Tangra9-Aibat-Tokoraz-Isto-4eti.meМноготомната сага “Тангра” е най-големият труд, който описва историята на един народ и българите трябва да се гордеят, че има такава книга, написана за тях. Защото народ, който има толкова древна история, трябва да има и достоен роман, който да я опише.
“Тангра” е роман достоен за всичко, което нашият народ е преживял през вековете. В него се разказва историята, но не така, както е била фалшифицирана от враговете ни, а истинската, скривана и често премълчавана наша история. Романът съживява въображението на хората, в него митовете и героите оживяват. Той разпалва любов към историята и нашите предци и ни учи как да изградим самоуважение.

Токораз Исто е единственият български писател, който разкрива в дълбочина истината за древната българска религия – тангризмът, изследва понятията оренда, саракт, тумир, колобър, както и разкрива същността на вярата в бог Тангра. В книгата той разглежда трансформацията на древната българска религия и мястото й в съвременния живот. “Тангра” е за всеки, който има претенцията да се нарече българин; за всеки, който иска да разбере с какво се различаваме от останалите народи и каква е нашата мисия.

Предлагаме ви началните страници на Тангра, Част 9 – Айбат:

Авитохол огледа мъжете. Всички те стояха по края на кръглия басейн. Спомни си как преди време, когато беше превзел Филипопол, двамата с Бледа се бяха съвещавали и отпуснали в басейнчето на голямата терма на Филипопол. За него съвещаването в басейн не беше новост. Беше чувал, че римляните обичали да правят това. Сега друго нещо му направи впечатление – кръглата форма на басейна. Тази форма беше много интересна. Така всеки воин беше равен на другите. Досега във всички тронни зали Авитохол беше виждал да се поставя една дълга маса, начело на която седеше владетелят, а останалите мъже или вождове според старшинството си сядаха около нея. Така беше при българите, където „хранените хора” седяха около правоъгълна маса и всеки един от тях имаше специално място. Авитохол си спомни времето, в което седеше на масата на българските „хранени хора” като наследник на кана – канартикин. Така беше и в другите дворове, които познаваше. Авитохол беше виждал канцеларията в Ктесифон, не познаваше добре двора в Равена, но пък така беше и при хуните тук, в Хунград, и при бургундците във Вормс, и при франките в Турне.
Тази идея, да се наредят воините в кръг, беше нова и много добра. Досега никой не се бе сетил да направи кръгла маса. Това е било, защото философията на никой владетел не допускаше да бъде равен с останалите. Авитохол обаче беше изминал дълъг Път не само с обиколката из света, а Път в своето духовно израстване. Освен всички други неща, до които бе достигнал, беше и това, че според него в света истинските воини бяха много малко. Воини той наричаше хората на духа, не тези, които държат меч, размахват го над главата си и изкарват прехраната си чрез служба и насилие. Истинските воини са хора, които следват Силата, те имат мисия, която следват. Тези мъже на честта не бива да се управляват със сила и да им се заповядва, а да бъдат водени от пръв сред равни. Символът на това беше кръгът. Всички воини следваха собствения си път. Всеки един от тях беше на равно разстояние от своя идеал или от Светлината, която следва. Воинът върви по собствения си път и има пряка връзка с Бог. За него най-важното нещо е, че може да бъде само рамо до рамо с останалите, но не и да ги следва. Ако следва някого, той не е воин, а войник. Воините могат да се движат само рамо до рамо. Така те общуват помежду си. Символът на всичко това можеше да бъде само един – кръгла маса. Центърът на масата щеше да символизира Бог, Пътя и равното отношение на всеки воин към тях. Това щеше да показва тяхното равенство.
Авитохол си представи кръглата юрта на великия кан на българите и в средата ѝ една кръгла маса. Формата на масата би променила коренно отношенията на хората, седящи на нея. Така от дясната страна на кана ювиги щеше да стои кавканът, до него – канартикинът, от другата му страна трябваше да бъде водещият на дясното крило и военен командир – ичургу-боилът, до него – вторият син на кана – боил-тарканът, след това Тумир, а до него канът колобър.
Авитохол си представи тази маса и му стана много хубаво. Стори му се, че Тангра му разкрива истинския начин, по който трябваше да се възстанови България. Дали това наистина не беше поличба и знание пратено от бога на българите?

