Левски. Книга за всеки български дом

0

levski-kniga-za-vseki-dom-4eti.meНа 18 юли 1837 г. в един малък град в сърцето на Балкана се ражда Васил Левски – най-обичаният и почитан български герой.
По случай 180 години от раждането на Васил Левски по-рано през годината излезе биографичната книжка „Левски“. Написана с уважение към неговата личност и дело и с отговорност към историческата истина, тази малка по обем книга е събрала най-важното, което всяко българско семейство трябва да знае за Апостола на свобода.

Авторката Христина Йотова представя Дякона като истински човек, а не като застинал във времето герой, останал далеч в миналото. Макар и най-обикновен човек, Апостола е притежавал несравними дух и увереност, че делото му ще успее. Имал е сили да следва избрания път – не за почести и слава, а за да допринесе за благоденствието на народа и Отечеството си. Днес той е пример за всички нас и мерило за върховете на националния ни дух.

Книгата запознава малките читатели с историческата и обществена обстановка, в която се ражда и расте Васил Иванов Кунчев, с причините и процесите, довели до превръщането му в Левски. „Васил Левски не е герой от приказките. Той е живял така, както са живели българите по онова време – отдадени на всекидневните си грижи. Но някак си се е случило – докато се е учел и е чиракувал в родния си град; докато облечен с расо е пеел в църквата и е обикалял селата да събира дарения; докато е бил в редиците на легиите; докато е бродел из Балкана с четата на Панайот Хитов; докато е учел децата на „четмо и писмо“; докато е крачел по улиците на Белград и Букурещ – в съзнанието му да се породи представата какво трябва да се направи за освобождението от потисниците. А когато тази представа се превърнала в убеждение, без колебание се отдал изцяло на делото – посветил му мислите, действията и живота си. Без остатък – ден след ден, година след година. И без да очаква отплата.“ пише Христина Йотова. Книгата „Левски“ е задължително четиво за всеки български дом – както за децата, така и за родителите им. Може би ако по-често си припомняме делото и съдбата на Апостола, ще си спомним и идеалите му:

  •  Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
  • Всичко се състои в нашите задружни сили.
  • Дела трябват, а не думи.
  • Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.
  • Интригата спира хода на народната работа.
  • Народната работа стои над всичко.

 

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски (на стар правопис: Василъ Лѣвскій), е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.
Революционни дейности
На 3 март 1862 година. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 година заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 година, навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

Революционни комитети
Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 година. Апостола започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол.

След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 година. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 година. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет.

Залавяне и смърт
На 22 септември 1872 година. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 година. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 година. Присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

„Ако спечеля, печели цял народ,
ако загубя, губя само мене си.“

— Васил Левски

„Времето е в нас и ние сме във времето;
то нас обръща и ние него обръщаме.“

— Из писмо на Васил Левски до Панайот Хитов

„Аз съм посветил себе си на Отечеството
си още от 61-во лето да му служа до
смърт и да работя по народна воля.“

Из писмо на Васил Левски до Анастас п. Хинов

„Чисто народният мъж дава всичко,
па дори и себе си в жертва.“

— Из писмо на Васил Левски до революционен комитет

„Какво искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно?“
— Из писмо на Васил Левски до Филип Тотю

 НАРОДНА КЛЕТВА

Заклевам се в Евангелието, в честта си и в Оте­чеството си, пред Бога и пред Честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.

Заклевам се и обещавам какво полагам за свята­та тази цел, живот и имот.

Заклевам се и обещавам безусловна покорност на законите и на заповедите на съзаклятния Таен цен­трален български револю­ционен комитет с временно мълчание и тайност на делата.

А в противен случай, ако бъда предател или прес­тъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжие­то на това съзаклятие, което има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.

Заклевам се.

 

 

или
Share.

Leave A Reply