Тангра – Том 10 – Атиле – Токораз Исто

0

Tangra10-Atile-front-4eti.meМноготомната сага “Тангра” е най-големият труд, който описва историята на един народ и българите трябва да се гордеят, че има такава книга, написана за тях. Защото народ, който има толкова древна история, трябва да има и достоен роман, който да я опише.
“Тангра” е роман достоен за всичко, което нашият народ е преживял през вековете. В него се разказва историята, но не така, както е била фалшифицирана от враговете ни, а истинската, скривана и често премълчавана наша история. Романът съживява въображението на хората, в него митовете и героите оживяват. Той разпалва любов към историята и нашите предци и ни учи как да изградим самоуважение.

Токораз Исто е единственият български писател, който разкрива в дълбочина истината за древната българска религия – тангризмът, изследва понятията оренда, саракт, тумир, колобър, както и разкрива същността на вярата в бог Тангра. В книгата той разглежда трансформацията на древната българска религия и мястото й в съвременния живот. “Тангра” е за всеки, който има претенцията да се нарече българин; за всеки, който иска да разбере с какво се различаваме от останалите народи и каква е нашата мисия.

Предлагаме ви няколко извадки от Тангра, Част 10 – Айбат:

По някое време той се обърна към светещата в мрака Равена и извика:
– И аз като Цезар ще кажа: Veni! Vidi! Vici! (Дойдох! Видях! Победих!), но бих допълнил:
Дойдох… бързо!
Видях… безпристрастно!
Победих… честно и завинаги!

Всеки човек има три начина, по които може да се справи с егото и разделението в себе си.
Пътят на колобъра е, когато противникът се преодолява с противоположното. На воина се противопоставя добрината и мъдростта. На силата и агресията се противопоставя любовта. Всъщност думата “противопоставя” не е съвсем точна.
Пътят на воина е да го преодоляваш със същото. Срещу воина противник се изправя друг воин.
Пътят на тумир е, когато нещата се изследват и човекът опитва да ги опише, изведе и осмисли. Пътят на тумир е Пътят на мъдростта.
Истинският българин е човек, който използва и трите подхода едновременно. В душата на всеки българин живее колобър, тумир и багатур. Символът, който изразява тази борба и това състояние, се нарича тангристки кръст.
Помни! Силата идва със смирението! Воинът е смирен! Той знае, че всяка победа, колкото негова, толкова е и на Бог. Има случаи, когато победителят го е направил без чест, но в повечето случаи този, който побеждава, го прави с чест, а другите умират в безчестие!
– Значи силата на воините се определя от правдата? – попита Ирник.
– Не, от Бог! Силата и правдата произлизат от смирението, от липсата на воина. Когато човек разбере, че е единен, но не само със себе си, а когато прозре, че е едно с Вселената.
– Татко, разкажи ми за това, което някога ти е разказвал дядо ти!
– За кое?
– За “матрицата”.
– Матрицата е нещо, което не съществува. В същото време тя властва над живота на хората и го определя. Тя пронизва, пропива живота на хората. Тя е самият живот, поне повечето хора смятат така.
В мравуняците и пчелините има един общ дух, който е наложил своя отпечатък върху мравките и пчелите. Всички тези общества са подчинени на този дух и той се нарича „матрица”. „Матрицата” е законът, по който се самоорганизира едно общество. Това, което се нарича общество или социум, всъщност е „матрица”. Обучението, възпитанието също е „матрица”. Много хора, когато научат за „матрицата”, започват да говорят как ще воюват с нея. „Матрицата” е много агресивна, защото обикновените хора не приемат това, което не виждат у себе си. Те се страхуват от непознатото и мразят различните. Хората са като ято или мравуняк, те веднага прогонват и убиват различните. Различността те третират като болест.
За да отвърнат на това, хората, научили за „матрицата”, започват да я наричат с обидни думи, но по този начин само доказват, че не са преодолели зависимостта си от нея. Те казват: „На меча с меч, на силата със сила!’’
– Не! – каза пламенно Авитохол. – С „матрицата” не бива да се воюва! На агресията не трябва да се отвръща! Всички очакват на агресията на социума да се отвърне с атака, но не, ние се затваряме все повече в себе си и собствения си път. Това е непонятно за останалите хора, научени да отвръщат първосигнално и неосъзнато. Те действат по закони те на Стария завет: „Око за око, зъб за зъб”. Ние трябва да действаме както е проповядвал Христос.
Ако отвърнеш на агресията на „матрицата”, ставаш част от нея. Тя точно това иска и търси такава реакция. Ако направиш това, ти вече си загубил.
Ирник, запомни! Не винаги отстъплението е слабост, понякога може да бъде тактика! Боецът, който не е импулсивен, е по-опасен. Може би нещо в теб те кара да бъдеш такъв, може това да е орендата? Когато двама воини се изправят пред своите противници и врагове, безразсъдният прави две крачки напред, той направо скача срещу врага, смелият прави крачка напред и влиза в битка. Мъдрият отстъпва назад. Той прави това, за да премисли, чак след това се хвърля напред. Страхливият просто отстъпва и от това нищо не произлиза. От теб зависи дали ще излезеш страхливец, или мъдър воин. Мъдрият човек не е директен и агресивен, ако може, опитва да избегне конфликта. Той е много опасен, защото, като отстъпва, не знаеш дали се изтегля, или просто се засилва, за да влезе още по-свирепо в битката.
Никога не се притеснявай да участваш в битки! Помни! Човек не е само смъртен, той е внезапносмъртен. Всеки един от нас може да се раздели с живота си във всеки един момент и винаги трябва да бъде готов за това. Всяка сутрин, когато се събуждаш, благодари на Тангра, че си отворил очи, но живей така, все едно това ще бъде последният ти ден! Никога не се страхувай от това, че този ден може да ти бъде последен! Това е едно от най-сигурните неща в живота. Този ден все някога ще дойде и няма никакъв смисъл да мислиш за него, да се изтощаваш физически и духовно. Каквото и да направим, ние никога не можем да изпреварим смъртта и да оставим земните си дела завършени и в ред. Когато и да те застигне смъртта, никога няма да е в подходящ момент. Силните воини са свикнали нещата винаги да бъдат под техен контрол. Аз цял живот се опитвам да живея осъзнато, това ми помага да подреждам света около мен. За мен светът е логичен и подреден, това аз правя със силата на своята воля. Ние обаче се самозабравяме. Каквото и да правим, както и да живеем, никога не бива да забравяме, че не контролираме две неща – нашето раждане и смъртта. Разбира се, можем да сложим край на живота си, но това ще ни привърже. Ако искаме да сме свободни, не бива да правим това. Трябва да свикнем с факта, че сме внезапносмъртни. Това е много трудно за нас.
Ние, степните воини, помним това и никога не го забравяме. Светът не може да спре своя ход. Стабилността не се състои в това да спреш времето и да се подготвиш за отвъдното. Най-сигурното и стабилно нещо в света е движението. Там е стабилността на света, не в застиналото, а в динамичното равновесие. Всички ние, които сме духовно живи, участваме в приключението и авантюрата наречена живот, но не бива да се привързваме и да мислим, че сме вечни на тая земя.
Някога императорите в Рим винаги държали около себе си един човек. Той стоял най-близо до тях и през цялото време имал само една задача – да напомня непрекъснато на императора само един факт. В моментите на триумф и пълно отдаване на забавленията този се навеждал над ухото му и нашепвал: „Помни, че си смъртен! Помни, че си смъртен!’’
Смятам, че до всеки трябва да има един такъв човек, който да му повтаря това и да го „приземява”. Според мен не е достатъчно да си спомняме само, че сме смъртни, а внезапносмъртни.