— Какво символизира пчелата? – попита българинът. Понеже не искаше Атила да вземе неговия знак, опита да насочи мислите му в друга посока.
— Пчелата е символ на нашата майка. Ние, хуните, сме като кошер, като пчелен рой. Всеки от нас има жило и брани родината ни. С телата и животите си ние браним нашата майка, а тя е каганът на хуните. Атила е нашата майка, Атила е пчелата – обясни Едекон.
— Това е много лошо! – каза Авитохол.
Сред всички тези мъже всъщност нямаше нито един чист хун. Атила не беше хун, той беше намерен и двамата с Авитохол не знаеха от кой народ са. Едекон беше полускир, но поне баща му беше хун, Орест беше ромей или какъвто там беше, Олджибай беше монголец.
— Защо да е лошо? – изръмжа Едекон и от ноздрите му излезе пара.
— В света има едно най-голямо зло. То се нарича „матрица”, а римляните го наричат „социо”. „Матрица” е когато хората живеят, без да имат власт над волята си, когато някой друг им казва или им е вменил как да се държат и какво да вършат.
— Каква е тази „матрица”? – учуди се Едекон.
— Всичко, което ни обгражда, е „матрица”. Когато искаме да подчертаем, че хората живеят и са подвластни на матрицата, обикновено ги изобразяваме като пчели или мравки. Тези животинки най-добре показват зависимостта на отделния човек от общото. Ние, българите, винаги сме се стремили да се отскубнем от „матрицата”.
— Ти пак си полудял – каза Атила. – Българите бяха най-лудите воини, затова Тангра ги изтри от лицето на земята. При тях нищо не беше нормално. Хуните се прекланят пред пчелите и мравките, защото те са жертвоготовни и са най-силните и приспособими същества, те винаги оцеляват. Ето, че българите са успели и за тях да измислят нещо лошо.
— Да! За нас пчелите и мравките са символ на „матрицата”.
— Добре, няма да избера пчелата за свой герб. Мисля, че има два символа, които най-пълно изразяват това, което съм. Единият е вълкът. Ето – каза Атила и вдигна, за да покаже на всички знака – скитски вълк. – Или това ще бъде моят герб, или това. – Мъжете видяха, че другият знак, който Атила им показва, беше самият меч. – Върху меча така или иначе може да бъде изобразен вълкът. Ето, аз реших моят герб да бъде Мечът на Марс, а в кръгчето нека стои вълкът, изобразен върху медальона, с който са ме намерили.
От този момент Мечът на Марс стана герб на Атила и беше изобразен върху всички щитове. Този символ бе поставен и върху знаме, което беше чисто бяло и върху него имаше само един меч.

Соматофилактите бяха най-незабележимите хора в двореца на василевса. Всички те се бяха посветили на това да пазят живота на императора на най-голямата империя в света.

Източно Римската империя беше най-богата държава в света. Тя беше много по-богата от това, което бе останало от Западната Римска империя. На изток се намираха най-заможните провинции. Тук беше съсредоточена културата, занаятите, писмеността, повечето богати и плодородни райони. Под властта на императора попадаха провинциите Анатолия, Сирия, Юдея, Египет, Северна Африка, Гърция, която днес се наричаше Македония, Мизия, Илирик, Тракия. Всички те бяха плодородни, населени с много хора. Юдея, Сирия и Гърция даваха зехтин, Анатолия беше огромна и много плодородна, Египет беше житница и осигуряваше много плодове. В Гърция имаше много риба, Крит и Кипър бяха богати и плодородни. Наистина, в последно време Гейзерих атакуваше Северна Африка и успя да стигне чак до Александрия в Египет, Бахрам пък опитваше да си върне Армения. Хуните атакуваха най-усилено, като притискаха империята през Кавказ, но и в Илирия и Далмация. Те бяха най-големите им врагове и подлагаха на разорение Тракия и Мизия. Но не те притесняваха Трасий. Хуните бяха варвари и разглеждаха войната като начин на живот. Те воюваха не защото се налага и не заради богатства, територии или власт, а защото са живи. Те щяха да воюват, докато ги има, докато не изчезнат. Такива народи не можеха да бъдат победени и пречупени в битка. Единственият начин да ги победиш бе да ги унищожиш. Ако загубеха битка, те се оттегляха, събираха мощ и се връщаха по-силни отпреди. Загубата беше храна за техните души и още повече ги настървяваше да воюват. Тези народи се нуждаеха от загубите, за да се мобилизират.

Тогава какво излизаше, че най-опасни от тях са тези, които са загубили най-лошо. Трасий се усмихна, ето как едно дълго разсъждение можеше да те доведе до извод, който въобще не си очаквал.

Тогава излиза – продължаваше да размишлява Трасий, докато се взираше в мрака пред себе си, – че онзи народ, който преди време хуните унищожиха до крак, е най-опасният, защото е най-наранен. Как ли се наричаха?

Библиотекарю Приск – прошепна соматофилархът, – как се наричаше онзи народ, който хуните унищожиха преди време?

Къде? – попита някак сънено или отнесено Приск. Личеше си, че въпросът го изненада.

Там в степта. Нали преди време хуните унищожиха до крак един народ. Кои бяха те?

Българите – отвърна Приск и потърка сънено очи. Всъщност библиотекарят така търкаше очи, когато размишляваше и по-точно, когато се беше сетил нещо, което изискваше напрягане на паметта му до краен предел.

„Значи тези българи са най-опасният народ – продължаваше да размишлява Трасий. – Всъщност те бяха пример за друго.“ Опасни можеха да бъдат тези, които могат да се съвземат. Хуните не бяха оставили и един жив човек от тях. Това означаваше, че са се справили с тях. Така императорът трябваше да се справя с всички хуни. Теодосий обаче беше слаб. От много време вече империята не можеше да победи варварите в открита битка. От сражението при Адрианопол, когато готите разгромиха империята с цялата ѝ армия, ромеите вече не смееха да влязат в открита битка. Примерът бяха набезите на Атила. Той беше демон и разиграваше коня си под носа на императора. Трасий стисна дръжката на меча. Той знаеше, че само мисълта за Атила кара кръвта му да кипва, но това не беше така с ромейските генерали. Трасий подозираше, че и Аспар, и Маркиан, и Арнегисклус изпитват притеснение и страх от войските на Атила. Атила беше като демон, той се появяваше на различни места, воюваше тук и предвождаше армията си, там обсаждаше крепост, в същото време беше в двореца с жените си. Той не беше човек, а демон. Дали беше вярно това, което се говореше за него?


За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ Тангра, част 9 – Айбат от тук