Otkrivane-psihologiata-cover-4eti.meС „Откриване на психологията“ искахме да напишем учебник, който отразява полагащото се място на психологията като централна наука – дисциплина, която разчита на и се цитира от изследванията в редица други области. В научна общност, която е все по-доминирана от междудисциплинарни екипи, бихме искали студентите да възприемат психологията не като изолирана област на изследвания, а като такава, която интегрира широк спектър от познания за една истинска наука за психиката. Науката психология се развива през XX век като сбор от недобре организирани, независими една от друга подспециалности. Десет години след началото на XXI век дисциплината бързо се движи към съзряването си като интегративна, многодисциплинарна наука.
И двамата споделяме вълнение от тази еволюция на психологическата наука, а също и нетърпение заради бавното темпо, с което съществуващите въвеждащи учебници по психология – повечето от които са написани за пръв път през XX век – се приспособяват към това море от промени. В продължение на много години въвеждащите курсове по психология са служили предимно като трамплин към курсове за напреднали в областта и учебниците, подготвяни за такива курсове, отразяваха тази цел. Всяка глава представяше капсула от самостоятелна информация, чиято цел беше да запознае студента с терминологията и хипотезите на една-единствена психологическа перспектива. Ние възприемаме въвеждащия курс като осигуряващ уникална възможност да се обсъжда цялата психология на едно място в един момент. Този подход ни позволява да разсъждаваме върху пресечните точки между различни перспективи така, както лежат в основата на цялото ни разбиране за човешката психика. Имайки предвид, че повечето студенти в нашите въвеждащи курсове ще изслушат само този курс в областта на психологията, имаме отговорност да осигурим подробна структура, която ще подкрепя тяхното учене през целия живот и разбиране на човешкото поведение.

В своята книга от 1899 г. Talks to Teachers („Беседи с учители“) Уилям Джеймс пише: „В преподаването трябва просто да доведете учениците си до такова състояние на интерес към това, което ще преподавате, че всеки друг обект на вниманието да изчезне от съзнанието им. След това им го разкрийте така впечатляващо, че да го помнят до смъртта си; накрая ги изпълнете с изгарящо любопитство да знаят кои са стъпките във връзка с темата.“ Ние смятаме, че психологията може да предизвика подобен ентусиазъм у нашите студенти, ако е представена по подходящия начин.

Джон Качопо и Лора Фребърг представят психологията като интегративно поле по два начина. Първо, учебникът отразява полагащото се на психологията място като централна наука, която синтезира изследванията в редица други области. Второ, психологията се представя като единна наука, която се стреми към пълно разбиране на човешката психика, а не като слабо свързан набор от автономни подобласти. Днес психологията бързо върви към своята зрялост като интегративна, многодисциплинарна област; този въвеждащ текст предлага възможността “цялата” психология да се въведе в един курс.

“Науката може да е върховният израз на човешката предвидливост, почтеност и сътрудничество, но може да е и инструментално преследване, пълно с мислене в тесни рамки, предубедени преценки и егоистични действия. Предизвикателство, пред което е изправена науката през следващите 10 години, е битката между тези различни концепции за науката пред лицето на засилващата се конкуренция и намаляващите ресурси. Повтаряемите факти са предпоставката за всяка добра научна теория. Науката обаче е нещо повече от натрупването на факти, целта ѝ е разкриването на тяхната тайна – конкретизирането на механизма, който лежи в основата на появата им. Голям научен напредък може да се постигне с едно-единствено изследване, но повечето примери на такъв напредък са резултат от цели програми от педантични изследвания, които могат да се повтарят. Изследователската програма прави възможно голям изследователски въпрос да се раздроби на по-малки, поддаващи се на изучаване поредици от въпроси и да се осигури достатъчно внимание към детайлите във всяко изследване – от неговото замисляне и изпълнение до анализа и интерпретацията му, така че емпиричните резултати да представляват поддаващи се на повторение научни факти, на чиято основа човек може да гради солидно; с други думи практикуването на почтеност и търпение.”
– Джон Т. Качопо

