Диамантената сутра – Ошо

0

diamantenata-sutra-osho-4eti.me”Обичам Гаутама Буда, защото той ми разкри същността на религията. Той не е основателят на будизма – будизмът е следствие – той поставя началото на абсолютно различен вид религия. Той е основателят на нерелигиозна религия. Той е предложил не религия, а нерелигиозност. И това е най-великата радикална промяна в историята на човешкото съзнание. И преди Буда са съществували религии, но никога чистата нерелигиозност. Човекът все още не е бил узрял за това. С Буда човечеството влиза в епохата на зрелостта. Все още не са го постигнали всички хора, това е истина, но Буда възвестява пътя; Буда е отворил вратата. Необходимо е време, за да могат хората да разберат такова дълбоко послание. Посланието на Буда е най-дълбокото, което някога е съществувало. Никой не е направил това, което е направил Буда, пътят, който той е изминал. Никой не е дал чистия аромат. Другите основатели на религии, останалите просветлени хора, са правили компромиси със своите последователи. Буда остава безкомпромисен, оттук и неговата чистота. Него не го е била грижа за това, какво можеш да разбереш, обръщал е внимание само на това, какво представлява истината. И той я е съобщавал, без да се тревожи за това, дали я разбираш или не. От една страна това е жестоко; от друга страна е най-голямото състрадание. Истината трябва да се каже такава, каквато е.” – Ошо

  “Диамантената сутра” на повечето от вас ще ви изглежда абсурдна, объркана. Тя е ирационална, но не е антирационална. Тя е нещо, което е над разума; затова е толкова трудно да се изрази с думи.
Веднъж един американски проповедник, който пиеше уиски, пушеше като комин и непрекъснато ядеше пуканки, беше при мене. Разглеждайки библиотеката ми изведнъж попадна на “Диамантената сутра”. За десет-петнадесет минути я прегледа оттук-оттам. След това се приближи до мене и каза: “Този Буда трябва да е бил луд. И не само, че е бил луд, но е имал и луди последователи.”
Мога да разбера изказването му. Буда ще ти изглежда луд и на тебе, защото се опитва да каже това, което не може да се изкаже. Опитва се да улови нещо, което по същество е неуловимо. Оттук и всички тези странни изказвания – те са странни. Странни са, защото начинът, по който са направени начинът, по който са изказани, не е логичен. Не се открива никакъв смисъл, поне не на повърхността.
И ако не си почувствал нещо, което е над логиката, е много трудно да разбереш какво се опитва да направи Буда. Можем да разберем единствено това, което ние сме изпитали, ако не изцяло, поне отчасти. Нашето познание остава вкоренено в личния ни опит – точно като думите на Буда по-горе!
Няколко извадки от размислите в книгата ”Диамантената сутра” на Ошо:

Животът е съвършен. Въпросът-съмнение възниква, защото у теб има известни идеи относно съвършенството, а животът не подхожда на тези идеи, затова го наричаш несъвършен.
Слушал съм за един учител на суфи, който говорел с няколко човека в едно кафене и им казал една стара суфи поговорка: “Животът е съвършен, всичко е съвършено, всеки човек е съвършен”.
Слушал го и един гърбав, който станал и казал: “Погледнете ме! Аз съм доказателството, че животът не е съвършен. Погледнете ме. Не е ли това достатъчно, за да опровергая вашата идея, че животът е съвършен? Погледнете ме – колко съм грозен и колко ми е трудно. Аз съм гърбав.”
Суфи погледнал и казал: “Но ти си най-съвършеният гърбушко, който някога съм виждал.” Най-съвършеният гърбушко.
Когато започнеш да виждаш живота такъв, какъвто е и не притежаваш идеята за това, какъв трябва да бъде, всичко е съвършено. Дори несъвършенството е съвършено. Това, което имам предвид, когато казвам, че животът е съвършен, е нещо просто: имам предвид да не внасяш своите идеали в него, в противен случай го правиш несъвършен; защото, когато привнесеш идеалите в него, създаваш несъвършенството.
Ако кажеш, че човек трябва да е висок два метъра, а той не е, възниква проблем. Или ако в теб се върти идеята, че човек трябва да е висок един и двадесет, а той не е, отново възниква проблем. Животът просто е. Някой е висок два метра, друг е висок един и двадесет. Едно дърво расте до облаците, друго остава ниско. Но всичко е съвършено, всичко е такова, каквото трябва да бъде, защото в моя ум не съществува “трябва”. Аз просто гледам и слушам живота такъв, какъвто е. Нямам идеята за това, какъв трябва да бъде. Затова твърдя, че той е такъв, какъвто трябва да бъде, няма друг живот.
Посланието е: остави сравнението, остави разсъждението. В противен случай ще си окаян и то само заради съжденията и сравненията ти. Погледни живота, без да бъдеш съдник. Кой си ти, че да съдиш? Какво знаеш за живота? Какво знаеш дори за себе си? Кой си ти, че да съдиш? Преценката произтича от идеята, че знаеш; присъдата е добрата осведоменост.
Гледай на живота от състоянието на незнанието, чрез състоянието на незнанието, погледни живота чрез учудването – и в този момент всичко става съвършено. Да, светът понякога е заоблачен, но е съвършен. Понякога е слънчев и е съвършен. Понякога вали, друг път не вали, но е съвършен. Какъвто е, е благодат. Да си в съзвучие с тази благодат, означава да бъдеш набожен.

