Pantheon3 - 4eti.meКнига трета от поредицата “Пантеон” е израз на почитта ни за безкористното дело на световния интелектуален елит на епохата. Излъчваното сияние около имената на тези първенци на духовната култура от различните народности е сиянието на дълбоката ни признателност. С това изпълняваме своята мисия – вграждането на имената им в Пантеона на българската културна история.
Мимолетността на земното щастие, недостъпността на човешкото познание, стремежът за самопознание – с поглед, насочен навътре – са част от идеите, които изпълват съзнанието и определят действията на “цвета на интелигенцията” от миналия век, или по-точно – на хората от границата между двата века. Хора, които в чистотата на своята младост се изкушават или от пътя на босоногия Толстой (да търсят злото, което винаги се изплъзва и остава скрито някъде в нас), или – изкушавани от хипнозата на девиза “Liberte. Egalite. Fraternite”, отдаваха силите си – интелектуални и физически – на илюзиите, които животът поднасяше щедро, докато бъде осъзнато, че вътрешната индивидуална свобода е истинската, без която е немислима социалната. А събитията, със своята апокалиптична жестокост разголваха истината – сурова, без грим. И така, някаква дълбока мъка натрупваше своята утайка и ден след ден усилваше чувството за необходимост от помощ на българина. Помощ когато подаваш ръка на падналия; помощ, когато го подкрепяш в борбата; помощ, когато си му помогнал в пътя към възхода.

И всички те, изпълнили своя дълг, доброволно сляха живота си с живота на нашия българин.
Душите ваши са струни цели с трепет благороден,
скръбта ни вас боли, триумфът наши
превръща се във ваш триумф народен.”
Иван Вазов

Думите за благодарност народният поет изрича още през 1912 година на чужденците, които неотлъчно бяха с нас. Неговият поклон към тях е и наш дълбок поклон. Те присъстват в нашата летопис, свързали завинаги съдбата си със съдбините на България. Те бяха с нас – част от нашето минало: в най-трудните за българите дни живяха и страдаха с нас в робските години.

За Автора:  Евгени Клинчаров (1926-2013)
Евгени КлинчаровХудожникът Евгени Клинчаров почива на 20 май, на 86-годишна възраст.
Той си отива месец след като завършва и представя последния том на най-значителното свое творение – “Пантеон. Бележити дейци на българската култура”. Преди повече от десет години той се зае с необикновена задача – да осветли богатото българско литературно и общокултурно наследство. Така създаде своята антология на личности, “жалонирали възходящия път на българската култура“, които с яркото си творческо присъствие оказват мощно влияние върху цялостния духовен живот на България.
Без претенции за енциклопедичност, “Пантеонът” на Евгени Клинчаров заема особено място в неговия творчески път. В условията на една разколебана ценностна система, това е неговата лична битка със завладяващата обществото бездуховност, личният му принос за съхраняването на нашата историческа и културна памет, своеобразната му житейска равносметка.

Не утре, а днес трябва да се кажат най-възторжените думи за нашата многовековна култура, защото тя има непреходна, общовалидна стойност. Тя спаси езика, спаси писмеността, спаси духовността българска. Защото чрез културата България присъства в света,” написва авторът.

Евгени Иванов Клинчаров завършва “Стенопис” в Художествената академия в София през 1948 г. при професорите Кирил Цонев и Георги Богданов. Бил е главен художник на издателство “Български художник” с известни прекъсвания от 1953 до 1985 г. и зам.-главен редактор на списание “Изкуство” (1962–1970). Участвал е в националните изложби на илюстрацията и изкуството на българската книга, както и в изложбите на декоративно приложните изкуства. Носител на национални и международни награди за изкуство на книгата. Автор е на монографичните издания за художниците Иван Ненов, Любен Гайдаров, Тодор Панайотов, Кирил Казанлъклиев, Екатерина Савова–Ненова, на книгата “Разговори с Иван Ненов”, на статии по проблеми на изкуството.

БЕЛЕЖКА: Книгата е огромна със много изображения. Оптимален Размер на файла с 256 цвята за снимките е 65MB!
(По-нататъшна компресия би развалила качеството още повече и шрифта)
Ако желаете да я имате в колекцията си – най-добре си я закупете!

Прочетете и прегледайте онлайн само в PDF третата част на Антологията Пантеон” тук