manunya-bg-abgaryan-cover-4eti.meКнига с дъх на лято, на детство, на сладко от кайсии, на безгрижни не­винни дни. При­казка за възрастни, за онези, които не са забравили, че са били деца. Забавен увле­кателен разказ за две момичета – две малки луде­тини, впуснали се да опознават света, който е обърнал към тях веселото си, усмихнато лице, за да им покаже, че каквито и тайни и болка да се таят в сърцата на хората около тях, винаги надделяват обичта, добро­тата, упоителните мечти за бъдещето.
С „Манюня“ младата писателка НАРИНЕ АБГАРЯН навлиза мощно в го­лямата литература и печели не само престижното отличие „Ръкопис на годи­ната“, но и любовта на читателите.
Една уютна, топла книга, която действа като противоотрова срещу делнич­ната сивота и скука, срещу лудешкия ритъм на дните ни, срещу всяка следа от отчаяние и униние.

Българският читател вече познава писателката от бестселъра „Три ябълки паднаха от небето” и продължението „Хората, които са винаги с мен” – две доста драматични, макар и жизнеутвърждаващи книги. Но „Манюня” – тя е вече друга класа!
Какво пък толкова я хвалят – ще каже киселият изморен българин, забил нос в монитора. Ето причината за нейния успех – изтънчената, но и много близка до нас като народност комбинация от самоирония и тънко чувство за хумор прави тази автобиографична книга толкова заразително смешна. Пищният език, с който Абгарян борави, оставя приятния послевкус на захарен памук в горещ летен ден. А именно лятото през 80-те години в малък арменски град на една социалистическа страна е описано в книгата – но през очите на едно дете.
Малката, единайсетгодишна Нарине, която се запознава с пълничката Мария (на галено Маня, Манюня), описва техните безкрайни пакости, детски чувства и случки. Разбира се, контекстът на социализма е споменат без драма, а с много голяма доза насмешка и точно тази характерна черта много напомня на „Автобиографията” на Бранислав Нушич. Ведрото настроение на всеки читател е гарантирано.
Приключенията на Нарка и Манюня са много близки по характер до пакостите на „Емил от Льонеберя”, а живият забавен език се доближава до този на Джералд Даръл.

“Манюня” е лято. “Манюня” е слънце. “Манюня” е вълшебство. Онова вълшебство на детството – когато си безгрижен и безстрашен, когато никоя беда не може да те сломи задълго, когато откриваш светлина и радост във всичко. Нищо че живееш в малко градче, в години, белязани от липса на елементарни неща. Нищо, че куклата си остава недостижима мечта. Ти си дете и се радваш, че те има. че си жив.
“Манюня” е книга с много ярки образи. Четеш – и все едно наистина си там, придружаваш Маня, Нарине и сестрите на Нарине на техните приключения, трепериш заедно с тях след поредната геройска беля /а техните бели наистина са геройски и мога да ги сравня само с тези на Емил от “Емил от Льонеберя”/, изумяваш се или се смееш с глас на хрумванията им, и след поредната лудория им стискаш палци да не ги спипа Ба.

Просто ефирният език на Нарине Абгарян е толкова свеж и забавен, че в иначе стресирания днешен човек се заражда кълбо от топлина, което напира да излезе под формата на бълбукащ, заразен смях.

“Не призовавам към нищо.
Само ви моля да спрете за миг и да си спомните колко е прекрасно просто да сме приятели.
Това трябва да е сега. И утре. И вдругиден. Винаги”.

 

narine-abgaryan-maunya1-4eti.me

За автора:
Нарине Абгарян е родена в град Берд, Арме­ния. През 1994 г. отива да следва в Москва. Там среща любовта на живота си и остава в Русия. Има външност и ръст на манекенка. В годините на безпаричие работи в чейндж бюро. Започва да пише като блогър. Разка­зите ѝ са толкова увле­ка­телни и сладкодумни, че с нея веднага се свързват най-престижните издателства. Про­чува се първо с авто­биографичната поредица „Маню­ня“ – исто­рии от детството ѝ – истории за лудо­рии и искре­но приятел­ство, за дни, пълни с игри и обич, кога­то независимо от всички провинения и наказания се чувстваш защитен и безсмъртен.
През 2016 г. е сред почетните гости на Салона на кни­гата в Париж.
А през 2017 г. нейните „Три ябълки паднаха от небе­то“ става книга на годината в България.
Нарине Абгарян държи на родовата си история и в книгите си често се връща към своите корени и към тежката участ на Армения. Пише на руски. Обича джаз, филмите на Уди Алън и Алмодовар, картините на Магрит, прозата на Чехов, Маркес и Джон Фаулз, стиховете на Йосиф Бродски.


Линкове:

или