pantheon1-coverВ книга първа на „Пантеон – бележити дейци на българската култура” са представени 80 изтъкнати дейци, подредени хронологично, с кратка биографични и библиографска справка. Общо 468 страници, със 176 чернобели и цветни илюстрации.
Биографични портрети на ярки представители на българската култура – от времето на Паисий до края на ХХ век, подбрани от Евгени Клинчаров, съставител на сборника, с предговор от академик Светлин Русев. Дейността на нашите народни будители, просветители и творци на културата, приносът им в литературата, в живописта, графиката и скулптурата, в музиката и театъра, са обрисувани от компетентни изследователи-специалисти, често свидетели на жизнения им и творчески път. Творческите портрети са извлечения от техни трудове 3а българското културно наследство и съвременно изкуство, придружени с документални фотографии, автентични подписи, факсимилета, кратки откъси от литературни творби, с репродукции на художествени произведения. Поднесени са кратки анализи на художественото творчество, разглеждат се редица важни въпроси, свързани с характера на изкуството и ролята му в обществения живот. Антологията „Пантеон“ представя в достъпна научно-популярна форма различните явления и аспекти в изминатия път на нашето художествено творчество, неговото променящо се настояще. В биографично-творческите портрети на бележитите дейци на българската култура проличава едно философско-поетическо вглъбяване в народо- психологическите и общодуховните пластове на българската култура.
„Все по-често и по-настойчиво ние се връщаме в нови дни към духа и заветите на нашето Възраждане като пример на нравствено величие. Енергията на българите не се изчерпваше само в политическата и църковната борба. Редом с политико-обществените домогвания. и като тяхно естествено допълнение в една по-спокойна област, вървеше всестранният културен подем, отбелязан в книжнина, в учебно дело, в икономически живот, в социални и хуманни почини, удивителни придобивки…
Едва излязла първата новобългарска печатна книга в 1806 г., „Неделникът“ на Софроний, и едва проникнал в школата първият буквар от 1824 г. на Петър Берон, ние виждаме да се развива бързо една образователна и художествена литература, която достига преди Освобождението до крупните дела на Славейков, Любен Каравелов, Друмев, Ботев и Вазов, – литература, която смело може да се мери по цена за националното възпитание с най-доброто постигнато от народи с дълги традиции“…
(Акад. Михаил Арнаудов ,Дела и завени на бележити българи“. С., 1969.)

Бъдещето и оценяването на света нямат нужда от нации бройлери, а от паметта и самочувствието за собствения принос и място в духовното пространство. „Пантеонът“ е един възможен, изкючително професионален, отговорен и коректен прочит на историческите и съвременните граждански и духовни приноси.

„Епохата на Българското възраждане, особено през най-напрегнатия й период, изобилства с примери на върховно самопожертвование в името на големия национален идеал. Цитирал бих тук една знаменита дума на Балзак. казана при посещението му на гробището Пер Лашез в Париж, гдето той обикаля паметниците на прославените мъже на Франция: „Търсейки мъртви, аз виждах само живи“. Живи са героите на словото и делото, набелязали най-славните традиции. Живи, непреходно живи остават за нас в България личностите, които в тъмата на робството прозряха и подготвиха народния възход“.

 

БЕЛЕЖКА: Книгата е огромна със много изображения. Размер на файла с 256 цвята – 90MB!
(По-нататъшна компресия би развалила качество на снимките и малкия шрифт)
Ако желаете да я имате в колекцията си – най-добре си я закупете!

Прочетете и прегледайте онлайн само в PDF първата част на Антологията Пантеон” тук