Попитай мъдреца. 150 притчи за великата тайна на живота
В тази книга ви предлагаме още една чудесна колекция от 150 притчи, пътешествали векове наред из различни земи, разказвани и предавани от уста на уста и пренесли до наши дни мъдростта на различни народи и религии. Както при всички притчи и приказки, сюжетите произхождат от самия живот, а несъществените детайли и описания са премахнати. В повечето притчи персонажите са безименни и са просто Учителят, странникът, беднякът, владетелят и т.н., но най-често срещаният персонаж в този сборник е мъдрецът, Учителят, от когото хората търсят съвет и духовно напътствие.
Надяваме се в тази книга всеки от вас да открие онази мъдрост, която му е най-необходима, и онова напътствие, което ще го успокои и умиротвори.
И от сърце ви пожелаваме да се докоснете до Великата тайна на живота…
В последващата притча за цар Соломон сякаш е събрана цялата мъдрост на света. В нея се съдържат отговорите на всички въпроси, които човек си задава през целия си живот. Но за да ни послужат тези мъдри слова, трябва да отворим сърцето си и да се научим да чуваме гласа му. Защото наистина щастието, което всички ние търсим, е в краката ни, на прага на дома ни. И може би днес, в нашия сложен и безумен свят, повече отвсякога имаме нужда от прости и мъдри думи, които да ни подскажат пътя, когато сме го изгубили, да запалят светлината, когато около нас е мрак, и да възпламенят любовта, когато сме забравили за нея. Защото тя е там, в сърцето.
Ако познавате първия сборник с притчи „Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота“, вероятно знаете какъв незаменим помощник в трудни моменти могат да бъдат тези малки истории с техните простички духовни напътствия и поуки.
Притча за цар Соломон и великата тайна на живота
Когато цар Соломон слязъл от планината, събралите се в подножието се обърнали към него:
– Ти си източник на вдъхновение за нас. Твоите думи винаги преобръщат сърцата ни. А мъдростта ти просветлява разума. Ние сме жадни за твоите думи. Кажи ни, кои сме ние?
– Вие сте светлината на света – започнал той. – Вие сте звезди. Вие сте храм на истината. Всеки от вас е Вселена. Потопете ума си в сърцето, питайте сърцето си и слушайте чрез любовта си. Блажени са тези, които знаят езика на Бог.
– А какъв е смисълът на живота?
– Животът е път, цел и награда. Животът е танц на Любовта. Вашето предназначение е да станете по-добри. Вашият живот е историята на Вселената. И затова животът е по-прекрасен от всички теории. Отнесете се към живота като към празник, защото той е ценен сам по себе си. Животът е настоящето. А смисълът на настоящето е да бъдеш в него.
– Но защо ни преследват нещастията?
– Каквото сте посяли, това ще събирате. Нещастието е ваш избор. Бедността е творение на човечеството. Скръбта е плод на невежеството. Обвиненията ограбват силите ви, а похотта разсейва щастието. Събудете се. Бедни са тези, които не осъзнават себе си, и бездомни, които не открият вътре в себе си царството Божие. Не пилейте напразно времето. Не позволявайте тълпата да погуби душата ви, а богатството да стане ваше проклятие.
– Как да преодолеем нещастията?
Вие сте божествени. Не се съдете. Не сравнявайте и не разделяйте. Бъдете благодарни за всичко. Радвайте се, защото радостта върши чудеса. Обичайте себе си, защото тези, които обичат себе си, обичат всички. Благославяйте препятствията, защото смелите постигат блаженство. Молете се, но не търгувайте с Бога. И знайте, че възхвалата е най-добрата молитва, а щастието – най-добрата храна за душата.
– Какъв е пътят към щастието?
– Щастливи са любящите, благодарните и умиротворените. Щастливи са тези, които са намерили рая в себе си. Щастливи са търсещите, пробудените и слушащите гласа на Бога. Щастливи са тези, които изпълняват своето предназначение, които живеят в хармония и са прозрели красотата на света. Щастливи са обичащите себе си и възхваляващите живота. Щастливи са съзидателните, свободните и прощаващите.
– Каква е тайната на изобилието?
