Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало – Иво Иванов (допълнено издание, Апр.2017)

4
krivata-na-shtastieto-ivo-ivanov-coverСтилът на писане на Иво Иванов не подлежи на категоризация и излиза извън оковите на стандартната журналистика не само в български, но и в световен мащаб. В неговите ръце спортът е претекст и възможност да бъдат потърсени отговори на екзистенциални въпроси, вълнуващи всеки мислещ човек – какъв е смисълът на живота и смъртта, на стремежите и амбициите, къде е мястото ни във вселената?

Историите на Иво Иванов са за действителни личности, места и събития, чиято истинска стойност е всъщност в спотайващите се между редовете послания, които, макар и създадени в далечните прерии на Канзас, от години търсят и намират будни съзнания и добри сърца в хората срещу текста. Разказите му ще ви отведат на неочаквани и екзотични места: от едно от най-тайнствените кътчета на Хималаите, през клетъчните структури на зловещ паразит, до свръхсекретен лабиринт, скрит дълбоко под земята в самия център на САЩ. Но не се учудвайте, ако далечните пътешествия, на които ще ви понесе тази книга, в крайна сметка завършат на най-непредвидимото, интересно и непристъпно място – това, в което обитавате самите себе си.

“Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.”

― Иво Иванов, Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало

Иво Иванов разказва така, че всичко да изглежда твърде лесно – и пътуването до Америка, и завръщането в България, и влизането в залата, и промъкването зад вратите на съблекалните. Този български журналист живее в Канзас, САЩ. Списъкът с изданията и сайтовете, които публикуват неговите статии е дълъг. Почти толкова е дълъг и списъкът с имената на неговите герои, взети от реалността. Те са от безброй националности, обаче Иво Иванов ни среща лесно с тях, защото в историите му няма визов режим. Всеки запалянковец може да проследи съдбите на любимите си спортни звезди, но да види зад тях душата на целия свят – това е откровен и брутален талант.
Докато четеш книгата на Иво Иванов си толкова увлечен, че трудно си даваш сметка дали се изкачваш, или се спускаш по „Кривата на щастието”, но му имаш доверие, че дори от влакче на ужасите ще слезеш цял. В тези истории няма евтини хитрини, литературни и рекламни трикове, но има непреодолима гравитация и огромно пространство за дишане. Права е авторката на предговора Мирослава Иванова, като казва, че това е „литература, която може да се чете за здраве”. Там някъде ще е и „вината” Иво Иванов да има толкова много верни фенове още от първата си книга – двутомника „Отвъд играта”. Причината може би се крие и в неговите смъртоносно точни метафори или в спокойния му маниер на разказване. Иво сякаш ни отстъпва за малко очилата си да погледнем през тях звездите, каквито той ги вижда – живи, реални и чупливи хора. И веднага сме склонни да му повярваме, че травмите на душата са по-страшни от тези по костите и мускулите.
Докато все още светът е Олимпиада, няма как да не се замислим за всички писти, игрища, стадиони и дори несъществуващи футуристични олимпиади, през  които Иво Иванов ни води, за да ни покаже един свят, който само сме се заблуждавали, че познаваме. „Кривата на щастието” започва като разговор за спорта и се превръща в short-novel за „живота, Вселената и всичко останало”.

“Всеки човек притежава свой собствен микросвят и всички ние се носим, подхвърляни от обстоятелствата, в привидно произволни посоки. Понякога обаче орбитите ни се пресичат по красив и мистериозен начин и ни карат да вярваме, че може би в хаоса ни има ред и в реда ни има хаос.”
― Иво Иванов, Кривата на щастието

Иво Иванов е журналист и телевизионен кореспондент. През 1990 г. завършва НСА, след което заминава да следва магистратура в САЩ. Започва да пише текстове през 1987 г. за родния вестник “Старт”, а през 90-те публикува и множество статии и очерци в американската преса. През годините работи с български медии като БНТ, вестник “7 дни спорт”, вестник “Телеграф” и други. Текстовете му, съдържащи оригинални метафори и кодирани послания, са новаторски и посветени изцяло на читателите. Донякъде експерименталният му стил е повлиян от гонзо журналистиката на Хънтър Томпсън. През 2007 г. отразява 41-вия Супербоул в материал без нито един глагол, след което пресъздава и цяла спортна история само в едно изречение. Година по-късно публикува и двутомната книга “Отвъд играта”, която съдържа текстовете писани между 2003 – 2007 г. Живее и работи в Лорънс (Канзас, САЩ).

