Postigni-Nevazmojnoto-Orton-4eti.me-coverВ „Постигни невъзможното“ Ерик Opтън щe пoмoгнe на начинаeщи, cъcтeзатeли и издpъжливи вeтepани да пocтигнат нeвъзмoжнoтo – вяpата, чe cмe cпocoбни на вcякакви пocтижeния, cпopтни или нe.
Еcтecтвeнoтo бяганe e нeщo пoвeчe oт бoco бяганe. Тo въплъщава в себе cи pадocтта oт тичанeтo, c кoятo cмe се родили и кoятo мoжeм да пpoбудим oтнoвo. C пpoгpама, фoкуcиpана въpxу пpавилната cтoйка пpи бяганe, cилoвата пoдгoтoвка и каpдиoваcкулаpната тpeниpoвка, Opтън щe пoмoгнe на начинаeщи, cъcтeзатeли и издpъжливи вeтepани да пocтигнат нeвъзмoжнoтo.
Истината е, че атлетизмът е осъзнаване. Тази простичка фраза е същността на моята програма. Когато казвам, че атлетизмът е осъзнаване, имам предвид, че за да бъдете атлет, трябва да осъзнавате формата си и техниките, които използвате; да осъзнавате как движите тялото си; да осъзнавате степента на усилията, които полагате, и ритъма си на дишане; да осъзнавате с какво се храните (и с какво не); и най-важното – да осъзнавате какво мислите (и какво не).
Ще разгледаме тази идея подробно по-късно, но първо трябва да се обърнем към физическата страна на нещата. Твърдо вярвам, че умът следва тялото. А когато умът следва здраво тяло, стига до правилното място. Ето откъде ще започнем пътуването – вашето пътуване – към Страхотното невъзможно.
Като за начало ще ви помоля да погледнете на нещата по малко по-различен начин, отколкото в миналото. Ще ви покажа няколко нови идеи и концепции и ще ви помоля да направите някои нови неща, които ще ви помогнат да изстреляте бягането си на ново ниво и да извлечете всичко, което искате, от всеки километър. Докато изминаваме този път, ще ви предизвикам да отидете отвъд онова, което мислите, че е възможно в бягането ви и, надявам се, дори в живота ви.
Един от елементите на онова, което ще научите по-нататък, е колко важна и водеща роля играе визуализацията при резултатите. Умът следва тялото, а резултатите на свой ред следват ума. Да впрегнем тази последователност обаче, да я контролираме и да я накараме да заработи за нас и да ни отведе там, където искаме да отидем, е предизвикателство – а ние често не го разпознаваме. Забравили сме изкуството да мечтаем. Нямам предвид мечтите, които идват след няколко часа сърфиране из уебсайтове за почивки или след като си купим лотариен билет. В това всички сме доста добри. Не, имам предвид онзи вид мечти, които могат да напътстват постиженията ни и да ни подготвят за пътешествието ни към Страхотното невъзможно.

Кристофър Макдугъл, авторът на бестселъра „Родени да тичат“, е едно от многото доказателства за треньорските качества на Ерик. Треньорът помага на Макдугъл да се подготви за ултрамаратон с индианците от племето тараумара в Медните каньони на Мексико и също взема участие в състезанието.

Така че нека да опитаме. Нека го направим. Точно в този момент. Вместо просто да ви кажа какво следва в по-нататъшните глави – да опиша програмите и курсовете, да обясня механиката, физиологията и психологията – ще ви дам шанс да го преживеете. Всеки ден се будя в Джаксън, развълнуван, че съм се озовал в рая за бегачи и екстремни спортисти и че водя живот, който преди виждах само в мечтите си. Но именно в това е същината – виждах го в мечтите си и сега той е точно толкова истински, колкото и назъбените върхове на планинската верига Тетън, която ме поздравява всеки път, щом изляза от вкъщи, или мечката, която се носи по пътеката пред мен, докато тичам сутрин, или изтощителният спринт нагоре по хълм, висок 3000 м. Искам да го превърна в реалност и за вас.

„Пределът на възможностите е в начина ни на мислене“ – Ерик Ортън

Атлетизмът означава много неща, които се случват заедно и едновременно. Означава да се движим добре и ефективно. Означава да контролираме движенията си, като осъзнаваме действията на тялото ни в пространството и съвместната работа на отделните части. Чрез тренирането на силата ние създаваме устойчивост и равновесие между тези отделни части, като им позволяваме да работят непрекъснато, енергично, съвместно, за да постигнем спортните си цели.
Знам, че ви се иска да видите атлетизъм, истинска сила. Погледнете към парка за боулдъринг, наблюдавайте онези катерачи. Ръцете им, покрити с тебеширен прах, се протягат към следващата хватка. Обърнете внимание на мускулестите им крака и ръце. Забележете как се възползват от опорните си точки, балансират с едната част на тялото си, после с другата, винаги знаят къде се намират и къде отиват. Те са прецизни в движенията си, но и спокойни, активно осъзнаващи това идеално равновесие между движеща сила и спокойствие. Катерачите могат да се похвалят с това, че са най-силните, ефективни и балансирани атлети на планетата. Те са въплъщение на чиста мускулеста движеща сила и умеят да впрегнат анаеробни способности заедно с аеробна издръжливост. Точно това искаме да постигнем и за вас, като започнем от долу на горе.

На cтpаницитe „Постигни невъзможното“ щe oткpиeтe:
– упpажнeния за cилни cтъпала, c кoитo бeгачитe щe пoдoбpят peзултатитe cи, щe ce cпpавят c кoнтузиитe и щe пpeoбpазят тexниката cи;
– пpoгpама за пoвишаванe на цялocтната cила на тялoтo, пpeдназначeна за бeгачи;
– тpeниpoвъчна пpoгpама за изгpажданe на издpъжливocт, cила и бъpзина;
– pазумeн xpанитeлeн peжим за бeгачи;
– визуализация и тактики за тpeниpoвка на ума;
–  и oщe мнoгo дpуги пpактични cъвeти.