– Вашият живот е най-великата ценност в съкровищницата на Бога. А Бог е най-голямата скъпоценност на човешкото сърце. Богатството вътре във вас е неизчерпаемо и изобилието около вас е безгранично. Светът е достатъчно богат, така че всеки да бъде богат. Защото колкото повече давате, толкова повече ще получавате. Щастието е на прага на дома ви. Отворете се за изобилието и превръщайте всичко в златото на живота. Блажени са тези, които са намерили съкровищата в себе си.
– Как да живеем в светлина?
– Пийте всеки миг от живота, защото неизживеният живот поражда печал. И знайте, че каквото е вътре във вас, това е и около вас. Тъмнината на света идва от мрака в сърцето. Щастието – това е изгревът на слънцето. Съзерцанието е разтваряне в светлината. Просветлението е сияние на хиляди слънца. Блажени са онези, които жадуват за светлина.
– Как да придобием хармония?
– Живейте просто. Не нанасяйте на никого вреда. Не завиждайте. Нека съмненията да ви пречистват, а не да носят безсилие. Посветете живота си на красивото. Създавайте заради съзиданието, а не заради признанието. Отнасяйте се с ближния като с откровение. Преобразете миналото, забравяйки за него. Давайте на света нещо ново. Изпълнете тялото си с любов. Станете енергия на любовта, защото любовта одухотворява всичко. Където е любовта – там е Бог.
– Как да постигнем съвършенство в живота?
– Щастливите се преобразяват. Нещастните остават роби, защото щастието обича свободата. Радостта е там, където е свободата. Постигнете изкуството на щастието. Отворете се за света и той ще се отвори за вас. Откажете се от конфронтацията и ще станете царе.
И накрая цар Соломон погледнал хората с любов и казал:
– Безмълвието ще ви разкрие много повече. Просто бъдете себе си!
- Изпълни живота си с любов. Давай. Прави добро
- Живей сега
- Действай. Не се оплаквай
- Не се предавай. Върви по своя път
- Открий уникалната си същност. Не се сравнявай
- Усъвършенствай се
- Не се тревожи. Владей мислите си. Не живей с миналото
- Бъди благодарен. Живей просто
- Не съди. He враждувай. Прощавай
- Познай истината. Пази свободата
- Обичай
Корабокрушенец
– Учителю, защо понякога Бог е несправедлив към хората? Ето, вчера моят съсед, който е един от най-бедните хора в селото, изгуби единствената си крава, с която хранеше семейството си. Не е ли жестоко спрямо него?
– Невинаги знаем какво стои зад Божията промисъл. Понякога, за да разберем, трябва да бъдем търпеливи. И да имаме очи да я видим. Много често една загуба, която в първия момент ни се струва колосална, всъщност е спасение за нас. И за да разбереш по-добре това, за което говоря, сега ще ти разкажа една история.
Един кораб претърпял корабокрушение насред океана и единственият оцелял бил изхвърлен на малък необитаем остров. Когато човекът се съвзел и осъзнал какво се е случило, разбрал, че единственият му шанс да оцелее на този изолиран остров е да бъде забелязан от преминаващ плавателен съд. Което му се струвало почти невъзможно. Трябвало да стане чудо!
Корабокрушенецът бил сломен, но не спирал да се моли на Бог да го спаси. Минали няколко дни, в които той отчаяно се взирал в хоризонта с надеждата да съзре спасителен кораб. Но помощ не идвала.
Накрая човекът решил да предприеме нещо и да се погрижи за собственото си оцеляване. Той си построил малка колиба от клони и паднали дървета, за да се защити от дъжда и дивите животни, и тръгнал към вътрешността на острова да търси храна и прясна вода. Докато се лутал из гъстата растителност, се разразила буря. Извил се силен вятър, а небето се озарило от ярки светкавици. Когато бурята утихнала и човекът се върнал при своя подслон, видял на неговото място буен огън. Дървената му колиба била подпалена от мълния, а вятърът разпалил пожара още по-силно. След няколко часа от колибата му останали единствено купчина въглени и огромен стълб от дим, който се извивал към небето.
В своето безсилие и отчаяние корабокрушенецът извикал гневно:
– Господи, защо постъпи така с мен?! Защо си толкова несправедлив към мен?!
После легнал на пясъка и заспал от изтощение. Не след дълго се събудил от силен звук, неприсъщ за малкия остров. Когато се опомнил, той разпознал звука на корабна сирена. Скочил на крака и започнал трескаво да ръкомаха към виждащия се в далечината кораб.