Втори опит за запознаване с книгата: Много, много отдавна, на един зеленист остров се появили бардовете. Полумитични същества, които имали една дарба – да превръщат историите в легенди. Когато бард запеел, времето спирало, хората забравяли за тревогите и се заслушвали в техните магнетични песни. Никой не помнел имената на бардовете, но историите им оставали. Тези истории надживявали всички и пътували във времето и пространството, и се превръщали в легенди.  Вероятно в гените си Иво Иванов има спирали, изтъкани от песни на бардове. В една от статиите си Иво изразява възхищението си от художниците. Художниците са хора, които виждат нещата по друг начин, за тях всяко парче камък или дърво може да е вдъхновение. Всяка история за Иво е вдъхновение, а статиите му са картини, изваяни с много богата палитра от химични, физични, биологични, литературни, квантово-механични боички. В неговите словесни картини може да преобладава спортната (най-вече баскетболна) тематика, но Иво успява да свърже всяка история/точка с кривата на живота. Защото всяка крива е съставена от различни точки: футболни, баскетболни, политически, икономически, житейски точки/истории,  но в крайна сметка всички са част от тази крива, рожба на една формула. От която може да направим множество заключения за това в какъв свят живеем.Кривата на щастието е част от тази на живота. Иво я е построил с предимно спортни истории, и като всяка крива тя си има своите възхитителни максимуми и тъжни минимуми. Както и така интересните инфлексни точки, които ги свързват.
Може да кажете, че прекалявам с метафорите, но вероятно ще ме разберете, ако прочетете статията “Крадецът на стихове”. Когато почнах да я чета в един момент наистина спря времето, то се разтвори и ме прати в паралелен свят, в който бях близък свидетел на драмите в американското училището “Санди Хук”, преплетено със събитията в шотландското градче Стърлинг, където един до друг са били сгушени бъдещета тенис звезда Анди Мъри и неговия брат. Когато отново се върнах в настоящето, бях с просълзени очи. Никога не съм попадал на така добре аргументирана и трогателна статия, насочена против притежанието на оръжия и огромния оръжеен бизнес, около който алчни деградирали социопати градят империи. Темата ме интересуваше още, когато прочетох “Гняв” на Стивън Кинг.
Но това не бе единствената статия, която предизвика пожари в мен. Какво да кажем за Мануте Бол, баскетболист, който можеше да е милионер, но добродушният дългуч предпочете да жертва парите и здравето си за брутално тероризираните му сънародници в изстрадалата и разпокъсана от войни родина, управлявана от радикални ислямисти? Или статията за Билкис Абдул Кадир, наречена “Болни сърца”, в която нагледно ни се описва грубото и отвратително отношение към жените в безумна държава, каквато е Саудитска Арабия (тема, която срещнах в книгата на Кармен).
Няма как да не ме развълнуват историите за уникални личности като скромната, красива и работлива (и девствена на 29) Лоло Джоунс, или тази за дзен-мастъра Фил Джаксън, или пък за невероятния борец Рулон Гарднър, горкичкия прецакан добряк Дирк Новицки, или за симпатяги като Кърт Уорнър.
Иво умее също така да пише разтърсващи критически текстове, които разкриват както и красотата на личността, така и бърка в тъмните социални бърлоги на обществото – хероинът, който отне живота на канарата Демайо, темите за затлъстяването, отвратителната синтетична храна и ужасяващото отношение към животните, лицемерието, неистовата алчност на корпорациите, жаждата за кръв и улични боеве в стил Шед Смит… Срещаме се и с личности като Джек Молинас, чийто талант се клатушка между гениалността и покварата.
Книгата е истинско удоволствие и от друга гледна точка: всеобхватната личност на Иво Иванов има широк  спектър от познания, които биха направили дори статия за потни чорапи интересна. В книгата може да се срещнат и велики автори като Маркез, Паланюк и на мен така любимия стенд-ъп комедиант Джордж Карлин.Често обичам да сравнявам библиотеката си с футболен отбор. Е, тази година “Кривата на щастието” е моят трансферен удар, новата звезда сред скромните ми рафтове. Ако трябва да ползвам баскетболна терминология – тази книга е номер едно в драфта този сезон.

