Tangra-Tom5-Viktor-4eti.meВ пета част от епоса „Тангра“ на Токораз Исто историята продължава с напрегнат екшън, разгадаване на загадки и мистика и кървави битки.
Филипопол е останал последен остров на гладиаторските борби в света. Около него се води война между Доброто и Злото. Той обаче е оазис в цялото това море от страсти, насилие и смърт. И в този момент се създава най-доброто гладиаторско въоръжение – трак ди махейрос, и се появява най-добрият гладиатор – Виктор Скевас Масхарис. На него е отсъдено да види гибелта на цяла една епоха и да стане … последният гладиатор.”

 

 

 

– Виждате ли онези тепета вляво? Там имаше две тепета. Те бяха ниски и полегати. Кимнах в знак на съгласие.
– Едното се нарича Петра, което на гръцки означава камък , другото тепе зад него се нарича Лаута.  ( Бележка: Днес първото споменато тепе го няма, на негово място е изворът с много добра вода, който се нарича Каменица. Тези две тепета – Каменица и Лаута, са били използвани като източник за строителен материал. За разлика от Маркова тепе, което се е извисявало на мястото на хотел „Лайпциг” и е превърнато в павета, другите две тепета са унищожени за строителни материали.)Там живеят тези, които наричат себе си родопеи. Всички тези фили са филипополийци, но с различен произход. Нашият град винаги се е управлявал от съвет на филите и от владетел, избран от него.
Евмолпийците живеят на Трихълмието, има още еврийци, кръстени на реката, която някога се е наричала Еврос. Еврос или Хебър (Марица) е дала името на целия континент. Отначало Европа се наричало само поречието на река Еврос (Марица) и особено около нейната делта. Днес от Босфора до Херкулесовите стълбове (Гибралтар), цялата тази земя се нарича Европа. Първите европейци обаче и първата земя, наречена Европа, били именно тук.

Отново бях чул името на Александър Велики, затова реших да попитам:
–    Значи градът не е основан от Филип, този, който нарекохте Аминта?
–    Не! – остро отвърна Приск. – Градът е основан много преди това. Още преди да бъде наречен Филипопол, той, както ти казах, е имал две имена – Пулпудева и Евмолпия.
Слушах думите на младия историк, но си мислех за това, че през цялото време името на македонския владетел ме преследваше. Като някаква сянка той ме следваше или може би аз се движех по неговия път, но наобратно. Ето, сега бях дошъл тук, в Тракия, и отново чувах името му и това на неговия баща. Имаше ли някаква връзка между него и мен? Инстинктивно спуснах дясната си ръка и опипах ръкохватките на двата меча.
–    А Македония далеч ли е от тук?
–    Македония е съвсем близо – каза Приск.
–    Колко близо? – учудих се аз.
–    Съвсем близо, от другата страна на Родопите се простира Македония. Тя е много по-малка от Тракия. (В Средновековието Македония се е наричала територията около устието на река Марица, а не територията около реките Вардар и Струма, както днес.)
–    А Александър бил ли е тук? – реших да попитам аз.
–    Да! Александър провел боен поход из Тракия. Той прекосил Родопа планина, опитал се да покори бесите, но не успял. След това отседнал във Филипопол. Останал тук няколко дни, но чул, че племената от Хемус са слезли и завардили проходите на планината. Александър тръгнал веднага срещу тях и имал успех. След това се върнал.

Ако ви допада, моля закупете си хартиено копие за колекцията си:

За да прегледате използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ Тангра, част 5 – ВИКТОР от тук