След известно време до острова се приближила спасителна лодка с двама моряци. Нещастникът не можел да повярва на късмета си. Чудото се случило. Той бил спасен!
– Добре че видяхме дима – казал един от моряците. – Иначе никой никога нямаше да те открие на този отдалечен остров.
– Сега разбра ли? – завършил разказа си мъдрецът. – Бог се грижи за нас по най-различни начини. Но Божията помощ невинаги идва наготово и като по чудо. Понякога трябва да загубиш нещо, да понесеш своето страдание, да научиш ценен урок… И тогава разбираш, че когато нещо в живота ти гори, неговият пламък може да е нужен, за да освети пътя към истинското ти изцеление.
(Никога не се предавай. Ти не виждаш цялата картина, която Бог е нарисувал.)
Бялото цвете
В едно далечно село имало поверие: този, който успее да откъсне бяло цвете от гората в нощта срещу последния ден на годината, ще бъде щастлив. Гората на бялото цвете обаче била омагьосана. Земята под нея непрекъснато треперела и се движела и никой не можел да се задържи на краката си, а какво остава да търси бяло цвете в среднощния мрак.
Въпреки това всяка година се намирали смелчаци, които влизали в омагьосаната гора в търсене на щастието.
Веднъж трима приятели решили да опитат късмета си, но преди това потърсили известен мъдрец, за да им даде напътствия. А той им дал само един съвет:
– Ако паднете седем пъти, изправете се осем.
Тръгнали тримата младежи, хората ги изпратили до гората в предпразничната вечер и зачакали, любопитни дали някой ще се справи с тежката задача.
Младежите влезли в гората и всеки поел в различна посока. След един час първият се върнал изтощен и обезсърчен.
– Не беше прав мъдрецът – казал той. – Аз паднах седем пъти, а когато се изправих отново, видях, че съм преминал само една четвърт от гората, и реших да се върна.
Мъдрецът, който също бил сред тълпата, чул думите му и тихо промърморил: „Не си слушал внимателно.“
Вторият приятел се върнал два часа по-късно, премръзнал и грохнал от умора.
– С нищо не ми помогна съветът на мъдреца – казал той. – Паднах седем пъти и когато се изправих за пореден път, се оказа, че не съм стигнал и средата на гората. И се върнах.
Мъдрецът този път нищо не казал, а търпеливо чакал завръщането на третия младеж.
Минал още час, минали два часа, но от него нямало и следа. Едва на сутринта младежът се появил с бялото цвете в ръка. Множеството го приветствало с радостни възгласи – дори и най-възрастните хора от селото не помнели кога за последен път някой е успявал да донесе бялото цвете. Всички се радвали и го поздравявали.
– Но как успя, разкажи ни? Докъде беше стигнал, когато падна за седми път? – попитали го приятелите му.
– О, не знам. Аз не паднах седем пъти. Падах, може би сто пъти, а може и повече. Не съм ги броил – отговорил им той.
– А защо тогава не се отказа? – учудили се другите двама.
– Защото преди да вляза в омагьосаната гора, се бях научил да падам – засмяло се момчето. – Освен това следвах точно указанията на мъдреца. Тъй като е невъзможно да паднеш седем пъти и да се изправиш осем, реших, че с тази метафора той ни казва никога да не се отказваме, за да постигнем целите си.
– Той се е научил не да пада, а винаги да се изправя! – едва тогава високо казал мъдрецът. – И освен това се е научил да слуша не само с ума си, но и със сърцето си. Хора като него винаги ще държат в ръцете си бялото цвете на щастието.
Всички търсим своето бяло цвете, но пътят към него невинаги е лесен. Тези, които искат да го намерят, със сигурност ще падат, но ще успеят онези, които не се отказват и отново и отново се изправят. Белите цветя на щастието са точно толкава на брой, колкото са и хората по земята, но малцина успяват да се доберат до своето бяло цвете. А може би има и такива, които са си откъснали по няколко…
(Не моли Бог за лек живот. Помоли го да ти даде сили винаги да се изправяш повече пъти, отколкото падаш.)
Когато учим другите
Един ден при мъдреца отишла една жена с детето си и казала:
– Учителю, имам един проблем, с който не мога да се справя. Синът ми яде прекалено много сладко и каквото и да правя, както и да му говоря, не ме слуша. Моля ви, кажете му вие колко е вредно това. Той ви уважава много и ще се вслуша във вашите думи.