“От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени белите страници? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ще ставаш за четене. И колкото по-бързо разберем, че корицата няма значение, толкова повече време ще можем да отделим на самия сюжет. Някой беше изчислил, че човек взема средно по пет хиляди решения на ден. Това са 130 милиона решения за един човешки живот. Не смятате ли, че в крайна сметка ние дължим своята идентичност не на начина, по който изглеждаме, и не на това, с което сме напълнили къщата си, а на сбора от тези решения и техните последствия… Не е ли напълно очевидно това простичко екзистенциално уравнение: ние сме това, което правим!”
― Иво Иванов, Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало

Отзиви

“Заглавието “Кривата на щастието” е книга за другия живот – живот, който ние рядко виждаме, освен ако някой талантлив режисьор не реши да ни го покаже. Иво е един от тези режисьори на живота около нас, които не си позволяват да заспят, неговите думи будят, кънтят, мятат ти директно изводи и дори променят живота на другите. Това е човек, който наблюдава и с трите си очи и се радвам, че кривата, която ни съединява с Канзас, е нонстоп права”. – Ники Кънчев

 “Разбираемо е човек да прави много грешки в живота си, но една от най-непростимите от тях ще бъде, ако пропуснете да прочетете тази книга”. – Камен Алипиев
“Винаги ще съм благодарен на Иво Иванов и неговите истории. В тежък за мен момент, точно преди финала на “Екс Фактор”, прочетох един от разказите в тази книга и мога да кажа, че вдъхновението и силата, които получих от него, са сред причините да спечеля състезанието”. – Рафи Бохоcян”
Ослепително скромно казано – много телевизионни величия са правили първите си стъпки благодарение на мен. Преди повече от 20 години тогава никому неизвестният студент в Канзас – Иво Иванов, започна да изпраща кореспонденции в култовото предаване “Маратон”. Тогава дори не бях виждал този днешен Джек Лондон, но беше достатъчно, че ми го препоръча Кедъра. Кореспонденциите на сегашния класик Иво звучаха, меко казано, необичайно, но пък бяха изключително завладяващи. Няма да забравя как описваше подвизите на Денис Родман или на “биомеханичната аномалия Кевин Гарнет”. Както добре знаем, има хора, които, дори да четат вестник на екрана те карат да приковеш очи в тях. Иво Иванов просто успя да се превърне във вербалния вариант на тази сентенция!”. – Сашо Диков
  • Статии от последните две години (2016-2017)
  • Защото искам да сънувам
  • Не плачете за Марика!
  • Ако трябва да питаш
  • Отговорът е Науру
  • Обетът на кучето
  • Момент на мълчание
  • Една лилава врата
  • Без изход (част I) – Morituri te salutant I
  • Без изход (част II) – Morituri te salutant II
  • Статии от последните 7-8 години (2015-2008)
  • Спирки със странни имена (I-ва част)
  • Спирки със странни имена (II-ра част)
  • Спирки със странни имена (III-та част)
  • Смъртоносни карти, кози на дървета и бебешки глави
  • Смърт За Клоки
  • Томоко Затвори Очи
  • Честна дума, не си го измислям
  • НБА 2010 – Прилепи и талибани!
  • Дяволският триъгълник
  • Към какво сочи Сочи?
  • За котаракa Буутс и Дейвид Бекъм (Всяка снимка крие свой живот)
  • Подайте ръка на баскетбола
  • Да Матираш Себе Си! (Пророкът и неговото падение)
  • Вселената на Кобе
  • Мания в Германия
  • Поща от Америка 1 (Въпроси, Които Ме Терзаят)
  • Поща от Америка 2
Прегледайте онлайн един от форматите на книгата онлайн или си я свалете безплатно!!!
Share.

4 Comments

  1. Някой Си on

    PDF и Онлайн форматите на книгата съдържа последните 2-3 статии на Иво.
    Последно обновена на 24 Май 2015 (Последните няколко статии на български език!)

  2. Никой си on

    Ако успееш да качиш и “Отвъд играта”, ще е супер.

  3. Този материал всъщност съдържа почти всичко и от книгите ”Отвъд Играта”.
    Допълнителните статии са приложени като Бонус Материали…
    Всичко което е намерено като статии в мрежата е публикувано тук!
    Така че това е нещо като книга 3-в-1

Leave A Reply