„Бягането се е превърнало в дейност, която сплотява хората – приятелите могат да бягат заедно, да се състезават като един отбор. Отдалечаваме се от този вид контакт, а чрез бягането можем да общуваме всеки ден.” – Ерик Ортън

Аз съм експерт в бягането и в говоренето, това е част от работата ми. Така че нека ви обясня нещо за Стойката при бягане. Както казах и на Крис, има правилен и грешен начин да се бяга и аз съм тук, за да ви покажа разликата. По-късно ще обсъдим подробностите. Засега нека се съсредоточим върху значението на стойката.
Когато стойката ни е добра, бягаме ефективно. При лоша стойка… няма да познаете… бягаме неефективно. Неправилната стойка ви принуждава да използвате някои мускули повече, други – по-малко от оптималното. С течение на времето тези, които ползваме, заякват, а другите отслабват. Не е висша математика. Това несъответствие изважда тялото ви от равновесието, за което вече говорих. Когато това се случи, мускулите ви се стягат и страдате от често срещани болки в бедрата, коленете, глезените и стъпалата. Ще обърнем голямо внимание на стойката и съм сигурен, че след като започнете да прилагате промените, ще харесате настъпилата трансформация в начина ви на бягане.
Точно сега обаче е важно да сме сигурни, че бягате естествено и без напрежение, за да не се чувствате неловко. Най-трудно е човек да тича нормално, когато знае, че някой го наблюдава. Има, разбира се, голяма вероятност малко да се разсейвате – от пейзажа на Джаксън, от пробуждащата се гора, от планината, която можете ясно да видите отвъд дърветата, от догадките какво ли ще ви накарам да правите през следващите седем дни, както и, естествено, от надморската височина.
Ако идвате от място, намиращо се на морското равнище, това първо бягане на височина 1800 м наистина ще ви отвори очите, и то не само в сутрешния смисъл. Ще го усетите дори само докато вървите от колата до началото на пътеката, онова чувство, че с всеки дъх поемате едва доловимо по-малко кислород, отколкото имате нужда. Дори при спокойно темпо по пътеките у вас може да се прокрадне чувство на отчаяние, тъй като и минимално увеличение на скоростта води до задъхан момент на кислороден дълг. Да, да, Джаксън е възхитителен, утринното слънце, показващо се иззад дърветата, е страхотно, можем да видим мечка или пума, или кой знае още какво, но някъде след около десет минути бавно бягане полезрението ви се стеснява до пътеката пред вас и мислите ви се съсредоточават единствено върху следващата стъпка. На това ли му казваш ободряващо бягане? Прилича повече на изпитание за оцеляване. Но вие продължавате. Затова сте тук. Удивително е как тялото винаги се нагажда. Още към края на тази първа разходка вече ще се чувствате малко по-силни, сякаш можете да дадете още от себе си. И точно този момент е част от процеса.

Както казва Олдъс Хъксли: „Опитът не е това, което се случва на един човек, а онова, което той успява да направи с нещата, които му се случват“. Това е страхотно прозрение и бих искал да направя собствена интерпретация върху него: „Не е важно какво мислим, а какво успяваме да направим с нещата, които мислим“.
Хубавото е, че можем да се научим да тренираме умовете си по същия начин както краката, белите дробове и сърцето си. Разработил съм система, която не просто ще ви позволи да се справяте със страховете си, но и да извличате полза от тях. Има методи, които чрез визуализации, мантри и ритуали ще ви предоставят възможността да установите какво е вашето Страхотно невъзможно и да го постигнете. Много от моите спортисти са черпели новооткрита сила от тези уроци и са ги използвали, за да постигнат какво ли не – от класиране за Бостънския маратон да спечелване на световни шампионати. Онзи ваш връх, онзи ултрамаратон, онова голямо състезание, независимо дали на пистата, или в живота, са на една ръка разстояние и за вас.
Първо обаче трябва да постигнете още повече разбиране.

За Ерик обаче единствената загадка беше какво му е толкова загадъчното: промени това, което прави тялото ти, и ще промениш онова, което се случва с него. Той вярваше, че ако получаваш травми при бягане, следващата стъпка е логична: трябва да промениш начина, по който бягаш.
„Всички си мислят, че знаят как да тичат, но всъщност и тук има толкова тънкости, колкото при всяка друга дейност – каза ми Ерик. – Повечето хора ще ти кажат: „Всеки бяга, както може“. Това е нелепо. Да не би всеки да плува, както може?“ За всеки друг спорт уроците са основата; не излизате и не започвате да размахвате стика за голф, нито пък се спускате по планински склон на ски, докато някой не ви покаже стъпките и не ви научи на правилното положение на тялото. В противен случай липсата на ефективност е гарантирана, а травмите – неизбежни.
„Така стоят нещата и с бягането – обясни Ерик. – Научи го погрешно и никога няма да разбереш колко хубаво може да бъде.“
Момент! Защо никога преди не бях чувал за това? След като той го каза, вече ми се струваше болезнено очевидно. Разбира се, че има правилен и грешен начин да се тича. Има добри и лоши начини за извършването на всяко биомеханично движение – от хвърлянето на топка до храненето с китайски пръчици. Защо бягането да е единствената дейност на планетата, върху която законите на физиката не действат? Но никога преди не бях чувал това твърдение. Списанията за бягане ме учеха какво да купувам – маратонки, коригиращи движението, стелки, компресионни чорапи – но не и какво да правя.
След това Ерик допълни нещо, което ми прозвуча като странна и прекрасна музика.
„Тялото на всеки от нас е създадено за бягане.“
От години чувах точно обратното: лекари и физиотерапевти твърдяха, че бягането е вредно за тялото, особено за тела с характеристики като тези на Шрек. И аз им вярвах, тъй като усещах доказателството в болезнените си ахилесови сухожилия. Ерик предложи да ми демонстрира гръмкото си изказване на практика: нагърби се доброволно да ме обучава по имейла и да ме превърне от страдащ бивш бегач не просто в маратонец, а в ултрамаратонец. Той обеща, че след девет месеца ще съм в състояние да се справя с 80-километрово състезание през мексиканските Медни каньони с легендарните индианци тараумара.

