Tangra-Kniga6-Atila-[4eti.me]В шеста част от епоса „Тангра“ на Токораз Исто един владетел, изсякъл името си в гранитните страници на историята, вървеше по пътеката на своята мисия и съдба. Този мъж съвсем скоро щяха да проклинат всички политици и воини, лицемери и християни от Запад. Неговото име щеше да стряска сънищата на всички, които смятаха себе си за цивилизовани, а останалите презрително наричаха „варвари“. Това щеше да продължи поколения наред. Този воин и владетел беше Атила. Един „варварин“ щеше да смущава съня на мирните римски граждани, но в същото време щеше да плени въображението на хората и да посочи пътя на тези, копнеещи да бъдат свободни.

Съвсем скоро щеше да се разнесе мълвата за Атила-владетелят, Атила – воинът, Атила – просветеният, Атила – „Бичът Божи“, Атила – унищожителят на империи, Атила – човекът, който предизвиква стихиите и Бог.

Но те нямаше как да знаят, че той е българин… или поне една част от него.

– Колкото повече ми говориш за българите, толкова повече ги опознавам и ми стават симпатични — каза Атила.
– Защо говориш за българите като за чужди? — попита Авитохол. — Може двамата с теб да сме българи.
– Така е — каза Атила.
– Казваш го, но не го мислиш наистина.
– Вярно е — съгласи се Атила. — Всъщност през цялото време мисля за себе си като за хун.
– А ако не си хун? — Авитохол се опитваше да го накара да се замисли.
– А ако сме хуни? — попита Атила.
Авитохол беше разказвал на Атила за тумир.
– Атила, представяш ли си, някой ден за нас двамата може да се разказват истории?
– Братко, аз съм сигурен в това. Всеки един от нас е много добър воин и забележителен човек, а както сме се събрали и заставаме зад едно име, няма как това име да не остави следа в историята на хуните и на народите въобще. Нали чу, че немците вече са ми измислили име — Етцел, датчаните също, как ме наричаха?
– Датчаните и скандинавците те наричат Атли. На изток те наричат Айбат, Атиле и Туки. Аз също досега имах много имена. Отначало ме наричаха Тохол, след това приех временното име Стоян, после бях наричан Авитохол,  в Индия ме наричаха Шатрумардхана, в Персия — Ксеркс, в Тракия — Виктор.
– Виктор? Това не означава ли победа на римски?
– Така е, макар цялото ми име да бе Виктор Скевас Масхарис.
– Много имена си имал, Авитохол. Много имена ще имаме, но с едно от тях ще останем в паметта на народите и човечеството — каза Атила. — Това предрече Н’Kaра преди години.
– След време за нас ще се разказват легенди и ако някой ден тумирите започнат да записват историите си, може животът ни да бъде описан в книга.