Времето е безпристрастно. То не налага върху тебе нищо, просто ти осигурява свободата. Можеш да станеш просветлен, толкова просветлен, колкото желаеш или можеш да останеш толкова непросветлен, колкото решиш. Съществуването си взаимодейства с тебе. Но посочената идея възниква отново и отново. Срещал съм много свещени книги от цял свят; хората мислят: “Какво ще стане с другите в бъдеще?”
Тази идея упорито съществува дори в обикновените хора. Можеш да срещнеш кой и да е възрастен човек и той говори за своето време. Онези хубави дни, онези златни дни, които те са изживели, са нещо специално; сега не е останало нищо. И помни, когато остарееш, ще разправяш на децата си същите дълги приказки, изпълнени с хвалба приказки и отново ще казваш: “Онези бяха истинските времена.”
Слушах за един човек, който посетил Париж, когато бил на осемдесет години заедно с жена си, която била почти на седемдесет и осем. Огледали се наоколо; старият човек казал: “Нещата са се променили: Париж вече не е Париж. Бях тук преди петдесет години, когато бях на тридесет – това беше истинския Париж.”
Жената се засмяла и тъй като жените са по-земни, по-прагматични, казала: “Моето мнение е друго. Мисля, че ти вече не си ти, това е всичко. Париж си е същият. Погледни само младите хора – те се радват в същата степен, в която и ти трябва да си се радвал, когато си бил млад.”

Ако обществото позволи пълна свобода относно насладата, никой няма да е разрушително настроен. Хората, които могат да обичат красиво, никога не са разрушително настроени. Освен това, хората, които могат да обичат и да се наслаждават на живота, няма да са настроени и състезателно. Това са проблемите.
Затова първобитните хора не са толкова състезателно настроени. Те се наслаждават на живота си. Кой се вълнува от това да има по-голяма къща? Кой се вълнува от това, да има по-голяма банкова сметка? За какво? Щастлив си с жена си, с мъжа си и танцуваш танца на живота. Кой иска да стои на пазара в продължение на часове, ден след ден, година след година, надявайки се, че накрая ще има голяма банкова сметка и след това ще се оттегли и ще се наслаждава? Този ден никога не настъпва. Не може да настъпи, защото през целия си живот оставаш аскет.
Запомни, хората на бизнеса са аскети. Посветили са се на парите. Човек, който познава любовта и е изпитал тръпката на любовта и нейния екстаз, няма да се състезава. Ще е щастлив, ако може всеки ден да осигурява насъщния си. Това е смисълът на молитвата на Исус: “Осигури ни насъщния.” Това е повече от достатъчно. Днес Исус ни изглежда глупаво. Щяха да го помолят: “Дай ни голяма банкова сметка”. Само за ежедневното парче хляб ли се моли той? Радостният човек никога не пита за нещо повече. Радостта е толкова удовлетворяваща.
Само неудовлетворените хора се състезават, защото считат, че животът не е тук – той е там. “Трябва да отида в Делхи и да стана президент” или да стигна до Белия дом и да стана това или онова. “Трябва да отида там, там е радостта” – защото знаят, че тук радостта отсъства. Затова те винаги пътуват, пътуват, пътуват, пътуват. Не престават да пътуват и никога не пристигат. А човекът, който познава радостта, е тук. Защо трябва да отива в Делхи? За какво? Напълно щастлив е в този момент и на това място. Нуждите му са много малки. Вероятно има потребности, но няма желания. Потребностите могат да бъдат удовлетворени, желанията никога. Потребностите са естествени, желанията са извратени.
Днес цялото общество зависи от едно нещо и то е потискането на секса. В противен случай икономиката ще бъде унищожена, саботирана. Войните ще изчезнат и заедно с тях целият военен механизъм, политиката ще се обезсмисли, а политиците ще загубят своето значение. Парите няма да имат стойност, ако на хората се даде възможност да обичат. Тъй като не им се дава тази възможност, парите се превръщат в заместител, парите се превръщат в тяхната любов. Налице е една тънка стратегия. Сексът трябва да бъде потиснат, в противен случай цялата тази обществена конструкция ще рухне незабавно.
Само любовта, освободена в света, ще направи революция. Комунизмът се провали, фашизмът се провали, капитализмът се провали. Всички “изми” са се провалили, защото дълбоко по своята същност те също потискат секса. От тази гледна точка няма разлика – никаква разлика между Вашингтон и Москва, Пекин и Делхи – изобщо не съществува разлика. Всички те са съгласни по отношение на едно нещо – че сексът трябва да бъде контролиран, че на хората не трябва да се позволява да изживяват невинната наслада на секса.
Тантра идва, за да възстанови равновесието. Тантра е лекарство.