Мъдрецът помислил малко и погледнал към детето. Когато видял огромното доверие в очите му, той казал:
– Елате след три седмици.
Жената била много учудена от този отговор, защото знаела, че старецът не връща никого и е помагал при много по-сложни и тежки проблеми. Но щом е казал така, какво да се прави… Хванала детето си за ръка и си тръгнали.
Когато се върнали след три седмици и влезли при мъдреца, единствените му думи отново били същите:
– Елате след още три седмици.
Този път майката изпаднала в пълно недоумение и дори се опитала да възрази, но мъдрецът само повторил казаното.
Минали още три седмици и майката и момчето се върнали за втори път. Когато се изправили срещу мъдреца, той се приближил до детето, хванал го за ръце и като го погледнал право в очите, казал:
– Послушай моя съвет, синко, не яж толкова захар. Много е вредно за здравето.
– Щом вие казвате, че е вредно, няма да го правя повече, ще ви послушам – отговорило момчето.
След това посетителите благодарили и тръгнали да си вървят. Когато излезли от къщата, майката казала на момчето, че е забравила нещо, и се върнала при мъдреца.
– Учителю, простете ми за въпроса, но наистина не разбрах, при положение че всичко е толкова просто, защо не казахте това на сина ми още първия път, когато дойдохме при вас?
– Аз не мога да уча някого на нещо, ако самият аз не го разбирам и не съм преминал през него. Особено знаейки, че човекът срещу мен вярва безпрекословно на всяка моя дума. Просто аз също много обичам сладки неща и за да дам съвет на сина ви да се откаже от тях, трябваше първо аз да се справя с тази моя слабост. Мислех, че три седмици ще са достатъчни, но се оказа, че греша. Затова се наложи да ви върна втори път. Трябваше да съм честен със сина ви. А и със себе си.
Съдбата на снежинката
В един хубав зимен ден завалял сняг. Хиляди бели пухкави снежинки се спускали от небето и се носели във въздуха в нежен танц. Две снежинки, които летели една до друга, започнали да си говорят.
– Колко хубаво е да летиш! Нима не е вълшебство да се носим във въздуха леки и свободни… – радостно казала едната.
– О, я стига! Ние не летим, а просто падаме! И в това няма нищо вълшебно – сърдито възразила другата.
– Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в пухкаво бяло покривало. И ще доставим неописуема радост на децата – продължила първата.
– За каква радост говориш? Ние пътуваме към нашата гибел, където тези деца ще ни стъпчат… ще ни размажат с калните си обувки – отново недоволствала втората.
– Когато се стопим, ние ще се влеем в някоя река, а после ще се устремим към морето… така ще живеем вечно!
– Не, когато се разтопим, ще изчезнем завинаги – приключила разговора втората снежинка.
После всяка от тях полетяла в различна посока, за да посрещне съдбата, която си е избрала.(“Нашият живот е такъв, какъвто го правят мислите ни.”
—Марк Аврелий)
Богат или беден
Заможен търговец отишъл за съвет при Учителя. След като поговорил с него и си тръгнал, един от учениците го попитал:
– Учителю, този човек богат ли е?
– Нямам представа – отговорил Учителят. – Единственото, което знам за този човек, е, че има много пари.
– Значи е богат? – казал ученикът.
– Не бих си позволил да го твърдя. Има разлика между това да си богат и да имаш много пари. Истински богат е само този, който е напълно удовлетворен от това, което има. А този, който непрекъснато се старае да придобие повече от това, което притежава, е по-беден от човек, който няма нищо, но е доволен от съдбата си.(“Богатство и бедност са думи, обозначаващи нуждата и изобилието – който се нуждае, той не е богат, а който не се нуждае, той не е беден.” —Демокрит)
Бъди щастлив!
Стоял на пътя един бездомник и просел милостиня. Покрай него минавал конник, който изведнъж го ударил с камшика си през лицето. Тогава бедният човек се обърнал след отдалечаващия се конник и казал:
– Бъди щастлив!
В това време стоящ наблизо селянин, който наблюдавал сцената, го попитал изумен:
– Но защо му пожела това? Нима си толкова смирен?!