– Какво толкова? Какво като имам много жени? Аз съм император! Лициния не може да ми каже нищо. Варварите имат много повече жени от мен и то официално, и никой не им казва нищо.
Ти, майко, знаеш това!
Гала Плацида се ядоса много, защото разбра намека на сина си за брака й с Атаулф – вожда на готите.
– Много години те гледах какво правиш и мълчах. Още преди време трябваше да поговоря с теб какви трябва да бъдат мъжете. Тогава обаче смятах, че някой мъж трябва да ти даде тези съвети. Ти нямаш баща, може би Флавий Аеций трябваше да поговори с теб, но това няма да се случи. Знам. че вече си голям, но дойде време да поговорим и по този въпрос. Сега слушай!
Варварските владетели са мъже, те са благодетелни и честни хора, с чувство за чест и достойнство. Ти си перверзник и нямаш нищо общо с тях. Тези, които наричаш варвари, имат много жени, но не са порочни като теб и са по-морални от повечето уж цивилизовани римляни. Варваринът никога не перверзничи с жените си. Той се грижи за тях. Опитва се да бъде справедлив към всяка една от тях и децата им. Не за перверзия те вземат жените си, а защото животът в степта, откъдето идват, е суров и много от жените и децата им измират. Варваринът има много жени, защото е силен и може да им осигури оцеляване, живот и бъдеще.
Казвам, че си перверзен и порочен, защото твоите подбуди да имаш много жени са съвсем други. Ти искаш да притежаваш колкото се може повече, защото си несигурен и незначителен, стремиш се да имаш много, да подчиняваш и доминираш. Понеже не можеш да имаш истински жените и те да ти се отдадат докрай и в пълнота, ти се нуждаеш от много от тях, като си мислиш, че количеството ще замести качеството. Ти грешиш като мислиш, че многото повърхностни връзки ще ти донесат удовлетворение. Това никога не може да се случи. Напротив, многото жени стават все по-еднакви, незадоволителни и си приличат една с друга. Това не е заради жените, с които си, защото повечето могат да бъдат толкова дълбоки, че да се удавиш в тях. Ти обаче си слаб и уплашен и се страхуваш от жените.
– Не от жените се страхувам аз, а от теб – каза Валентиниан, без даже да прекъсне майка си.
– Такива като теб никога не намират истински жени, а цял живот се занимават с еднодневки. Те никога не са щастливи, доволни и спокойни. Такива мъже са обида за останалите мъже и хвърлят петно върху всички тях. Точно те наричат жените „курви“, „проститутки“, оплакват се, че вече нямало „истински жени“, но всъщност те са повърхностни и търсят точно такива обекти на своята страст. Ако попаднат на истинска жена, или не я разпознават и я подминават, или я превръщат в пачавра. Твоята причина да искаш много жени няма нищо общо с идеята на “варварите”.

Човек, който се страхува за здравето и живота си, не може да бъде воин. Такива хора са страхливци. Знаеш ли колко много страхливци съм срещал в живота си? Тези са като статуи застинали по Пътя. Много от тях продължиха да говорят какви воини са, но нямаха сили да прекрачат и не са нищо повече от страхливци. Ако и ти си такъв, продължавай да говориш за болката, да се оплакваш, да очакваш от такива като теб съчувствие! Това можеш да правиш, но тогава няма как да се наречеш мой син!
– Татко, това, което ми описваш, съвсем не е радостно! Ти искаш да кажеш, че така ще бъде цял живот! Че цял живот ще бъда съпровождан от опасността да бъда убит, болката, терзанието, страданието ще са мои неизменни спътници! Заслужава ли си такъв живот?
– Това всеки сам избира за себе си. Ако носиш в себе си душа на воин, ти ще преглътнеш този горчив хап. Воинът е такъв и не може да живее по друг начин. Ако рискът ти се струва прекалено голям, това означава, че просто не си роден за воин. Болката е минимумът, който трябва да си готов да понесеш, за да бъдеш воин.
– И докога ще продължава това?
– Докато не умреш.
– Не съм съгласен! Не желая да изпитвам болка и да страдам през целия си живот! Искам да живея, да бъда щастлив!
– Много хора се жалват и казват, че животът е лош, тежък, че е дело на Сатаната. Аз веднага мога да докажа, че животът е хубав. Ако земята беше място, където всички страдат, тя щеше да бъде като ад. Тогава всички хора щяха да искат, колкото се може по-бързо, да се самоубият и да напуснат този свят, да се разделят с живота си. Болките и страданията щяха да ги подтикват да направят това. Когато човек реши, че няма смисъл да живее и да преживява страдание, което няма да има край, той би посегнал на живота си. Ние обаче не наблюдаваме подобно нещо. Всички хора със зъби и нокти се борят да останат живи, да поживеят още миг повече, дори тези, които цял живот се оплакват. А тези, които се самоубиват, правят това с огромно съжаление. Животът е хубав, затова те така се разделят с него. Това е най-сигурното доказателство, че земята и този живот са желани, че хората са повече щастливи тук, отколкото нещастни, че са доволни и това тук е по-скоро раят, отколкото адът. Най-важният извод от всичко казано дотук е, че си заслужава да се живее. Какъвто и да е животът – добър, лош, колкото и болки и страдание да има в него, трябва да го изживееш, да приемеш това, което съдбата (Бог) ти е предопределила.
Ти казваш, че искаш да си щастлив, но трябва да знаеш, че хората, които живеят неосъзнато, като някакви идиоти, се стремят към това щастие. Можеш да бъдеш щастлив само ако си глупак, но това означава, че ще живееш както всички глупаци, в „матрицата“, неосъзнато. Аз вече съм ти обяснявал разликата между това да се стремиш да бъдеш щастлив и да възприемаш щастието като преживяване и това да си щастлив, но като състояние.
Ти мислил ли си какво е болката? – българинът спря за миг, след което продължи да говори: – Болката е най-страшното нещо на света. Болката и страхът са едно и също нещо. Много хора смятат, че ги е страх от смъртта, но всъщност ги е страх от болката. Страхът изгражда този свят. Този свят, в който ние можем да съществуваме, е изтъкан от болка или поне ние така го възприемаме, но всъщност болка няма. Болката е нещо, което ние преживяваме, но тя няма материално изражение. Човек изпитва болка, несигурност и страдание, но може и да си внуши това. Ако знаеш, че няма болка и страдание, можеш да направиш така, че тя да не съществува за теб.
Никога една болка не може да се сравни с друга. Всяка болка е различна. Всяка следваща болка е по-силна от предишните, които вече си преживял. Страданието на всеки човек е по-силно, по-страшно и голямо от това на другите.