Животът е парадоксален. Какво може да направи Буда? Животът е парадоксален. Тези, които се предават, се чувстват като победители, а тези, които продължават да се борят, един ден откриват, че са загубили цялата си енергия в борбата, а не се забелязва и най-малък признак на победа.
Запомни, Александър е загубил, не Франциск. Наполеон е загубил, не Исус. Тамерлан е загубил, не Буда. Истинската история не трябва да се занимава с неуспелите – Тамерлан, Александър. Истинската история трябва да мисли повече за Буда, Исус, Франциск – истинските хора, които са победили. Но тяхната победа е резултат от предаването им.
Просто помисли върху това, просто помисли за красотата и благословеността на това, когато не се бориш, когато просто се носиш надолу по реката заедно с нея. Ще те заведе до океана, тя отива към океана. Съвсем ненужно се суетиш. Просто се движи с нея и ще стигнеш до океана, до върховното, до безкрайното.

Реалността е една, но ние имаме две очи, оттук навсякъде реалността се разделя. Например, едно нещо наричаш любов, друго нещо омраза. Любовта и омразата не са точните термини, с които да ги опишеш. Енергията е една и съща – тя е любов-омраза. Това “и” трябва да се изпусне. Всъщност, не можеш да поставиш дори тире между двете: любовомраза е една дума. Деннощ е една дума, животсмърт е една дума, нещастиещастие е една дума, болкаудоволствие е една дума, материяум е една дума. Но понеже имаме две очи, всичко е разделено на две и след това спорим непрекъснато.
В продължение на пет хиляди години хората спорят, дали човек е тяло или душа. Не съществуват две неща. Тялото не е нищо друго, освен външната форма на душата, а душата не е нищо друго, освен вътрешната форма на тялото. Те не са две отделни неща. И Бог и света не са две неща. Творецът и творението са едно.

Буда казва, че животът е като процес, не е като предмет. Той е непрекъснато движение. Животът е река. Буда казва, че ако искаме да сме истинни спрямо реалността, трябва да изхвърлим всички съществителни от езика; само глаголите са истинни. Реката не е истинна, речеенето е истинно, дървото не е истинно, дървенеенето е истинно, любовта не е истинна, любенето е истинно. Животът се състои от глаголи, не от съществителни.

Не съм против месоядството заради това, че се убиват животни; защото това, което е съществено в животното, ще живее, то не може да бъде убито, а това, което е несъществено, независимо дали ще го убиеш или не, ще умре. Така че това няма значение, не това е отправната точка на моето разбиране.
Въпросът не е в това, че си убил животно, че убийството не е нещо добро, не. Въпросът е в това, че ти си убил животното – ти. Само за да ядеш? Когато е достъпна хубавата вегетарианска храна? Ако не е налице хубавата вегетарианска храна, това е друго нещо. Но храната е налице. Тогава защо? Тогава защо разрушаваш тялото? И ако можеш да убиеш животно, тогава защо да не станеш канибал? Какво не е наред при убийството на човека? Месото от човека ще е в по-голямо съзвучие с тебе.
Животните са ни братя и сестри, защото произхождаме от тях. Те са от нашето семейство. Да убиеш човек означава да убиеш едно по-развито животно, а да убиеш животно е все едно да убиеш някой, който все още не се е развил, но е на пътя. Едно и също е. Дали убиваш дете в първи клас или убиваш млад човек в последния курс на университета, е без значение. Животните вървят по посока на хората, а хората някога са били животни. Това е единствено въпрос на естетика. Защо да не убиеш жена си и да я изядеш? Тя е толкова хубава и сладка.
Въпросът не е религиозен, бих искал отново да ти припомня; това е въпрос на естетика.

