Тайните пътища на съдбата – Иван Т. Иванов

0

tainete-pytishta-na-sydbata-cover

Книгата “Тайните пътища на съдбата” поднася на читателите една история за преплетените съдбите на няколко герои, които в рамките на шест дни преживяват важни за житейския си път събития. По-голямата част от действието се развива в женски манастир, в който, в една малка част от сградния му фонд, е обособена скромна хотелска част.
Основната идея в предложеното произведение е да внесе едно разбиране у читателя, че колкото и да изглеждат объркани жизнените ни пътища, има една грижовна, невидима сила, която е навсякъде около нас, и която неусетно така ги коригира, преплита и намества, че накрая да се получи най-доброто за всеки, независимо от преживените мъки и страдания.
Произведението е повест в жанр „съвременна проза”, с включени морално – етични и религиозни разсъждения, акцентиращи върху тържеството на  възвишените и духовни човешки ценности и добродетели. И именно поради това, тази книга е подходяща за всяко пълнолетно лице, което е склонно да ги приеме, ако може – да ги доразвие и ако желае – да ги приложи в живота си.
Главните действащи лица са Влад, на около 60 години, пенсиониран музикант, но с дълбоки философски разбирания за живота и за силите, които определят неговия ход, както и Вяра, млада жена, с тежък морален житейски проблем. Основно е описана тяхната среща и контактите им в манастира, където Влад е потърсил убежище от светската суета, а Вяра – духовна среда и покой за дълбок размисъл …
В хода на събитията се запознаваме както с част от личната житейска мъдрост и философия на Влад, която той споделя с Вяра, така и с драмата на няколко герои, като например Проданчо, който с впечатляващите си простички разсъждения, родени от  философията на един природно интелигентен човек, се ползва от симпатиите на своите съграждани. В резултат от своите разбирания за живота и смъртта се появява и спонтанната му реакция:
„Ей, хора, събудете се, беее, радвайте се на живота!!! И не се оставяйте на някаква си там смърт да ви развали настроението!” 

Интересен е и случаят с края на неговата кратка охранителна дейност в мотела:

„….Отначало, през зимата, всичко било наред, обаче напролет, към май месец, го засекли на камерите как прави наопаки – щом някой гостенин затвори гаража, Проданчо търчал да го отваря. Веднъж, дваж… Пък го извикал шефа и го запитал защо прави така, а Проданчо отговорил: „Виж, шефе! Нали около две седмици имаше ремонт на вратата. През туй време лястовички направили две гнезда вътре. Е, как да ги държа затворени, шефе? Че те едните имат малки вече, другите още мътят… Една фърчи за храна, друга мъти… Абе как се седи на тъмно по цял ден, бе, шефе? Пък колите… какво им е на колите, аз нали съм тук, кой ще ги открадне…“. Ядосал се шефа и без дума да продума на халтавия Проданчо, влязъл с един кол в гаража и съборил гнездата. Проданчо пък му хвърлил ключовете и повече не се вяснал там…“

Показателен за природната му интелигентност е и разговорът му с Влад за Библията:

„… – Не знам бате, аз от философия не разбирам, аз съм прост селянин, но знам, че любовта ще спаси света, а истината ще ни направи свободни. А? И аз имам Библия, ама работата не е само в четенетоооо… Знаеш ли, бате, колко хора четат Библията, а? – Много! – не дочака отговора Проданчо. – А колко хора не лъжат, а? Почти всички лъжат: в сметките, в килограмите… в приятелството… То това е най-лошото лъгане, да ти кажа.
– Виж какво, Проданчо – отбеляза Влад малко нравоучително, – трябва все пак да имаш и вроден усет за мистичното, за неземното, за да разбереш писаното в тези книги, а то не се намира в учебниците. То си идва с Душата. По-чистите Души са по-чувствителни, а има и такива, които стигат и по-далеко…
– Колко… далеко?
– Е, различно… то е въпрос на чисти пориви: например, някои спират да лъжат; други – не се лъжат, никой не може да ги излъже такива.
– Не знам аз какви са тез пориви! – отсече Проданчо. – Може и да си прав, но това, което знам е, че има едни хора, една храна я дъвчат, дъвчат… пък като я глътнат, пак не могат да я смелят… Щот’ то не е само до дъвченето, ами отвътре трябва да имаш едно вещество, дето да помага смилането, а туй нещо доста хора го нямат. Значи, таз храна не е за тях. И в четенето е така, да знаеш! То туй вещество от Бога се дава, или не се дава, не иде от човека, от Майката, или от бащата. Толкоз!…“

