Прокрустовото ложе. Философски и практически афоризми – Нисим Талеб
Този сборник с афоризми и размисли изразява основните идеи на Насим Никълъс Талеб по съвсем неочакван начин.
Книгата представя възгледите на автора за страничните ефекти на съвременната цивилизация – промяната на хората заради технологията, разочарованието, че реалността не съответства на икономическите модели, измислянето на заболявания, за да се продават лекарства, дефинирането на интелигентността като успех в класната стая и убеждението, че трудовата заетост не е робство.
Закачливи и непочтителни, с рядко съчетание от остроумие и мъдрост, тези афоризми ще ви изненадат като ви разкрият самозаблудите, е които сте живели, но никога не сте съзнавали.
Книгата е като средно дълга разходка на бавен ход, където Талеб поради липсата на достоен събеседник разговоря със себе си. Ползи от четенето не липсват, но дали оправдават очакванията? Или искаме всичко наготово смляно? Бързо и наведнъж? За читателя на ХХI в. афоризмите са анахронизъм – не заради краткостта на съждението, на която е обръгнал, а заради усилието, което трябва да положи пред парадокса и мъдростта. Възможно е и друго сравнение: на Запад пишем и говорим с афоризми, на Изток медитират върху коани. Далечната полза е прочистване на мисълта – със сарказъм или мистика: в новата си свобода съзнанието ражда кристално ясни, нови и неподозирано далновидни идеи.
Талеб, който вече се определя като философ-безделник, смята някои Прокрустовите ложета за полезни, други – за спорни. Училището, регулациите, трудовата заетост, фитнес залите, високите офис сгради или дългото пътуване за работа са Прокрустови легла, изброява той. Изкуството и афоризмите – също. Къде е вредата? Удобното полягане в някои от тях има цена: хората променят поведението си, за да удовлетворят изискванията на технологиите; последните подобряват ефективността, но влошават способността критично да разсъждаваме. Наемният труд, независимо колко е квалифициран, плаща данък на етиката и креативността. Измисляме болести, за да продаваме лекарства. Икономическите модели, подценяващи риска, излъчват сигурност и като провалят света, обвиняват действителността.
Прокрустовото ложе е чудесна фабрика за самозаблуди. Проблемът е не само че слагаме нещата в погрешната кутия, но и че променяме погрешната променлива (човека вместо леглото), пише Талеб. Резултатът е по-чуплив свят под крилете на черния лебед – неочакваните и малко вероятни събития с разтърсващи последици. Има и добър сценарий. Несигурността не e изцяло извън контрол и системите могат да печелят от шоковете. Талеб обещава следващата книга – “Антикрехкост”, да е за това.
Кой е Прокруст?
В древногръцката митология Прокруст е жестокият собственик на малка странноприемница в Коридалос в областта Атика на пътя между Атина и Елевзина, където са се провеждали Елевзинските мистерии. Прокруст имал особено чувство за гостоприемство. Той отвличал пътници, гощавал ги богато, а след това ги канел да прекарат нощта в едно доста специално ложе. Те трябвало да съответстват идеално на размера му. Ако пътникът бил твърде висок, Прокруст му отрязвал краката с остра брадва, а ако бил нисък – разтягал тялото му. (Истинското му име било Дамаст или Полипемон, но получил прозвището Прокруст, което значело „разтегача“).
В най-добрите традиции на поетическата справедливост, Прокруст е сполетян от участта на жертвите си. Един от пътниците, които отвлича, се оказва безстрашният Тезей, който по-късно в битието си на герой ще убие и Минотавъра. След обичайната вечеря Тезей принуждава Прокруст да легне в собственото си ложе и му отрязва главата, за да го вмести в обичайното съвършенство. Така Тезей следва Херкулесовия начин за разплата – като отговаря със същото. В по-зловeщите версии на мита (като тази в „Библиотеката“ на Псевдо-Аполодор), Прокруст притежава две ложета – малко и голямо – и кара ниските жертви да лягат в голямото легло, а високите – в малкото.