Хората идват при мен и ме питат: “Как можем да се предадем на Вас?” И аз казвам: “Не можете. Вие сте бариерата за предаването. Можеш само да излезеш от пътя и тогава настъпва предаването.”
Предаването не е нещо, което трябва да се направи или което може да се направи; то не е правене. Предаването е разбиране.
“Аз” винаги е настроено за борба. “Аз” не може да съществува без борба, то оцелява чрез борба, основава се на борбата. Или ще се бориш с другите, или ще се обърнеш и ще започнеш да се бориш със себе си. Точно това продължават да правят твоите монаси в манастирите. Не се борят в света, не се борят с никого, отрекли са се от света; сега започват да се борят със себе си.
Тялото казва: “Гладно съм”, а те казват: “Не.” Това е борба. Егото се е надигнало по нов начин. Егото казва: “Погледни, контролирам тялото толкова добре. Аз съм господарят, а тялото е робът.” Очите ти са уморени и казват: “Искаме да спим”, а ти казваш: “Не, Решил съм да стоя буден през цялата нощ. Това е моята медитация. Правя медитация, не мога да спя.” И ти се чувстваш добре. Продължаваш да се бориш.
Тялото иска известно удобство, а ти спиш върху камъни. Тялото се нуждае от подслон, а ти стоиш на жаркото слънце. Тялото ти се нуждае от някакви дрехи, а ти стоиш гол на студа. Това са пътищата на борбата. Светът, с който да се бориш сега липсва, затова си разделил себе си на две.
Егото живее чрез триене; всеки вид триене ще свърши работа. Мъжът се бори с жена си, жената се бори с мъжа си. Това не е нищо друго, освен начини за подхранване на Егото. Колкото повече се бориш, толкова по-силно става Егото, а най-голямата сила Егото получава от борбата със самия себе си, защото това е най-жестоката борба.
Да убиеш някой друг е едно нещо; да се убиваш бавно, непрекъснато, в продължение на много години, е най-трудната работа, то е бавно самоубийство и Егото се чувства много добре. Затова, така наречените религиозни монаси, притежават голямо его; няма да откриеш такова голямо го в обикновените хора на пазара. Ако наистина търсиш голямо го, ако искаш да видиш какво представлява то, отиди в Хималаите и в пещерите, и ще го откриеш там.
Човек, който се е предал, не може да твърди: “Аз съм се предал”, може да каже само, че предаването е станало.

ВЪПРОС: Бхагван, не се ли отегчавате, не Ви ли омръзва, ден след ден да отговаряте на едни и същи въпроси, докато седим тук със запушени очи, завързани очи, запечатани уста, никога не приемайки посланието – за това, че няма никакви отговори?
ОШО: Непрекъснато ме изумявате със свежестта си:
Първото нещо: Аз не съществувам, затова не мога да се отегча и да ми омръзне. Най-напред трябва да бъдеш, за да се отегчиш. Колкото си по-малък, толкова по-малко се отегчаваш. Затова децата се отегчават по-малко от възрастните. Децата почти не се отегчават. Продължават да играят с едни и същи играчки, продължават да тичат след пеперудите, продължават да събират същите мидени черупки. Не са отегчени.
Разказвал ли си някога приказка на дете? След като я чуе, ще каже: “Разкажи ми я отново и отново.” А когато го срещнеш отново, ще ти каже: “Разкажи ми онази приказка. Харесвам я.” Защо детето не се отегчава? Защото не съществува. Или съществува в един начален етап; Егото все още не е развито. Егото е факторът, който предизвиква досадата.
Животните не се отегчават, дърветата не се отегчават, а какво ново има в живота на животните и дърветата? Розовият храст продължава да ражда едни и същи рози година след година, птицата продължава да пее едни и същи песни сутрин и вечер. Кукувицата не владее много звукове – само един звук. Продължава да го повтаря; той е монотонен. Но нито едно животно не се отегчава, нито едно дърво не се отегчава. Природата не познава отегчението. Защо? Защото природата не притежава все още Его.
И Буда не е отегчен, и Исус не е отегчен, защото отново са изоставили Егото. Природата все още не го е развила, Буда го е отстранил. Буда и природата са почти едно и също. Казвам почти, защото съществува само една разлика – от голямо значение – но само една. Разликата е в осъзнаването. Природата е без Его, но не осъзнава, Буда е без Его, но осъзнава.
Когато разбереш, че те няма, кой ще се отегчава? На кого ще му омръзва? Затова мога да пристигам всяка сутрин и да продължавам да отговарям на вашите въпроси. Не съм отегчен. Не мога да се отегча. В продължение на двадесет и пет години не съм изпитвал отегчението. Започнал съм да забравям вкуса му, какво представлява.
Второто нещо: въпросите не са едни и същи. Не могат да бъдат. Задават ги различни хора; как могат да са едни и същи? Да, понякога думите може да са същите, дори структурата на изречението е същата, но въпросите не са същите. Двама души са толкова различни един от друг – как могат да зададат един и същи въпрос? Дори думите да са еднакви, дори структурата на изречението да е същата, все пак искам да ти напомня – не могат да са едни и същи.
Затова запомни, всеки индивид притежава своя уникалност. Да наречеш тези въпроси еднакви е проява на неуважение. Аз уважавам вашите въпроси. Те не са еднакви. Притежават свои нюанси, свои окраски, но трябва да имаш много проницателни очи, за да забележиш разликата, иначе няма да я забележиш.
Когато се огледаш около себе си и видиш, че всички дървета са зелени, мислиш ли че зеленото е едно и също? Не знаеш как да гледаш цвета. След това доведи някой художник и той ще каже: “Това са различни видове зелено. Има хиляди нюанси на зеленото. Няма две дървета, които да са с едно и също зелено.” Просто се огледай наоколо и ще забележиш – да, всяко зелено е различно.
Така е и с въпросите. И дори един и същи човек да задава един и същи въпрос отново и отново, и той не може да е същият, защото непрекъснато се променяш. Нищо не е неподвижно. Не можеш да стъпиш в една река два пъти и не можеш да срещнеш един и същи човек два пъти.
Двама души не могат да зададат един и същи въпрос и дори един и същи човек не може да зададе един и същи въпрос два пъти, защото човек непрекъснато се променя. Човекът е като пламък, непрекъснато променящ се. Но отново трябва да погледнеш много дълбоко. Никога не съм срещал два еднакви въпроса. Винаги се вълнувам от вашите въпроси. Винаги се чудя как успявате да питате.
В деня, в който разбереш, че в тебе вече не съществуват въпроси, само тогава ще бъде чуто посланието, което не съдържа в себе си отговори. В този ден ще видиш, че нито ти си питал, нито аз съм отговарял. Имало е пълна тишина. Всички въпроси и отговори са били като сън.
Но понеже питаш, трябва да ти отговарям. Това е единственият начин, да ти помогна да се отървеш от въпросите си. Запомни, моите отговори не са отговори, а само средства. Моите отговори не отговарят на твоите въпроси, защото знам много добре, че въпроси няма. Всички въпроси са неистински. Ти си ги сънувал. Но когато питаш, аз те уважавам. Отговарям. Моят отговор е просто едно уважение към тебе и освен това е средство. Ще ти помогне да разбереш, че въпросът малко по-малко изчезва.
Един ден внезапно ще се събудиш без въпроси. В този ден ще разбереш, че не съм отговорил на нищо. На нищо не може да бъде отговорено, защото в битието не съществува нито един въпрос. Битието съществува без въпроси. То е тайнство; не е проблем, който трябва да се реши, а е тайнство, което трябва да се обича, тайнство, което трябва да се изживее.

ВЪПРОС: Не изпитвам удоволствие от тези сутри на Буда. Те са сухи, трудни и объркани. Не е ли истината по проста?
ОШО: Истината е проста и истината е трудна. Всъщност, тя е трудна, защото е проста. Толкова е проста, а умът ти е прекалено объркан, че не можеш да я разбереш; непрекъснато я изпускаш. Толкова е проста, че не те предизвиква. Толкова е проста, че я отминаваш оставайки напълно неосъзнат, че си подминал истината.
Истината е проста, защото е очевидна. Но проста не означава лесна. Простотата е много сложна. Ако навлезеш в нея, ще се загубиш, може би никога няма да можеш да излезеш от нея. И за да достигнеш до тази простота, трябва да загубиш много неща – а да се загубят тези неща е трудно.
Например, защо тези сутри на Буда ти се струват трудни? Защото са нелогични. Ако можеш да се откажеш от своята логика, ще са прости. Трудността идва от ума ти, не от сутрите на Буда. Той е твърде обикновен човек. Просто съобщава някакъв факт. Но проблемът възниква в тебе, защото не можеш да приемеш този прост факт. Притежаваш свои идеи. Тези идеи се намесват.
Казваш: “Как може това да бъде? Ако този човек е прав, тогава цялата ми логика е погрешна.” А това не можеш да го приемеш; цялото ти образование, обучение, е логично. А той непрекъснато говори нелогични неща. Той е безпомощен. На тези висоти, при тази пълнота, логиката не съществува. Какво може да направи? При тази пълнота всичко е парадоксално. При тази пълнота противоположностите се срещат, противоречията започват да се допълват. Какво може да направи? Трябва да ги отстоява. Проблемът идва от тебе – защото искаш тези истини да се преведат на езика на твоята логика.
Представи си, че някой ученик от гимназията в часа по физика, се противопостави: “Не мога да приема формулата на Алберт Айнщайн”.
“Не?”, казва учителя. “Защо не?”
“Ами, най-напред, тя е досадна и когато я обяснявате, винаги ми се доспива. Второ, тя е небалансирана. Погледнете я! Е = MC 2. Трябва да сложи още една величина от едната страна на уравнението и още три от другата. Не е артистично. Защо не е преместил една от величините в лявата част, за да направи формулата по-симетрична? Затова я мразя”.
Той е поставил интересен въпрос. Тя не е симетрична: “Що за уравнение е това? Двете му страни не са равни”. Не е артистично: “Само чрез преместването на едната величина от другата страна, нещата биха станали далеч по-добри, по-симетрични”.
Момчето не разбира какво говори, но това, което казва, изглежда логично. Но формулата на Айнщайн не съществува, за да те забавлява. Тя отразява реалността. Ако те отегчава, това просто показва, че не можеш да разбереш нейното проникновено прозрение. Твърди се, че само дванадесет човека разбрали теорията на относителността на Айнщайн. В целия свят – само дванадесет човека?
Истината е проста, но когато навлезеш в нейните подробности, когато започнеш да проникваш в нейната реалност, тя става трудна. Например, твърди се, че Св. Августин е казал: “Всеки знае какво представлява времето. Аз знам какво представлява времето, но когато някой ме попита: “Какво представлява времето? Опитай се да ми обясниш”, тогава търпя неуспех.”
Ти знаеш какво представлява времето, живееш съобразно времето. В шест часа сутрин ставаш, в единадесет часа вечерта си лягаш, в един часа на обяд, обядваш. Отиваш в службата, връщаш се вкъщи. Използваш времето, знаеш какво представлява времето, но можеш ли да го обясниш? В момента, в който се опиташ да го обясниш, то става неуловимо. Никога не си го виждал, никога не си го хващал в ръка. Не можеш да го хванеш. Какво представлява то?
Този проблем възниква, когато се опитваш да го обясниш. Светлината е толкова проста, тя е навсякъде наоколо, танцувайки в дърветата; цялото небе е изпълнено със светлина. Опитай се да я обясниш на някой слепец и той ще се отегчи и ще каже: “Престани с тези безсмислици.” Най-напред ще откриеш, че е много трудно да я облечеш в думи.
Любовта е лично преживяване, повече или по-малко, но никой не може да я определи. Нирвана не е преживявана на всички хора – от време на време тя се случва – и Буда се опитва да ти обясни какво представлява нирвана. Истината е проста, но в момента, в който се опиташ да я обясниш, тя става трудна.
Но запомни, не си тук, само за да се забавляваш. Аз не съм против забавлението; то е хубаво, когато му е времето. Но е необходимо нещо повече от забавление. Забавлението е много низша потребност. Просветлението е най-висшата потребност. Ако вървиш от едно забавление към друго, ще останеш много повърхностен; никога няма да израстеш, ще останеш незрял. От време на време имаш нужда да се потопиш в дълбините на живота и любовта, светлината и Бога. Понякога трябва да летиш във вечността, за да усетиш нейния вкус. Само това ще те направи зрял.