Тренировъчните методи на Ерик са отразявани от списания като Men’s Health, Esquire, Men’s Journal и Ski Magazine.

Сега, след като съм имал на разположение няколко години, за да осмисля случващото се, и вече съм свикнал с удивителната промяна, която подходът на Ерик оказа върху мен, най-сетне мога да оценя онова, което се е опитвал да ми каже той и което Джени Блейк е открила сама в пустошта на Айдахо.
А то е просто: хората обичат да се движат. Движението ни е в кръвта; то ни е превърнало в най-успелия и пътуващ вид на планетата (и отвъд нея). За съвременните хора обаче тази идея е подозрителна. От раждането ни учат да сме  подозрителни към всичко, което ни доставя удоволствие, всичко, което твърде много прилича на забавление, така че вземаме онова, което е било удоволствие и игра, и го превръщаме в поредното задължение. Никой не казва, че отива във фитнеса да играе, нали? Всички казват, че отиват да „се поизпотят“.
Но Ерик знае, че атлетизмът и постиженията не са свързани със силата на волята. Той е умен и достатъчно честен, за да разбере, че ако се насилваш да правиш нещо, в определен момент ще спреш. Моделът „без болка няма победа“ просто не действа, така че той е намерил начин да замени болката с удоволствие. Помогнал е за привнасянето на творчество в упражненията и за мен това промени всичко. Днес ще изляза от вкъщи, ще се огледам и ще избера посока, която изглежда примамлива. След това ще започна да бягам, продължавайки толкова дълго и стигайки толкова далеч, колкото искам – както когато бях дете. Няма да се притеснявам от травми и ще знам, че свободното ми време и водата ще се изчерпят преди енергията ми. Когато приключа, ще съм нетърпелив да продължа отново на следващия ден.
Ако ми бяхте казали това преди пет години, щях да отвърна, че е невъзможно.

Някои бегачи твърдят, че нямат нужда да работят върху стойката си. Те посочват най-различни причини: „Не гледам толкова сериозно на тичането, че да трябва да се уча“, „Никой не ме е учил да бягам“, „Бягам си добре от години“, „Тялото ми бяга така, както трябва“. Разбирам. Защо обаче не си отправите предизвикателство? Вижте колко хубаво може да бъде, ако преоткриете стойката си при бягане. Освен това, ако страдате от болки и дори травми вследствие на бягането, за това си има причина, а един от основните фактори по всяка вероятност е неправилната стойка.
Телата ни са създадени, за да се движат по определен, еднакъв за всички ни начин и по тази причина аз твърдо вярвам, че има една „най-добра“ стойка при бягане. Да, за някои способността за бягане може да е по-естествена, за други – не (както и при всеки друг спорт). С подходящите указания за Стойката обаче можете да се научите да бягате по най-добрия възможен за вас начин, максимално ефективно.
Представете си спринтьорите. Те с години усъвършенстват стойката и техниката си, фокусират се върху най-дребното движение, за да подобрят времето си със стотни от секундата. Ако гледате Олимпийските игри или което и да е друго събитие на писта или терен, което включва спринт на 100 метра, ще забележите, че всички тези спринтьори изглеждат по един и същ начин, когато се състезават, от момента, в който стартират, през набирането на скорост, до енергийния изблик през последните метри. Те заемат една и съща стойка, защото за всеки в този спорт е ясно, че това е най-ефективният начин да спринтираш. А спринтирането е бягане.
След това обаче отидете на маратон. Не обръщайте внимание на елитните бегачи в началото и наблюдавайте всички останали. Те се движат както им падне. При никой друг спорт не е така. Тенис, голф, плуване – при всички тези спортове стойката е основна част от обучението. Защо? Защото добрата техника означава положителни резултати.
При бягането нещата не са по-различни, а има и биомеханични проучвания, които подробно описват ефективността на правилния начин на стъпване, положението на ръцете и т.н. Вярвам, че правилната стойка при бягане е важна, защото тренира тялото ви към естественото му състояние на равновесие и ви позволява да добавяте към ползите от силовите тренировки; вярвам в това дори повече, отколкото в подобряването на резултатите. Друго важно нещо – особено за онези от вас, които се борят със схващания и болки – стойката ще ви поведе по път на бягане с лекота. Звучи вълнуващо, знам.

Какво е това усещане? Мускулна памет. Тялото ви до такава степен овладява кое е правилно и кое не, че съзнанието ви вече не играе особена роля. Замисляте ли се, когато вървите, карате колело или пишете? Разбира се, че не. И все пак представете си каква оркестрация на мускули е необходима, за да извършвате тези дейности. Това е мускулната памет в действие. Хубавото е, че чрез осъзнаване и практика можете да обучите мускулите си наново, да преформатирате паметта, така че да направите каквото поискате.
Усвояването на правилната стойка само по себе си не е предизвикателството, което стои пред вас. Крайната цел е да осъзнаете мускулната памет. Няма крайна точка, няма съвършено овладяване; след като постигнете правилната стойка, просто продължете да я практикувате. Първо обаче приложете тези основни принципи. Веднага ще осъзнаете по-голямата ефективност на разкрача, а след това ще ставате все по-добри и по-добри. Аз гледам на правилната стойка като на нещо, което да се усъвършенства и на което човек да се наслаждава през целия си живот.

Като говорим за стегнатост, нека отново повторя, че хронично стегнатите мускули се причиняват от превес на някои мускули и неравномерна мускулна активност. Ако сте в равновесие, не би следвало да страдате от хронична стегнатост. Следователно (това може да ви изненада, защото е в разрез с общоприетите разбирания) не би трябвало да имате нужда от прекалено разтягане. Прекомерната стегнатост на мускулите ви подсказва нещо, а разтягането може да ви помогне да се почувствате по-добре, но няма да реши самия проблем.

Запомнете, че е необходима известна стегнатост на мускулите, за да сте бързи и енергични, за да притежавате сила. Класическата аналогия е с гумена лента. Ако разтегнете лентата твърде много, тя губи еластичността си и става безполезна. Искаме гумената лента да е стегната и разтеглива. Същото искаме и за мускулите си. Те съхраняват енергията и действат като пружини, които я освобождават. Това е движеща сила и скорост. Това е здравословно.