Всеки афоризъм в тази книга е за своеобразно Прокрустово ложе – ние, човешките същества, изправени пред границите на познанието и нещата, които не можем да наблюдаваме, невидимото и непознатото, освобождаваме напрежението, като натикваме живота и света в твърде ясно очертани, превърнати в стока идеи, опростенчески категории, специална лексика и предварително „опаковани“ истории, които понякога имат взривоопасни последици. Нещо повече, изглежда, че не си даваме сметка за това „напасване“ със задна дата – като шивач, който много се гордее с ушиването на съвършено изглеждащи костюми, макар да го постига чрез хирургически корекции на крайниците на клиентите си. Например много малко от нас си дават сметка, че променяме умовете на децата в училище чрез лекарствени средства, за да ги приспособим към учебната програма, вместо да правим обратното.
Тъй като афоризмите губят очарованието си, когато биват обяснявани, засега само подсказвам каква е основната тема на тази книга – по-нататъшните дискусии ще оставя за послеслова. Това са самостоятелни, стегнато изразени мисли, съсредоточени около основната ми идея за това как се справяме и как би трябвало да се справяме с непознатото, по-задълбочено разгледани в книгите ми „Надхитрени от случайността“ и „Черният лебед“.
„Прокрустовото ложе“ – сборник с афоризми и размисли изразява основните идеи на Насим Никълъс Талеб, развити в „Черния лебед“, „Надхитрени от случайността“ и „Антикрехкост“ по съвсем неочакван начин.
Афоризми
Любопитният ум прегръща науката, надареният и чувствителният – изкуствата, прагматичният – бизнеса, останалите стават икономисти.
Иска се доста разум и смелост, за да приемеш, че това, което има смисъл, всъщност няма смисъл.
През 20. век се сгромолясаха социалните утопии. През 21. век ще се провалят технологичните
Технологията може да подкопае (и застраши) всяка страна от живота на глупака, като в същото време го убеждава, че го прави по-„ефикасен“.
Харесваме стари и антични предмети като панорамни изгледи или класически картини, но сме ненаситни на новите технологии, преувеличаваме дребните подобрения във версиите на продуктите, вманиачени сме по 2.0, приковани към умствената си каторга.
Ако искаш да разориш глупака, дай му информация.
Съществуват обозначения като „икономист“, „проститутка“ или „консултант“, за които допълнителното характеризиране не носи никаква нова информация.
Образованието прави мъдрия малко по-мъдър, докато глупака – извънредно опасен.
Журналистите като антисъздатели на афоризми: твърдението „Трябва да притежавате известни умения, за да си купите BMW, и умения плюс огромен късмет, за да станете Уорън Бъфет“ беше сведено до: „Талеб твърди, че Бъфет не притежава никакви умения.“
Колко време имаш за губене е единственото ми мерило за успех.
Богат си, ако парите, които отказваш, са по-сладки от парите, които получаваш.
Тези, които не смятат, че трудовата заетост е системно робство, са или слепи, или работещи.
Основната разлика между правителствените рефинансирания и пушенето е, че в някои редки случаи изявлението „това е последната ми цигара“ се оказва вярно.
Публичните компании, също като човешките клетки, са програмирани за клетъчна смърт, самоубийство чрез дългове и скрити рискове. Рефинансиранията придават на процеса историческо измерение.
Отлагането на днешната работа за утре е бунтът на душата срещу капана.
Трите най-опасни пристрастявания са към хероина, въглехидратите и месечната заплата.
Повечето модерни технологии са разсрочено наказание.
Ще ти завиждат за успеха, богатството, интелигентността, външността, социалното положение, но рядко за мъдростта.
Добрият враг е много по-лоялен, по-предвидим – и в очите на умния, много по-полезен, отколкото най-ценният почитател.
Добрата сентенция ти дава последната дума, без дори да започваш разговора.
Писането е изкуството да се повтаряш, без някой да забелязва.