ВЪПРОС: Винаги съм изпитвал необходимостта от някаква награда в края на деня: няколко бири, цигари, шоколад. Сега никое от тези неща не ме влече, въпреки че желанието за нещо, някаква форма на задоволяване, продължава. Какво представлява този копнеж и какво ще го задоволи?
ОШО: Нищо няма да го задоволи. Има един тънък механизъм на желанието, който трябва да се разбере. Желанието работи по следния начин: желанието поставя условие за своето щастие. “Ще бъда щастлив, ако мога да имам тази кола, тази жена, тази къща.” Удовлетворяването на желанието отстранява това условие за твоето щастие. При своето облекчаване се чувстваш добре. В действителност всичко, което си направил, е отстраняването на напълно ненужната пречка за твоето щастие, но това не е много преди да откриеш, че мислиш: “Ако мога отново да създам тази пречка, след това отново я отстраня изцяло, облекчението, което ще почувствам при отстраняването й, ще е същото както преди.” По този начин желанията, дори удовлетворени, водят към възникването на нови желания.
По този начин ли действаш? Най-напред поставяш някакво условие. Казваш: “Ако не получа тази жена, няма да съм щастлив. Мога да бъда щастлив единствено с тази жена.” Започваш да се бориш, за да я получиш. Колкото е по-трудно, толкова повече се ентусиазираш.
Колкото е по-трудно, толкова по-голямо предизвикателство е това за тебе. Колкото е по-трудно, толкова повече си поставен на риск; готов си да рискуваш. И естествено надеждата се увеличава, както и желанието да притежаваш жената. Толкова е трудно, почти е невъзможно. Трябва да е нещо голямо; затова е толкова трудно. Преследваш и преследваш, и преследваш и един ден печелиш жената.
В деня, в който спечелиш жената, условието е изпълнено: “Ако спечеля тази жена, ще бъда щастлив.” На първо място трябва да поставиш това условие. Сега си получил жената, чувстваш се облекчен. Няма вече преследване, пристигнал си, резултатът е в ръцете ти, чувстваш се добре – добре заради облекчаването.
Един ден срещнах Мулла Насрудин да върви ругаейки от болка. Попитах го: “Какъв е проблемът? Стомахът ли те боли или имаш главоболие, или нещо друго. Какъв е проблемът? Имаш такъв нещастен вид.”
Той каза: “Нищо. Обувките, които нося, са ми прекалено малки.”
“Но тогава защо ги носиш?”
Той каза: “Това е единственото облекчение, което имам в края на деня – когато си събуя обувките. Господи, такава наслада. Това е единствената радост, която ми е останала, затова не мога да не ги нося. С един номер са ми по-малки, това е истински ад, но вечер е същински рай. Когато се прибера вкъщи и ги събуя, и се опъна на канапето, си казвам, че съм пристигнал. Толкова е хубаво.”
Точно това правиш и ти. Пораждаш болка, създаваш страдание, преследване, треска и един ден пристигаш вкъщи, сваляш обувките си и казваш: “Велико, това е велико. И така, пристигнал съм.” Но колко дълго може да продължи това? Облекчението трае няколко мига. След това отново започваш да копнееш.
Сега от тази жена няма полза, защото я притежаваш. Не можеш отново да поставиш условието. Не можеш никога отново да кажеш: “Ако получа тази жена, ще бъда щастлив”, защото тя вече е при теб. Сега започваш да се оглеждаш наоколо за жената на някой друг: “Ако имам тази жена…” Научил си един номер – че най-напред трябва да поставиш условие за своето щастие, че трябва отчаяно да се съобразяваш с условието и след това един ден облекчението ще дойде.
Човекът на знанието ще разбере, че няма нужда да се поставят условия. Можеш да си щастлив безусловно. Защо продължаваш да ходиш с обувки, които са ти малки и да страдаш, само защото накрая ще изпиташ облекчение? Защо да не изпитваш облекчение през цялото време? Но тогава няма да го изпиташ, в това е проблемът. За да го изпиташ, се нуждаеш от контраст. Ще бъдеш щастлив, но няма да го изпиташ.
Това е определението на действително щастливия човек: наистина щастливия човек е този, който не знае нищо относно щастието, който никога не е чувал за него, който е толкова щастлив, безусловно щастлив, как тогава да разбере, че е щастлив? Само нещастните хора казват: “Щастлив съм, нещата се развиват великолепно.” Те са нещастни хора. Щастливият човек не знае нищо за щастието. То просто присъства, винаги присъства. То е като дишането.