Ако решите, можете да се превърнете в бегача, който мечтаете да бъдете. Говоря за всякакъв вид мечта, дори за 240-километров ултрамаратон. Опа, не залитайте към ръба на пътеката. Не губете равновесие. Не съм се побъркал. Заявих това, за да докажа нещо. Освен че се усъмнихте в здравия ми разум, сигурен съм, че си зададохте и един въпрос (веднага след „Ерик от височинна болест ли страда?“), тъй като повечето от нас бързо преминават към този въпрос, когато пред тях се появи цел.
Мога ли да го направя?
Ако се опитам да тичам в 240-километрово състезание, къде ще поддадат краката ми, кога ще започна да бълнувам, на кой километър ще се пръсне сърцето ми? Леко се шегувам, но идеята е важна. Като човешки същества ние искаме да знаем развръзката от нещо още преди да сме започнали да го правим. Имаме вродено желание да знаем отговора на въпроса „Ами ако?“. Въпреки това обаче е невъзможно да знаем какво ще се случи в началото на всяко приключение. Никой от нас няма кристално кълбо, а дори и да имахме, убеден съм, че то, така или иначе, нямаше да помогне. За никоя развръзка няма гаранции. Така че защо просто не се гмурнем заради самото приключение?
Освен ако вече не сте участвали в ултрамаратон – или предстои да го сторите — подозирам, че отговорът ви на твърдението ми, че можете да бягате в 240-километрово състезание, ще бъде просто: „Не, не мога“. Видели сте развръзката. Предвидили сте, че ще се сринете около 16-ия, 32-рия, 48-ия, 64-ия километър – без значение къде. Разбира се, в зависимост от спортната ви подготовка и беговия ви опит може да ми отговорите по съвсем същия начин, ако ви кажа, че сте способни да тичате в 10-километрово състезание или в полумаратон.
Този тип мислене, тази нужда да знаем често ни диктува с какво да се захванем и какво да се опитаме да постигнем. Тъй като не можем да знаем какво ще е бъдещето, обикновено решаваме, че определена амбиция е отвъд възможностите ни. Това в известен смисъл е защитен механизъм, чрез който да се предпазим от провали. За да ги избегнем, си поставяме твърде лесни цели или никога не се осмеляваме да поемем по пътя към трудните – или и двете.
Защо? Защото се страхуваме както от провала, така и от неизвестното. Страхът е мощен мотиватор. Освен това съществува под всякакви форми – от вътрешни демони до външни заплахи. Повечето от нашите страхове се пораждат от опита. Казвате си, че искате да бягате в маратон, но в миналото сте разбрали, че след осмия километър започвате да изпитвате болка в хълбоците. Ако реагирате по този начин, допускам, че за вас всеки опит да тичате в маратон е обречен на провал. Тъй като не сте сигурни, че можете да го направите, и се страхувате от болката, в случай че опитате, предполагате, че не можете. Това предположение обаче е просто израз на нуждата ви да знаете какъв ще бъде изходът. Тъй като не виждате в бъдещето, вие се опитвате да го предскажете въз основа на предишния си опит. Необходимостта да знаете какво ще се случи манипулира мисленето ви и ви спира дори да пробвате да тичате в маратон. С течение на времето вече дори не се осмелявате да поставите въпроса, свързан с нуждата да знаем. Просто започвате да вярвате, че е невъзможно да достигнете целта. Страхът се превръща в убеждение. Това е затворен цикъл, който започва и свършва в ума ни.
Виждам, че се усмихвате. Всичко това означава, че нашето мислене, страхът ни от провал и от неизвестното не е истински. Той е просто плод на въображението ни, страничен ефект от минал опит или пък „измислен“ страх. Ние често гледаме на мислите си като на неоспорима истина. Те обаче не са. Ние създаваме мислите си. И те са истински само дотолкова, доколкото ние им позволим. Започнете да гледате на мислите си просто като на още една част от тялото си, като крак или ръка. Вече осъзнавате как стъпва ходилото ви, искам по същия начин да обръщате внимание и на това как мислите ви са нещо отделно от вас и от вашата същност.
Ако мислите ни не са реалност и са единствено онова, в което ние сме ги превърнали, тогава можем да създаваме хубави истории, също както можем да създаваме лоши. Имаме избор. Можем да заложим какъвто искаме край в умовете си: пресичане на финиша, личен рекорд. Когато мисленето ни попадне в капана на лоша история, то се превръща в пречка. Когато обаче участва в разиграването на добра история, то става изключително полезен инструмент. Ако лошите мисли произтичат от предишен отрицателен опит, тогава можем да погледнем към миналото и да открием и добри преживявания, за да формулираме хубави мисли и те да ни помогнат за резултатите в бъдеще.
Преди да се усъмните в способността си да пропъдите всички отрицателни мисли, почакайте. Не искам от вас да направите това. Няма рецепта или метод, които да тренират ума ви така, че да се изпълните само с щастливи, хубави истории, водещи ви до успех. Страхове винаги ще има, защото пред нас винаги ще има безброй неизвестни. Идеята не е да очаквате те да изчезнат. Трябва да приемете страховете си, да осъзнаете, че те не са истински, и да ги преодолеете, за да работите върху своето Страхотно невъзможно.
Много хора вярват, че елитните спортисти не таят негативни мисли. Някак те са свръхчовеци, прехвърлили пределите, които ограничават нас, простосмъртните. Срещал съм много такива свръхчовеци и мога да ви уверя, че те имат страхове и съмнения също като вас. Просто се справят с тях по различен начин, който често ги превръща от недостатъци в преимущества.
Вместо да се опитвате да прогоните страховете си и лошите истории, които те ви разказват, направете нещо различно. Осъзнайте ги, установете какво точно представляват – просто мисли – и независимо от всичко продължавайте напред. Ако можете да се справите с това, докато сами творите добри истории, тогава сте се сдобили със способността да постигнете и живеете живота, който искате.

По време на 20-дневния си детокс трябва да обръщате внимание и на мислите си. Напомням ви да не ги съдите, без значение дали са правилни, или не, просто обръщайте внимание какво казвате сами на себе си. Напишете ги на лист, ако това ще ви помогне. Започнете да виждате как емоциите, убежденията и чувствата излизат наяве чрез мисленето, когато се опитваме да правим добри избори по отношение на храната. Това е особено силно по време на детокса, тъй като процесът е суров, структуриран и, честно казано, труден.
Казвате ли си „Това не си струва“ и „Винаги съм си бил/а добре на моята си диета“? Или пък „Това е лудост, не мога да го правя три седмици, животът е твърде напрегнат, не мога да съм толкова придирчив/а в ресторант. Не заслужавам ли нещо сладичко? С какво толкова би ми навредило?“.
Можете ли да „видите“ тези мисли, да осъзнаете, че те са само това – мисли, а не истини? Забелязвате ли как заглъхват и губят силата си, след като ги осъзнаете и идентифицирате? Тогава можете да направите избор. Да бъдете най-добрата версия на себе си е просто избор.
Започнете да играете игра със себе си, вижте колко бързо можете да уловите тези мисли през деня. Не се тревожете, всички тези кръжащи в главата ви гласове не ви правят луди. У всеки от нас върви такъв вътрешен диалог. Не всеки обаче е достатъчно осъзнат, за да прекъсне кръговрата на неговата сила. Важното е не да искате да се отървете от лошите си мисли – или дори да ги промените. Ще продължавате да ги имате, и най-добрите сред нас имат такива; може обаче да се научите да ги търсите, да се вслушвате в себе си, да осъзнавате, че това са просто мисли и нямат влияние върху действията ви и онова, което всъщност сте – освен ако не им позволите.
Сега се гмурнете по-надълбоко. Поговорете с тях. „Питам се защо ми минават такива мисли? Защо смятам, че имам нужда от пица? Защо не ми се излиза да потичам днес? Защо имам чувството, че трябва да бягам днес, след като ми е почивен ден?“ Наблюдавайте мислите и продължавайте напред право през тях. Не им позволявайте да променят действията ви или онова, което знаете, че трябва да направите, за да постигнете целите си за съответния ден или период.
Колкото повече правите това, толкова по-дълбоко ще сте в състоянието на поток. Както вече споменах, превърнете това вслушване в мислите и в страховете си в игра. Кажете си: „А, ето ги пак“. Ако лошите истории продължат да се появяват, в това няма нищо страшно; така ще си остане. Важното е да разпознавате какво представляват те. Ще ставате все по-добри в това. Осъзнаването на мислите ви и преминаването през тях е не по-различно от това да работите върху даден мускул. Ще ставате все по-силни.

Седнете на този камък. Насладете се на гледката, също като онзи ястреб, който кръжи под нас. Да, под нас. Намираме се по-високо от летящите ястреби, на 3000 м височина. Във всяка посока виждате планини. Дълги редове с борове. Вдишайте този въздух, чист като синьото небе. Бягахте страхотно до тук. Добре се справихте – успяхте да останете в състояние на поток.
Ако се съди по погледа ви, сега се наслаждавате на едно безплатно. Дишайте, пийнете глътка вода. „Едно безплатно ли?“ Тук, в Джаксън Хол, така наричаме замайването от надморската височина, по-евтино от това да се насвяткате в бара.
Докато попивате тази красота, искам да поговорим за това как осъзнаването може да ни накара да разберем какво искаме. Това, което ще ви кажа, е малко трудносмилаемо, така че го поемайте бавно и предъвквайте добре. Ето го и него:

Ако миналият ни опит въздейства върху мисленето ни в настоящето, а то от своя страна влияе върху действията, които предприемаме в бъдеще, тогава… слушате ли внимателно… мисленето ни в настоящето създава бъдещето.