– Не – отговорил просякът. – Ако този човек беше щастлив, той никога не би ме ударил през лицето…(“Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие.” —Хелвеций)
Най-трудният урок
Човек идва на земята да учи своите уроци и да възвисява душата си. И малко хора се досещат, че много събития и срещи не са случайни, а всеки човек се появява в живота ни, за да ни научи на нещо. Защото ние сме тук, за да усвояваме уроци. Най-трудният от които е да се научим да прощаваме.
Около кръгла маса стояли няколко човешки души, които очаквали своето ново прераждане. Но преди да се въплътят в човешко същество и да започнат своя нов живот на земята, те трябвало да изберат своя следващ урок.
Станала една от тях и казала:
– Този път аз ще се преродя на земята, за да се науча да прощавам. Може ли някой от вас да ми помогне в това начинание?
– О, това е един от най-трудните и сложни уроци… Понякога трябват няколко живота, за да се усвои – обадила се една от душите. – Трябва да знаеш, че ще страдаш, ще се луташ, ще се гневиш… Никак няма да ти бъде лесно.
– Аз ще ти помогна – казала друга. – Ще бъда твоят съпруг. Ще се погрижа да имаме много семейни проблеми, и то предимно по моя вина. А ти ще трябва да се научиш да ми прощаваш.
– Добре, и аз ще помогна – станала трета. – Аз ще стана твоят баща. Ще имаш тежко детство, той ще пие, ще те зареже с майка ти на ранна възраст и ще бъде най-безотговорният и безчувствен родител. Ще имаш много възможности да се научиш на прошка.
– А аз ще бъда най-добрата ти приятелка. Ще те предавам нееднократно, ще злословя зад гърба ти, дори ще се опитам да отмъкна съпруга ти…
Още няколко души предложили помощта си и се съгласили да се срещнат в следващия им живот. Направили план и се спуснали към земята…
(“Най-красивият подарък е прошката.”
—Майка Тереза)
Освободените роби
Фараонът бил още млад, но вече започнал да строи своята гробница, която да пази тленните му останки след смъртта. Той обичал да стои на една висока скала с изглед към долината, за да наблюдава строителството. В тези моменти сякаш най-добре разсъждавал върху управлението на страната. Един ден поканил със себе си и жреците.
– Погледнете – обърнал се фараонът към тях – тази дълга върволица от роби, които носят камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова по-добре за нас. Но всъщност тяхната прехрана и подслонът, който им осигуряваме, ни струват скъпо, а те не се стараят и не работят достатъчно. Освен това колкото по-голям е техният брой, толкова по-голяма е вероятността от бунтове и размирици. Затова издържаме и огромен брой войници и надзиратели. Вижте колко бавно се движат, а стражите не правят нищо, за да ги накарат да работят по-бързо. Пък дори и да ги наругаят, робите са си мързеливи и склонни към непокорство… Трябва да променим нещо.
Жреците приели проблема присърце и започнали да мислят как да накарат робите да работят повече, без да се увеличават разходите за издръжката им. Предлагали на фараона различни решения, но той не одобрил нито едно от тях. Просто всеки ден наблюдавал работата в долината и размишлявал. Накрая извикал жреците и им казал:
– Измислих как да решим проблема с робите. Нека утре, още преди изгрев слънце, глашатаите да оповестят, че има нов указ на фараона, който гласи следното: „От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите им, а за всеки донесен камък те ще получават по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилища и дори дворци. От днес нататък всички роби са абсолютно свободни хора!“
Указът, разбира се, бил разгласен, а на следващия ден фараонът и жреците отново се събрали на високата скала, за да видят какво се случва при строежа в долината. Това, което видели, било истинско чудо. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от челата им, но те не спирали. Тези, които преди едва се движели, сега, като свободни хора, тичали с по два камъка наведнъж. Част от стражите напуснали службата си и също се включили в носенето на камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.
Минали няколко месеца. Фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава какво се случва с неговите поданици. А промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в групи и измислили технически приспособления, с които по-лесно да носят повече камъни, появили се и хора, които продавали храна и вода на работниците. Животът в долината изглежда процъфтявал.
„Със сигурност ще измислят още нови приспособления – доволно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и някой, който да ги ръководи и организира, може би ще си създадат и собствен съд… Е, нека се развиват. Сега се смятат за свободни, но на практика са много по-зависими и животът им не е никак по-лек. Пак носят камъни, само че работят много повече. И го правят доброволно. Сега са роби на собствените си стремежи, на алчността си и на великата илюзия, че сами са си господари.“(“Абсолютна свобода не съществува: има само свобода на избора. А веднъж направили избор, ставаме заложници на решението си.”