След като психологическата наука става все по-раздробена през XX век, произходът й от края на XIX век като единно цяло е забравен. Във въвеждащите учебници по психология от XX век трудовете и експериментите на Вунд, Тичнър и Джеймс са описвани като закономерно загубени за дисциплината много отдавна и интересни единствено от историческа гледна точка. Организацията на изучаването на психиката в отделни, несвързани глави не само трансформира темите на психологията в острови без мостове помежду си, но всъщност изгражда бариери пред разбирането на студентите на свързаността между тях. „Паметта“ не може да се разбере напълно от една изолирана гледна точка. Само когато еволюционната, социалната, когнитивната, биологичната, развитийната, клиничната перспектива и тази на индивидуалните различия се комбинират, тя може да се схване напълно. Джеймс (James, 1890) ни предупреждава, че когато психичните явления се „разглеждат изкуствено, тяхното разнообразие и сложност са такива, че оставят хаотично впечатление върху наблюдателя“. Това объркване за съжаление е наследство за много от нашите студенти, имали досег единствено с остарял учебник по психология.
Скъсвайки с подхода на учебниците от XX век, ние разсъждаваме в целия текст върху интегративните влияния на основателите в нашия функционалистки подход към материала. Искаме не само да опишем поведението, но и да отговорим на въпросите защо определено поведение се появява. Поведението през тази леща не е нито случайно, нито необяснимо, и влиза във фокус, когато отчетем неговите цели и функции. Например хората не просто изпитват чувство на самота, а самотата действа като предупредителен сигнал, напомнящ ни значението на социалната свързаност.
Нашата книга е с подзаглавие „Науката за психиката“ и за разлика от други съвременни текстове с техните спорадични позовавания на „психиката“, думата се появява във всяко от заглавията на главите, подчертавайки научното изучаване на природата и поведението на психиката. В цялата книга подчертаваме взаимоотношението между строгите научни методи и наблюдения – и последствията от тези наблюдения за конкуриращите се теории за структурата и действието на психиката.

Разглеждаме въвеждащия курс като осигуряващ уникална възможност да се обсъжда цялата психология на едно място в един момент.

Във всяка глава обръщаме специално внимание на приносите на всяка от следните перспективи към съответната тема:
Еволюционна. Съвременната психика е продукт на поведения, които са позволили на предшествениците ни да оцелеят в своите общества на ловци/събирачи на храна отпреди 100 хиляди години. Когато обсъждаме теми като индивидуални емоции и мотивация, човешко развитие и групово поведение, правим пауза, за да напомним на студентите, че хората си сътрудничат, наказват дезертьорите, обичат, мразят, чувстват се самотни, манипулират другите и се възпроизвеждат, следвайки много от същите правила, които са вършели работа на хората от хилядолетия, дори когато подобни поведения може да са имали неочаквани последици в нашите съвременни общества.
Социална. Английският писател и поет Джон Дън е абсолютно прав, когато казва, че „Никой човек не е остров, сам за себе си.“ Ние сме социален вид и голяма част от поведението ни може да се разбере от гледна точка на начина, по който поддържа социалната ни свързаност един с друг. Последиците от неуспеха да се поддържа свързаността са тежки. Например в обсъждането на възприятието за болка отбелязваме, че когато хората възприемат, че са били социално изключени, може да се наблюдава активност в части на мозъка, които реагират и на соматична болка. Да си изоставен боли.
Когнитивна. Човешкото същество е преди всичко мислещ организъм и начинът, по който преработваме информацията, влияе върху поведението ни. Независимо дали разглеждаме развитието на поведението, заученото поведение или аберациите в поведението, които придружават психичните разстройства, разбирането как мислим осигурява значителни прозрения. Например разбираме, че ефективният начин да се подобри настроението на депресираните хора е да им се помогне да преструктурират начина, по който преработват информацията. Вместо да позволяваме на студентите да вярват, че пропадането на изпит означава, че не са достатъчно добри, за да бъдат студенти, можем да ги насърчим да разберат, че макар провалът на изпит да не е забавен, това не е краят на света и че те могат да променят нещата и да се представят по-добре следващия път.
Биологична. Вярваме, че всички студенти във въвеждащите курсове по психология, дори и тези, които никога не са посещавали друг психологически курс, ще разберат по-добре съвременната психология в контекста на взаимоотношенията между биологичните процеси и поведението. Например когато обсъждаме привличането и близките взаимоотношения споменаваме данни, показващи, че гледането на снимка на човек, когото обичаме, противопоставено на някой, когото просто харесваме, активира мозъчните вериги на наградата и намалява активността, свързана със социалната преценка: любовта не само е донякъде соци-ално сляпа, но и наистина ни кара да се чувстваме добре.
Развитийна. Структурите и процесите на поведението, както и самото поведение, се променят в течение на времето. Знаенето, че повечето деца достигат до идея за психиката на около 4-годишна възраст не само е релевантно на разбирането ни за децата и тяхното поведение, но и важно за дискусиите на развитието на езика и социалните умения, и дефицитите, откривани при лицата с аутизъм.
Клинична. Можем да разберем поведението, като наблюдаваме какво върши работа, но е изключително полезно да се види и както става, когато нещата се объркат. Точно както невроученият учи за функционирането на нормалния мозък, като наблюдава промените, следващи увреждането, причинено от инсулт, можем да учим много за поведението, като наблюдаваме как то се променя заради психично разстройство. Например в главата върху усещането и възприятието разглеждаме влиянието на шизофренията върху възприятието за мирис и лицевите изражения, а в главата върху Аза изследваме влиянието на аутизма върху социалното поведение.
Индивидуални различия/Личност. Поведенческите системи са особено склонни да се променят и посочваме, че такива вариации могат да се разглеждат като важни данни сами по себе си. В допълнение на изследването на индивидуалните различия в контекста на личността интегрираме този аспект с други перспективи. Например обсъждаме индивидуалните различия в рамката на общата перспектива на населението като цяло и илюстрираме как тя може да се използва, за да се изучава природата на механизмите, които пораждат конкретно поведение.