– Не се възгордявай! Нямаш никакъв принос да си жив в този момент! Вместо да крещиш и да се гордееш с нещо, за което нищо не си направил, се смири! Благодари на Тангра, че те е запазил жив! Нас Тангра и орендата ни пазят, защото имаме мисия! Това е нашето най-голямо оръжие! Това, че сме живи, не означава, че Евгениус е лош куриос, а показва могъществото на Тангра, който може да ни спаси, дори когато към сърцето ни е била насочена кама, държана от ръката на най-добрия убиец в света. Аз така виждам нещата. Най-добрата защита в този свят не е в това да сложиш ризница или да ходиш с тежки доспехи. Никога не можеш да се предпазиш от съдбата. Най-добрата защита на българите е да са синове на Бог и да следват мисията, с която той ги е натоварил. Те правят това, като се вслушват в гласа му, съобразяват се постоянно с орендата. Тогава ти ставаш „човек с мисия”. Тангра бди над чедата си с мисия, в това вярват българите. Иначе, колкото и да пазиш животеца си, колкото и да се страхуваш и да се опитваш да се предпазиш, колкото и да трепериш, ги не можеш да го опазиш и той си остава без смисъл и няма значение дали си жив, или мъртъв. Такъв живот няма стойност нито за теб, нито за околните, нито за Вселената и Бог. Светът е пълен с хора, живеещи като сенки. Те не са живи, а само уподобяват живи хора. Когато в личното ти оцеляване те води егото ти, е безсмислено да останеш жив. В очите на такива хорица се вижда най-смешния и уплашен поглед, в него има изненада, но и ужас. С времето те започват да вярват, че могат да запазят жалкото си, безсмислено съществуване. Някой ден такъв човек ще се изправи пред непреодолимото могъщество на Бог, което тези хора наричат съдба, и ще загуби незначителния си животец.
В основата на оцеляването не бива да стои егото. Най-добрият начин да се „защитиш” в тоя живот и да получиш подкрепа отгоре е да се отречеш от себе си, да приемеш предопределението си и да превърнеш живота си в мисия. Тогава ти ще се почувстваш свободен и ще можеш да живееш като лъв, а няма цял живот да се свираш като мишка. Българинът живее смело, с чест, достойнство, истински.

 

Ако ви харесва, моля закупете си хартиено копие – подкрепета Автора!

Ако желаете и останалите части на поредицата – потвърдете със сподялба във Фейсбук, за да стигнем до повече приятели!

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ Тангра, част 10 – Атиле от тук

Share.

Leave A Reply