъдеще? Тя пояснява и разликата между понятията вяра и убеденост, подчертавайки, че убеждението не предполага упование, докато вярата върви ръка за ръка с него; освен това твърди, че определението за Бог – „Всевишният дух, който единствен съществува сам по себе си и е безкрайно съвършен във всяко отношение“ – е прекалено схематично, помпозно и напълно невярно.
Идеята за Бог е различна за всяко поколение и представата за него, смята Армстронг, е оцеляла до днес именно заради това; тя е доста гъвкава и благодарение на своята пластичност се е превърнала в една от най-великите човешки идеи – когато някоя концепция за Бог вече не звучи смислено за идното поколение, просто бива заменена с нова теология, адаптирана към съответната модерност. Сред тезите на „Историята на Бог“ е и тази, че всъщност няма обективна представа за Бог: всяко поколение трябва да изгради свой образ на божественото, който му върши работа. Същото важи и за атеизма – само по себе си твърдението, че някой не вярва в Бог, също е било разбирано по различни начини през годините, а атеистите са отричали някоя конкретна за времето си представа за божественото.

Армстронг обобщава: „Човешката представа за Бог има своя история, тъй като винаги е означавала нещо „леко по-различно“ за всяка група хора, които са я използвали в различни исторически периоди. Идеята за Бог, формирана в рамките на едно човешко поколение, може да се окаже напълно безсмислена за друго. Само по себе си твърдението „Аз вярвам в Бог“ е лишено от обективен смисъл, но подобно на всяко друго твърдение то означава нещо само в конкретен контекст, когато е заявено от определена общност. От което пък следва, че няма (и не може да има) някаква „неизменна идея“, съдържаща се в думата Бог; напротив, тя съдържа цял сноп от значения, някои от които противоречиви и дори взаимно изключващи се.“

Карън Армстронг е родена през 1944 г. във Великобритания. Дълги години е консервативен католик, докато днес възприема себе си като либерален мистик. Завършва литература в Оксфорд и нашумява с редица заглавия (едно от тях е и „Кратка история на мита“, познато и на българските читатели), анализиращи предимно монотеистичните религии. През 2008 г. печели $100 000 награда от конференцията ТЕD – Армстронг използва повода да призове за създаването на Харта за състрадание, която става реалност година по-късно.

Share.

Leave A Reply