За Авторите:
Джон Т. Качопо е “изтъкнат професор” и директор на “Центъра за когнитивна и социална невронаука” към Чикагския университет. Той е председател на Секцията по психология към “Американската асоциация за напредък в науката” и президент на “Обществото за социална невронаука”, както и бивш президент на четири други научни общества, включително “Асоциацията за психологическа наука”. Получавал е многобройни награди, включително “Наградата за изследвания на Националната академия на науките”. Бил е редактор и асоцииран редактор на различни научни списания, а в момента е член на Съвета на “Центъра за научен преглед към Националните институти по здравето”.
Лора А. Фребър е професор по психология в “Калифорнийския политехнически университет”, Сан Луис Обиспо, където преподава курсове по “Въведение на психологията”, “Биологична психология” и “Усещане и възприятие”. За да разбере по-добре нуждите на общността на онлайн обучението, Лора започва да преподава “Социална психология” към онлайн програмата на университета “Аргъси”. Тя е председател на “Комисията по устава и архивите на Обществото за социална невронаука”.

СЪДЪРЖАНИЕТО накратко (само върха на айсберга)

1. Науката за психиката. Дисциплината психология. Какво представлява психологията?

  • Кои са корените на психологията?
  • Как започва историята на науката психология?
  • Какви перспективи използват психолозите днес?
  • Какво правят психолозите?
  • Защо психологията е наука?
  • Как психолозите провеждат изследвания?
  • Как правим заключения от данните?
  • Как можем да провеждаме етични изследвания?
  • Междуличностните взаимоотношения от психологическа гледна точка
  • Разсъждения върху глава 1

2. Биологична психология. Физическите основи на поведението

  • Физическите основи на поведението
  • Що е биологична психология?
  • Как комуникират невроните?
  • Как е организирана нервната система?
  • Кои са структурите и функциите на централната нервна система?
  • Кои са основните структури и функции на периферната нервна система и на ендокринната система?
  • Междуличностните взаимоотношения от биологична гледна точка
  • Разсъждения върху глава 2

3. Възприемащата психика. Усещания и възприятия

  • Усещания и възприятия
  • Как усещанията водят до възприятие?
  • Как виждаме?
  • Как чуваме?
  • Как усещаме позицията на тялото, допира, температурата и болката?
  • Как преработваме миризмите и вкусовете?
  • Междуличностни отношения от гледна точка на усещането и възприятието
  • Разсъждение върху глава 3

4. Осъзнаваща психика. Елементи на съзнанието

  • Елементи на съзнанието
  • Какво означава да си в съзнание?
  • Какво става със съзнанието по време на будност и сън?
  • Как е засегнато съзнанието от мозъчно увреждане?
  • Как хората променят преднамерено състоянието на съзнанието си?
  • Междуличностните взаимоотношения от гледна точка на съзнанието
  • Разсъждения върху глава 4

5. Чувстваща психика. Мотивация и емоции

  • Мотивация и емоции
  • Как са свързани мотивацията и емоциите?
  • Какво означава да си мотивиран?
  • Защо сме емоционални?
  • Междуличностните взаимоотношения от гледна точка на емоциите
  • Разсъждения върху глава 5

6. Адаптивната психика. Учене

  • Физическите основи на поведението
  • Как животните използват рефлексите, инстинктите и ученето, за да реагират на средата?
  • Кои са трите основни типа учене?
  • Що е класическо обуславяне?
  • Що е учене чрез наблюдение?
  • Междуличностни отношения от гледна точка на ученето
  • Разсъждения върху глава 6

7. Знаещата психика. Памет

  • Памет
  • Какви са предимствата на паметта?
  • Кои са различните типове дълговременна памет?
  • Какво е организирана дълговременна памет?
  • Как извличаме спомените от паметта?
  • Защо забравяме?
  • Каква е биологията на паметта?
  • Как можем да подобрим паметта?
  • Междуличностните отношения от гледна точка на паметта