—Паулу Коелю)
Три желания
В съня на един млад мъж се явил ангел, който го попитал:
– Защо все си нещастен и недоволен? Какво не ти достига?
– Как какво? – отговорил мъжът. – Това живот ли е? Работя по цял ден, а още живея в мизерната си къщичка, парите не стигат за нищо. Не мога дори да си намеря хубава жена…
– Добре, кажи какво искаш, за да си щастлив, и аз ще го изпълня – казал ангелът. – Но внимавай как ще го формулираш, защото ще изпълня желанието ти много точно.
Мъжът не можел да повярва на късмета си и развълнувано започнал да изрежда:
– Искам три неща: едно огромно имение с разкошна къща и приказна градина; второто, което искам, е най-голямата красавица на света да бъде моя жена; и трето – един сандък със злато и скъпоценности, които никога не свършват. Ако имам всичко това, ще бъда истински щастлив!
– Добре. Утре, като се събудиш, всичко ще бъде така, както го пожела – отвърнал ангелът и изчезнал.
Действително, на следващата сутрин мъжът се събудил в голям, великолепен дом, а до леглото си открил сандък, от който проблясвали златни монети и скъпи бижута. Отначало не можел да повярва, че ангелът от съня му е изпълнил обещанието си, но когато излязъл в градината и видял прелестната красавица, която се разхожда там, разбрал, че всичко е самата истина. Той бил във възторг!
Минали няколко седмици на еуфория и животът тръгнал в обичайното си русло. Минали месеци, година. Но от ден на ден мъжът се чувствал все по-нещастен и неудовлетворен. Нещо не било както трябва с живота му, но той не можел да разбере какво е то. Вече нито къщата, нито красивата жена му носели радост и удоволствие. А с несвършващото си богатство въобще не знаел какво да прави.
И една нощ неговият ангел отново се появил в съня му.
– Защо не си щастлив? – попитал го той. – Нали получи всичко, което искаше?
– Не знам… чувствам се самотен и безполезен. Жена ми е красива, но празноглава. Дори не мога да си поговоря с нея. Златото не ми носи никакво удовлетворение, защото знам, че никога няма да свърши. Липсва ми предизвикателството, имам нужда от цел и занимание, което да ми дава смисъл в живота. Колкото до къщата, вече дори не забелязвам всичко, което ме заобикаля…
– Аз те предупредих, че ще изпълня желанията ти съвсем точно. Може би трябваше да поискаш дом с уют и топлина, а не луксозна къща. Пожела ослепителна красавица, но не спомена думите любов и разбиране. А златото само по себе си никога не носи щастие. Богатството е ценно, когато е изпълнено със съдържание, когато ти дава свободата да твориш, да създаваш и да помагаш на другите.
– Сега разбрах грешката си – замислено отговорил човекът. – А мога ли да поискам още нещо от теб? Само едно.
– Казвай.
– Моля те, върни стария ми живот. Вече знам какво да правя с него. Но искам да започна отначало и да постигна всичко, за което говориш, сам, със собствени усилия.(“Най-окаяният измежду хората е онзи, който превръща мечтите си в сребро и злато.”
—Халил Джубран)
Животът, който получаваме, не е кратък. Ние сами го правим такъв.–Сенека
Само глупавите се успокояват с това, че една беда се е случила и на друг.
Не е достатъчно да бъдеш добър човек, ако не правиш нищо.–Буда
Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ.–Китайска поговорка
Ако си ранен, бързо извади стрелата, не разсъждавай кой и как я е направил. Ако си паднал, стани. Ако се страхуваш, изправи се срещу страха си. Ако си загубил, опитай отново. Просто действай.Спри с мисленето и просто реши проблемите си.–Лао Дзъ
Ако един е могъл, могат и други. Ако никой не е успял, бъди първият!Големите възможности на живота често се появяват предрешени с маската на лошия късмет и несполуката.
Колкото по-дълбока е ямата, от която си се измъкнал, толкова по-висока е планината, на която се изкачваш.
Когато срещнеш пропаст, не мисли за бездната, а виж моста през нея.
– Учителю, как да постигна единение с Бога?
– Колкото по-упорито се стремиш към това, толкова повече се отдалечаваш от него.
– А как да преодолея това разстояние?