Редовите умове намират приликите в историите (и ситуациите); рафинираните улавят разликите.
Древните са знаели добре, че единственият начин да разбереш събитията е да ги предизвикаш.
Математикът започва с проблема и създава решение; консултантът започва с предлагане на „решение“ и създава проблем.
Това, което обикновено се нарича „риск“, аз наричам възможност, но това, което наричат „нискорискова“ възможност, аз наричам проблем на глупака.
Организациите са като надрусани с кофеин лековерници, които се движат тичешком назад, без да го знаят; научаваме само за оскъдния брой от тях, които достигат желаната цел.
Най-добрата проверка за това дали някой е изключително глупав (или изключително мъдър) е дали вижда смисъл във финансовите и политическите новини.
Левите твърдят, че понеже пазарите са глупави, моделите трябва да бъдат умни; десните смятат, че тъй като моделите са глупави, пазарите трябва да бъдат умни. Уви, на никоя от двете страни никога не й е хрумвало, че и пазарите, и моделите са много глупави.
Дисциплината икономика е като мъртва звезда – изглежда сякаш още свети, но вие си знаете, че е мъртва.
Глупаците мислят, че алчността се лекува с пари, пристрастяването – със съответните субстанции, експертните проблеми – с експерти, банковото дело – с банкери, икономиката – с икономисти, а дълговите кризи – с дългови разходи.
Можете да сте сигурни, че изпълнителният директор на една корпорация се тревожи за много неща, когато публично обяви, че „няма нищо тревожно“.
Накратко, какво представлява фондовият пазар: участниците спокойно чакат в редица да бъдат заклани, докато си мислят, че гледат Бродуейски спектакъл.
Това, което ни прави уязвими, е, че институциите не могат да имат същите добродетели (чест, правдивост, смелост, преданост, упоритост) като личностите.
Най-тежките вреди се причиняват от компетентни хора, които се опитват да вършат добро; най-съществените подобрения се осъществяват от некомпетентни хора, които не се опитват да вършат добро.
Разликите между банките и мафията са следните: банките са по-компетентни в юридическата материя, но мафията разбира общественото мнение.
„Много по-лесно е да измамиш хората с милиарди, отколкото само с милиони.“ [По повод епизода Мадоф]
Един от провалите на „научните приближения“ в нелинейната сфера се дължи на неудобния факт, че средните очаквания са различни от очакванията на средните хора.
В бедните страни държавните служители получават директни подкупи; във Вашингтон получават изтънченото, неизказано обещание да работят за големи корпорации.
Най-жестоката ирония на съдбата е банкер да свърши в бедност.
Трябва да накараме студентите да преизчислят общия си успех, като сметнат оценките си по финанси и икономика наопаки.
Проблемът с посредниците води всяка компания до състояние на максимална уязвимост заради натрупването на скрити рискове.
В политиката трябва да избираме между представителите на едрия бизнес, които обичат националните държави и подстрекават към война, от една страна, и, от друга страна, епистемологично арогантните високопоставени служители на големите работодатели, които са слепи за риска и гледат отгоре надолу.
За автора
Насим Никълъс Талеб е наричан „най-яркият съвременен мислител“.
Тълкувание на скритата роля на случайността в живота и на пазара, първата книга на Талеб “Надхитрени от случайността” се превръща в световен бестселър, публикуван на над 20 езика, и обявен за “бизнес книга на годината”. Автор е и на книгата “Черният лебед”, която се задържа в списъка на бестселърите на “Ню Йорк таймс” повече от година и се превръща в интелектуален, социален и културен стандарт.
Сборникът с афоризми и размисли „Прокрустовото ложе“ (ИК „Инфодар“) изразява основните идеи на Насим Никълъс Талеб по съвсем неочакван начин.
Книги
- „Черният лебед”
- „Надхитрени от случайността“ – скоро
- „Антикрехкост“ – скоро
- „Прокрустовото ложе“
- „Да заложиш своята кожа“ – скоро
Линкове:
