Романът на моя живот – Стефан Данаилов (със снимки)

0

Romanyt_Stefan_Danailov_4eti.me“Романът на моя живот” е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето.
В „Романът на моя живот“ има всичко: и смешни случки от детски пакости, и любовни истории, и разкази от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов.
На 27 години той става най-известният човек в България покрай сериала „На всеки километър“, така че в книгата става дума и за тежестта на славата. Специално място е отделено на партньорките му в киното, сред които са Катя Паскалева, Невена Коканова, Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Боряна Пунчева, Аня Пенчева както и най-голямата звезда на полското кино Барбара Брилска. Макар да е дискретен в подробностите и да поставя съпругата си на първо място, Ламбо дава да се разбере, че с някои от тях отношенията са надхвърлили колегиалното партньорство. Той не спестява и болезнените си преживявания – заради публичното навлизане в личния му живот и заради загубата на близки хора.

В театъра се убедих, че добрата роля е съвкупност от много фактори: драматургия, режисьор, сценограф, композитор, партньори. В киното може да се спасиш, да минеш метър с чар, но на сцената няма как да ста­не. Затова разбрах, че театърът ми е важен.

Никога не са ми липсвали ангажименти. По-скоро съм се чувствал претоварен – ще дам пример със седмица от предновогодишния ми график през 80-те години. Започвах с шест участия за един ден в празнични програми в Русе, там имаше много пред­приятия и всяко организираше банкети. През нощта пътувах към София, а на сутринта отивах директно в театъра, вземах си душ, дремвах в гримьорната, репетирах и вечерта излизах в тричасовия спектакъл „Нощем с белите коне“ по Павел Вежинов. След това се мятах обратно на влака, в осем ми казваха „добро утро“ на гарата в Русе, водеха ме във военното поделение да изпея „Моето мъжко момиче“ и после всичко се повтаряше в почти същия ред. За сед­мица ми се събираха 36 изпълнения на живо. В добавка и снимките за новогодишния телевизионен мюзикхол се правеха след предста­вление, нощем, до сутринта.
Уморително, но пък какъв кеф! Хората те очакват! Не можеш да застанеш и да им покажеш среден пръст, раздаваш се…
Годините минаваха, а аз не се замислях какво ми коства този на­чин на живот. Връщах се като парцал при Мери. Тя ме посрещаше: „Кажи ми нещо…“. Аз отвръщах: „Какво искаш да ти кажа?“.
„Нещо случило ли се е?“
„Не, нищо особено.“
Мери ме разбираше. Не ми досаждаше, но тя си знаеше какво й е струвало да се примири със самотата. Живееше за мен, чрез мен.

Мечтаех да остарея с Мери и един ден да обиколим света заедно. Не ми оставаше време, докато бях онзи Стефан Данаилов, когото всички мислеха, че познават. Но животът се завъртя така, че като спрях по неволя, всичко се преобърна с главата надолу…
Мери си отиде без време, аз останах сам. Да, приятелите са тук. Невяна Малчева – един от най-верните ми и дългогодишни спът­ници в живота и до днес е до мен. Но друго е да имаш близък човек край себе си, някой, който те разбира без думи. Някой, с когото да си до края.
Старостта е време за равносметка. Сега имам време за размисъл и съм благодарен, както и да го погледна този мой живот. В него имаше от всичко по много – и любов, и признание, и радост, и мъка.
Значи ли това, че съм щастлив?

“Мъжът е лабилно същество. Ранимо, уязвимо. Той е по-слабият. Да, в него е семката, но родът, плодът е там, на друго място. Затова жената е по-силната. Тя е тази, която решава. Една жена може да даде много на един мъж, може и да го срине. И не само в поезията, това е реалността”.

“- Тръгвай да бягаме към СВОБОДНИЯ свят!
– На онзи свят никой няма да те пита от коя партия си! Важното е на този свят да си живял като СВОБОДЕН ЧОВЕК!”
(Разговора между майор Деянов и Богдан Велински,”На всеки километър”)

Lambo_16_4eti.me
Lambo_01_4eti.me
Lambo_14_4eti.me
Lambo_02_4eti.me
Lambo_15_4eti.me
Lambo_10_4eti.me
Lambo_08_4eti.me
Lambo_09_4eti.me
Lambo_07_4eti.me
Lambo_06_4eti.me
Lambo_05_4eti.me
Lambo_04_4eti.me
Lambo_03_4eti.me
Lambo_13_4eti.me
Lambo_11_4eti.me
Lambo_12_4eti.me

ДОВИЖДАНЕ
(на Ламбо)

Сам ли поиска да си отидеш?
Толкова хора… Но как да ги видиш.
И търпеливо всеки очаква…
Някой мълчи си … Друг пък проплаква.

Мръзнат лицата… Мръзнат ръцете.
Стискат стръкче от бялото цвете.
Нито е митинг… Нито протест е.
Няколко часа… В театъра влезте.

И стъпалата… И фоайето…

Там… Във ковчега… И снимката… Ето…
Как се усмихваш… И сякаш си тука.
Можеше още… Но тръгна… На слука.
Как да попитам сега къде си…

Сцената спусна черни завеси.
Кое е истина? Кое измама?
Дали те има… Или те няма…
Как да узнаем тази загадка
като съдбата е толкова кратка.

И в крайна сметка… Уви, така е
всеки от нас ще я узнае.
Бедни… Богати… Крадци… Политици…
Колко сме глупави… Смешни амбиции.

Миличък… Няма те…Ти ни показа
колко е жалка всяка омраза.

Там… На леглото… как ми шептеше…

Нищо не чувах…. Това ли беше?
„Само любов!“ И последното свиждане…
Махна с ръка… И аз махнах…Довиждане...

(3 декември 2019, 5 ч.50 м. сутринта,
Недялко Йорданов)

ПОКЛОН!

Книгата съдържа над 140 снимки!!! EPub и Mobi формат са със компресирани снимки (2.5MB)
За снимки в по-голям размер вижте Pdf/Docx/Doc
(8MB)

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте един от бутоните по-долу:

(MediaFire) линк:
СВАЛЕТЕ “Романът на моя живот” от Стефан Данаилов от тук

или Mega.nz линк
СВАЛЕТЕ “Романът на моя живот” от Стефан Данаилов от тук

или Яндекс линк:
СВАЛЕТЕ “Романът на моя живот” от Стефан Данаилов от тук

Share.

Leave A Reply