Юлски разкази – Здравка Евтимова

0

julski-razkazi-4eti.me-coverКрасиво е! Здравка Ефтимова не нарежда думи, а рисува картини и опитомява стихии. Образи, плам, самота, обич, студ, реалност и фантазия заживяват пред очите ни, поглъщащи жадно едри глътки бързо нижещи се редове. Заживяваме и в душата на всеки герой. Крачките ни се сливат с неговите, думите ни са ехо, в гърдите ни пулсират еднакви копнежи. В един момент сме изплашено дете, понякога самотен баща, или безнадеждно влюбено момиче. Откриваме и приютяваме в себе си дори облика на баба Марица, която Когато се връщаше от нивата, си казвах, че е на 170. Носеше целия хълм на гръб, сипея, разбития път, земята с къртиците и змиите, слънцето, което лежеше по камъните и изсъхналата жълта трева.“
Случва се и магичното да проговори, за да заличи човешката ни природа: „От тоя ден нататък аз все се качвах на черешката и бях облак по цял ден. Моето небе беше от листа и клони, завивах се с жълтото одеяло на слънцето и виждах всичко по света.“
Но все пак човешкото в нас надделява. Именно то ни кара страница след страница да се усмихваме, да вкусваме горчилка, да обичаме, да се страхуваме, да се борим, да мечтаем.
Всеки разказ е притча, която е оцветена в богата тоналност от емоции и съдби, но отразява може би най-ценното послание и най-искреното чувство. То присъства като основна тема във всяка история. Понякога се крие, случва се и да е болезнено, но винаги е там, стига да отвориш достатъчно широко сетивата си и да поемеш аромата му, живеещ между кориците. Чувство, което не е необходимо да бъде назовавано, защото говори само по себе си, а топлината му ни дарява с живот.

„В някои хора Господ слага нещо, дето не изстива. Това нещо те кара да погалиш човека, да се върнеш при него, когато е болен и когато няма две пари да си купи кора хляб.“

Вечно пламтящо в нас, то подтиква изборите ни, изгражда световете ни, понякога грее в погледа ни, друг път притъмнява като сърдито облачно небе, но винаги е пролет. Пролетта, която ни възражда към живот. А Здравка Евтимова успява толкова нежно да го вплете в наниза слово, че в нас остава усещането, че обичта живее във всеки час и сезон, във всяка изказана и премълчана мисъл, на всеки морски бряг и планински хребет. Защото любовта ни учи дори да четем „Не забравяй – не казвай „Така е писано“. То сигурно е писано, важното е как ще го прочетеш…“. Защото любовта, това сме ние.

Авторката шеговито нарича себе си „влаков писател”, защото много от историите й са се родили в купетата на влаковете между Перник и София – градовете, в които се намира домът й и работното й място на преводач с английски език. Но за каквото и да разказва, произведенията й омайват с три неизменни съставки – доброта, съпричастност и любов.

“Добротата е в нас самите – вярва тя. – И когато човек обърне своята добра страна към хората, той ражда в тях доброта. А що се отнася до съпричастността и любовта, това е основата, поради която човечеството е оцеляло и продължава да се развива – въпреки алчността, злостта и всички отрицателни емоции. Спомнете си само как хората в концентрационните лагери са намирали парченце ябълка и са я давали на някой болен”.

Писането е една много щастлива самота, ако не пиша, се чувствам сякаш болна.
–Здравка Евтимова.

“Когато пиша на родния си език, имам чувството, че зад гърба ми стои българската история – годините на Първото и на Второто българско царство, на славата, но и на трагизма на ослепените войски на Самуил, на кръвта, пролята от нашите съотечественици. И, без да искам, в думите попадат и радостта, и трагизма, и болката. На английски не е така – няма го усещането за радост, за това, че все едно летиш нанякъде, че все едно те няма, докато пишеш”.
–Здравка Евтимова.

Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето.

„Тази книга съдържа едновременно суровост и много любов. Юли е един горещ на емоции месец, може би затова Здравка е озаглавила сборника така: има жега в тези разкази – отвън се потиш, избиват капки пот, но отвътре ти е свежо, красиво, пречистващо… Тук персонажите изживяват дните си силно, контрастно и са описани толкова релефно от авторката, че чак ти влизат през кожата” – каза литературният анализатор Митко Новков и провокира Здравка Евтимова с аналогия на пиесата „Януари” на Радичков. Белетристката, разбира се, разкри някои тайни от своя творчески модел: „Дано юли като метафора на щастието достигне до повече хора. Когато пиша, не си представям, че репликирам други автори, особено пък класици. Разказите са мои приятели, благодарение на тях аз не съм самотна. Пиша нощно време, понякога даже не помня какво точно съм написала…”
— Здравка Евтимова

„Юлски разкази“ е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, тези разкази са пътеки, които учат сърцето да се бори, а ума – да побеждава.

 

За автора

zdravka-eftimova-author

Здравка Евтимова е родена на 24.07.1959 г. в гр. Перник. Завършва английска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, както и произведения на български писатели на английски език. Била е редактор на българската секция на сп. „Muse Apprentice Guild“ – Сан Диего, САЩ и редактор за България на сп. „Literature of the Avanteguard“ за кратка проза, Великобритания.
Автор е на 5 романа, а около 100 нейни разказа са публикувани в сборниците „Разкази срещу тъга“ (1985), „Разкази от сол“ (1990), „Разкази за приятели“ (1992), „Сълза за десет цента“ (1994), „Кръв от къртица“ (2005, ИК „Жанет 45“).
Разкази на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в над 30 страни по света. В колекцията ѝ от награди се открояват националните награди за дебютна книга (1985), „Чудомир“ на в. „Стършел“ (1982), наградата на фонд „Развитие“ за съвременен роман (1998), на СБП за романа „Четвъртък“ (2003, ИК „Жанет 45“). Двукратен носител е на наградата за проза „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2006, 2010) и др.
Отличена е още със Специалната награда за разказ на немската фондация „Lege Artis Verein“ (1999), с наградата за проза на английското списание „The Text“ (2000), с наградата на английското издателство „Skrev Press“ за сборника с разкази „Bitter Sky“ (2003).
Сборникът ѝ с разкази „Някой друг“ („Somebody Else“), публикуван през 2004 г. от издателство MAG Press, Калифорния, САЩ, печели наградата за „Най-добър сборник с разкази от утвърден автор“, издаден от издателството през 2005 година. Този сборник е номиниран за американската награда Pushcart.
Разказът ѝ „Твоят ред е“ е награден в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция, и е включен в антологията „Утопия 2005 – десет писатели от цял свят“.
Разказът ѝ „Васил“ е един от десетте разказа, наградени в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон (2005).
Здравка Евтимова има издадени три сборника с разкази във Великобритания, четири сборника в САЩ и по един в Канада, Израел, Гърция. Нейни романи са издадени в САЩ, Китай, Италия, Македония и Сърбия. Нейният разказ „Кръв” (Blood, в превод на самата авторка) е откупен от компанията Houghton Mifflin Harcourt (САЩ) и ще бъде публикуван в американски учебници и справочници в 1 милион екземпляра. Отделно разказът ще се появи в електронни книги, аудио-книги, материали в Интернет и други видове уеб-съдържание, възлизащи на три милиона броя. Очевидно чрез твобрите на Здравка Евтимова българската литература прави уникален пробив на световната сцена.

Share.

Leave A Reply