Сега оставете ума си да се освободи от всичко настоящо и започнете да мислите за цел, която искате да постигнете в бягането си. Всичко, което ви се иска. Започнете да фантазирате. Може би ви се ще да бягате през Гранд каньон, в първото си състезание на разстояние 10 или 160 километра, може би искате да се класирате за Бостънския маратон или Олимпиадата или пък да финиширате в състезание за дяволски кратко време.
Бъдете толкова спокойни, че въпросите дали е възможно да постигнете тези неща да изгубят значението си. Те няма да ви попречат да мечтаете. Мислите, разбира се, ще продължат да се прокрадват, онези, негативните, но вие ги приемете и продължете да фантазирате. Мечтайте в големи мащаби. Представете си най-голямата, най-лудата и страхотна фантазия, която ви идва наум. Искам толкова да се въодушевите от мисълта за нея, че да настръхнете. Буквално. Колкото по-ентусиазирани сте, толкова по-добре. Усмихвайте се, докато създавате своето Страхотно невъзможно, защото не ни пука дали ще се случи. Просто сътворете най-прекрасната си фантазия.
Оставете ума си да блуждае още, позволете на мислите си да подскачат насам-натам и да ви водят в различни посоки. Забавлявайте се. Не осъждайте. Постарайте се да зададете постигането на измерима цел, а не емоция или състояние. Може да си мечтаете: „Искам да се чувствам здрав/а“. Това е чудесно, но идете по-далеч. Каква конкретна цел ще ви накара да усещате, че сте достигнали пращящо здраве, което никога преди не сте си представяли? Продължавайте – какво ви екзалтира, каква амбиция би преобърнала света ви?
През следващите дни – или седмици и месеци, колкото е необходимо – продължавайте да мечтаете. Научете се да обичате това преживяване и да се забавлявате с него. Без никакви правила. Фантазирайте си за най-добрия живот или състезание, или каквото и да е друго. Позволете на ума си да се отнесе и да ви вземе със себе си. Не се подтиквайте сами към „правилното“ нещо. Доверете се на инстинктите си. Когато вашето Страхотно невъзможно – тъй като именно него ще откриете чрез това преживяване – дойде при вас, ще го познаете. Ако с дългосрочна цел, чудесно. Ако е по-непосредствена, прекрасно. Едната  произтича от другата? Великолепно. Може да имате няколко цели, за които мечтаете едновременно. Както казах, правила няма.
Преди години аз достигнах до своето Страхотно невъзможно, като пуснах ума си на свобода. А мечтата ми е да има по един бегач във всеки дом в Америка и не само. Искам да разпръсна до всички хора по света радостта и ползите за здравето, които произтичат от бягането. Амбициозна цел, някои биха казали невъзможна. Идеално. Това е моята мечта и аз я изживявам.
След като откриете вашата, започнете да чувствате колко много се вълнувате, когато мислите за нея. Страхотно, нали? А ако изпитвате и мъничко страх, то си заслужава да се въодушевите и заради това. Знаете ли защо?
Защото страхът е мерило за нещата. Той означава, че вашето Страхотно невъзможно е важно за вас. Означава, че сте създали възможно най-голямата, най-страхотната цел за себе си. Означава, че тя има стойност. Обичам да повтарям едно нещо, така че може би вече сте го чували: „Ако изглежда невъзможно, вероятно си струва да се направи“. Страхът е добър знак и ако не му позволяваме да направлява действията ни, той може да бъде положителна сила в живота ни. Ако амбициите ни правят малко неспокойни, нервни, изплашени – дори точно в този момент – тогава вероятно творите живота, Страхотното невъзможно, което искате. Страхът е нужен за велики неща, невъзможни неща. Липсата на страх не ме вълнува. Не, благодаря. Повече страх, казвам аз, давайте го насам. Приемете го. Обикнете го.
Тогава всяко Страхотно невъзможно ли е постижимо? Това е очевидният следващ въпрос и непрекъснато ми го задават. Ако сте честни към себе си и следвате мечтите си интуитивно, тогава вярвам, че отговорът е „да“. Аз например не стоя буден посред нощ и не пускам ума си да рее, за да си се представя в Овалния кабинет като управляващ свободния свят. Не се виждам и като спечелил олимпийското злато по тласкане на гюле. Тези две амбиции, както и много други, които на мнозина се струват разумни за тях самите, никога не са ми идвали наум. Но да има по един бегач във всеки дом? Да, за мен това е идея, за която си заслужава да се мисли.

Осъзнаване. Навсякъде – от философията до методите за трениране на ума ви – осъзнаването е най-важният въпрос. Осъзнавайте мислите и страховете си, така че да можете да се съсредоточите върху постигането на целите си. Осъзнайте влиянието на миналото си – както доброто, така и лошото. Осъзнавайте гласовете в главата си, за да не ви отклоняват от пътя. Осъзнайте бъдещето, какво искате от него, какво искате да има там. Осъзнайте кога се налага да призовете мантрите и ритуалите си. Обръщайте внимание на онова, което виждате и сте способни да създадете във въображението си. Бъдете осъзнати, така че да сте в състояние на поток и светът да открие пред вас всяка възможност, спортна или друга. Единственото невъзможно е провалът.

С осъзнаването идва и възможността за контрол и усъвършенстване, за прогрес и овладяване на умения – а в крайна сметка и за нова възможност. Всъщност в много отношения важното е не какво мислим. Важен е начинът, по който го осъзнаваме, и как действаме, след като го помислим. Характерно за нас, хората, е да искаме да знаем какво ни чака, преди ново начинание да се запитаме: „Какво ще стане? Какъв ще бъде изходът?“. Мисленето ни – тази нужда да „знаем“ – често ни спира да правим нещата, които искаме да правим или мечтаем, че правим, особено ако не сме сигурни, че можем. Наречете го страх от неизвестното. Той може да ни спре още преди да сме започнали. Но ако можем да разпознаем този страх – ако го осъзнаваме – и въпреки това продължим напред, тогава сме на прав път към мечтите си. Шантави работи се случват, когато поемете по този път. Шантави хубави работи. Това е нещо, което съм научил с течение на времето, и то се е превърнало в основа за собствените ми атлетични стремления и за философията на тренировките ми. Когато се захванем с нещо – с бягане или каквото и да е друго начинание в живота – от изключително значение е да не се притесняваме за крайния резултат. Да, всеки атлет има своите цели, които е важно и необходимо да се стреми да постигне. Но не знаем какво ще се случи накрая и именно това му е хубавото.
Това не е само теория (тоест, ето какво е теоретично възможно да направите, сега намерете начин да го постигнете сами). Не. От мен ще научите конкретни техники. Пътуването започва, като ви помогна да идентифицирате истинските си цели в бягането. Вече визуализирахте някои неща заедно с мен, но предстоят още много.

Ето ви истината такава, каквато аз я виждам. Прекрасно е да осъзнаете какво е вашето Страхотно невъзможно. Ако го постигнете, чудесно. Сложете купата на рафта, окачете медала, поставете в рамка снимката, на която пресичате финала. Постигането на целта обаче не е онова, което ще ви направи щастливи. Ще изпитате кратък момент на триумф, но той ще си отиде. Не мога да ви изброя колко ултрамаратонци съм тренирал, които изпаднаха в депресия, след като финишираха в първото си състезание на 80 км. Знаете ли защо?
Това, което всъщност ви прави щастливи, е изкачването, следването на план ден след ден, дисциплинираността. Концентрацията върху стойката, упражненията с диска за баланс, ставането, за да отидете да бягате по график, пропускането на десерта, съсредоточаването върху настоящите ви страхове и обезоръжаването им, освобождаването от мислите за успех или провал и живеенето в настоящето, тук и сега, в състояние на поток – това е то удоволствието. След като веднъж опитате от това, когато осъзнаете колко щастие ви носи катеренето, ще искате още от него.
Съвсем скоро ще постигнете едно Страхотно невъзможно и ще искате да си поставите по-страхотна, по-невъзможна амбиция, за да си върнете отново това чувство. Ще зарежете въпроса „Мога ли да го направя?“ и ще го замените с „Мога ли да го направя днес“ – и отговорът е „Да“. Подобно на Марго вие ще „направите каквото трябва“. Да, от дисциплинираност; дисциплината е най-високият резултат, но и съвършената свобода поради опияняващата радост, която предизвиква.

