Тангра – Том 13 – Ирник – Токораз Исто

0

tangra13-cover-4eti.meВлез в чудния свят на Токораз Исто. Погледни внимателно, ще видиш, че от картините, които той рисува, струи Светлина. Тази Светлина идва от душите на българите, от вечния огън на България, от саракта. Чрез думите и историите ще успееш да откраднеш една искрица от Земята на Тангра и когато затвориш последната страница на книгата, историята на България ще продължи…
Токораз Исто е единственият български писател, който разкрива в дълбочина истината за древната българска религия – тангризмът, изследва понятията оренда, саракт, тумир, колобър, както и разкрива същността на вярата в бог Тангра. В книгата той разглежда трансформацията на древната българска религия и мястото й в съвременния живот. “Тангра” е за всеки, който има претенцията да се нарече българин; за всеки, който иска да разбере с какво се различаваме от останалите народи и каква е нашата мисия.

 

Няколко реда от Интервюто с Токораз Исто в края на книгата:

Както казах, писането е занаят, а всеки занаят си има майсторлък. Има нещо, което Николай Хайтов наричаше „подадине”. Тази дума е от Родопите. Това е нещо пратено отгоре, спуснато свише. Аз го наричам оренда. Това означава да пишеш само когато получаваш потвърждение. Човек може да се нарича писател само когато пише значими неща, които трябва да бъдат написани, да разказва истории, които чувства, че са нужни на света. Ако се колебаеш дали да напишеш една книга, или не, по-добре не я пиши! Ако не си сигурен, че си заслужава да си заложиш живота заради някоя история, не я разказвай! Ако няма значение една книга написана ли е, или не, има ли я, или не, ако тя не докосне хората, ако не ги променя, няма смисъл от нея и е по-добре да не бъде писана! Аз пиша само след като се убедя, че трябва да напиша тази книга, да опиша дадена история, че без нея светът няма да е толкова ярък и красив, няма да е завършен. Пиша само когато съм сигурен в това, само когато се налага. Искам всяка моя книга да докосва, да бъде значима, да бъде потребна на хората и света. Чрез книгите си се опитвам да оставя следи, да променя хората и човечеството.
— Токораз Исто, интервю в Тангра, Том 13

– Поредицата „Тангра“ се състои от 13 тома и повече от осем хиляди страници. Българският народ е древен и велик и историята ни може да бъде описана достойно само в едно толкова значимо съчинение. Много пъти са ме питали защо книгите ми са толкова големи, не можах ли да опиша всичко това в една книга или в по-малко страници.
Поредицата е толкова дълга, защото разказаната в нея история е значима и важна, това е историята на целия ни народ. Героите, описани в нея, са велики хора и личности, не е редно да бъдат окастрени и описани в някакво книжле. Те имат нужда да живеят, да се разгърнат, да дишат волно. Ако сте чели „Тангра“, знаете, че няма как всичко описано в нея да бъде сбутано в една книга, претупано или осакатено. Ако се направи това, книгата няма да бъде същата, историята ще е различна, аз няма да съм Токораз Исто, а и едва ли ще има хора, които ще я прочетат. Сигурен съм, че тези, които мислят, че биха чели книгите ми, ако бяха по-кратки, нямате да го направят.
Аз пиша за хората, които обичат да четат много и имат концентрация и търпение да го правят. Обичам истинските, големите, значимите истории.
— Токораз Исто, интервю в Тангра, Том 13

Повечето млади хора въобще не четат, дори когато са задължени, а какво остава да имат изграден навик да четат за удоволствие в свободното си време.
Книгите, които пиша, са толкова дълги, защото днес „матрицата” и ежедневието са много агресивни, те ни преследват навсякъде, владеят улицата, влизат в нашия дом, остават ни без лично пространство, нахлуват в главите ни, обсебват мислите ни. Със своите книги се опитвам да дам възможност на всеки читател, поне докато чете, да си отвоюва лична територия. Опитвам се да осигуря повече време и по-широка територия за всеки читател, решил да остане насаме с мислите си, да отдели време за себе си, за себепознанието си. Голямата, задълбочена книга осигурява повече такова време, от което всеки човек на Пътя се нуждае.
Аз пиша книги, които имат силата да променят хората, а не само да ги забавляват.

И няколко реда от последния 13-ти том:

– Това е бъдещето – съвсем сериозно отвърна Авитохол. – Религията на Христос и монотеистичните религии са Епохата Риба, а това, което аз проповядвам, е новата епоха, която се нарича Епоха на Водолея. Много ваши християнски учени смятат, че аз, Атила, вещая края на световете! Не! Аз вещая вашия край, края на религиите, на вярата! Аз съм новото начало! Може би хората още не са готови за това, но някой ден ще станат! Аз съм воинът, който предвожда тази битка, тя обаче няма да се проведе за един живот или за столетие, може би ще продължи хилядолетия. Това е естественият път на развитие на човечеството, въобще не ме интересува дали името ми ще се знае, хората ще знаят ли, че Атила е бил първият или, че той е бил такъв. Това не е важно, защото това, което идва, не е религия и никой няма да вярва в нещо, в което друг е вярвал, нито ще има последователи. Аз не искам да бъда бог или духовен водач, каквито са били всички духовни учители досега. Това, което проповядвам, няма нищо общо с един човек. То не е измислено от мен, нито Бог ми го е изпратил, за да стана велик водач и името ми да пребъде в световете. Това всъщност е нещо, което винаги го е имало. Може би досега не е било изведено толкова ясно и категорично. Аз го направих, но то е такова, че всеки след мен трябва да го направи за себе си. То е като свободата. Аз не мога да подаря свобода, нито да я дам на някого даром. Аз мога да се освободя, но това не означава, че другите ще ме разберат или това, че аз съм свободен, ще направи и тях свободни. Моята свобода си е моя. Аз мога да бъда само пример. Всеки човек, който иска да бъде свободен, трябва да се бори със собствените си окови и сам да се освободи, а след това непрекъснато трябва да се бори за тази свобода. Нещата с личната религия и осъзнатия живот стоят по същия начин.
Смяташ, че можеш да ме победиш, но ти грешиш. Това, което аз нося на света, е много по-естествено и истинско, защото винаги го е имало. То е в пряка връзка с вярата. Когато човек вярва, това, за което говоря, липсва, но когато човек надрасне вярата, суеверието, своите слабости и комплекси, тогава осъзнатият живот е налице и човек вече живее по начина, по който аз казвам, че може да се живее. Аз имам една голяма мисия в своя живот. Понеже цял живот съм бил воин, някога смятах, че тя е свързана с това да побеждавам, да превземам територии, народи, да бъда могъщ и силен. По-късно си мислех, че мисията ми е да разяснявам живота на хората, да пиша и разказвам истории. Сега разбирам, че ако печелиш войните и побеждаваш в битки, без да носиш промяна в света, ти не правиш нищо, а само разместваш пластовете. Без духовна победа и нов начин на живот, всички битки са безсмислени. Без да има какво да разкажеш на хората, самото писане и думите са нищо. Аз вече знам, че в основата на всичко е личният Път, духовното израстване. Моята най-важна задача е да покажа на хората, че могат да живеят по един различен начин, като духовно будни същества. Да живеят осъзнато. Аз трябва да кажа на хората, че такъв живот е възможен и нищо повече. Не е моя работа да ги правя умни или духовно зрели. Това трябва да бъде техен импулс, не е моя работа човекът на какво ниво в развитието си се намира. Аз не бива да бъда съдник, а да съм като милувка. Това, което знам, е толкова искрено и силно, то носи толкова Сила в себе си, че рискувам, ако го насоча към някого, да го нараня. Не трябва да се отнема вярата на човек, ако той не е готов да я замени с осъзнат живот. Дори да отнемеш една вяра, ако човекът не е готов, на нейно място ще се появи друга вяра, защото вярата е една. Всяка религия има различни нива на вяра. Няма значение човек каква религия изповядва. Може да е християнин и да е просто вярващ, а може и да е гностик. Може да е евреин и да вярва в очевидните поверия или да бъде евреин и да е запознат с кабала и тайните учения. Според мен вярата въобще не е нужна. Това, което изповядвам, дори не може да бъде наречено, защото то не е вяра, не е религия, не е и духовен Път. То е учение, което някой ден всички ще следват. Един ден, когато хората се научат да израстват духовно и ниските нива на духовна будност ги дразнят, тогава то ще замени вярата, религиите, въобще всичко. То е жив Път, изискващ непрекъснати усилия, една постоянна борба с нашите слабости и врагове. Опит да живеем и да сме будни, да премахваме всичко, което замътнява съзнанието ни.

– А какво е „българска империя”?
– „Българска или източна империя” е нещо, което опитах да обясня на Приск Панионийски. Българската империя е уникална, защото в една държава трябва да се вкарат различни народи, но без насилие и принуда. Виж какво става с империята на хуните! Тя се разпада, защото Атила не можа да разбере замисъла на „българската империя”. Това е нещо много трудно за разбиране, а още по-трудно за създаване. Обикновената империя е все едно да вкараш принудително няколко най-обикновени хора в една юрта. Те могат да живеят, но между тях, както е в обикновените семейства, винаги ще има боричкане за власт, крамоли, скандали, недоволство, дори клюки и омраза. Разбира се, ще има и стремеж да бъдат заедно, но това често ще бъде от страх. От страх да не са слаби, да оцелеят. Българин означава човек, който е духовно буден и живее осъзнато, който се замисля за всяко свое действие и постъпка, който се е преборил с егото си, който се бори с комплексите си. Представи си такова семейство, такъв род! Българската империя е, когато всеки народ, който влезе в империята на българите, е такъв, осъзнат и духовно буден, когато той присъства в състава ѝ осъзнато. Разликата между двата начина за създаване на империя е огромен.
– Татко, а къде да я създадем? – попита Ирник. – Двамата с теб имаме различни мнения по този въпрос. Аз искам да възродя България на същото място, където е съществувала преди.
– Ако България бе свързана с една земя и аз бих смятал така. Знаеш, че мястото не е имало огромно значение за народа ни. Чувал си за Седемте свещени стъпки.
– Да, чувал съм. Може би майката-степ е мястото, откъдето сме тръгнали и пак трябва да се върнем в нея.
– Ние сме народът на Седемте свещени стъпки. За нас, докато не завършим пътуването си, няма значение къде ще бъдем. Ако степта е последната ни стъпка, значи държавата трябва да бъде там. Не знам тумир да са говорели за майката-степ като за наша първа стъпка. Чувал съм ги да казват, че Арбат (Родопа) и Тракия е била първата ни стъпка, според други тя е била в Месопотамия. Аз обаче не съм сигурен. Където и да създадем отново България, ако ни води Бог, ще стигнем до правилното място.
Аз съм човек, който цял живот се вслушва в орендата и знаците, които тя ми праща. Всички знаци на съдбата, които получавам в последните години, говорят за това, че България трябва да бъде създадена на ново място. Знаците на съдбата ме водят на запад. Според мен следващата България трябва да бъде създадена някъде там и да бъде свързана с келтите, в Галия, Иберия или Британия, а може би на север при германите, там където живеят саксите, англите или може би бургундците. Булмунг се намира в моите ръце и може би това не е случайно. А може би трябва да я създадем в Британия? – като каза това, Авитохол потупа ножницата на меча, който висеше на десния му хълбок. – Много пъти съдбата ме отведе до Рейн, не знам. Всички номадски народи пътуват на запад и там свършва пътешествието им. Там някъде се намира моят учител Бероес, когото келтите наричат Мерлин. Там са твоят брат Ланселот и сестра ти Гуинивър, майка ти Баяра също е там. Тя ми предсказа, че някъде на запад се води битка, нещо като Армагедон, и аз ще взема участие в нея. Затова смятам, че моят път е на запад

 

Ако ви харесва, моля закупете си хартиено копие – подкрепета Автора!!!

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ Тангра, част 13 – Ирник от тук

Share.

Leave A Reply