Едва сега Авитохол си даде сметка, че може би една от причините тумир да бъдат ослепявани е именно тази — да не могат българските разказвачи да записват думите си.  („тумир“ – слепи хора, които знаели цялата българска история. Те били ослепявани още в ранна детска възраст, с цел да не участват във войни и ако все пак ги срещне вражески войник, да се смили над тях, заради недъга им и така историята да бъде запазена.). Авитохол настръхна. За последно Авитохол се бе почувствал тумир, докато беше учил и разказвал историите си на Динадан. Тогава бе разбрал, че може би не е негова работа да запише това, което знаеше, а да остави това да направят тумирите на различните народи, с които общува.
– Представяш ли си, Атила, аз и ти да живеем върху страниците на книга?
– Не мога да разбера вълненията ти, Авитохол! — учуден отвърна хунът.
– Можеш ли да четеш? — попита Авитохол.
– Това не е за мен — каза Атила. — Аз съм воин. Буквичките са твърде малки и неподвижни за мен. Виж, ако бяха животни, ако подскачаха в гората пред мен или воини да бяха, за да кръстосаме мечове. Но те са букви. Когато ги погледна, дори не ги виждам, сливат се и ми се доспива. Много хора се опитваха да ме научат да чета, но никой не успя да ме накара да внимавам.
Дали сме описани в книги, или не, това няма да промени живота ни, няма да ми даде злато, власт, пари, нито ще ме нахрани, нито ще ме стопли в ледената нощ.
– Това е така, защото никой не е успял да ти разкаже за магията на буквите. Тези малки буквички, които ти дори не различаваш и ги виждаш като пъплещи в колони мравки или семена, пръснати върху мраморен под, всъщност са най-голямата сила на света. Всяка една буквичка има свой собствен смисъл, има душа, характер. Когато се свърже с други буквички и образува дума, силата и нараства многократно. Тя може да се смее, да се сърди, да наранява. Един път тази буквичка с други букви покрай себе си може да те зарадва, но може и да те нарани, друг път да стопли сърцето ти, когато любимата ти напише „Обичам те!”, може да те разгневи, когато врагът ти те предизвика, да те натъжи, когато те известят, че любим човек е загинал. Тези буквички, събрани в думи, могат да опишат всичко, което се случва в света, целия ти живот. Дори много повече, могат да те научат на нещо, което се е случило преди хиляди години. Тогава някой египетски писар или жрец писал за себе си, за това как го сърби лявата плешка. Ти вземаш папируса, четеш и все едно всичко се случва сега, пред очите ти. Не е ли това магия? Тези буквички всъщност са живи, те могат да съхраняват човешката памет, да съживяват отдавна отминали времена. Те имат огромна мощ, с тях можеш да увековечиш цял един живот. Те обаче могат и да затрият същия този живот, да прокълнат някого за вечни времена. Ако някой напише за теб „Атила — убиецът на Европа”, „Опашката на Дявола”, докато свят светува, хората ще казват „Атила — убиецът”, може да казват обаче „Атила най-великият владетел”. Виж каква сила имат буквите! С тях дори можеш да опишеш Бог. Те са начинът да именуваме Бог, без да произнасяме името му. Те могат да бъдат най-пъргавото нещо на света, с тях, колкото и да са малки, могат да се разкажат най-значимите, епични и големи истории. Буквите са най-висшата сила. Да четеш и пишеш е огромно предимство. Хората, които не могат да четат и пишат, са слепи. Те нямат сетива за красотата. Цял един свят остава затворен за тях завинаги. Грамотният човек вижда красотата, той може да се почувства жив и да съществува. Четящият човек не е самотен, защото чрез книгата той може да се докосне до душата на други хора. Когато човек не може да чете, до него достигат единствено неговите мисли. Такъв човек с времето започва да живее само според себе си, затворен в себе си, в самота. Хората, които не четат, общуват най-много с хората, които са около тях. Четящият може да общува с хора, живеещи на другия край на света, с такива живели преди хиляда години. Този, който не чете, общува с десетки хора цял живот, добре, стотици да са. Този, който много обикаля, може да общува с хиляди, четящият общува с милиони хора. Когато човек чете книги, разбира, че в света има и други като него и всеки е различен. Всеки човек е достигнал до свои открития, преживява собствени драми. Тогава започва да осъзнава, че всеки човек има душа, преживява трагедии. Така става по-добър, започва да се съобразява, да внимава повече, да уважава другите, многообразието, различните, а по този начин и Бог.
Виждаш ли колко много може да те промени едно четене на книги? Хората, които четат, са една прослойка, която властва над останалите. Те са знаещи и посветени.
Всъщност разбираш ли, че в света няма нищо, което да те промени повече от това дали четеш, или не? Когато хората започнат да четат, променят изцяло живота си. Разбира се, мнозина се научават да познават буквите, но когато след това не използват това, те се обричат на мрак. Не е важно дали познаваш буквите и това не те прави грамотен, важното е какво правиш с тази своя грамотност, дали четеш и какви книги четеш.
Когато четеш книги, ти се докосваш до вечността.
– За мен няма значение дали ще ме има в книгите, или не — каза Атила. — Аз знам, че онзи Атила, описан в книгата, няма да бъда аз. Това ще бъде някаква моя сянка.
– Това е така, но хората никога не се познават истински, с всичките си същности. Всъщност ние винаги познаваме само една част от себе си и никога не се познаваме изцяло. По същия начин не можем да познаваме и другите хора. Дори тези, които смятаме за най-близки, до които се намираме в най-голяма близост и най-дълго време, познаваме бегло. Защо тогава искаш в книгата да те има описан изцяло? Защо ти е нужно? Много хора, които не познават себе си, говорят, че нямат нужда да четат и обвиняват, че написаното за тях не е истината. Те правят това, защото самите не полагат усилия да се опознаят или да се изразят в света. Понеже са неудовлетворени, прехвърлят своите обвинения към написаното за тях. Ако искаш, Атила, в книгата да бъдеш човек като от плът и кръв, първо трябва да направиш така, че животът ти да бъде силен, пълнокръвен и интересен. Ако живееш като воин и легенда, написаното за теб ще бъде интересно и ти ще изглеждаш като жив. Ако си сив, скучен, малък човек, как може писателят да те опише интересно? И когато нещо в описаното за теб не ти се нрави, не обвинявай книгата и писателя за това, че този, който виждаш, не ти харесва! Тогава променяй живота си и го изпълни със сила, оренда и мисия!
След това Авитохол спря коня. Леденият ветрец „бръснеше” наранените му бузи. Българинът примижа и каза:
– Представяш ли си, след хиляди години някой човек ще си седи в юртата, в ръката си ще държи книга и ще знае какво сме си говорили с теб в този момент. Той ще може да ни слуша, все едно се намира между нас, все едно е върху гърба на нашите коне. Дали тогава това, което днес говорим за книгите, ще е валидно, дали ще им е интересно това, което си говорим, което правим? Представяш ли си, този човек ще живее в друг свят, в друго време, може тогава Хуния отдава вече да я няма. Ние ще бъдем далечен, блед спомен, но разказът за нас ще остане. Не е ли това магия? Тази магия не е ли единственото нещо, което може да победи времето? Книгата не е ли по-могъща и от най-силния метал, от най-твърдия гранит? Не е ли по-велика от пирамидите, не е ли по-красива от най-красивия дворец? Хората ще сядат вечер покрай огъня, ще разгръщат страниците на книгата и ще четат написаното за нас.

Ако ви харесва, моля закупете си хартиено копие – подкрепета Автора!

Бележка: Подобрения на epub файла за по-приятно четене (подобрения от 1-ви юни, 2018)

За да прегледате и свалите в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ Тангра, част 6 – АТИЛА от тук