„Водата носи живот, а животът изтича като вода.“

„Убеден съм, че всеки си има една единствено негова си пътека, по която никой друг не е минавал, не минава, няма и да мине…! Пътека, която Творецът е създал само за него, с Бащина Любов, и която само Той знае през какви изненади минава… – някак замечтано произнесе Влад и след кратка пауза, продължи: – Някои му викат Съдба. Може и да са прави. Той, Великият Пътищар, като ни е пуснал всеки по своята пътека, постоянно ни следи какви ги вършим и справедливо ни съди – или ни награждава, или ни наказва… Негова си работа“
–Влад

„… – И още нещо, Владко, още нещо много важно, – добави спокойно и с мъдър тон Игуменката, – аз също съм го наблюдавала това чадо Божие /Проданчо/ и ще ти кажа: Той спазва Десетте Божи заповеди! Това е! Това е най-важното и затова тръгнахме сега при него, затова ти повярвах, че и ти си налучкал нещо вярно. Разбра ли сега? Който спазва тези Десет Божи заповеди, за мен е достоен за това свято доверие, което мисля да му гласувам. За мен няма значение даже, дали се кръсти от дясно наляво, или от ляво надясно, даже изобщо дали се кръсти, защото има едни, дето по цял ден се кръстят за щяло и нещяло, пък делата им черни, освен това за мен е без значение дали почита Бога в джамия, или в синагога, дали се моли на Отца в кабинета си, в банята, или в гората. Всичко това за мен няма значение, ако това човече спазва Десетте Божи заповеди. Това е!…“
— Игуменката на манастира, Майка Йосифия

„…Ний за Отца всичките сме едни Души, които си вървят към Него всяка по пътя си. А като „нагазим лука“, като влезем понякога встрани в тръните, Отец пак си ни обича и ни помага да се завърнем в правия път. Тез тръни пак Отец ги е поставил, да ни завръщат…Тъй, Владе, тъй! Хич не е лесно, ама е славно!..“
–Игуменката на манастира, Майка Йосифия

За автора

Ivan-T-Ivanov-author

Иван Тодоров Иванов е един наскоро пенсиониран бивш държавен служител. Интересува се от духовни теми и философия, независимо дали е традиционна, или нетрадиционна, защото тя е една, въпреки познатите ни нейни две форми на проявление. А там, в пресечната им точка идва жизненият опит от делата, които сме извършили през живота си и по които, когато му дойде времето, ще ни познаят, както се казва в Библията.
“Бил съм дълги години служител в общински и държавни администрации, което, в процеса на общуването ми с хиляди граждани, ми е дало богати впечатления от много човешки характери и полезна информация за споделени и несподелени интересни човешки съдби. Всичко това, както и спомените от собствения ми жизнен път, се оказа една информационна банка, в която съм съхранил материал, който в един момент на размисъл реших, че е подходящ за сглобяването на интересни сюжетни варианти.
Всеки си има такава банка и не е лошо, който желае, да опита да сглоби своите фантастични версии от този наглед разпилян и потънал в забрава, материал. Уверявам ви, че формирането по този начин на един паралелен свят, сглобен от собствени мисли, чувства и спомени, и навлизането в него, е като уникален сън, който сам си го правиш…”

В тази връзка предлагам на вашето внимание, създадени по споменатия начин, драматичните истории на няколко реално не-съществуващи герои, преплетени в един общ възел от събития, в центъра на който е една Духовна обител.
Oсновната идея и поставената цел в предложеното произведение е, да се внесе едно разбиране у читателя, а защо не и вяра, а още по-добре – знание, че колкото и да изглеждат объркани жизнените ни пътища, има една грижовна, невидима сила, която е навсякъде около нас, и която неусетно така ги коригира, преплита и намества, че накрая да се получи най-доброто за всеки, независимо от преживените мъки и страдания. Но, за да се получи това „най-добро“, грижовната сила ни поставя знаци по пътя, за да се ориентираме правилно, а понякога ни изпраща и „регулировчици“….

От тук нататък остава личният избор – дали да се съобразим с тях, или не.
И първо, и най-важното – ясно да ги видим, вярно да ги възприемем и правилно да ги разтълкуваме.
И знам, че това е така.


Послепис от автора, късно лято 2021.: Ще ви бъда много благодарен, ако споделите свои впечатления от така предложената книга, както и мнения, препоръки и предложения, които бих ползвал в настоящата подготовка на „Тайните пътища на съдбата“-2 на указания имейл.

С уважение: Иван Т. Иванов
Тел. за връзка:    +359899905154
Елктронна поща:  [email protected]


Линкове:

Share.

Leave A Reply