Има различни видове неправилна стойка. Вижте дали някоя от най-честите, изброени по-долу (и проблемите, които причиняват), съвпада с вашите. Нещо повече, излизайте и наблюдавайте други бегачи, откривайте предимствата и недостатъците на тяхната техника. Това ще ви помогне да добиете по-добра представа за собствената си стойка и ще ви накара да й обръщате повече внимание.
•       Бегачи, които стъпват на пета
•       Бегачи с прекалено голям разкрач
•       Бегачи, които свиват колене
•       Бегачи, които замахват с крак
•       Бегачи, които се навеждат
•       Бегачи, които подскачат
•       Бегачи, чийто крак отскача

Има ли перфектни маратонки?
Намирате се на пътеката и сте с маратонките си с висока пета. Опитайте се да се приземите на предната част на стъпалото. Не е лесно, нали? Правите го почти насила и дори тогава прасците ви не участват напълно, защото петата ви стъпва на земята твърде скоро. Това означава, че не получавате необходимата стабилност и активация на мускулите от предната част на стъпалото, през коленете и до седалищните мускули. Освен това, когато петата ви стъпи, прасците не се задействат както трябва, което преминава в загуба на енергия и гъвкавост, както и пренапрягане на бедрените мускули.
Спрете. Искам да ви покажа най-ясния пример за това защо бягането с висока пета е сериозен проблем. Подскачайте нагоре-надолу на предната част на стъпалото си. Помните ли колко гъвкави бяхте на пистата, като извършвахте това движение боси. Когато сте на високите си подметки, това вече не е така. Прасците ни играят ролята на натегнати пружини, които съхраняват и освобождават енергия, когато скачаме или бягаме. Прасците трябва да бъдат натегнати (аз му викам „на нокти“), за да освободят тази енергия и да ни дадат усещане за гъвкавост. Това не може да се случи с маратонки с висока пета, тъй като петата докосва земята твърде бързо и не позволява на прасците да останат „на нокти“. А по тази причина може да изнесете коляното прекалено напред, което води до доминиране на бедрените мускули и слабо активиране на седалищните мускули. Надявам се сега разбирате защо бегачите трябва да се откажат от маратонките с висока пета. По-добра стойка, повече енергия, по-малко травми.
Отдавна съм разбрал значението на маратонките за стойката ни, но го осъзнах най-ясно, докато наблюдавах дъщеря си. През първите четири години от живота й единствените маратонки, които можех да й намеря, бяха плоски, с почти нулев наклон на подметката. Като казвам нулев наклон, имам предвид, че подметката е с една и съща дебелина от петата до пръстите. Боса или с тези маратонки, тя бягаше прекрасно. Естествена стойка във всяко едно отношение, от стъпването на предна част на ходилото нататък. Когато стана на пет, маратонките с висока пета ни заляха и тези с нулев наклон на подметката почти престанаха да съществуват за нея. Всъщност производителите на маратонки до голяма степен рекламираха неправилната стойка при бягане, като слагаха на маратонките си с дебели подметки готини мигащи светлинки, които блещукаха само когато стъпиш на пета. Когато дъщеря ми се сдоби с тези маратонки, тя започна да стъпва първо на пета. Ужасно.
Има ли перфектни маратонки? Не мога да кажа, но това, което със сигурност знам, е, че има неподходящи маратонки. А онези, които компаниите производители по ирония наричат „традиционни“ маратонки (тоест такива, които осигуряват много стабилност, с дебела подметка и по 12-15 мм разлика от петата до пръстите), определено спадат към неподходящите. В магазина може би ще се чувствате удобно с тях, но гледайте какво става, когато започнете да бягате. А след като стъпалата ви станат дяволски силни, ще се чудите как изобщо някога сте бягали с тези обувки.
Има и такива, които аз наричам маратонки за „положителни резултати“: с нулев наклон от петата до пръстите, с тънка подметка, гъвкави. Този вид маратонки позволява правилно стъпване с предната част на ходилото, осъзнаване на стойката, поддържане на стабилност чрез пръстите на краката и стъпалата, както и издължаването на прасците, които действат като пружина. Нещо повече – когато бягате с тях, вие пренасяте силата на стъпалата и мускулното равновесие към цялото тяло, защото можете да използвате ходилата си по-добре.
Да вземем отново за пример индианците тараумара. Те бягат, обути със стари парчета от гума, изрязани така, че да пасват на стъпалата им и прикрепени единствено с кожен каиш между пръстите и около глезена. В живота си съм бягал с всевъзможни видове маратонки с различна марка и дизайн – високи подметки, минималистични подметки, подметки без наклон между петата и пръстите, с нисък профил, с висок профил, допринасящи за стабилността или пък не. Никога не съм имал по-силни стъпала, повече стабилност и по-хармонично тяло – и то без болка – отколкото с такива маратонки за положителни резултати, които описах. Ако през повечето време бягате с маратонки с нулев наклон на подметката, това, в съчетание със силата на стъпалата и стойката, ще доведе до осезаема разлика в мускулното разпределение в ханша и значително намаляване на схващането в тазобедрените флексори.
Ако все още не сте убедени, просто опитайте. Бягайте с правилните маратонки, експериментирайте с маратонки с нулев наклон на подметката. Усетете колко по-лесно е да поддържате правилна стойка и колко по-силни ставате като бегачи.
Недейте обаче просто да захвърляте старите си маратонки и да започвате да бягате всеки ден с маратонки с нулев наклон на подметката. Трябва да направите този преход бавно, тъй като ще активирате мускули, които не са свикнали да работят.