8. Мислещата психика. Мислене, език и интелигентност

  • Мислене, език и интелигентност
  • За какво мислим?
  • Как решаваме проблеми?
  • Как езикът влияе върху поведението?
  • Що е интелигентност?
  • Междуличностните взаимоотношения от когнитивна гледна точка
  • Разсъждения върху глава 8

9. Развиващата се психика. Развитие през жизнения цикъл

  • Развитие през жизнения цикъл
  • Какво означава развитие?
  • Как се променяме пренатално?
  • Какво могат да правят новородените?
  • Какви физически промени се появяват
  • Какви физически промени се появяват в младенчеството и в детството
  • Как се променят познавателните процеси
  • Как се променят познавателните процеси през младенчеството и в детството
  • Как се променят социалните и емоционалните поведения
  • Как се променят социалните и емоционалните поведения през младенчеството и детството
  • Какво означава да си юноша?
  • Какво означава да си млад възрастен?
  • Какво става в средата на живота?
  • Как изглежда късната зряла възраст?
  • Междуличностните отношения от гледна точка на развитието
  • Разсъждения върху глава 9

10. Индивидуалната психика. Личността и азът

  • Що е личност?
  • Как психодинамичните теории разглеждат личността?
  • Как подхождат хуманистите към личността?
  • Как теоретиците на чертите обясняват личността?
  • Как ситуациите влияят на личността?
  • Кои са биологичните основи на личността?
  • Как можем да оценяваме личността?
  • Какво означава да имаш Аз?
  • Междуличностни отношения от гледна точка на личността
  • Разсъждения върху глава 10

11. Свързаната психика. Социална психология

  • Социална психология
  • Защо хората са толкова социални?
  • Колко точни са първите впечатления?
  • Защо се случи това?
  • Защо сме предубедени?
  • Как нагласите ни са повлияни от другите хора?
  • Защо убеждаването се случва?
  • Защо правим това, което иска групата?
  • Как групите работят заедно?
  • Как се разбираме с другите?
  • Защо сътрудничим в някои ситуации и се съревноваваме с други?
  • Защо сме агресивни?
  • Междуличностните отношения от социална гледна точка
  • Разсъждения върху глава 11

12. Разстроената психика. Психични разстройства

  • Психични разстройства
  • Какво означава да имате психично разстройство?
  • Как се диагностицират психичните разстройства?
  • Какво ни казват психологическите перспективи за разстройствата?
  • Какво представлява тревожното разстройство?
  • Какво представляват разстройствата на настроението?
  • Какво представляват дисоциативните разстройства?
  • Какво представляват соматоформните разстройства?
  • Какво представлява шизофренията?
  • Какво представляват личностните разстройства?
  • Кои разстройства се появяват в детството?
  • Междуличностните отношения от клинична гледна точка
  • Разсъждения върху глава 12

13. Лекуване на разстроената психика. Терапия

  • Терапия
  • Как психолозите осигуряват терапия?
  • Какви различни типове терапии се използват?
  • Кои са биологичните терапии?
  • Как се лекуват конкретните разстройства?
  • Междуличностните отношения от гледна точка на терапията
  • Разсъждения върху глава 13

 

Книгата е огромна, със 760 цветни страници и оптимизиран размер 118МБ.
Затова е и записана САМО в PDF формат – за да се запази оригиналното форматиране
Не може и няма как да се преформатира в други формати!
Трудно ще се намали размера повече от това без загуба на качеството, изпробвано е всякакси – ако имате идея (?!) – кажете ни!
СИЛНО се препоръчва се да се чете на Компютър, а не на мобилен четец или телефон!
Няколко линка за сваляне на книгата са указани по долу
(1) и (2) са за идеален размер на файла (118МБ), а линкове (3) и (4) са за по-високо качество (292МБ)
Най-често стандартния размер е предостатъчен за мнозинството от нас!

СТАНДАРТЕН ФОРМАТ:
1.За да свалите книгата “Откриване на психологията” само в PDF формат използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Откриване на психологията” (1200х880) от тук

2.Алтернативен линк за сваляне на “Откриване на психологията”  използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Откриване на психологията” (1200х880) от тук

 

ВНИМАНИЕ: За малцината желаещите прилагаме и файл с ПО-ВИСОКО КАЧЕСТВО, но за  сметка на това файла е двойно по-голям по размер (!!) от оптимизираните линкове по-горе. Свалете само ако имате бърза интернет връзка и наистина се нуждаете от по-добро качество. (Все същата книга)
3. Свалете “Откриване на психологията” в по-качествен PDF –  използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Откриване на психологията” (HQ,1800х1320) от тук

4.Алтернативен линк за сваляне на “Откриване на психологията”, (HQ)  използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ “Откриване на психологията” (HQ,1800х1320) от тук