Не се чувстваш много щастлив заради дишането. В такъв случай направи само едно нещо: запуши си носа. Направи някакво упражнение от йога, потисни отвътре дишането си и продължавай да го потискаш, и продължавай да го потискаш. Започваш да агонизираш. А ти продължаваш да потискаш. Бъди истински ученик на йога – продължавай да потискаш. А след това те завладява огромна наслада. Но това е глупаво – но именно това правят всички.
Щастието е тук и сега, в този момент; то не се нуждае от условие. Щастието е нещо естествено. Просто разбери неговата същност. Не поставяй условия за своето щастие. Остани щастлив без никаква причина изобщо. Няма смисъл да търсиш някаква причина, за да бъдеш щастлив. Просто бъди щастлив.
Дърветата са щастливи и не пият никаква бира вечер, не пушат цигари и са съвършено щастливи. Виж и духащият вятър е щастлив и слънцето е щастливо, и пясъкът е щастлив, и морето е щастливо, и всичко на този свят е щастливо с изключение на човека – защото не поставят условия. Просто бъди щастлив.
Ако не можеш да бъдеш щастлив, тогава не поставяй такива невъзможни условия. В такъв случай Молла е прав – толкова незначително нещо. Разбирам. Той е много по-интелигентен, отколкото ти си мислиш. Толкова просто средство – да носи обувки по-малки с един номер – толкова дребно средство, никой не може да ти попречи за това и вечерта ще си щастлив. Просто малки средства, изработвай малки средства и бъди толкова щастлив, колкото желаеш.
Но ти казваш: “Ще бъда щастлив, само ако тази голяма къща е моя. Поставяш голямо условие. Може да ти отнеме години и ти ще се измориш и изтощиш и когато достигнеш до палата на своето щастие, може би ще си близо до смъртта. Точно това става. Пропиляваш целия си живот и твоята голяма къща ще се превърне в твоя гробница. Казваш: “Ако не притежавам милион долара, няма да съм щастлив. А след това трябва да работиш и да пропилееш живота си. Мулла Насрудин е далеч по-интелигентен: поставя малки условия и е толкова щастлив, колкото иска.
А ако разбереш, тогава не е необходимо да поставяш никакви условия. Просто виж същността на проблема – че условията не създават щастие, те носят само облекчение. Но облекчението не може да е непрекъснато; нито едно облекчение не може да е постоянно. То трае само в продължение на няколко мига.
Не си ли го наблюдавал отново и отново? Искаш да купиш кола. Колата е пред къщата и ти си много, много щастлив. Колко дълго може да продължи това? Утре тя ще е стара кола, остаряла с един ден. След два дена ще е остаряла с два дена и всички наоколо вече са я видели и оценили, и край! Сега никой не говори за нея. Затова компаниите за производство на коли трябва да пускат нови модели всяка година, за да можеш да имаш нови условия.
Слушал ли си историята за Исус, когато превърнал водата във вино. Вярвали, че наистина я е превърнал във вино. Това не е истина. Трябва да е предал тайната, която сега аз ви казвам, на своите ученици. Трябва да им е казал: “Пийте я така с такава наслада, че водата да се превърне във вино.”
Можеш да пиеш водата с такава наслада, че тя почти да те опияни. Опитай! Чистата вода може да те опияни. Това зависи от тебе. Не зависи от бирата или виното. И ако не го разбираш, попитай някой хипнотизатор. Той знае. Ако се даде вода на някой човек, който е хипнотизиран и му се внуши, че това е вино, той ще се напие – с вода.
Научи се, как да изживяваш радостта на момента. Не се грижи за резултатите; такива няма. Животът не отива никъде, той не притежава цели. Животът не е средство за някаква цел. Животът е настоящият момент. Изживей го. Изживей го тотално, изживей го съзнателно, изживей го радостно – и ще бъдеш удовлетворен.
Удовлетворяването не трябва да се отлага, в противен случай никога няма да бъдеш удовлетворен. Удовлетворението трябва да е сега – сега или никога.

Буда казва да не обръщаш прекалено голямо внимание на думите. Използвай ги като стъпки, като стъпала. Не се занимавай твърде много с движенията на Буда, движенията на тялото. Има хора, имитатори, които ще започнат да ходят като Буда, които ще започнат да говорят като Буда, които ще започнат да използват същите думи, същите жестове. Буда казва, че това не са истински неща. Истинското нещо е над формите. То не може да се имитира.
Не подражавай на учителя. Само тогава, един ден, ще станеш учител. Обичай, слушай, но винаги помни, че трябва да отидеш по-далече. Трябва да се издигнеш над всички облаци.

Отдавна търсено заглавие, свалете желан формат от бутона по-долу:

Свалете/Скачатъ/Download цялата книга ”Диамантената сутра” на Ошо от тук
Share.

Leave A Reply