Сместта за основата
Моята страст е да е допринасям за стремителното постигане на резултати, а не просто за постепенно подобрение. Така че няма как това, което изгражда добре тренирания бегач, да е толкова очевидно и за вас, колкото е за мен. При все това и аз самият невинаги съм бил съвсем наясно по този въпрос. Чак когато започнах да обучавам триатлети през зимата в Колорадо, осъзнах действителната полза от това да предлагам на спортистите си нещо повече от традиционния обем. Поради студа и снега в началото на сезона не можех да карам триатлетите да навъртат километри навън, с колело или бягайки. При поставянето на основите трябваше да се съсредоточа върху по-високо качество и по-добри скоростни/силови тренировки, които могат да се изпълняват на закрито или за кратко време на открито. Тези триатлети започнаха да постигат по-високи резултати, отколкото когато им давах дълги и натоварващи тренировки. Това ме накара да осъзная, че мускулната сила и скоростта поставят основите на издръжливостта и добрите резултати, а не обратното. Оттогава работя върху точната смес от сила, базова скорост и издръжливост, която да служи за тренировъчна основа.
* Издръжливост
* Кардио
* Мазнини
* Сила
* Базова скорост

Храната
Минаваме през автоматичната врата. Все пак защо да се тормозим и да използваме телата си, за да си отворим вратата? Тук се търси удобство, а ако има нещо, което да важи с пълна сила за супермаркетите, то е, че правят лошите избори много удобни. Разходете се с мен. Забележете как здравословните храни – свежи плодове и зеленчуци, прясно месо и прясно уловена риба – са разположени в периферията на магазина. Като се има предвид квадратурата на супермаркета, те не заемат почти никакво пространство. В средата на магазина обаче, ред след  ред, стелажите са претъпкани с преработени, консервирани и промишлено произведени „храни“.
Последвайте ме до секцията със зърнени храни. Погледнете украсените с анимационни герои кутии. Погледнете етикетите с хранителна информация. А сега погледнете по-нататък към зърнените храни, обозначени като „хранителни и здравословни“. И в двата вида ще забележите грамове от онова, което считам за най-големия, вездесъщ и коварен наркотик в тази страна в наши дни: захарта. По мое мнение, което редица експерти споделят, при много от нас тя води до пристрастяване, не по-различно от алкохола или цигарите, свързано с ненаситен апетит и също толкова опустошителни ефекти. Голямото количество фруктоза, царевичен сироп и захароза (от цвекло или захарна тръстика) в храните и напитките е част от проблема.
Захарта е в промишлени количества из целия магазин – от зърнени храни, до хлябове, тестени изделия, сосове, сокове, закуски, готови ястия и така нататък. Ще се учудите на какви места може да срещнете дебнещия демон. Вземате си плодово кисело мляко? Проверете етикета и се подгответе да бъдете смаяни. Разтворима овесена каша? Да, там също. Дори в пакетираните бейгъли има захар.
Тези натъпкани със захар храни са вредни за вас по три причини. Първо, тялото ви трудно преработва количеството захар. Някои твърдят, че особено големите количества фруктоза са чиста отрова за тялото ви. Второ, тези храни ви доставят празни, лишени от хранителни вещества калории. Натъпквате се със захар и нямате място или апетит за храни с витамини, минерали и антиоксиданти, които са много по-полезни за тялото ви. Трето, тези храни водят до пристрастяване и преяждане. Колкото повече захар ядете, толкова по-ненаситни ще сте.
Ако ядете много преработени храни, може би не знаете, че имате проблем със захарта, но дори да не сте пристрастени към сладкото, има вероятност и вие да сте потърпевши. При мен беше така. Захарта се крие в толкова много преработени храни, че не става въпрос само за това дали ядете прекалено много шоколадови десертчета и бисквити. Така че нека направим нещо по въпроса като първа стъпка в промяната на ежедневните си хранителни навици.
Елате. Трябва да взема количка и да понапазарувам, докато ви разказвам какво следва. Ако някой касиер ви поздрави, не се изненадвайте. Идвам тук два или три пъти седмично. Това ми помага да планирам ястията, да поддържам запасите от пресни естествени храни вкъщи и да не държа преработени пакетирани храни – най-вече такива със захар.
Апетитът за определена храна идваше и си отиваше; понякога трудно устоявах на импулса да грабна малко гранола и плодово кисело мляко. Ако обаче ги осъзнаех и проявях търпение, тези импулси винаги преминаваха. Просто трябва да им дадете малко време. След няколко седмици неистовият апетит си отиде. (Някои хора казват, че е отнело само няколко дни, за да изчезне, когато са премахнали всичката захар.) Междувременно отслабнах с два килограма. Тогава вече бях слаб, но бях отслабнал още повече. Същевременно обаче не бях гладен. Като се хранех, се чувствах по-заситен, същевременно ми беше по-леко. Имах повече енергия. След три седмици захарен детокс можех да бягам до върха на „Сноу Кинг“ пет минути по-бързо при същото ниво на натоварване. С една дума, бях изумен. Бе настъпило драматично подобрение в общите ми спортни постижения. За много кратко време тялото ми се преобрази по начин, чието постигане би отнело месеци тренировки.
Убедихте ли се вече? Ако искате сами да се насладите на подобни ползи, ето ви едно предизвикателство: двайсет дни захарен детокс. Подходящо време за този детокс е преходната/възстановителната фаза на беговата ви програма, когато необходимостта ви от енергия ще е най-ниска, но ако сте особено мотивирани да започнете веднага, може да го направите. Тук целта ви е проста: никаква захар, с изключение на тази от плодове. Проверявайте етикетите на всичко, което ядете. Под въглехидратите трябва да има ред за захарта. На него трябва да пише нула. Що се отнася до останалата част от режима ви, тя следва да остане същата.
Защо да предприемате този краен ход? Ще отслабнете, но не това е целта, макар че за някои от нас бързото отърваване от 3-4 килограма е доста приятен страничен ефект. Искам преди всичко да ви накарам да осъзнавате какво ядете и как то ви се отразява физически и умствено. Гледайте на детокса като на основата, от която ще продължите напред.

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Постигни невъзможното” от тук

Други препоръчани книги:

Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Родени Герои – Кристофър МакДугъл География на мъдростта – Ерик Уайнър Живот без ограничения – Ник Вуйчич Възходът на свръхчовека – Стивън Котлър