– Просто трябва да осъзнаеш, че разстояние няма.
– Значи ли това, че ние сме едно – аз и Бог?
– Не сте едно, но не сте и две.
– Какво означава това? Не ви разбирам.
– Помисли си за слънцето и неговата светлина, за океана и неговите вълни, за певеца и песента му. Това е отговорът.
– Учителю, позволи ми да стана един от твоите ученици.– Добре, само искам да те помоля нещо: не ставай мой последовател.– А кого да следвам ?– Никого. Когато следваш някого, се отклоняваш от истинския път. От собствения си път.
Щастието е да пееш своята песен, като птиците…Те не знаят кой я слуша и какво мисли за нея.–Руми
– Учителю, как да стана велик човек, такъв като теб?– Какво означава да станеш велик? Бъди човек. Това е велико постижение!
Бъди промяната, която искаш да видиш в света!–Махатма Ганди
Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.–Конфуций
Не се страхувай от бавното израстване, а от това да стоиш неподвижно.–Китайска поговорка
– Учителю, има ли начин човек да измери духовната си сила?– Има. Колкото искаш. Един от начините е да преброиш колко пъти на ден се безпокоиш за нещо?
Ако можеха да се изпълнят всички човешки желания, земята би се превърнала в ад.–Пиер Буаст
Всички наши недоволства за това, което ни липсва, идват от недостатъчната благодарност за това, което имаме.
Богатство и бедност са думи, обозначаващи нуждата и изобилието – който се нуждае, той не е богат, а който не се нуждае, той не е беден.–Демокрит
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.
Един пътешественик посетил известен мъдрец в неговия дом. Там той с удивление открил, че жилището му се състои само от една стая, пълна с книги, а единствените мебели били маса и дървена пейка.– Къде е твоята покъщнина? Нямаш ли никакви вещи? – попитал учудено гостът.– А ти ? Къде са твоите вещи ?– Но аз само минавам оттук. Затова съм с малко багаж.– Аз също – отговорил мъдрецът.
Това, което притежаваш, притежава теб.–Гай Петроний
Най-окаяният измежду хората е онзи, който превръща мечтите си в сребро и злато.–Халил Джубран
Когато съдиш хората, не ти остава време да ги обичаш.–Майка Тереза
Чудно нещо е човешката душа – никой не знае къде се намира, но всички знаят как боли.
Живей така, че всеки, който идва при теб, след това да си тръгва по-добър и по-щастлив.
Да се гневиш, е като да стискаш горещ въглен, който искаш да хвърлиш по някой друг. Този, който ще се изгори, си ти.–Буда
Окуражаващите и добри думи могат да са кратки, но ехото им е безкрайно.–Майка Тереза
– Учителю, как да се науча да прощавам?– Не съди. Тогава няма да ти се налага и да прощаваш.
Мислим си, че Бог ни гледа отгоре. Не, той ни гледа отвътре.Жилбер Сесброн
Жестокостта винаги е резултат от страх, слабост и малодушие.
–Хелвеций
Всичко, което чуваме, е мнение, а не факт. Всичко, което виждаме, е гледна точка, а не истина.–Марк Аврелий
Истината побеждава винаги сама, а лъжата се нуждае от съучастник.
–Епиктет
Учениците попитали Учителя какво означават думите „Този, който знае, не говори, а този, който говори, не знае”.– Кой от вас знае как ухае розата? – попитал ги той в отговор.Всички знаели.– Разкажете за това – предложил той. Никой не казал нито дума.
Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко.–Демокрит
Доброто възпитание е най-доброто наследство.–Азербайджанска поговорка
– Учителю, какво трябва да направим, за да устои любовта ни на изпитанията на времето? – попитали мъдреца двама младоженци.– Обичайте не само другия, но и света около вас.
С една жена можеш да имаш хиляда преживявания, със сто – само сто. Ерих –Мария Ремарк
Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.
Ти може да си на върха на планината, а друг – на дъното на дълбока пропаст.Но и двамата сте еднакво далече от звездите.
Бог не може да бъде навсякъде, затова ни е дарил с майки.–Еврейска мъдрост
Приятелите могат да бъдат предатели, любимите – неверни, но родителите винаги остават с теб. Те са най-безценното в живота… и най-недооцененото от нас.
За да прегледате и свалите цялата книга в различни е-формати използвайте един от бутоните по-долу:
