Закони на живота. 200 вечни духовни принципа – Джон Маркс Темпълтън

200-duhovni-zakona-tempelton-4eti.me“Закони на живота” е книга, пълна с мъдрост, извлечена от най-значимите свещени писания на света и от различни школи на философската мисъл, както и от изказвания на учени, творци, историци и други забележителни личности. Целта и е да помага на хора от всички възрасти да научат повече за универсалните истини на живота, надхвърлящи съвремието и конкретните култури.
Джон Маркс Темпълтън представя непреходните духовни принципи като ефективни, практични и приложими средства за жизнерадостен и полезен живот. Избраните 200 закона на живота са важни уроци. Всеки закон е представен във вид на есе, допълнено от мнения, случки, примери и цитати, подчертаващи валидността на закона. Представените идеи имат за цел да вдъхновят читателя и да го окуражат, да му помогнат да обмисли по-сериозно законите, според които живее, за да постигне реални резултати от практическото им прилагане.
Авторът предлага мъдростта на други хора, но всъщност в основата на книгата е неговото духовно търсене и собствената му мъдрост, с чиято помощ това търсене завършва с успех.
Джон Темпълтън сваля на житейско ниво световната мъдрост и проницателност, направили го водещият международен инвеститор на двадесети век. Той съчетава глобално мислене с дълбоки човешки прозрения. Освен това прилага на практика всичко, което проповядва така неустоимо.
В днешно време трудно се среща мъдрост. Точно затова тази книга е така ценна – бисери на мъдростта от много култури подредени в чудесна мозайка, която грабва вниманието и ни учи на основните уроци на живота.

Съдържание, седмица по седмица през 2019г. :
СЕДМИЦА 1 (01 Януари – 06 Януари 2019)
СЕДМИЦА 2 (07 Януари – 13 Януари 2019)
СЕДМИЦА 3 (14 Януари – 20 Януари 2019)
СЕДМИЦА 4 (21 Януари – 27 Януари 2019)
СЕДМИЦА 5 (28 Януари – 3 Февруари 2019)
СЕДМИЦА 6 (4 Февруари – 10 Февруари 2019)
СЕДМИЦА 7 (11 Февруари – 17 Февруари 2019)
СЕДМИЦА 8 (18 Февруари – 24 Февруари 2019)
СЕДМИЦА 9 (25 Февруари – 3 Март 2019)


 

СЕДМИЦА 1 (01 Януари – 06 Януари 2019)

ЗАКОН 1

Когато владееш ума си, владееш живота си
БИЛ ПРОВЪСТ

През вековете велики учители са описали значението на ума и на способността на човека да владее своите мисли, Буда казва: “Умът е всичко; каквото мислиш, това ставаш”. Рамакришна, обичаният индийски мистик, го формулира така: „Умът може да превърне човек в пленник, но може и да му даде свободата… Онзи, който убедено твърди „Аз не съм пленник, аз съм свободен“, става свободен.“ Уилям Джеймс пише: „Най-великото откритие на моето поколение е, че човешкото същество може да промени живота си, променяйки своята умствена нагласа“. А Чарлс Филмор, американският съосновател на Унитарната школа за християнство, описва ума по следния начин в „Съкровената дума“: „Умът е лоното на възприемане на нещата, които виждаме, чуваме и усещаме. Чрез ума ние осъзнаваме красотата на земята и небето, на музиката, на изкуството, всъщност на всичко. Тази безшумна мисловна совалка, влизаща и излизаща от всяка клетка и нерв, изтъкава от хилядите настроения на ума едно хармонично цяло, което ние наричаме живот?“
Ако искате да разберете смисъла, вложен в израза „Когато владееш ума си, владееш живота си“, е важно да разберете онова, което някои религиозни учители и духовни философи наричат „Безкраен ум“ и „Закон за действието на Ума“. Някои твърдят, че в действителност съществува един Ум, понякога наричан „Дух“, „Божествен ум“ и т.н. Този Ум е животът, интелектът, силата и съзидателността в цялата вселена. Твърдят обаче, че Законът за действието на Ума съдържа една много важна страна – ние сме отделни индивиди и въпреки това част от цялото. Имаме свободна воля, а не сме кукли и можем да използваме своята свободна воля. Тук е началната точка на нашите действия, на изречените от нас думи, на нашите мисли и дори на нашите чувства. Много е важно за всекидневния ви живот какво мислите за Бога, за себе си, за своето семейство, съседи, познати, колеги, фактически за всичко! И както е казал Джоузеф Едисън: „Едно от най-трудните неща при силния ум е да бъде господар на себе си!“
За мнозина може да е трудно да възприемат положително отношение към живота, защото им изглежда нереалистично Тези скептици трудно могат да повярват, че положително настроените хора могат да постигнат всичко, което пожелаят. При положителна нагласа шансът ви за успех при каквато и да е ситуация е по-голям, стига да търсите работещи решения и да не позволявате на негативното мислене да ви ограничава. Зиг Зиглър, експерт по търговска мотивация, казва: „Вашият бизнес всъщност никога не е добър или лош там някъде. Той е добър или лош между вашите две уши!“ Той описва като най-важен елемент на успешната търговия способността да разбирате и да посрещате нуждите на другия, като казва: “Можете да имате всичко, което желаете в живота, ако просто помогнете на достатъчно хора да постигнат онова, което те желаят.” Способността да слушате другите и правилно да тълкувате нуждите им зависи до голяма степен от откритата умствена нагласа. Ралф Уолдо Емерсън подчертава важността на духовната светлина в живота ни, както и на силата на ума, казвайки: „велики са онези хора, които виждат, че духовното е по-мощно от всяка материална сила, че мислите управляват света“
Мери Кей Аш, основателка на „Мери Кей Козметикс“, е може би един от най-забележителните примери за успех в наше време. От 1963 г. нейната компания се разраства от скромен магазин в Далас, Тексас до международна компания с оборот от милиони долари и над двеста хиляди служители. Нейният управленски подход се основава на това да задоволява нуждите на другите. Християнските ценности допринасят значително за управленската й философия, а тя приканва своите служители да се концентрират главно и най-вече върху задоволяване нуждите на другите.
Много важно е да се овладее импулсът да реагираме с: „Каква ми е ползата?“, преди да предприемем действие. Егоизмът пренебрегва един ключов за успеха принцип – този да помагаме на другите. Като наблюдаваме и анализираме причините за успеха, достигаме до една ясна схема. Първо, успелите хора задоволяват нуждите на другите, защото самите те се чувстват добре. След това, подчинявайки евентуално егоистичните си мотиви на по-важния мотив да са в услуга на другите, те са в състояние успешно да осъществят в живота избраните от тях програми. Както при успелите по цял свят мъже и жени, и нашият успех е право пропорционален на броя на хората, на които сме помогнали да израснат и да благоденстват.
Несъмнено, нашите мисли са реални неща. Те се раждат в ума и пътуват през времето и пространството като вълни в езеро, Въздействайки на всичко, до което се докосват Мислите са градивните тухли на нашия опит. Светът, който виждаме, е онова, което сме създали в мислите си, защото „умът е строителят”.

ЗАКОН 2

Без откровение свише народът е необуздан
ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ 2 9:18

Древната сентенция гласи „Без откровение свише народът е необуздан.“ Това иска да покаже, че всеки има нужда от мечти и цели, за да живее пълен и удовлетворяващ живот. Ако не сме си наумили конкретна цел или не знаем къде искаме да стигнем, може да се озовем на място, което не сме си избрали. Поставянето на цели, а заедно с това и напътствията за тяхното постигане, ни помага да бъдем целенасочени и мобилизирани, което често прави живота ни по-интересен, полезен и успешен.
Историята на Флорънс Чадуик е ясна илюстрация колко важно е да не изпускаме от очи целите си. Тя преплувала канала Каталина в Южна Калифорния и поставила национални и световни рекорди. След това Чадуик решила да счупи рекорда за преплуване на Гълфстрийм. В деня, определен за плуването, морето било бурно. Но тъй като тренирала в Атлантическия океан, спортистката се чувствала в отлична форма и била готова да се бори с високите вълни. Наред с лошото време, Чадуик се сблъскала и със силен студ, но отново, благодарение на подготовката си, тя решила, че ще се справи. Била свикнала със студа, а треньорите намазали тялото й. Освен това, те плували в лодка до нея, подкрепяли я с гореща супа и окуражаващи думи, докато тя се борела с бурното ледено море.
Въпреки планирането и съвършената подготовка, Чадуик и нейният екип не предвидили едно нещо – мъглата. Когато паднала мъгла, видимостта станала само няколко метра и скрила хоризонта и далечния бряг. Чадуик се объркала. При намалената видимост и вледеняващ студ бурното море вдигало вълни с н виждани размери, Чадуик получила схващания в ръцете, краката, ходилата и дланите. Докато се съпротивлявала на огромните вълни, мускулите й крещели от болка. Най-после помолила треньорите да я качат на лодката и да я откарат на брега.
По-късно, като се стоплила и изсушила, репортерите я попитали дали е знаела, че се намира съвсем близо до брега, когато се отказала от дръзкия си опит да постигне рекорд. Тя отвърнала, че макар треньорите да й казвали същото, това нямало никакво значение за нея. „Разбирате ли, казала им, изгубих целта от очи. Не съм сигурна дали въобще мислех за нея.“
Когато нямаме цел или ни се пречи да я виждаме, можем да изгубим решимост. Дори ако сме добре подготвени и имаме дарба за дадена дейност, зле насочените усилия могат да ни лишат от жизнена енергия. Възможно е да изразходваме голяма част от своето време, пари и други ресурси, обикаляйки в кръг. Ако нямаме конкретна цел, съответстваща на намеренията ни в живота, и ако не виждаме ясно тази цел, в крайна сметка може да се спънем и да се провалим.
В своята книга „Как да успеем“ Браян Адамс описва как Хенри Форд с помощта на изкуството на визуализацията започва нещо, което по-късно се превръща във втората по големина автомобилна компания в света. Форд си представя в своето съзнание типа автомобил, който искал да създаде на цена, каквато повечето хора могат да си позволят. Той прави мисловен чертеж на своята мечта далеч преди чертежът да се появи на хартия. После си представя как много хора я купуват и карат. Идеята за евтина кола (под 500 долара) се обмисля от съзнателния му ум като нещо постижимо. После подсъзнанието му я приема като задача, която трябва да изпълни. Само въпрос на време е кога мечтата на Форд ще се превърне в действителност.
Класическият съвет за практикуващите голф гласи „Не изпускай топката от очи.“ Професионалистът знае, че практически е невъзможно да се удари топката за голф, ако не я гледаш! Ако искате да постигнете „удар“, е важно да решите какво желаете да постигнете. Щом веднъж имате в ума си своята цел, изследвайте начините, по които можете да я реализирате и визуализирайте процеса, който според вас най-добре би свършил работа. Поставете си цели, направете нужното, за да ги осъществите, и се радвайте на своите дела

 

ЗАКОН 3

Любовта понася търпеливо грешките, които не можем да поправим
Й. ЙЕЛИНЕК

Тъй като думата „любов“ често се използва свободно за описване на най-различни чувства и взаимоотношения, не е трудно да се обърка нейното истинско значение. Обществото днес е склонно да определя любовта като романтично чувство към човек от противоположния пол. Възможно е да се възприема любовта и в много по-широк смисъл: основното чувство на добронамереност към другите, грижа за тяхното здраве и благополучие, желание да им се случват само добри неща. Тук се включват нашите родители, деца, приятели, всички!
Любовта, казано по друг начин, е идеалът и мечтата на всеки човек, защото душите ни са заченати с любовта на Твореца и ни е отредено да изразим себе си чрез любов. Ние сме удовлетворени, когато обичаме и сме някак си празни без любов. Любовта става цел на нашето съществуване, щом изскочим от небесната утроба. Макар за любовта в нейните многобройни прояви да са написани милиарди думи, нито една от тях, както и всички те заедно, не улавят напълно същността й.
Понякога си мислим, че обичаме някого, а всъщност обичаме онова, което смятаме, че той или тя са способни да ни дадат. Това може да е един вид „условна“ любов. Любовта в най-висшия си вид не иска нищо в отплата. Тя обича заради самата любов. Тя не се замисля над това какво или кого обича, нито дали ще й се отвърне с любов. Подобно на слънцето, на нея й е присъщо да се радва на това, че грее.
Любовта е вътрешно качество, което вижда добро навсякъде и във всеки. Тя настоява, че всичко е добро и като отказва да вижда друго, освен доброто, е склонна да предизвиква появата на това качество у себе си и в другите. Любовта не забелязва грешките – въображаеми или други. Любовта се смята за най-великият хармонизатор и лечител на живота.
Преди няколко години един бизнесмен откри огромната роля на безусловната любов за успеха. Работата на Хари включваше непрекъснат контакт с най-различни хора. Нуждаел се от ключ за комуникиране с този калейдоскоп от сътрудници. Той описа своята лична успешна формула за комуникация, най-вече с понякога трудни хора.
Когато наближавала важна среща, той се оттеглял в кабинета си, затварял вратата, сядал и се отпускал. В съзнанието си извиквал картината на човека или хората, с които щял да говори, и благославял всички с утвърждаваща любов. Ето неговото утвърждаване:
Аз съм излъчваш, център на универсална любов, имам мощ да привличам доброто и способност да го предавам на другите, най-вече на … (тук той произнасял името на клиента). Това негово действие генерирало силна енергия, към която се настройвали и той, и клиентът. Хари отбелязва, че не било достатъчно просто да произнесе думите. Важно било да чувства онова, което казва; да почувства силата на универсалната, безусловна любов, пулсираща в него и неговите думи със сърце, ум, душа и сила. Приемете тази величествена божественост в себе си и вашия „по-висш аз“ откликва като разтварящо се цвете на вашите интереси, желание, внимание, оценка и любов. Изразена по този начин любовта преодолява много бариери. И последният атом във вселената откликва и разкрива най-дълбоките си тайни пред безусловната любов. Джордж Уошингтън Карвър в САЩ обичал най-простото фъстъче, за да го превърне в индустрия за много милиони долари!
Един ранен християнски ръкопис съдържа следния красив съвет:
„Онова, което не се основава на любов, не е трайно, защото любовта не намалява, а свети със своя светлина; Тя слага край на смута, потушава огъня на омразата, възстановява мира на света и събира разделените, поправя неправдите, помага на всички и не вреди на никого; онзи, който я призове на помощ, в бъдеще няма да се бои от зло, а ще намери сигурност и вечен мир.“
В човешките отношения ние понякога забравяме, че истинската любов се дава свободно, без ограничения. Любовта е нашата лична зелена светлина, докато всичко, което е извън нашата любяща природа, е определено с червената светлина на знака „Спри“! Любовта е реална. Тя действа! Любовта е нежна, макар несъмнено да е и едно от най-силните оръжия. Нека любовта ви даде търпение да се справите с всяка ситуация.

ЗАКОН 4

Във вселената има повече възможности, отколкото човек може да си представи

АНОНИМЕН АВТОР

Още от рождението ни учат да мислим с помощта на ограничения, граници и предели. Огради – около нашата собственост, ограничения на скоростта ни карат да намалим и, както твърдят някои, дори „нашата издръжливост имала граници“! Доказано е обаче, че всички ограничения се променят с напредъка на човечеството. Краят на света бе изтласкан и накрая елиминиран от Колумб и други пътешественици. Астрономите отхвърлиха по-ранните схващания за куполообразна небесна твърд, покриваща земята и ни дадоха познания за галактики на милиони светлинни години от нас. Геронтолозите ни уверяват, че в близко бъдеще е възможна продължителност на живота от сто години. Наистина, все по-често се празнува стотен рожден ден! Спортните рекорди се чупят толкова бързо, че човек се чуди дали въобще съществуват някакви предели! Случват се толкова много неща, които изтласкват надалеч досега съществуващите граници.
За човек, роден през XX век, е трудно да си представи малкото количество знания и ограничената представа за Космоса, които са съществували, когато са писани Свещените книги на основните религии. Тази мисъл поражда следния въпрос: Светите писания нямат ли нужда от ново тълкуване, за да се пригодят към разширяващата се представа за вселената?
Тейар дьо Шарден призовава към нова теология, която да включва съвременните научни открития за „необятността на космоса, оцветяваща навика ни да гледаме на нещата с известен универсализъм“ и за постепенно „движение на времето, което води… до идеята за възможен неограничен прогрес на футуризма.“ Заради тези две понятия – универсализъм и футуризъм, Тейар вярва, че сега ние разбираме по-добре и по-органично космоса, което може да послужи за основа на нова духовна информация.
Д-р Ричард Морис Бък пише в своята книга „Космическо съзнание“: „Непосредственото бъдеще на човешката раса е неописуемо изпълнено с надежда. В допир с прилива на космическа съзнание всички известни и назовани днес религии ще се стопят. Човешката душа ще се революционизира. Религията ще доминира изцяло расата… Доказателството за безсмъртие ще живее във всяка душа, както зрението – във всяко око. Съмнението в Бога и във вечния живот ще е невъзможно, както сега е невъзможно съмнението в съществуването; техните доказателства ще бъдат едни и същи… Всяка душа ще чувства и познае себе си като безсмъртна, ще чувства и познае, че цялата вселена с всичкото нейно добро и  красотата е за нея и й принадлежи навеки.“
Животът е съзнание! Ако съзнаваме ограниченията в своя живот, тогава той ще е точно такъв. Ако вярваме заедно с поета, че „нашите способности на никого не са подвластни и наша е безкрайната вселена“ тогава животът ни може да е безграничен. На света няма място, което е наистина празно, без материя или енергия. Където и да погледнем, виждаме някаква форма на живот, на растеж, на жизненост. Навсякъде край нас е материята, от която градим и създаваме. Джордж Сантаяна предлага едно интересно виждане: „Вселената, доколкото можем да я наблюдаваме, е една чудесна огромна машина… Ако се вгледаме в нейния живот и осъзнаем духа й, ще се изпълним с учудване, ужас и наслада, толкова величествен е този дух.“
Ако отвърнем очи от физическия свят и погледнем на своя ум като на празно пространство, бързо можем да разберем, че умът е буден непрекъснато, пълен с идеи и мисли. Дори големите мистици през вековете учат, че за да се смири умът, просто трябва да се осъзнае една невидима сила и дейност, далеч по-важна от самите нас.
Това говори за великата истина на един друг закон на живота: Във вселената няма граници. Огледайте се и вижте множеството предмети, плод на човешка дейност, край нас. После се взрете отвъд тях и вижте пред себе си огромните ресурси, от които са създадени те – най-великият от тези ресурси е човешкият ум. Нашите умове са пълни с идеи и мисли, които ни насочват как да строим или създаваме нещата, които твори въображението ни.

 

ЗАКОН 5

И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях
Златното правило
ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА, 6:31 и MATEЯ 7:12

Ако знаехте едно конкретно нещо, което би ни донесло щастие, увереност, смелост, успех и спокойствие, бихте ли го направили? Чувам ли ентусиазирано “Да” В този момент ние разполагаме с такова оръжие. Златното правило може да ви помогне да постигнете тези неща, стига да правите онова, което казва то.
Иисус изразява със свои думи Златното правило, което приема различна форма в отделните големи религии. Подобни идеи за поведението се срещат в литературата на хиндуизма, будима, исляма и в трудовете на Аристотел, Платон и Сенека. В еврейската литература негативен израз на Златното правило се среща на различни места като „Каквото мразиш, не го прави на другите.“ Думите, използвани от Иисус за Златното правило, се откриват в евангелието от Матея 7:12 и в Лука 6:31.
Помислете за миг за човека, на когото се приписват тези думи – Иисус. Той започва трудовия си живот като дърводелец Той е знаел значението на добрите инструменти. По-късно, когато започва да проповядва принципите на живота, той използва думите като инструменти, за да предаде своите идеи. Той „заковава“ идеята, че е въпрос на здрав разум да се отнасяш с другите така, както искаш да се отнасят с теб. Ако не искаш да те мамят, недей да мамиш! Ако не искаш да те лъжат, не лъжи другите! Когато се отнасяш добре с хората, ще се чувстваш добре; те ще се чувстват добре и могат да се избегнат много измами и мошеничества.
За да построиш хубава сграда, са ти нужни добри строителни материали. Едва ли ще използваш парче гнило дърво в постройката на къщата си. Ако използваш греди, повредени от времето, основата може да не е здрава, а стените в дома ти да са криви. Сградата ще бъде определена като лишена от структурна цялост. По същия начин вие, като строители на своя живот, имате нужда от добри нагласи, за да изградите своята къща на живота. Ако действате по начин, който уязвява другите. може самите вие да се окажете уязвени. Животът ви да не се развие добре, хората да не вярват на честността ви.
Често добротата, загрижеността и вниманието се описват като „любов в действие“. Всеки ден предлага много възможности на човека да направи някакво неголямо добро за друг, да е внимателен и грижовен, да покаже разбиране и подкрепа. Мнозина обаче са заети, забързани и понякога загрижени за собствената си ситуация, като подминават щастливата възможност да проявят любов в действие. Толкова ли бързате от едно нещо към друго, от една среща към друга, че не забелязвате какво изпитват хората и какво се случва в техния живот? Започнете да се променяте в положителна посока, като изместите съзнанието си навън от себе си, към другите. Сигурно някой, до чийто живот се докосвате днес, ще използва дарената му от вас доброта, Сигурно искрената ви загриженост ще бъде оценена от някой във вашия живот. Целият свят има нужда от нашата загриженост и подкрепа. Златното правило предлага модел, план, който можем да разчетем, да следваме и да градим върху него, за да направим така, че да споделим всичко хубаво в живота си с другите. Можем да се движим в посока на задоволяване на нашите желания и обогатяване живота на хората около нас. Да се отнасяш с другите така, както би искал да се отнасят с теб, е правило, което върши чудесна работа, погледнато от всички ъгли, страни и за всички заинтересувани.
В Златното правило трябва да има нещо силно ефективно, след като неговото напътствие, изразено с леко изменени фрази, се среща във всички големи религии и се смята за един от основните духовни житейски принципи. Нека разгледаме Златното правило в различните му преводи и парафрази:
Брахманизъм. Това е сумата на задълженията; не прави на другите това, което би ти причинило болка, ако го направят на теб.
Будизъм: Не наранявай другите по начин, който би наранил и теб.
Християнство: Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб.
Конфуцианство: Не прави на другите онова, което не искаш да правят на теб.
Хиндуизъм: Истинската роля на живота е да го пазим и да правим на другите онова, което те сами биха си направили.
Ислям: Никой от вас не е вярващ, докато не пожелае на брата си онова, което желае за себе си.
Юдаизъм: Не прави на другите онова, което те наранява. Това е целият смисъл на закона, останалото е просто допълнение.
Персианство: Прави онова, което би искал да направят на теб.
Даоизъм: Гледай на придобивката на съседа като на своя собствена и на загубата му – като на своя загуба.

Опорни точки!

1.Съществуват универсални принципи или Закони на живота, които водят до щастие и добруване. „Напредък се състой главно от умение да се прилагат закони и истини, които винаги са съществували.“ Джим Алън Мей
2.Законите на живота действат за най-висшето благо на всички.
3.Един от законите, по който действат нещата; каквото отвътре, такова и отвън!
4.Поставянето на цели и напътствия за тяхното постигане може да ви помогне да имате интересен, полезен и по-успешен живот.
5.Всяко положително усилие, което правим, може да ни придвижи напред към постигането на велики дела.
6.Малките усилия могат да доведат до големи постижения.
7.Животът е процес на израстване, подобен на този в училище.
8.Животът е съзнание! Ние имаме способността да упражняваме свободна воля в нашия избор.
9.Всичко е налице за задоволяване на нашите нужди и всъщност няма ограничения във вселената.
10.Златното правило е модел, план, който можете да прочетете, изучите и следвате, за да построите здрава „къща на живота“

Прилагане на законите!

Най-добрият начин да промените живота си е като правите всекидневни промени в начина, по който мислите, чувствате, говорите и действате. Енергичната решителност да дадете максимума от себе си и от своя живот може да даде резултати. Мислете за петте закона, които изучихте тази седмица. Сега може би е моментът да започнете да мислите за живота си – за хората и действията, които изпълват дните ви, за посоката, в която се движи животът ви. Щастливи ли сте от това, към което се стремите? Или предпочитате да смените пътната карта?
Започнете да наблюдавате как всеки срещнат от вас човек и всяка ситуация може да допринесе за вашето пътешествие към промяна. Хората във вашия живот са почвата, в която сте пуснали корени. Спрете за миг и помислете за онези, които са най-близо до вас. Запишете имената им в своя дневник и срещу всеки отбележете неговото качество, което ви помага да постигнете своите цели. Като стана дума за цели, какво бихте искали да постигнете? Помните ли, че говорихме за значението на поставянето на цели и на напътствията за постигането на желания резултат? Направете списък с конкретните цели, които искате да постигнете през следващия месец. Дайте си малко време за размисъл, преди да започнете да пишете. Всекидневните есета от книгата могат да ви помогнат с идеи и практически съвети за реализацията на вашите цели.

СЕДМИЦА 2 (07 Януари – 13 Януари 2019)

ЗАКОН 1
Вашият живот се превръща в това, което си мислите

МАРК АВРЕЛИЙ (Виж Марк Аврелий. Към себе си. Серия „Познай себе си“, ИК „Кибеа“ – Бел. ред.)

Мисълта – актът или процесът на мислене – е една от най-великите способности, които притежаваме, и както повечето способности, може да се използва позитивно или негативно, според желанията ни. Голяма част от хората никога не са напътствани как да използват мисълта. Много важно е да знаем как да мислим правилно, така както е важно да знаем как да говорим или да действаме правилно. Ърнест Холмс, основателят на науката за ума, предлага свое обяснение защо е така; той казва: “Животът е огледало и отразява към мислещия онова, което той мисли“
С помощта на модерните скенери ние можем да видим мозъка, но не виждаме как той работи. Виждаме само резултатите от мозъчната активност. Умът, който е невидим, насочва мисловния процес. Той казва на мозъка как да пресява опит и факти и как да придава форма на новите идеи. Индиректното действие на мисълта е лесно разбираемо, защото очевидно човек трябва да мисли, преди да направи каквото и да е. Мисълта е мотивиращата сила зад действието, така, както електричеството е мотивиращата сила зад осветлението в нашия дом. Мисълта въздейства и пряко върху нещата. Независимо дали я превръщаме в изпълнение, самата тя вече е постигнала някакъв ефект.
Някога хрумвала ли ви е оригинална идея, която ви е карала да се чудите откъде се е взела? Сякаш умът ви е посял семето на идеята в мозъка ви. Умът ви си е спомнил своя опит и знания и я е развил по такъв начин, че накрая да може да бъде изразена от вас убедително и сбито. Възможно е да сте я усъвършенствали, докато сте я изпробвали при различни условия.
По същия начин умът може да каже на мозъка какво да мисли. Изкушаваме се да вярваме, че нямаме контрол над онова, което се появява в главите ни, но в действителност не е така. Ако ви хрумне мисъл, която не е във ваш интерес, вие можете да започнете да мислите за нещо друго и нежеланата мисъл ще изчезне.

 Вижда ви се трудно? Опитайте по следния начин. Ако някой ви каже „Не мисли за банани!“, вие веднага си представяте банани. Да се заречете, че преставате да мислите за нещо, не върши особена работа, нали? Нежеланата мисъл трябва да бъде изместена от желана мисъл. Ако не искате да мислите за банани, опитайте се да мислите за сърцата на св. Валентин. Щом тези думи попаднат в ума ви, вие си представяте такова сърце с цялата му красота и бананите изчезват.
Това се нарича „техника на изтласкването“. Ако пълните ума си изцяло с мисли, които смятате за добри и продуктивни, няма да ви остава място за лоши. Мислите, които можете „да изтласкате“, са тези на завист, омраза, алчност, егоцентризъм, унищожителна критика, отмъщение и всякакви съждения, които са само загуба на време и не са продуктивни за крайните цели в живота ви. Друг начин за изтласкване на негативните мисли е като ги оставяте спокойно да си отидат. Може да кажете например „Пускам те с любов в огромното нищо, откъдето си дошла.“ После оставете мисълта да си тръгне.
Когато сте изправени пред неприятна задача, като косенето на моравата, не е изключено да се изкушите да започнете да се оплаквате. Но тъй като във ваш интерес е да свършите работата, защо да не се позабавлявате, след като знаете как? Как ли? Използвайте „разговор наум“ със себе си. Например, харесвате ли цвета на своята косачка? Ако е така, всеки път когато си помислите „Не обичам да кося моравата“, си кажете „Харесва ми червената косачка.“ Помолете семейството и приятелите да ви помогнат. Ако кажете нещо негативно за косенето, те може да ви намигнат и да рекат:„О, какъв цвят ти е косачката?“
Важно е да намерите нещо, макар и маловажно, което е истина за вас, и с него да замените негативната мисъл. Например, че ви харесва чистия въздух, слънчевата светлина, да сте навън, мириса на прясно окосена трева или че можете да прескочите до приятеля през задния двор. Ако успеете да си мислите по конкретен начин днес, утре ще ви е по-лесно да го направите отново. Всичко, което променя негативните ви мисли и ги прави позитивни, променя вашата нагласа и в резултат – свързания с това ваш опит. Не само, че ще бъде окосена тревата, но и вие ще се чувствате по-добре от всякога.
Бъдете мили със себе си в този процес. Ако сте работили за промяна на негативните мисли, но те сякаш продължават да стоят в главата ви, се присмейте на себе си. Приемете, че правите всичко възможно и се върнете към заместващата мисъл. Като свикнете да контролирате мислите си, добрите, позитивни мисли ще променят живота ви към по-добро.

ЗАКОН 2
Дадената любов е получена любов
ДЖОН ТЕМПЪЛТЪН

При любовта се наблюдава нещо странно. Хората търсят, гонят, опитват се да спечелят, да имат, да сграбчат и да се вкопчат в нещо, което е толкова естествено тяхно, колкото и въздуха, който дишат! А през какви умствени и емоционални мъки минаваме, за да имаме любов. Много от нас мислят, че всичко зависи от това точният човек да ни види по точен начин, за да почувства каквото трябва и да ни заобича. Това води до напрежение – опитваме се да бъдем такива, каквито той иска, опитваме се да угаждаме, да сме достатъчно добри, за да заслужим любовта. Иначе не бихме „получили“ любовта, която желаем, или ако я имаме, може да я изгубим. Нищо не прави хората така емоционално осакатени, зависими, самосъжаляващи се, жлъчни и цинични, както мисълта, че не могат да имат любов, ако някой не им я даде.
Разбира се, независимо дали си го признаваме или не, всеки инстинктивно иска да изпита любов. Тя се смята за съкровището на живота, защото е истинската природа на всяка душа. Същността на вашата душа е да живее и да обича, защото любовта е смисълът на вашето съществуване. Мощта, силата и енергията на любовта съществуват във вас като кръвта на живота ни. И е важно да изразим тази любов! Световноизвестният оперен певец Лучано Павароти казва: “Никога не се знае какво вързопче с окуражаване носят със себе си творците, какви потупвания по рамото, какви изрезки от вестници, какви обнадеждаващи думи от някой учител. Предполагам, че тъй наречената вяра в себе си е основата на нашия талант, но съм сигурен, че тези поощрения са хоросанът, който я циментира.”
Една древна легенда разказва как бил скрит най-великият дар на живота. Когато боговете създавали човешката раса, те се чудели къде да скрият това най-ценно и мощно богатство, така че да не се злоупотреби с него от страна на вселената. „Да го скрием ли на върха на най-високата планина? Дали да не го закопаем дълбоко в земята? Или да го погребем на дъното на най-дълбокия океан? Или пък да го скрием вдън най-гъстата и тъмна гора?“ След дълго мислене те най-после намерили отговора. Щели да вложат този дар в самите хора, защото те нямало да се сетят да го търсят там! И за да са по-сигурни, боговете направили човешките очи такива, че да гледат само навън, а не и навътре.
Сега тайната е ваша. Можете да се взрете навътре в себе си, да откриете съкровището и да го изживеете във всяка област от своя живот. Един сигурен начин да изпитате любов е като давате любов. По този начин вие показвате на себе си, че я имате, защото човек не може да даде нещо, което няма, нали! Няма човек, който да е лишен от способността да дава любов. Не е нужно да търсите точния човек, който да приема и разбира любовта също като вас. Нито пък очаквайте да ви върнат любовта онези, на които сте я дали. Ако някой ви върне любовта, възможно е това да не стане по начина, по който сте я дали.

Любовта споява ум и тяло в едно. Тази примамлива сила изважда на повърхността нашата доброта в зависимост от дълбочината и силата, с която сме осъзнали и разбрали любовта. Когато живеем в любов, със съзнателен избор да изпитваме и изразяваме любов, ние участваме в най-мощната сила, проявяваща се в нашия живот и в света. Д-р Джордж Уошингтън Карвър е съзнавал силата на любовта, когато е казал: “Всяко нещо ще ви разкрие тайните си, стига да го обичате достатъчно.“
Започнете с някого около вас: мъже, жени, момичета, момчета, стари хора, младежи, със самите вас. Да даваш любов не означава престорени чувства или ласкателство. Любовта е естествено отношение и проява на добра воля, доброта, подкрепа, грижа и милосърдие. Това е също желание да правиш каквото можеш, за да помагаш и да улесняваш нечий живот. Съзнателното даване на любов чрез мисли, думи и дела може да ви помогне да се превърнете в свое собствено силово поле на любов.
Тъй като сте в състояние да чувствате силата и красотата на любовта в себе си, вие можете да престанете да правите разлика между отдавана и приемана любов. Можете да започнете да не обръщате внимание дали любовта ви се връща. Дар, даване и получаване могат да бъдат един хармоничен поток от най-мощната сила във вселената.

Закон 3
За да ти простят, трябва първо ти да простиш

ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

В своята книга “Как умът може да ви поддържа в добра форма“ Рой Мастърс казва, че трябва да сме благодарни, когато ня­кой ни обиди. Според него, така ни се прави услуга, защото като прощаваме на хората, които са ни обидили, се неутрализира себеунищожителният ефект от обидите, които сме нанесли на други. По този начин научаваме ценен урок: „За да ни простят, трябва първо ние да простим.”
Човекът, който не може да прости, може да се разболее фи­зически, психически, емоционално или духовно, както убедител­но се вижда от историята на Кейти. Кейти мразила баща си цял живот и смятала, че има оправдание за крайните си чувства. Той бил изоставил нея, майка й и другите шест деца. Всеки път, когато майката забременявала, бащата изчезвал, докато не се появи новото бебе. Когато се връщал, тъжната история се пов­таряла отново. Докато бил вкъщи, бащата издевателствал фи­зически над всички – дори понякога биел майката с камшик. Тя и децата изпитвали ужас от него. Те не знаели кога бащата ще се ядоса и ще започне да бие. Понякога уплашената Кейти се крие­ла под масата или в леглото и мнозина приемали, че тя има пра­во да мрази баща си.
Само че хроничното й състояние на гняв тежко засегнало живота й повече, отколкото на другите. Подобно на баща си, Кейти се нахвърляла върху околните при най-дребния повод. Нейното поведение й струвало работа след работа и множест­во измъчени и нещастни връзки.
Омразата и злъчността накрая подкопали здравето й. Тя страдала от главоболия, стомашни проблеми и развила артрит. Ставала жертва на всеки микроб, въпреки усилията на лекарите и лекарствата. Около двайсет и петата си годишнина Кейти приличала на жена на средна възраст.
Тя знаела, че ще се чувства по-добре, ако се научи как да прос­ти на баща си, но просто не можела да го направи. Не искала и друг да му прости. „Той просто е ужасен човек“, крещяла тя, до­като  си припомняла кошмара от миналото. „Вижте какво нап­рави!“ Но вътрешният глас на Кейти не спирал да й напомня, че „за да ти простят, трябва да простиш.“ Всички сме правили грешки, за които ни е нужно опрощение, и Кейти не била изклю­чение. Тя искала да се освободи от нешата, които била казала и направила. Искала да й се прости. Започнала да произнася нешо подобно на това: „Аз ти прощавам, ти съжаляваш и т.н.“
Отначало било трудно и Кейти се чувствала непочтена, за­щото съвсем не изпитвала опрощение. Но продължила да упор­ства и думите й се смекчили. Скоро успяла да изостави втора­та част от изричаното. Щом започнала да разбира защо баща й се е държал така грубо, почувствала към него жалост, съчувст­вие и накрая – истинска обич.
Когато се научила да прощава на баща си, Кейти започнала да прощава и да обича себе си. Най-после физическите й проблеми се разрешили и животът й се променил към по-добро. Чрез своя опит тя открила, че от опрощението имат полза и прощава­щият, и опростеният.

Човек може да се движи напред с чувство на спокойствие, ко­гато вече не му тежи подтисканата прошка. Умът е чудесен ин­струмент, защото може да трупа информация, която да пре­разгледа по-късно. Ако е налице мисъл за някаква истинска или из­мислена обида, съществува също и способност този мисловен образ да се промени. Негативният спомен може да се промени чрез прощаване на другия и на себе си за това, че сте таили та­къв болезнен образ.
Но само приемането на значението на прошката не облекча­ва положението, ако чувстваме, че с нас са постъпили лошо. Ми­налите обстоятелства не могат да се променят, но е възможно да промените моделите, по които мислите. Положителен урок в това отношение предлага една малка книжка – „Теория за малките хапки”. Авторът обяснява с ясни термини, че подобно на снежинката и на отпечатъците от пръстите, всеки човек е уникален и има необикновени способности. Според книгата жи­вотът ни е съпътстван от явления, мисловни енергии, които „отхапват“ по малко от нашата положителна нагласа и самочув­ствие и които могат за продължителен период от време да подкопаят нашата уникалност. От нас „отхапва“ склонността ни да откриваме грешките в себе си или в другите, да губим търпение спрямо себе си или другите и да таим всякакви нега­тивни или непростителни мисли.
От време на време се спирайте, за да огледате своите мис­ловни схеми. Както е казал Хенри X. Бъкли, внимавайте да има­те правилни мисли, защото каквото мислиш, това ставаш. Мислите са материални, затова мислете само неща, които ще направят света по-добър, а вас – да не се срамувате.“ Търсете и най-бегли индикатори за „отхапване“, които могат да се поя­вят във вашите действия, разговори, емоции, а и в мислите ви. Някои хора може би трябва да се научат как да прощават. Тиъдър Кайлър Спиърс подчертава тази идея, като казва: „Как да прощаваме е нещо, което трябва да научим не като задължение, а като изживяване, близко до любовта; то трябва да се появи спонтанно.“

Закон 4
Благодарственото отношение носи щастие

ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

Събуждате ли се всяка сутрин с песен за възхвала? Чувствате ли се изпълнени с възторг от живота всеки ден? Или трябва да мислите дълго и упорито, докато откриете нещо, за което да сте благодарни?
Внимателно преценете отговорите си на тези въпроси, за­щото те може да са от решаващо значение за един пълноценен и радостен живот. Закон на живота е и непоклатим принцип е, че ако култивираме в себе си благодарствено отношение, наше­то щастие ще се увеличи. Самите причини за нашата благодар­ност ще започнат да се множат. И може би е нужно да се научим да мислим по новия начин, формулиран от Алберт Швайцер: “Да се научиш да изпитваш благодарност, означава да не приемаш нищо като даденост, каквото и да е то, а винаги да откриваш и да цениш добрата воля, която стои зад действието. Въздър­жай се да приемаш доброто, което се прави за теб, като нещо естествено. Всичко е плод на добронамереност, насочена към теб. Ако сериозно и непрекъснато се учиш на благодарност, твоята упорита човешка природа няма да причинява тревоги нито на теб, нито на други.“
Но всъщност как действа този положителен подход? – ще попитате вие. Единственият начин да се убедите е да опита­те сериозно и да видите какво ще се случи. Ото Фридрих Болноу пише: качеството благодарност… пряко се докосва до  са­мата основа на човешкото съществуване, защото едва ли има друга човешка черта, която да е толкова подходяща за разкри­ване състоянието на вътрешно духовно и морално здраве, как­то способността на човек да е благодарен.” Независимо дали го осъзнавате или не, но вие имате милион причини да запеете чу­десен хвалебствен химн още в този миг!

В своя разказ “Любовта не е сляпа” Ръсел Кридъл описва как­во означава да си сляп и после да си върнеш зрението чрез опе­рация. “Всичко изглеждаше красиво. Нямаше нищо грозно. Купчи­ната хартия, хвърлена в канавката, може би звучи грозно, но аз видях бяло и черно и цветове, прави линии и симетрия, неве­роятно различни от всеки друг куп хартия в друга канавка.. Не се вълнувах вече, че не съм сляп, а само едно страхотно чувст­во за красота ме разтърси до краен предел. Бързо се прибрах вкъщи в стаята си и зарових лице във възглавницата. Не защо­то вече не бях сляпа, не защото можех да виждам, а защото ня­мах сили да преглътна толкова много великолепие. Заплаках.” Безспорно това е било неизмерима благодарност!
Всичко, на което обръщате внимание и в което вярвате, се превръща във ваш опит. И тъй, насочете вниманието си към това, в което бихте искали да се превърнете. Благодарете, че точно сега ставате такъв човек. Благодарете за всичко, на кое­то се радвате в момента, и за добрините, които са на път към вас. Докато пресмятате своите успехи и все повече осъзнавате, че наистина сте благословени, ще започнете да култивирате у себе си признателност. Животът ви ще бъде благословен по на­чин, който въобще не сте си представяли. Упражнявайте се да се будите всеки ден с неизменно очакване на нещо добро и с чу­десното чувство на благодарност към самия живот. Дните ви ще бъдат изпълнени с вълнуващи приключения.
Вярно е, че ако предпочитате, можете да се съсредоточите само върху онова, което според вас липсва в живота ви. Можете да се оплаквате от факта, че не сте получили своя дял от зем­ните блага. Да негодувате от своята съдба, родители, порт­фейл, от грешките на другите. Това е избор, който мнозина преди вас са направили и продължават да правят.
Или можете да се промените. Можете да придобиете мъд­рост спрямо чудесния начин, по който се играе играта на живо­та. Може би вече съзнавате колко е мъдро да бъдем признател­ни. Ако е така, може би с една малка стъпка можете да започне­те да се отваряте към по-голямо одобрение и благодат. Докато се отнасяте добре към благословията, която е с вас сега, нарас­тващото отношение на признателност ще ви донесе още пове­че добро, а чрез вас и на целия наш свят. Отношението на бла­годарност може да работи за вас!

Закон 5
Човек се плащи от онова, което не разбира

АНОНИМЕН АВТОР

 

Неотдавна по телевизията излъчиха повторно симултантно предаване на живо между Сан Франциско и Ленинград. Зри­телите в двата града можаха да видят излъчената програма. Към края на предаването настъпи един от най-драматичните моменти, когато зрителите осъзнаха какво става и започнаха да си махат с ръце. Радостни сълзи се проляха и в двата града. Хора от срещуположните страни на Студената война в продъл­жение на повече от едно поколение изведнъж осъзнаха, че онези отсреща са също като тях. Това ново ниво на разбиране увели­чава възможността за мир в света.
По време на Втората световна война съюзническите войни­ци наричали германците „фрицове“, по време на Корейския и Ви­етнамския конфликт, червените китайци, Северна Корея и ви­етнамците получиха прозвището „жълтите“. Тези имена служе­ха да се лиши врага от човешки качества, да се създаде чувство за превъзходство и отвращение (което е форма на страх) във войската, която трябваше да воюва с тях. Ако авторите на прозвищата бяха разбрали, че армията на отсрещната страна се бие за същото, в което вярват и те, убиването би се превър­нало в неимоверно трудна задача. Една стара мавританска пого­ворка ни припомня великата истина: “Когато човек се бои от нещо, става негов подвластен“.
Всички ние имаме различни страхове и е важно да разберем какви са тези страхове и да им се опълчим. Смелостта надмогва чувството на безпомощност и ни подтиква да мислим ясно и да действаме във всяка конкретна ситуация. Когато започнем да разбираме себе си и другите по-добре, вероятността да ни завладеят страх и омраза е по-малка. Когато зрителите в Сан Франциско разбраха, че хората от Ленинград също имат надеж­ди и въжделения, страхът и недоразуменията започнаха да из­чезват. Когато зрителите от Ленинград разбраха, че хората в Сан Франциско изглеждат също като тях, смеят се като тях и имат подобни виждания за бъдещето, светът направи огромна стъпка напред към мир и братство.
Ние сме склонни да се боим от неизвестното. Когато в древ­ността ловците убивали хищни животни, за да ги ядат, винаги съществувало чувство на страх и тревога – не защото ловецът не знаел какво ще открие, а защото не знаел кога. Днес рядко се сблъскваме с хищни животни, така че няма причина да се боим за живота си. Въпреки това изпитваме страх и тревога от бъ­дещето. Смятаме, че има вероятност да ни се случат ужасни неща, но не знаем кога. Истината обаче е, че когато подхожда­ме към живота без страх, нещата се нареждат най-добре.

„Страховете ви мо­гат да бъдат преодо­лени, ако се отнася­те правилно с тях. Страхът е емоция. Емоциите идват из­цяло отвътре и имат толкова сила, колкото им позво­лим. Като човешки същества, ние се рад­ваме на интелект и именно интелектът, а не емоциите, тряб­ва да бъде главната водеща сила в живо­та ни, ако искаме да изпитаме някаква степен на щастие тук.
Емоциите са цветът на живота; наисти­на, без тях бихме били мрачни същест­ва. Но ние трябва да контролираме тези емоции, иначе те ще ни контролират.
Това най-вече се от­нася за страха, кой­то, ако му разрешим да властва свободно, би ни превърнал в треперещи сенки, за който само смърт­та е освобождение. “
ДЖОН М. УИЛСЪН

Ако предпочетем да останем в страха, тогава един страх ни води към друг, причинявайки единствено допълнителни страхо­ве. Ако живеем в състояние на страх, винаги може да има нещо, от което да се боим. Повечето страхове са ни втълпени и ние можем да се отървем от тях! Страхът може да е липса на съз­нание, че Бог присъства като действителна сила в живота ни. Ако осъзнаем активното присъствие на Бога в живота си, мно­го аспекти на страха изчезват в мъглата на нереалното. Като снежна топка, паднала в кофа с гореща вода, страхът се разта­пя и енергията му се превръща в положителна вяра.
Вземете за пример излекувалите се алкохолици. По време на болестта тези хора упорито отричат да имат проблем с алко­хола. Повечето от тях трябва да стигнат до дъното – някои буквално да се събудят в канавката – за да вдигнат очи и да ви­дят, че решението е в тяхното лечение. Страхът и безпокойс­твото, които са причината за пиенето, трябва да излязат на светло, за да могат засегнатите да се изправят пред тях и да ги победят.
Не е нужно обаче да стигате до дъното, за да вдигнете очи. Още сега можете да започнете да разбирате, че животът без страх е най-добрият възможен живот. Започнете да разбирате, че хората „от другата страна“ на света са също като вас и мен – те искат само да са свободни, щастливи и полезни. Не е нужно да се страхувате от нови изживявания или нови рискове, за да имате по-големи очаквания за добро. Можете да вървите напред без страх към успех, хармония, здраве, благополучие и реализация.

Опорни точки!

  1. Мисълта – актът или процесът на мислене – е една от най- великите ни способности и както почти всички способнос­ти, може да се използва положително или отрицателно.
  2. Ако възникне негативна мисъл, веднага я заменете с позитивна.
  3. Любовта е „духовната сплав“, което крепи всичко.
  4. Вгледайте се в себе си, за да откриете съкровището на лю­бовта.
  5. Първата стъпка, за да получиш опрощение, е да простиш!
  6. Не забравяйте, че един от най-добрите ви учители е всекид­невният опит.
  7. Огледайте се край себе си. Открийте с радост красотата и щастието и ги поканете завинаги в дома си.
  8. Щом започнете да осъзнавате, че Бог с любов отговаря за ва­шия живот, ще разберете също, че всъщност няма от какво да се страхувате.

 

Прилагане на законите!

Мислите на човека водят до силна реакция у мислещия. Ако ми­сълта ви е насочена към някой друг, тя лети като добре прице­лена ракета към този човек. Ако мисълта е свързана главно с вас, тя остава наблизо и чака възможност да ви въздейства и да се възпроизведе.
Ето ви един значим цитат за нашите мисли. Четете го и размишлявайте за множеството нива на съзнание, които той може да стимулира, и запишете своите възприятия. Тази седми­ца мислете как мъдростта, съдържаща се в цитата, може да се приложи във вашия личен живот.
Всичко, което сме, е резултат на това, което мислим; то се основава на нашите мисли и е изтъкано от нашите мисли. Ако човек говори или действа със зла мисъл, страданието го следва така, както колелото следва подковата на живот­ното, което тегли каруцата. (Дхамапада, Сборник от древ­ни будистки стихотворения)
Направете това упражнение няколко пъти тази седмица и прилагайте идеите от всяко есе в своя мисловен процес. Праве­те си бележки в дневника за особени мисли, усещания или идеи, които са ви хрумнали.

СЕДМИЦА 3 (14 Януари – 20 Януари 2019)

Закон 1
Нищо друго не може да ви донесе покой, освен вие самите

РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН

Уморен от лудия бяг на градския живот, един човек напуснал работата си, продал апартамента си и се преместил в малка хижа в планината. Искал да открие душевния покой, който му се изплъзвал в града. Няколко седмици човекът си мислил, че е открил покоя, но скоро започнали да му липсват приятелите и удобствата на града. Когато безпокойството му се изострило, той почувствал желание да се премести отново.
Този път решил да опита с малък град. Щяло да има хора, с които да си говори и щял да се радва на удобствата на града без да се тормози от шума и непрекъснатото „Бързай, бързай“. Несъмнено, на това най-добро място, ще съм спокоен, смятал той. Животът в малкия град обаче му донесъл неподозирани проблеми. Хората трудно приемали непознати, но били бързи и агресивни, когато ставало въпрос да надничат в личните му работи. За свое разочарование скоро открил, че из градчето се носели странни слухове за него. Отново недоволен, човекът решил, че е невъзможно да намери спокойствие. Върнал се обратно в града, примирен да води живот, изпълнен с вътрешни терзания.
Нещастникът би могъл да се възползва от една важна истина, формулирана от Ралф Уолдо Емерсън: “Нищо друго не може да ви донесе покой, освен вие самите“. Емерсън разбирал, че вътрешният мир не зависи от мястото, където живееш, нито дори от това, с кого живееш. Истинският мир е качество, което човек носи в себе си, независимо от външните обстоятелства.
В Библията в Евангелието от Йоана (14:27) пише: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.“ Тези успокояващи думи, приписвани на Иисус, показват, че светът може да ни даде някакъв вид спокойствие. Той може да ни предложи хубаво място сред природата, далеч от суматохата на града; тих и красив парк, сгушен сред градското оживление; спокоен, открит бряг, по който да се разхождаме; или далечен планински връх, където всичко е ведро и спокойно. Дори когато пътешестваме до далечни места, пътуването става в компанията на нашето съзнание и ние се връщаме у дома със собствената си личност. Не можем да се откъснем от вътрешното си аз. Ако имаме проблем, ние го носим със себе си, където и да отидем. От друга страна, ако съзнанието ни е обзето от нежно спокойствие, значи може да бъде обзето и от сила. Замълчи, вътрешна сила!
Един от начините да постигнем успех в света е да си вършим работата със спокойно съзнание. Това спокойствие е състояние на възприемчивост, с чиято помощ можем да бъдем по-отворени към другите хора. Как да се докоснем до това вътрешно спокойствие? Едно просто упражнение може да ни помогне. Отделяйте малко време всеки ден – дори само няколко минути са полезни – за да останете сами и необезпокоявани. Седнете в удобен стол, затворете очи, дишайте бавно и дълбоко и дайте покой на тялото и ума си. Бавно си повтаряйте на ум: „Сега се освобождавам. Сега се освобождавам.“ Мислено се отърсете от събитията на деня – едно по едно, докато почувствате, че сте попаднали в царство на мир и покой.
Това място на вътрешно спокойствие и тишина се нарича „Тишината“. Един приятел – проповедник, го описва по следния начин: „Навлизайки в „Тишината“, ние изпадаме в по-висше състояние на съзнанието, в състояние на повишена възприемчивост, време на пълно изживяване на момента. Може да звучи странно, но когато сме в „Тишината“, ние не правим абсолютно нищо. Доволни сме, че просто съществуваме и потъваме в екстаз от това, че съзнателно сме с Бога. Тишината е време за покой, когато не мислим нито за миналото, нито за бъдещето. Това е състояние, при което сме далеч от обикновения свят. Ако мислим за бизнес, влошени взаимоотношения или някакъв друг проблем, не сме в Тишината. И макар че не мислим за идеи, понятия или възприятия, оставаме будни. Чувствителност и възприятия се изострят. Това наистина е едно неизразимо изживяване, което не може да се опише с думи.“

Ануар Садат, политически и военен лидер на Египет, разбира силата на спокойствието, когато казва: “Мирът е много по-ценен от парче земя”. Той говори за мир, който не може да се купи, но който е достъпен за всеки, стига да го пожелае. Както новите сгради и строежи се изграждат с нови планове и материали, така могат да се изградят и нови мисловни конструкции. Чрез миролюбиви мисли, молитви и дейности можем да изградим съзнание за мир.
В живота на всеки човек има моменти, когато той усеща  присъствието на Твореца и осъзнава по един или друг начин трансценденталното Присъствие, Сила и Покой. Това е съпътствано с освобождаване от негативните мисли и от неща от този свят: страхове, съмнения, грижи и проблеми. Степента на промяната може да се види незабавно във видимото царство, малко по малко тя се проявява във външния свят.
Иисус признава тази истина и учи, че съществува вътрешен мир, „надхвърлящ всякакво разбиране“, мир, който не зависи от външните обстоятелства. Когато откриете вътрешното царство в себе си, ще разберете, че то е единственият истински покой, който можете да имате. Не е нужно да пътувате далеч, за да го постигнете; нужно е само да се взрете дълбоко в себе си. Външните събития могат да се променят само за миг и онова, което сте смятали за спокойствие, да се изпари неочаквано. Но щом веднъж го постигнете, истинският покой ще остане във вас, дори да сте насред бързо променящия се свят.
Опитайте се да не допуснете същата грешка като човека, търсещ спокойствие отвън, местейки се на различни места. Този път води до разочарование. Вместо това прекарвайте известно време в тихия си кът. Освободете се от грижите, докато влезете в контакт с вътрешния си мир. Днес може да е ден на дълбока промяна. Задълбочаващият се вътрешен покой ще продължи да ви носи все повече духовно просветление, мъдрост и напътствие, така че всеки ден да е ден на все по-голяма проницателност.

Закон 2
Слушай, за да се учиш

АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ

Според една стара мъдрост Господ ни е дал две уши и една уста, за да чуваме повече и да говорим по-малко. Доброто използване на ушите играе важна роля за това какво ще научим, докато преминаваме през живота. Истина е, че добрият слушател прибавя неимоверно много към изкуството на истинския разговор – и към удоволствието на околните.
Разказва се една история за репортер, който посетил маймунарника в зоологическата градина на Бронкс, Ню Йорк. Докато стоял пред клетките и слушал безкрайните крясъци, го обзело странно чувство за deja vu (нещо видяно). Спомнил си за коктейла, на който присъствал седмица по-рано. Видял с умственото си зрение пълната с хора зала и бързото, високо бърборене, при което никой не казва нищо и никой не слуша. „Толкова неща ни липсват“, рекъл си репортерът, докато се отдалечавал от клетките с маймуни.
Разговорният обмен е може би сред най-приятните и обогатяващи дейности. Подобно на сериозното проучване, той ни информира. Подобно на пътуванията – разширява нашите възгледи. Подобно на приятелството – храни душата. Само че изисква готовност да сменяме ролята на говорител с тази на слушател и да правим „храносмилателни почивки“!
Понякога основна причина за разрушаването на някои партньорства е, че един или повече от ангажираните партньори не са се научили да слушат! Слушането е умение, което се овладява, и когато сме напълно обучени, ние повишаваме не само способността си да получаваме нови знания, но също и тази да поддържаме добри взаимоотношения. Истинският разговор е шанс да научим нещо един за друг от някой друг.

Съществуват два вида слушане – активно и пасивно. Повечето от нас са добри в пасивното слушане. Ние изглеждаме така сякаш слушаме, когато всъщност умът ни се е върнал към снощния филм или към въпроса какво да облечем на следващия ден. Нашето внимание може да се разсее от лектора по време на лекция или от проповед, докато гледаме телевизионно предаване и дори когато сме с близки приятели и членове на семейството.
Активното слушане е трудно, защото изисква да сме съсредоточени върху онова, което казва говорещият. То зависи от използването на ушите така, както фотографът използва апарата. За да направи хубави снимки, фотографът трябва да нагласи фокуса, докато образът стане ясен. Като активни слушатели, ние трябва да нагласим фокуса на нашето внимание така, че да следим какво казва говорещият. Колкото повече слушаме и научаваме, толкова повече развиваме потенциала, който притежаваме.

В един материал на корпорация „Спери“ от САЩ за ефективното слушане се цитира изследване, показващо, че учениците прекарват от 60 до 70 процента от времето в клас в слушане. При бизнеса слушането се приема за едно от най-важните умения на мениджъра. За съжаление обаче, повечето от нас са лоши слушатели. Ние почти не даваме възможност на ума си да асимилира чутото и да организира своя отговор. При много от приличащите на пинг-понг разговори днес почти липсва пауза между края на думите на единия и стремежа на „слушателя“ да вземе думата!
Играли ли сте като деца на „телефон“, при която всички сядат в кръг и някой прошепва на седящия до него някаква история? Той се обръща и я прошепва на своя съсед и тъй нататък, докато всички чуят и предадат чутото. Когато последният я каже на глас високо, обикновено тя е толкова далеч от оригинала, че няма и най-малка прилика с него. Това е резултат от лошото слушане.
През вековете многократно е изтъквана ценността на слушането. Амен-ем-Опет, египетски мислител (ок. 1200 г. преди Христа) казва: “Дайте ушите си, чуйте какво се казва. В момент на вихрушка от думи те ще бъдат котвата за вашия език.” А Бен Сира, еврейски учен от II век преди Христа, коментира: “Ако обичаш да чуваш, ще получиш, а ако обичаш да слушаш, ще бъдеш мъдър.“
Нужна е практика и концентрация, но е напълно възможно да станем по-добри слушатели, а по-добрите слушатели научават повече. Бог ни е дал не само две уши и една уста, но също и способност да се учим. Колкото повече слушаме и научаваме, толкова по-добре ще осъзнаваме дадения ни от Бога потенциал, който всеки от нас притежава.

Закон 3
Мъдростта се ражда от грешките; опълчете им се и се учете

Й. ЙЕЛИНЕК

Норман Къзънс заявява следното: „За щастие или не, живеем във време, когато обикновеният човек, за да е информиран, трябва да знае няколко пъти повече, отколкото преди трийсет или четирийсет години. Днес да си „образован“ изисква не само нещо повече от повърхностно знание за изкуствата и науките, но и чувство за вътрешна връзка, което се преподава в малко училища. Накрая, да си „образован“ днес, с оглед на по-големите нужди означава да си подготвен за гражданин на света; казано накратко – да си научен да оцеляваш.“
Съществува разлика между това да придобиваш знания и информация и да притежаваш мъдрост. Човек може да придобие знания от университет, от пътувания, от връзки, от прочетени книги и други дейности, в които участва. Но придобивате ли мъдрост от това?

Речникът „Уебстър“ дефинира „мъдростта“ като „качеството да бъдеш мъдър…, способността правилно да преценяваш и да работиш с хора, ситуации и т.н., въз основа на широк обхват от знания, опит и разбиране.“ С други думи, мъдър е онзи, който е способен да търси по-дълбокия смисъл на нещата. Но за да се придобие мъдрост, е логично човек да е живял достатъчно, за да развие определена дълбочина на философското разсъждение, за да бъде в състояние да оценява опита и да се учи от него. Епиктет може би е мислел за същото, когато е написал: “При всяко сполетяло те нещастие не забравяй да се обръщаш към себе си и да се питаш не си ли способен да се възползваш от него.
Някои от нашите грешки, които Мария Монтесори нарича „възможности да се учим“, са по-ясни от други. Понякога ни се струва, че светът е пълен с хора, които с удоволствие ни посочват нашите грешки. Човекът, който е готов да чуе чуждата гледна точка и да признае, че може би съществуват и други подходи, е онзи, който ще помъдрява, защото резервоарът на мъдростта му се разширява.
Талмудът пита  “Кой човек е мъдър?” и отговаря „Онзи, който учи от всички.“ За да станем мъдри, трябва да сме готови да изоставим личните си виждания по определен въпрос, да се простим с предубежденията и да мислим с открит ум. Важно е да се интересуваме и да се учим от най-различни области, дори с риска да се объркаме или да изглеждаме глупаво. Можем ли да признаем, че все още не знаем всичко и че сме готови да се учим? Ученето е процес, който може да включва и допускане на грешки по пътя към знанията. Можем ли да признаем значението на този процес? Истинската мъдрост признава, че колкото повече научаваме по даден въпрос, толкова той ни става по-интересен и толкова повече има да научим!
Мнозина са чували хората да казват „Взех си поука! Никога няма да направя това отново!“ Много рядко обаче чуваме „Това беше чудесен урок. Радвам се, че стана така, въпреки че ми причини неприятности. Сега разбирам защо пострадах. С ново съзнание мога да променя поведението си, за да не повторя същата грешка в бъдеще.“ Такъв човек смело приема своята отговорност за ситуацията. Той признава, че има избор и че може да избере нещо различно, щом не изпуска от вниманието си всяко предизвикателство, независимо дали ситуацията е положителна или отрицателна.
Мъдрият човек е и смел човек. Често си представяме смелостта чрез външни форми – физическа сила и безстрашие в бой или в спортове. Но съществуват много вътрешни форми на смелост, които се осъзнават само от нас самите, докато се борим да преодолеем някои недостатъци. Като се изправяте безстрашно пред ролята, която сте играли в изживяванията, преценявани от вас като грешки в живота ви, вие можете да извлечете полза за бъдещия си опит и да натрупате мъдрост. Искреното желание да се взрем в себе си смело и честно може да е първата и възможно най-важната стъпка по пътя към мъдростта.

Закон 4
Смирението води до молитва, израстване и съзвучие с безкрая

ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

В настоящия момент човечеството, макар и след хиляди години историческо развитие, се намира в зората на създаването на нещо ново. Ако приемете за чудо всичко, което ви заобикаля – независимо дали е прекрасен изгрев или галактика, ще изпитате благоговение и смирение.
Всъщност, смирението е ключът за израстването. Без него ние сме прекалено доволни от постигнатото в миналото, за да се впуснем смело в бъдещи предизвикателства. Без смирение едва ли ще сме с достатъчно отворени умове и очи, за да откриваме нови области за изследване. Ако не сме скромни като деца, едва ли ще си признаем грешките, за да потърсим съвет и да опитаме отново. Смиреният подход е за всички, които са загрижени за бъдещето на нашата цивилизация и за своята роля в нея. Той е за онези, които не се задоволяват да гледат пасивно на нещата край себе си и които искат да насочат съзидателното си безпокойство към създаване на Божие царство на планетата Земя. Използвам думата „смирение“ в смисъл, че Бог безмерно надхвърля всичко, което някога някой е казал за Него и че Той е далеч отвъд човешкото възприятие и разбиране. Разберем ли това, ние ставаме по-смирени и по този начин намаляват бариерите, поставени по пътя ни от нашето собствено его.
В книгата си “Kрасивият път към Бога“ Чарлс Лели пише:
“Макар началната ни точка да е свързана с обикновените неща, нашата задача е да отидем отвъд физическото, да проникнем в предмета и да открием източника на неговата красота, форма и самото му съществуване! Ние откриваме нещо, което е по-значимо от сбора на неговите части. Това означава, че във всяка частица на вселената е вградено загадъчно чудо и че целта на живота е постепенно да осъзнаваме Източника на нашето съществуване.“
Помислете за миг върху една аналогия. Така, както пещта пречиства златото, животът може да пречиства душата. Когато човек дойде на този свят, той е като парче дървени въглища. То е меко и аморфно и когато слънчевите лъчи го огреят, не отразява нищо. Ако обаче бъде подложен на голямо налягане и висока температура, въгленът се превръща в диамант. Естественият диамант се цени много високо от големия майстор; неговият вътрешен строеж е определен, а после камъкът се шлифова, за да се превърне в блестящ скъпоценен камък. Сега, когато върху него попаднат слънчеви лъчи, той ги отразява с цветовете на дъгата, създавайки величествена симфония от красота и блясък. Подобно нещо се случва и с човека, след като се роди в материалния свят, където го „шлифова“ житейският опит и изборът, който прави; след повторното му раждане за духовното, постигнатото от душата му смирение започва да отразява божествената светлина на Бога. Може би това е целял Господ, когато е създал изпитанието, наречено Земя.
Един от най-важните уроци, които трябва да научим, докато сме на земята, е че създаването на рая зависи от нас. Еманюел Сведенборг пише, че ние няма да попаднем в рая, докато раят не е в нас. И тъй, как да започнем да създаваме рая в себе си? Истинското смирение може да ни доведе до нагласа за молитва, а молитвата – до хармония с вечността. В молитвата има истинска мистична сила и тя действа! Чрез вашите молитви и хармония с Бога вие придобивате повече духовна светлина. Създавате по-добър израз на живота по всички възможни начини и привличате точно това, което създавате – повече светлина! Докосвате се до една по-голяма сила. Изграждате един по-широк живот. Молитвата прави трудните задачи по-лесни, с нея всеки опит се посвещава на по-благородна цел и води до успешни резултати. Животът с молитва е живот на смирение и признателност; близостта на душата с Твореца го прави свещен.
Забелязали ли сте, че има хора, които сякаш са променили своето его – те по-скоро искат да дават, а не да получават. В някакъв смисъл себеотрицанието отваря вратата за общуване с Бога. Човекът, който разчита на мъдрост, красота, умение или пари, е склонен да елиминира Бога. А смиреният и благодарният за дадената му от Бога благословия отваря вратата на нещо като рай тук, на земята, сега. Важно е да се освободим от себичността и да се оставим на Божията воля. Разбирате ли как, отхвърляйки егоцентризма, можем да се превърнем в отворен канал за Божията любов и мъдрост, също както слънчевият лъч минава през отворения прозорец? Ралф Уолдо Трайн пише: „Причината за всичко, което се случва в живота ти, се намира в теб. Да осъзнаеш напълно пробудените си вътрешни сили означава да можеш да поставиш живота си в точно съзвучие с онова, което искаш от него.”
Чрез смирението ние имаме възможност да се учим един от друг, защото то ни помага да се отворим един към друг и да видим нещата от гледната точка на другия. Освен това свободно можем да споделяме с него своите виждания. Чрез смирението ние избягваме греховете на гордостта и нетолерантността, както и на религиозните спорове. Мохамед, пророкът на Исляма, казва: „Онзи, който носи в душата си горделивост дори колкото оризово зърно, не може да влезе в рая.” Смирението отваря вратата към царството на духа и е път към знанието.

Закон 5
Провалиш ли се в плана, планираш провал

БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН

Ако решите да пътувате с кола от Мейн до Калифорния, едно от първите неща, които сигурно ще направите, е да изучите пътната карта. Ще видите, че имате избор кой път да хванете, за да стигнете до целта си. Ако бързате, ще изберете пътя, по който ще стигнете най-бързо. После ще пресметнете колко ще трае пътуването и по-точно ще планирате времето на пристигането си.

Онова, което е вярно за едно пътуване, важи и за постигането на която и да е цел. Без пътна карта умът ви ще се лута безцелно и безрезултатно по пътя към решението. Като формулирате план за постигане на своите цели по начин, близък до използването на картата, и като систематично изследвате различните алтернативи, вие насочвате своите мисли и успявате да постигнете почти всяка разумна цел.
В “Как да успеем“ Браян Адамс пише: “Плановете са пътеводители за успеха. Успехът пристига по план; провалът – поради липса на план. Плановете са пътеуказатели по пътя към успех в живота; без тях пътят е несигурен и каменист. Зле направените планове никога не дават добра жътва. Постиженията никога не надхвърлят планираното. Ако плановете ви са частични, а целите – незначителни, не се надявайте на висока награда. Когато преследвате цели по научен път, по-често успявате, отколкото не.“
Шекспир пише: „Съществува съдба, която определя нашия път, колкото и неравности да има по него.“ Това като че ли означава, че може би съществува крайна цел или божествен план за всеки човек, който идва на този свят. Големият въпрос е как да познаем личния път, който ще ни доведе до осъществяване на божествения план. Хубав въпрос! Отговорът представлява друг интересен въпрос: какво най-добро мога да направя за себе си и за всички, свързани с конкретните обстоятелства на живота ми, с оглед на духовния идеал?
Духовният идеал означава цел, намерение, желание, мотивация, поощрение и „душевното състояние, в което правиш нещо.“ Може би вече си давате сметка, че животът не е изцяло съставен от големи неща. В него съществуват също секунди, пенита, унции, атоми, пясъчни зрънца, стръкове трева, влакънца и т.н. Най-ефективните неща във всекидневния ни живот на човешки същества са нашите мисли и чувства. Всяка мисъл и всяко чувство ви доближава до ваше съкровено желание или поставя бариера на пътя ви! Виждате ли защо планирането е толкова важно в живота? Американският президент Ейбрахам Линкълн някога казал: “Ще уча и ще се подготвя и някой ден ще дойде моят шанс.“ Чудесна нагласа!

Един стар зидар правел каменна стена, която била много красива. Собственикът на имението, оглеждайки нивите си, забелязал, че майсторът внимава да слага както големи, така и малки камъни. Той приближил и попитал:
– Старче, няма ли стената да се вдигне по-бързо, ако използваш повече големи камъни?
– Да, разбира се, господине – отвърнал старецът. – Но вижте, аз я зидам, за да стане трайна и красива, а не за бързина – Зидарят се замислил за миг, после добавил – Тези камъни са като събитията в живота на човека. Множеството дребни са необходими, за да крепят малкото по-едри. Ако пренебрегнете малките, големите няма да имат опора и може да паднат.
Мнозина знаят какво искат от живота, но малцина превръщат своите мечти във внимателно планирано успешно пътешествие. Те често се осланят на късмета или на помощта на други. А когато се провалят, говорят за хората, постигнали успех, че са познавали когото трябва или че са имали много късмет. Не могат да си дадат сметка, че планирането на успеха няма нищо общо с късмета или с познаването на нужните хора, също както при внимателно планиране на дълго пътуване. Вярно е, че когато започнеш да се движиш към своята цел, можеш да срещнеш хора, които да ти помогнат да напреднеш. Но ти ще знаеш, че си си извоювал това рамо, защото си имал цел и готов план за неговото осъществяване.
За да направите работещ план за действие, мислено си представете нещата, които искате да постигнете. Нахвърляйте ги на лист хартия, после избройте нужните за постигането им стъпки. Разбира се, дългосрочните задачи може да включват повече стъпки и по-сложно планиране, но принципът е същият. Когато знаете какво искате да постигнете, направете си план как да стане това. Щом веднъж имате основен план, отделяйте по малко време за неговото адаптиране в зависимост от събраната нова информация. После следвайте плана, докато изпълните намеренията си.

Стивън Кови, автор на „Седемте навика на високо ефективните хора“, препоръчва „да започваме (планиране), като мислим за края“. Най-добрият план включва онова, което искате да постигнете, и къде желаете да бъде крайната точка. Независимо дали става въпрос за специален проект или за нещо съвсем всекидневно, започнете, като си поставите цел, която отчита стъпките, нужни за осъществяването й. Ако целта би се състои от много нива, може би е добре да ги степенувате по важност. Направете си списък и ги подредете с А, Б, В, Г. После се заемете първо с действия от категория А. Професионалистите в планирането твърдят, че е по-вероятно да се изпълнят написаните черно на бяло задачи.

Изредените по-долу напътствия могат да ви помогнат да постигнете своята цел:

  1. Мислете за своята цел не като за някаква неясна, мъглява идея, а като за нещо ясно и конкретно.
  2. Изложете подробно своята цел в писмен вид.
  3. Нека целта е на предно място в ума ви, като почти всеки ден си я припомняте. Научеше всичко възможно, свързано с вашата цел.
  4. Бъдете готови да работите с всички сили за постигането на тази цел, когато се появи възможност за това.
  5. Дайте на вселената възможност да помага в осъществяването на вашата цел, като утвърждавате „Това или нещо по-добро!“
  6. Бъдете открити за възприемане на всякакви възможности за постигане на целта.

Помнете: Провалиш ли се в планирането, значи планираш провал. Така както не можеш да пътуваш без пътна карта, не можеш без план, когато правиш пътешествието на живота си към своята цел. Следвайте своя път към по-успешен живот!

Опорни точки!

  1. Използвайте всекидневната си молитва и медитация, за да създадете вътрешната хармония и покой, които ще ви освободят от стреса и терзанията.
  2. Истинският покой е качество, което носите в себе си, независимо от външните обстоятелства.
  3. Изненадващи и интересни неща се случват на онези, които държат ушите и ума си отворени и нащрек!
  4. Бъдете готови да се взирате в себе си искрено и смело. Всеки ден!
  5. Не съществува проблем, който да не съдържа в себе си подарък за вас!
  6. „Мъдростта не се получава от книгите, а се изковава от човешкия опит на пламъка на живота“. /Морис Рафаел Коен/
  7. За да станем мъдри, трябва да имаме желание да изоставим личните си убеждения по даден въпрос, да оставим настрана предубежденията си и да мислим с открит ум.
  8. Смирението ни помага да се отворим едни към други и дава възможност да видим нещата от гледната точка на другия.
  9. Никой не може да каже предварително точно какви открития могат да бъдат направени чрез успешно изследване на науката за душата.
  10. Изяснете си какво искате. Изработете си план за действие, очертаващ пътя ви към целта. Избягвайте страничните пътеки!

 

Прилагане на законите!

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕЧНОСТ

Вие ще учите уроци. Всички участваме в целодневно училище, което се нарича „Животът на планетата Земя“.Всеки човек и всяка случка са ваши учители.

Не съществуваш грешки, а само уроци.„Провалите“ са стъпала към успеха.

Един урок се повтаря, докато се научи. Той ви се поднася в различни форми, докато го научите. После преминавате към следващия урок.

Ако не научавате лесните уроци, те стават по-трудни. Болката е начин вселената да привлече вашето внимание.

Ще разберете, че сте научили един урок, когато действията ви се променят. Само действието превръща знанието в мъдрост.

„Там“ не е по-добре от „тук“. Когато „там“ стане „тук“, ще намерите друго „там“, което отново изглежда по-добре от „тук“.

Другите са само огледала. Човек може само да обича или да мрази нещо в другия, когато то отразява това, което обичате или мразите в себе си.

Вашият живот зависи от вас. Животът дава платното, а вие рисувате върху него.

Вашите отговори са скрити във вас. Единственото, което трябва да правите, е да гледате, да слушате и да вярвате.

Вероятно ще забравите всичко това.
Можете да си го спомните, когато пожелаете.

(НЕИЗВЕСТЕН АВТОР)

 

СЕДМИЦА 4 (21 Януари – 27 Януари 2019)

Закон 1
Красивите мисли изграждат красива душа

ДЖОН М. ТЕМПЕЛТЪН

Прочутият астроном от Кеймбридж сър Артър Едингтън опитва да обедини квантовата физика и относителността с тъй наречения от него мистицизъм“ – убеждението, че вселената, която си струва да бъде изследвана, се намира в нас самите. Той предлага човекът да използва „по-висшите способности на своята природа и те да не са вече слепи канали, а да се отворят към един духовен свят – свят, несъмнено, отчасти илюзорен, но в който човекът живее не по-малко, отколкото в илюзорния свят на сетивата“.
Джон М. Темпелтън, „Подходът на смирението“.

Мислили ли сте някога за красотата като за необходимост във вашия живот? Красотата е приятна не само за окото. Тя е нещо важно, което ни помага да живеем по-продуктивен и щастлив живот. Когато сме склонни да виждаме и чувстваме красотата край себе си, ние постигаме по-голяма хармония с творческото присъствие на Бога в нас.
Как бихте описали красотата? Някои казват, че красотата е качество, което ни радва и задоволява със своята хармония, съвършенство и истина. Когато погледнем даден предмет, той ни се струва красив, ако е балансиран и пропорционален и ако показва ред и приемственост. Тези качества стимулират същите качества, скрити дълбоко в нас самите – в душата ни – и ние разпознаваме общата истина на външната и вътрешната красота.
Красотата е присъща на душата на всеки човек. Тя може да стане по-видима, ако я утвърждаваме в живота си и ако фокусираме ума си към нейното по-ясно възприемане. Казано е: “красивите мисли изграждат красива душа“. Тази велика истина можем да наблюдаваме и в собствения си живот. Спрете за миг и си задайте следните въпроси:
Кое е това, което различава мъничката мравка от дребните песъчинки, с които тя строи своя мравуняк? Което не е просто строежът на клетката, а по-скоро самите клетки. Красотата на вътрешния живот, намерила величествен израз.
Какво позволява на животно с микроскопични размери, след като е прекарало години замразено в антарктическия лед, да се върне към активност, щом ледът се разтопи? Красивото чудо, наречено живот.
Какво кара малкото синапено зрънце да покълне и да се превърне в зряло растение? Това е същото тайнство и чудо, наречено живот. А какво е този живот? Казват, че е проява на Бога, който се явява като одухотворяване, активност, енергия и красота във всички форми на живот. Маковото семенце израства, напъпва, цъфти и се връща отново в почвата. Човекът може да се роди в наглед бедна и безпросветна среда, но като се усъвършенства и управлява своята съдба чрез мисли, чувства, действия и избор, той може да се издигне като господар над ограниченията и в края на своя живот да си отиде като духовно по-развита душа. Тази красива възможност не заслужава ли усилието да се използва правилно огромната сила, дарена на нашия ум?
Съществуват някои добри идеи или закони на живота, които трябва да научим, да практикуваме и да им съдействаме, за да имаме успешен и щастлив живот. Да виждаме доброто във всичко и във всеки е една такава идея. Да познаваме и да ценим красотата, която е навред край нас, е друга такава идея. Когато вярваме в тези идеи, те започват магически да преобразяват живота ни. Например, ако се вгледаме в себе си и решим, че можем да бъдем по-любящи, ще ангажираме ума си с идеята за любовта. Можем да отдадем ума и душата си на тази идея. Можем да й позволим да ни напътства, сякаш е живо същество. Просто се отдаваме на добрата идея за любовта.

Вътрешната природа на човека се разкрива чрез това, което той цени, човек се самооценява чрез това, което казва за другите. Така той се измерва по своето мерило, по онова, което смята за най-добро. Не може да има по-решаващ тест от този. Той разкрива душата. “
ХЮ БЛЕК

Каквито са обичайните мисли, такъв ще е и характерът на душата, защото душата се оцветява от мислите.
МАРК АВРЕЛИЙ

С всяка изминала година от живота ми ставам все по-убеден, че най-мъдро и най-добре е да спираме вниманието си върху красивото и доброто и да се занимаваме колкото се може по-малко с лошото и фалшивото.

РИЧАРД СЕСИЛ

Закон на живота е, че онова, на което обръщаме внимание и в което вярваме, се превръща в наше изживяване. Едно стихотворение на поет-оракул от племето йоруба в Западна Африка гласи: “Всеки, който гледа красотата, но не я вижда, скоро става бедняк.“ А виетнамският поет Тъ Лу казва: “Влюбен съм в красотата с нейните безбройни форми и превъплъщения.“ Законът на добрите идеи ни учи да започнем да практикуваме изкуството да обръщаме внимание и да вярваме в добрите идеи. Ако ни занимават идеи като щедрост, мъдрост, сила, любов, вяра, въображение, живот и здраве, ще виждаме ясни и позитивни промени към по-добро в живота ни.
Красив ли е животът ви? Живеете ли в среда, която сте направили красива с помощта на своите уникални творчески идеи? Да очаквате и с любов да изисквате да има красота във всички сфери на живота ви, означава силно да обичате себе си, своята душа, своя свят; това показва почит към Бога и всичко в живота.
Винаги има нещо красиво, което ще откриете точно там, където се намирате, стига да го потърсите. Концентрирайте мислите си над добрите, красивите и истинските неща в живота. Тази положителна, любяща нагласа на ума ще ви помогне да доловите активното присъствие на Бога във вашия живот, да задействате божествената магия, която отваря вратата към повече радост.

 

Закон 2
Напредъкът зависи от старанието и упоритостта
ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

 

Давате ли си смешка, че един от най-ценните ни ресурси е нашето време? Според книгата, издадена от Уолстрийт Джърнъл „За управлението: извадки от дневника на мениджъра“, най-важното за да си лидер и образец е начинът, по който се отнасяш с личното си време. Книгата описва значението на събирането на информация и нейното влияние за вземането на решения. Там се казва, че трябва сериозно да мислим за въздействието на работните ни навици върху околните.
За да управляваме ефективно времето, трябва да можем да подреждаме по приоритет дейностите си на всекидневна основа. Един от ключовете е качеството издръжливост. При повечето спортни състезания не винаги побеждава най-надареният играч, а онзи, който е най-добър на финала. Както е казано в Книга на Еклисиаста, 9:11, не на пъргави се дава сполучлив бряг, нито на храбри – победа”. Добре известната американска актриса Хелън Хейс веднъж споменава: “Нищо не е добро без издръжливост“.
Способността да издържиш е важна част от осъзнаването на личния успех както в бизнеса, така и в други области на живота. Често решаваме да правим гимнастика, да сваляме килограми, да прекарваме повече време със семейството си или да се храним по-здравословно. Решението понякога се забравя, защото в дългите усилия не успяваме да покажем издръжливостта, която е нужна за постигане на целта.
Съществуват безброй пътища и възможности да развием уникалните си таланти и способности. Независимо дали става въпрос за кариера в изкуството, спорта, бизнеса или в някоя професия – нашите умения могат да се усъвършенстват чрез упорити и непрекъснати упражнения и изследвания. Това означава да превърнем решението да се усъвършенстваме в самодисциплина и да упорстваме и да издържим, докато не стигнем целта. Решението „да завършим бягането“ не винаги е лесно. Често се случва да се изкушаваме да изразходваме ценното си време в преследване на удоволствия, пренебрегвайки далечните си приоритети.
Древният китайски мъдрец Лао Дзъ формулирал закони за успешен живот, които открил след дълги години на медитация и внимателно наблюдение на живота край себе си. Нарекъл това безценно учение Дао дъ дзин (Виж „Дао дъ дзин“ на Лао Дзъ, превод Крум Ацев, серия „Оракул“ на ИК „Кибеа“ – Бел. ред.) или Как стават нещата. Много от неговите напътствия отразяват значението на старанието и упоритостта. Един такъв пример се описва в „Ефектът на вълните“ от действието на Дао:

Искате ли да влияете положително на света? Първо подредете собствения си живот. Закответе се в този принцип, за да бъде поведението ви цялостно и ефективно. Ако го направите, ще заслужите уважение и ще имате силно влияние.
Вашето поведение влияе на другите чрез ефекта на вълната. Този ефект работи, защото всеки въздейства на останалите. Силните хора упражняват силно влияние. Ако животът ви върви добре, вие влияете на своето семейство. Ако семейството ви върви добре, то влияе на хората от квартала. Ако кварталното общество върви добре, то влия на нацията. Ако нацията върви добре, тя влияе на света. Ако светът върви добре, ефектът на вълната се разпространява из целия космос. Помнете, че вашето влияние започва от вас и се разпространява нататък. Бъдете сигурни, че вашето влияние е както потенциално, така и цялостно. Как да разбера, че това е така? Всеки растеж започва от потенциално, плодоносно ядро. Вие сте едно от тях.”

Не вдъхновява ли тази „широка картина“ за усърдие и упоритост?! За да усетите чудесното чувство на удовлетворение след постигане на целта, от съществено значение е способността да устояваш на трудностите. Твърдението “Никой не е казал, че ще е лесно“ е не по-малко вярно, нищо, че е толкова познато. И тъй, кураж! Не се отказвайте лесно! Когато преследвате целта си, вие имате способността да напредвате невероятно много. Ако наистина искаме да бъдем това, на което сме способни, трябва да бъдем всеотдайни и да сме готови да издържим – да достигнем финала в надбягването на живота.

Закон 3
Обичай ближния си като себе си
М А Т Е Я 19:19

Комикът Гручо Маркс веднъж се пошегувал, че никога не би се включил в клуб, който би го приел за член. Неспособността на хората да ценят себе си не е за смях. Хората, които страдат от ниско самочувствие, често се обричат на живот в болезнено отчуждение.

“Какво е любовта в духовен смисъл? Виждаме, че тази любов не е нещо далечно, нито пък може да дойде при нас. Тя вече е част от нашето съществуване, вече се намира в нас; и нещо повече – тя е универсална и безпристрастна. Когато тази универсална и безпристрастна любов се излъчва от нас, ние започваме да обичаме ближния, защото е невъзможно да чувстваш в себе си любов към Бога и да не обичаш хората.”
ДЖОЕЛ ГОЛДСМИТ

Да вярваш, че си по-малоценен, по-малко привлекателен, по-малко интелигентен или добър от друг във всеки случай те отделя от хората, които биха те обичали и биха приели твоята любов в отплата. Чувството на неадекватност, срам и самосъжаление може да погълне вашата енергия в емоционално торнадо, унищожаващо всичките ви взаимоотношения. Опустошението, което често настъпва в резултат на самоподценяването, служи единствено да подсилва вашите внушения. Създава се омагьосан кръг – предсказание, което се самореализира. Един от законите на живота твърди: “Каквото даваш, такова получаваш“. Някои хора порастват, изпълнени с толкова ограничения спрямо себе си, че след известно време животът им наистина започва да демонстрира тези ограничения. Понякога се чуваме да казваме неща, които приемаме за истина, когато всъщност те са неверни внушения, превърнали се в наши истини. Колко пъти сте чували някой да казва „Не мога да се понасям; винаги съм бил такъв“ или „Такъв съм по природа, това е в гените ми, не мога да се променя“ или „Семейството ми е причина за моя характер“ или „Е, аз съм продукт на своето време и култура.“? Всички тези твърдения са неистини за човека, който ги говори.
Ако смятате, че завинаги трябва да си останете такива, каквито сте били, значи се съпротивлявате на израстването. Ако сте убедени, че семейството ви е отговорно да сте такива, каквито сте днес, значи сте попаднали в кръга. Мисълта, че обществото определя живота ви, е част от илюзията, че се формирате от една „по-голяма и по-добра“ социална сила. Ако предпочитате това, можете да отхвърлите поведения, нагласи и вярвания, които можете да сметнете за неприсъщи. Макар да не сте в състояние да елиминирате негативните влияния на своето детство, можете да решите дали ще им позволите да продължат да ви въздействат.

“Любовта към ближния е свързана с любовта на всеки човек към самия себе си.”
СВ. АВГУСТИН

Върховното значение на любовта и доброжелателството във всички човешки връзки се проявява чрез техния силен положителен ефект върху индивида и обществото.
ДЖОРДЖ БИРКОФ

Просто помнете, че светът не е площадка за игра, а училищна стая. Животът не е празник, а обучение. Един вечен урок за всички нас: да се научим как да обичаме по-добре.
БАРБАРА ДЖОРДАН

Човешкият ум често раздробява действителността на прости форми. Черно и бяло, добро и лошо, аз и ти. Този начин на мислене от типа или/или може да обърка човека и да го накара да мисли, че не е възможно да се отнася с обич към друг и в същото време да обича и себе си. При културни традиции, които ценят любовта и грижата към другите, мнозина смятат, че е егоистично да се грижат за своите чувства и потребности. Макар да са ви учили „Обичай ближния си като себе си“, всъщност, за да обичате другите, е нужно да обичате и себе си.
Важно е везните на доброжелателството в човешките отношения да са уравновесени. Това може да стане, ако всеки индивид се почита като ценен човек. Ако сте свикнали да се подценявате, може да затрудните другите да ви приемат. Да се самоуважавате в границите на разумното е различно от това да изпитвате нарцисизъм. Нарцис, героят от гръцката митология, който прекарвал дните си, загледан в своето отражение в езерото, пренебрегвал всички други в своя живот, защото бил зает изцяло със себе си. Приличал на онези, които с часове си оправят косата или грима, за да ги смятат всички за красиви. Скритият подтекст е, че на тях нещо не им достига, че трябва да се променят и усъвършенстват, за да станат приемливи в очите на другите.
Истинско самоуважение изпитва онзи, който се гледа в огледалото не за да се критикува или възхищава, а за да види в отражението физическия образ на едно Божие чедо. Онзи, който преодолява страха и неудобството да се вгледа дълбоко и с любов в своите очи, би трябвало да може да сподели този любящ поглед и с другиго. Приемете се такива, каквито сте, рискувайте да споделите себе си с другите и след това наблюдавайте как израствате.

Закон 4
Да ти напакостят е нищо, освен ако не продължиш да го помниш
КОНФУЦИЙ

 

“Зависимост“ и „дисфункция“ са две важни думи в речника на съвременната психология. За всеки проблем съществуват групи за подкрепа, някои от които са Анонимни сексохолици, Анонимни работохолици, Анонимни невротици, Анонимни жертви, Анонимни алкохолици. Често се случва един и същ човек да участва едновременно в няколко програми.

Всяка от тези групи сама по себе си е наистина полезна. От решаващо значение е хората да престанат да се унищожават с алкохол, дрога, лакомия или безразборен секс. Много важно е също да се откъснат пристрастените към дрога от улицата и да се включат в програми, предлагащи лечение и рехабилитация. От решаващо значение е хората да приемат себе си и да се освободят от терзанието, че са били сексуално експлоатирани, физически унижавани или психически тормозени. Унитарна-та школа по християнство в Юнити вилидж, Мисури, САЩ, предлага следната максима: “Щом можеш да го почувстваш, можеш и да го излекуваш.“ Съзнанието определено играе главна роля в лечението.

В същото време е важно да се въздейства на здравия разум, както го е изразил Конфуций -Ако ти напакостят е нищо, освен ако не продължиш да го помниш. Този съвет може би е по-важен от манията за възстановителни програми. Ако можем да оставим миналото в миналото, няма да сме принудени безкрайно да го изживяваме отново и отново.
Да, боли, когато ти сторят зло. Това може да е влудяващо, вбесяващо и несправедливо. Но повторното изживяване на нещо, което се е случило преди ден, седмица, месец или дори година не лекува, а е само „репетиция“. Така се стига до процес на практикуване на стари навици, вместо да се учим на нови нагласи или да мислим по нов начин. Когато продължаваме да чоплим емоционалните си рани, ние се задълбочаваме в ненужно страдание, вместо да продължаваме живота си.
Понякога помага, ако човек си припомни и се изправи с лице пред травмиращото изживяване. Този вид припомняне ни помага да видим миналите събития такива, каквито са, и да се освободим от тях, вместо да се боим от бъдещ момент, когато те отново ще ни терзаят и притесняват.
Прошката понякога е силен лечебен агент. Прошката е процес на отказване от фалшивото заради истинското, изтриване на грешката от ума, тялото и живота. Простете на себе си. Простете на другите. Простете на всичко! Прошката понякога означава полет на въображението – да можете да разберете какво е повлияло на поведението на вашия подтисник. Ако искаме да разберем, доколкото ни е възможно, откъде е тръгнал другият, трябва да видим какви ситуации са доминирали в живота му и да се опитаме „да извървим един километър с неговите обувки.“ Така ще престанем да се обиждаме толкова бързо от нещо, насочено към нас. Щом веднъж разберете динамиката, скрита зад обидата, ще проявите по-голяма готовност да простите. Една стара африканска поговорка гласи: „Който прощава, слага край на кавгата.“ Готови ли сте да бъдете инициатор на такова положително действие?

Разберете, че да простиш не означава да оправдаеш. Но връщането към минали обиди и огорчения по-скоро ни ограничава, а не ни освобождава. Ако искаш да станеш напълно функциониращ човек, цялостен и свободен във всяко отношение, трябва да се освободиш от болката на миналото, да поставиш изживяното в нова рамка и да си върнеш верността към живота. Тази мисъл, чувство и действие може да ви върне към истинския смисъл на човешкото присъствие на земята – да прекрачите към една освободеност от страданията на миналото. Готови ли сте, имате ли желание да продължите да следвате смисъла на своя живот, „да забравите и да оставите на Бог“ всичко останало? Можете ли да се научите да обичате всяко човешко същество на земята без изключение?

“Само смелите знаят как да простят… Страхливецът никога не прощава; това не е в природата му.”
ЛОРЪНС СТЪРН

ЗАКОН 5
Ентусиазмът помага за успеха
ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

Джордж Джоу бил ученик в гимназията в град в северозападен централен Тексас (САЩ), област, прочута с популярността на футбола в училищата. В малките училища често липсват достатъчно играчи за отделните постове на терена – защитници, нападатели и други така че всеки играч трябвало да изпълнява по две, а дори и по три функции. Джордж Джоу играел четири роли. Бил полузащитник, тичащ и подаващ умело топката; крило в защитата; връщал шутовете на гостуващия тим и сам изпълнявал далечните шутове срещу противника. Още по-забележително изглеждало това, че обикновено бил най-дребният на терена – нямал и метър и седемдесет и не тежал повече от седемдесет килограма. Не бил много бърз, макар и пъргав и сръчен.

“Сериозни ли сте? Направете още в тази минута каквото можете или започнете онова, за което мечтаете; в смелостта има гениалност, сила и магия. Щом започнете, умът ви се запалва. Започнете и работата ще бъде свършена.”
ГЬОТЕ

Как едно дребно момче е изпълнявало толкова много функции в отбор, който побеждавал години наред? Той много обичал играта и състезанието и показвал безграничен ентусиазъм. Изразходвал всеки грам от енергията си във всеки мач и го правел с радост. Джордж представлявал петдесет процента вдъхновение и петдесет процента пот и вълнение!
Разказва се една история за друг младеж, който искал да стане радиоводещ, но толкова много заеквал, че било мъчително да се слушат опитите му да води разговор, камо ли да го чуе човек да се представя пред публика или по радиото. Кариерата в радиото изглеждала невъзможна и никой не му давал особени надежди. Момчето обаче не се разколебало от липсата на вяра у другите. То било чело, че някакъв прочут човек от гръцката история (Става дума за Демостен (384-322 г. пр. Хр.). – Бел. ред.) с подобен проблем като неговия, отишъл на брега на морето, напълнил си устата с камъчета и крещял срещу вълните, докато не преодолял недостатъка си. Макар младежът да не живеел близо до бряг с камъчета, той си напълнил устата със стъклени топчета и работил ден след ден, докато ликвидирал проблема. Решимостта и ентусиазмът надмогнали трудността и днес той е известен телевизионен водещ, който се радва на успех.
Един от най-уважаваните и прочути американски президенти, Теодор Рузвелт, мечтаел да види как американските кораби успяват да преминат от Тихия в Атлантическия океан и обрат-но без да трябва да извървяват трудния път до най-далечния край на Южна Америка. Имало много трудности за преодоляване. Първо – съпротивата на собствените му сънародници, които не можели да предвидят какво голямо улеснение за корабоплаването щял да бъде предлаганият канал. Съществувала съпротива и от страна на лидерите на други страни, които не искали Съединените щати да реализират такъв проект; Южноамериканските лидери също се съпротивлявали на навлизането на Щатите в тяхното царство. Теди Рузвелт не се поддал на нито един от тези проблеми. Той ентусиазирано подкрепял проекта и чрез преговори с правителствата на Колумбия и Панама получил правото да построи канал през Панамския пролив от Колън на Атлантическия бряг до Панама сити – на Тихия океан.

“Оставям мелодията да излети от светлината на ентусиазма. Гоня я. Останал без дъх я настигам. Тя полита отново, изчезва, гмурка се в хаос от противоречиви чувства. Отново я настигам, хващам я, прегръщам я с наслада… Усилвам я чрез модулации и накрая триумфирам в първата тема.
Това е цялата симфония.”
ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН

Проблемите не свършили тук и цялото усилие за малко не се провалило заради комари, приносители на жълта треска. Президентът Рузвелт ликвидирал проблема в типичния си стил. Било открито лекарство срещу заболяването и препарати срещу комарите. Той искал, наред с корабоплаването каналът да е място, привличащо туристи и разбирал, че хората нямало да ходят там, където здравето им е изложено на риск. Когато бил завършен, Панамският канал станал модел на здравеопазване, благодарение на ентусиазма и решимостта на Теодор Рузвелт.
Известно е, че ентусиазъм означава „да изпълниш с дух“ и че духът на ентусиазма чака да бъде освободен или да се прояви. Ентусиазмът може да се впрегне и активизира. Той се предава от един човек на друг. Енергията на ентусиазма прилича на радио-сигнал, който се носи около света. Той може да се предава и приема; а когато група хора споделя нашия ентусиазъм, се издига на по-високо енергийно ниво.
Момчето, което обичало футбол, момчето, което мечтаело да стане радиоводещ, и един президент на САЩ разбрали и се възползвали от един важен закон на живота – Ентусиазмът помага за успеха.

Опорни точки!

1. Мислете как да култивирате у себе си любящо отношение към самите себе си, което ви вдъхва увереност.
2. Знайте, че вие сте красиво и ценно човешко същество и заслужавате любов и уважение.
3. Отделяйте време всеки ден за преклонение пред красотата, която е във вас и край вас!
4. Направете личния избор да се освободите от минал гняв, обиди и огорчения.
5. Помнете, че емоционалната болка е преживяване, с помощта на което се учите и израствате – тя не може да ви унищожи. Вие имате сили да я преодолеете!
6. Любовта трябва и може да бъде безусловна. Утвърждавайте: “Аз мога да бъда обичан заради мен самия!“
7. Способни ли сте да разграничите своите чувства от мислите си?
8. Измислете начини как да протегнете ръка към любим човек и да построите мост, вместо стена, над миналите обиди.
9. Ентусиазмът може да се създава, управлява и активизира; той може също така да се предава от един човек на друг!
10. За да си направите план за действие, започнете като си представите мислено онова, което искате да постигнете.

“Талант заради самия талант е дрънканица и показност. Талантът, работещ с радост за каузата на универсална истина, извисява неговия притежател до ново качество на благодетел.”
РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН

Прилагане на закона!

Ние знаем колко богати награди носи даването и получаването на любов; упоритото и старателно преследване на съкровени цели; освобождаването от стари идеали и емоции, които може би са ни държали в свой плен; пречистващата сила на опрощението; и тласъкът напред на ентусиазма!
Способността да усещаме и изпитваме всичко това съществува в самите нас. Малцина избират да изживеят живота си в лична стая, изолирани от останалия свят. Човекът с открит ум и сърце възприема живота като истинско приключение. Онзи, който е открит за нови изживявания и ги възприема като част от процес на израстване, гледа на живота с очакване, а не със страх. Когато сме отворени към живота, ние виждаме потенциал за добро в другите и в себе си.
Тази седмица, всеки ден когато излизате от къщи, спирайте за миг, поемайте няколко пъти дълбоко дъх и затваряйте очи. Спомнете си някое място с неповторима красота, което ви е особено скъпо. Вдъхнете красотата му. Почувствайте същността на тази красота в мислите си и в чувствата си. Почувствайте как ви обзема свободата на Духа, усетете радостта от живота и от отношенията си с другите.
Представете си как се извисявате над всяко тревожно състояние, как се освобождавате от предубежденията и от почувстваната мъка, причинена ви от думите или действията на другите. Решете и заявете, че не сте роби на личните мнения. Извисете мислите си до Бога и почувствайте свободата на Духа. Завършете с утвърждаването:
“Дарявам Съзидателния източник на всичко, което съществува, с моето внимание към делата си в днешния ден. Ще го сторя, като се вглеждам в доброто в моя живот. Знам, че когато търся красивото и доброто във всичко и всеки, ще открия точно това. Отдавам на Бога цялото си внимание, докато изпълнявам всекидневните си задачи и служа с всичко, за което съм призван. Като дарявам своето внимание, осъзнавам по-ясно единението си с Духа и уверено продължавам напред.”

 

СЕДМИЦА 5 (28Януари – 2 Февруари 2019)

Закон 1
Давайки от себе си, човек израства.
ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

След като служил повече от осемнайсет години в американската армия, Сам бил освободен позорно заради побоища и пиянство. Депресиран и неспособен дори да си представи как ще се задържи на постоянна работа, той скоро изхарчил малкото си спестени в армията пари и станал „уличник“.
„Животът на улицата бе по-страшен и от Виетнам,“ спомня си Сам. „Там поне човек знае кой е врагът му. На улицата всеки може да те набие и да ти отмъкне обувките направо от краката!“
Един ранен следобед, докато чакал да получи храна в един църковен център, Сам откликнал на молба за доброволна помощ – да се преместят някакви мебели и голям килим. За първи път от доста време направил нещо не за себе си. И наистина се почувствал добре.
Когато напускал сградата след обяда, Сам забелязал, че покривът е обрасъл с плътен мъх, заплашващ да повреди керемидите. Той доброволно поискал да го свали. „Помощта ви е добре дошла, но знайте, че не можем да ви платим“, казал му служителят. Въпреки това Сам се заел с работата, изпитвайки отново приятно чувство.
Сам свикнал да предлага услугите си, щом чуел за работа, която можел да свърши. Скоро църковният център потърсил доброволец за машинопис. Сам се научил да пише на машина в армията и предложил услугите си, стига да му помогнели да си купи очила за четене. Намерили се пари за очилата и Сам станал ентусиазиран доброволец.
Скоро след като започнал работа в центъра, се преместил от улицата в свободната спалня в дома на един от колегите си. После, без дори да моли за това, шефът на центъра предложил на Сам малка заплата и увеличил задълженията му в канцеларията.

 Друг колега предложил на Сам добра стара кола на разумна цена и на вноски, които не били трудни за погасяване.
Днес Сам е управител на обществената кухня на организацията, при която за първи път постъпил като доброволец. Живее в самостоятелен апартамент под наем и смята да се жени. Сам вярва, че положителните промени в живота му започнали, когато хората от центъра му повярвали. Вярно, че и други вярвали в Сам, но е ясно, че Сам направил първата стъпка. С първата си проява на доброволен труд Сам започнал да се утвърждава за съзидателен, благоденстваш, живот. Започнал да се вижда в нова светлина.

Всички можем да получим подобна отплата, без значение какви са обстоятелствата край нас. Независимо дали животът ни върви добре или зле, ние можем да станем част от едно голямо добро и да разширим своето съзнание, извършвайки повече от това, което сме длъжни да вършим – като дадем част от себе си. Един от ключовете към благополучието е човек да разбере, че истинският просперитет не идва от факта, че взема повече – той е резултат от това, че човек дава повече! Можем да просперираме, като наблягаме на… какво даваме, а не на… какво получаваме.
Притчата за талантите е добра аналогия на какво се случва, когато даваме. Опитваме ли се единствено да задържаме онова, което ни се дава или доверява, като че ли животът ни отнема и него. Ако решим да оползотворим даденото ни от живота, по най-чудесен начин в отплата получаваме много приятелство, познанства, финансово благополучие, дом, за който сме мечтали, превозно средство и сигурност. Вселената не лишава от нищо онзи, който дава с любов и от сърце.
Осъзнаем ли веднъж потенциала си да даваме, доброто, което можем да получим, е безгранично. Естествено, давайки, ние стигаме до действия, които се възприемат положително от всички засегнати. Измислете начини да използвате своя ум, енергия и време. Оползотворявате ли по най-добрия начин часовете от своя ден? Има ли нещо градивно, което искате да направите за доброто на света? Не забравяйте – „малките неща могат да значат много.“ Посейте едно семенце и то ще даде много плодове. Така действа природата, а ние сме част от нея. Огледайте се наоколо с мисълта да откриете възможности да изразите своя талант и способности. Открийте как да давате от себе си и после го направете с любящо сърце.
Стабилизирайте вярата си в истинското благоденствие, като често утвърждавате следното за своята вяра: „Приемам изобилието, което Бог ни дава неизменно. Благодаря за това изобилно добро, като давам щедро от всичко, което имам за даване – време, талант и богатство.“

 

Закон 2
Загубеното време не може да се намери отново
БЕНДЖАМИН ФРАНКАИН

 

Когато миговете, от които се състои животът ни, минават, без да ги оценим, способността ни да ги изживяваме и да им се наслаждаваме намалява. Нашият собствен живот изтича и се изплъзва като живак.
Да разбираме времето означава да съзнаваме как то функционира в нашия живот, защото времето е субективно изживяване, различно за всекиго. Всички сме чувствали как една минута се проточва безкрайно, когато сме нещастни или когато непосредствената ни задача е неприятна; и обратно, усещаме как времето се носи бързо, когато сме ангажирани в съзидателен и полезен проект. Мнозина са изживели и моменти на пълно вглъбяване, когато стрелките на часовника сякаш замръзват – действителността се свива само до изживяването на сега.
Неотдавна в едно списание излезе статия за оползотворяването на времето.

„Ако някоя банка ви превежда по сметка всяка сутрин кредит в американска валута, възлизащ на 86 400 долара и всяка вечер анулира онази част от кредита, която не сте успели да употребите, какво бихте направили? Разбира се, бихте изтеглили и последния цент от остатъка по сметката!
Е, времето е също като тази банка. Всяка сутрин то ви кредитира с 86 400 секунди. Всяка вечер изважда като загуба онази част от секундите, които не сте успели да инвестирате в добро дело. Остатъкът не се прехвърля в следващия ден. Не се позволява и овърдрафт. Всеки ден ви отваря нова сметка. Всяка вечер изгаря отчета за деня.
Ако не успеете да използвате депозита за деня, губите. Връщане назад няма. Нито теглене за сметка на утрешния ден. Трябва да живеете само в настоящето, от днешния депозит. Инвестирайте го така, че да получите най-голяма печалба под формата на здраве, щастие и служене на другите
.“

Вярно е, че всички разполагаме с едни и същи двайсет и четири часа всеки ден, но можем да променяме възприятието си за времето, така че да променим отношението си към него. „Мъртвото“ и отегчително време може да се оживи, като се въведе краен срок; а натискът на непродуктивния краен срок често се облекчава с обещание за почивка.
Времето, също като парите, може да е ценно, защото е ограничено – на всички ни е отредено определено количество. Дори времето ни да беше неограничено, пак би трябвало да го използваме добре, за да не изгуби стойността си. Само когато използваме добре времето, ще постигнем успех и удовлетворение в живота си.
Времето е като цимент, който се бърка и бърка в бетонобъркачка. Циментът съществува само като потенциал, докато шофьорът не отвори клапана и не пусне разтвора да се излее във формата, където да се втвърди в нещо полезно. Изгубеното време е като неизлят бетон и като бетон, който е излят, но не във форма, която да го удържи. Ще просперираме, ако се научим да оформяме живота си, печелейки от времето. Чрез умело използване на времето по-добре ще се самооценяваме и ще даваме осезаем израз на вътрешния си гений, така че да помага на другите и да носи радост и удовлетворение в живота ни. Овладявайки умението да управляваме времето, ние откриваме стратегии за култивиране на нови реакции, които ни носят допълнително време всеки ден.

Една от най-добрите стратегии, за да придадем форма на нашето време е да си поставяме дългосрочни и краткосрочни цели. Какво се надяваме да постигнем? Какви стъпки трябва да се предприемат днес, за да реализираме утрешната си цел? Правете си списък всеки ден. Използвайте всяка минута, защото иначе ще я изгубите! А загубеното днес време никога няма да се върне!

 

 

Закон 3
Семейство, което се моли заедно, не се разделя
ПОПУЛЯРНА ПОГОВОРКА

 

Семейство, което се моли заедно, не се разделя“ е популярна поговорка, която сме чували толкова пъти, че думите почти са изгубили смисъла си. Все пак в тях е скрита някаква истина, защото е помогнала на мнозина.
Какво ви хрумва, когато си мислите за семейство, което се моли заедно? Това може да е семейство от поклонници, благодарни за пълната с храна маса или съвременно семейство, сполетяно от някаква криза. Как може едно обикновено семейство да приложи този принцип в своя живот и защо би искало да го стори?
Нека разгледаме тази стара максима и да започнем с молитвата. Какво е тя? Според речника дефиницията за молитва е „обръщение към Бога или към светец с молба.“ Това означава да общуваме, да знаем какво искаме и да се научим да се молим за него. Молитвата играе важна роля в повечето религии на света и се изразява по най-различен начин. Чарлс Филмор, съучредител на Унитарната школа по християнство в САЩ, казва, че молитвата е „навлизане в тишината“. И още: “Във всички нас съществува тихо място и като си повтаряме многократно наум “мир и покой“, ние се озоваваме там и цялото ни същество бива обзето от голямо спокойствие.“ Така че да се молите може да означава да се вглъбите в това място в себе си и да влезете в досег с мъдростта у вас, в резултат на което да почувствате спокойствие.

Безмълвният досег при всеки може да изглежда различно. Не е толкова важно как се озоваваме в тишината, стига да се озовем там. В своята книжка „Златният ключ“, Емет Фокс описва молитвата като “златен ключ към хармония и щастие. Традиционната молитва може да ви помогне да избавите себе си или някой друг от всякаква трудност… Умението да се ползвате от тази способност не е особено право на мистика или светеца, както обикновено се смята, дори не е само на специално обучения практикуващ. Всеки притежава тази способност… Така е, защото при истинската молитва Бог е този, който работи, а не вие и вашите конкретни слабости или ограничения нямат значение за процеса. …Що се отнася до метода, подобно на всички фундаментални неща, той е самата простота. Единственото, което трябва да направите, е следното: спрете да мислите за трудността, каквато и да е тя, и мислете за Бога”.

Когато се молим със своето семейство, независимо дали то се състои от нашите родители, братя и сестри или от най-близките ни приятели, ние заедно навлизаме в място на мъдрост и спокойствие. Това е изживяване, което лекува наранени чувства, успокоява гнева, окуражава любовта и прошката и ни помага да не забравяме колко важни сме едни за други.
В семейството молитва може да дойде тогава, когато няма думи за изговаряне. Ако сте се прибрали от училище, обидени или изплашени, и някой кротко ви хване за ръката, вие се озовавате заедно в мястото на тишината. Като деца сигурно сте седели с братята и сестрите си на някой празник, чувствайки се заедно на топло и в безопасност, или като по-възрастни сте се разхождали с любим приятел в гората. Това са някои от начините за общуване с молитвата. Ако семейството съзнателно започне да се моли заедно по свой начин, конфликтите започват да се решават и любовта се засилва.
По какъв начин семейството ви се е „молило“ заедно в миналото?

 Най-добре се моли онзи, който обича най-много. Всички неща – малки и големи; защото добрият Бог, който ни обича, е създал и обича всички ни.

САМЮЕЛ КОУЛРИДЖ, “Дребният моряк”

 Моля се на небето да даде на този дом най-добрите от всички благословии, както и на хората, които отсега нататък ще го обитават.
Нека само честни и мъдри хора управляват под този покрив.

ДЖОН АДАМС, надпис върху Белия дом в САЩ

 Бог помага на упоритите.
КОРАНЪТ

 

 

Закон 4
Ако отначало не успееш, опитай пак и пак
УИЛЯМ ЕДУАРД ХИКСЪН

 

Когато Томас Едисън, работещ в Америка, и Дж. Суон, работещ в Англия, изобретили електрическата крушка, като че ли били стигнали до предела в този вид експериментиране. Вече имало безопасен начин за осветяване на улиците и сградите. Какви други приложения можело да има за електрическата крушка?
След известно време обаче изобретатели разработили нови видове крушки, които използвали ултравиолетови или инфрачервени топлинни лъчи. Били разработени и лампи, убиващи бактериите във въздуха, а скоро след това започнало производството им в различни стилове и размери за нуждите на болници, училища, домове и дори в кокошарниците! След това се появили чудесните халогенни и флуоресцентни лампи.
Това са само една част от приложенията на нещо, което в началото приличало на просто и изолирано изобретение. До ден днешен изследователите продължават да търсят нови и подобри начини за използване на електрическата крушка. Тук се съдържа една поука, която може да се приложи към собствения ни живот. Често, когато стигнем високо ниво на реализация и направим пробив в професията си, ние сме толкова горди, че лягаме на лаврите си. Преставаме да се опитваме да постигнем нещо повече.
Успехът може да се дефинира по много начини, но е важно да се разбере, че личната ни дефиниция трябва да е ясна в съзнанието ни. След като веднъж си представите как ще изглежда личният ви успех, можете да се заемете с постигане на целта. Много успели хора твърдят, че по пътя си към своята съдба са преодолели множество трудности. Понякога трудностите изглеждат непреодолими, но когато се справите с тях, първоначалната ви идея се очертава по-ясно във вашето съзнание. Многократно си представяйте своята мечта, докато се сдобиете със смелост и търпение да изчакате следващата стъпка. Често търпението и предчувствието са точно онова, което е необходимо за нови пробиви.

Боу, който винаги имал леки проблеми в учението, в колежа получавал средни оценки. „Няма страшно“, казвал си той. „Аз съм среден по успех и никога не ми е било лесно в училище. Свикнал съм с тройките.“
Ашли получава отлични бележки. „Здравата се потрудих, за да е висок успехът ми, и сега мога да си почина“, казва тя.
„Получих голямо повишение, защото продадох рекламните страници в списанието“, мисли си Грег. „Сега мога да си позволя да акостирам и да си взема няколко свободни дни“. И така нататък.
Вярно е, че Боу, Ашли, Грег и други като тях са постигнали нещо, понапреднали са. Но постигнали ли са всичко, на което са способни? Изцяло ли са използвали своите качества?
Ако Боу е среден ученик, той може, въпреки проблемите си, да постигне повече от тройка, стига да поиска да работи по-упорито. Или поне може да утвърди тройката, така че по-късно тя да значи повече за него.
Отличните оценки на Ашли не трябва да са крайна цел. Ако тя не продължи да работи добре, шестиците може бързо да се променят. Би било добре да намери нови отдушници за своето интелектуално ниво. Например, да си разработи лична програма за четене, да научи нов език или по някакъв начин да се включи в обществена работа. Грег трябва да си даде сметка, че е успял, работейки повече от другите и че за да продължи да успява, трябва да поддържа същото ниво на упорита, съзнателна работа.

Успехът често се базира на упорита борба ден след ден във всичко, което правим. Важно е да разберем, че всъщност никога не „пристигаме“. Успехът не е гара, а по-скоро пътешествие. Пътешествие в търсене и учене от всяка ситуация, опит да се усъвършенстваме като човешки същества. Подобно на изследователите, които не спират да намират нови приложения на електричеството, ние трябва да се борим да дадем максимума от себе си, макар понякога да не успяваме и да правим грешки.
Запитайте се в кои сфери на живота си имате нужда от усъвършенстване. Достатъчно чувствителни ли сте към своите приятели? Достатъчно време ли прекарвате със семейството си? Достатъчно ли честни усилия влагате в работата си? Или в онова, към което е насочено вниманието ви?
Винаги е полезно да се препоръча “Ако отначало не успееш, опитай пак и пак“.

 

Закон 5
По-добре запали една свещ, вместо да проклинаш тъмнината
МОТО НА ХРИСТОФОРОВЦИТЕ

 

Тъмнината е едно от първите неща, от които се плашат повечето хора. В нея се крие непознатото и неопределимото. Когато някой кошмар ни разбуди посред нощ, попадаме в мрака. Стоим, парализирани от страх, и не правим нищо – само проклинаме положението, в което сме се озовали. Или протягаме ръка към най-близката лампа и я запалваме, като по този начин се отърсваме от ужаса. Проблемите ни въздействат по начин подобен на въздействието на тъмнината. Когато сме изправени пред трудно положение, ние сме прекалено изплашени и не правим нищо – само проклинаме, вместо да се опитаме да предприемем нещо.

Печелим ли нещо, проклинайки мрака? Или трудното положение? Едва ли. Нищо не се променя. Мракът или страхът остават, незасегнати от нашия гняв. Когато обаче се промени възприятието ни за тъмнината или осъзнаем, че е налице определен проблем, тогава можем да се опитаме да се придвижим напред. Казано е, че един проблем не може да бъде решен на нивото, на което е възникнал. Нужно е да се придвижим на по-високо ниво на съзнанието. Това не е ли като да светнеш лампа? Преместваме фокуса на мислите си от трудността на ситуацията и започваме да търсим решение. Ставаме активни вместо да сме реактивни!
Всеки учен ще ви каже, че правилната дефиниция на един проблем е най-важната стъпка за неговото решаване. Разбирането е здрава основа за напредъка и малко старомодно вглеждане навътре помага срещу онова, което ни измъчва! Много хора живеят в тежка депресивна атмосфера на мрак и страх. В началните стадии на човешката еволюция страхът е бил положителен и продуктивен. Той е бил нужен, за да напътства инстинктивния интелект на по-нисшите форми на природата да използват правилно себе си и околната среда, за да живеят колкото е възможно по-дълго. За хората от онова време страхът е играел положителна роля.
В наши дни обаче страхът, който е част от по-ниското ни физическо съзнание и от инстинктивната ни природа, е основата за много от грешките, които правим. Човек, който се измъчва от страх, трудно концентрира ума си, за да мисли. В състояние на страх, който е също и резултат от опита на емоционалната природа да се отърве от някаква заплаха, ние ставаме почти безпомощни, докато не решим „да запалим лампата и да разпръснем мрака”.
Божествената природа на нашата душа е точно обратното на тревогата или страха от нещо. Тя е съзидателна; тя е положителна и ни показва определен вид знание, мъдрост, способност и вдъхновение, без които бихме потънали в дълбините на мрака и страха.

Има моменти, когато се нуждаем от помощта на другите. Естествено, ако проклинаме тъмнината, те ще разберат, че имаме проблем. И все пак, ако не видят, че се опитваме да решим проблема, може да не си дадат сметка, че имаме нужда от тяхната подкрепа и помощ.
Докато не направим активно усилие да решим проблемите си, страхът няма да изчезне. И най-малкото усилие може да ни приближи до решаването на проблема и преодоляването на трудната ситуация. Като вземем едно положително решение, можем да стигнем до други, по-добри решения.
Така че не ни е нужно да проклинаме. То единствено показва проблема. То отблъсква онези, които биха могли да ни помогнат. Само с усилието да направим нещо по даден проблем, можем да очакваме да го решим. Да се проклина мракът е първата реакция. Да се надяваме, че няма да е последната.

 Опорни точки!

  1.    Изберете да бъдете част от решението вместо част от проблема.
  2.    Започнете да се утвърждавате в по-добрите проявления на живота, като се видите в нова светлина.
  3.    Виждайте се в светлината на благополучие или продуктивност във всички сфери на живота – умствена, емоционална, физическа и духовна.
  4.    Придобийте умения да управляваше времето и да използвате часовете на деня по-съзнателно.
  5.    Никой не може да създаде у вас гняв или стрес, освен вие самите в съответствие с това как управлявате живота си.
  6.    “Когато изстискате един портокал, получавате сок, защото това има в него. Същият принцип е верен и за вас. Когато някой ви притисне – подложи ви на натиск – излиза онова, което е вътре. Ако не ви харесва какво има във вас, можете да го промените, като промените мислите си“ – Уейн Дайър
  7.    Страхът се преодолява чрез знание, опознаване и разбиране, защото ви владее дотолкова, доколкото вие му позволите да ви владее.
  8.    Осветете с разбиране всяка ситуация и няма да е нужно да проклинате мрака.

В тази тъмна, бурна нощ вярата улавя слаба светлинка.
Край мен е само мрак; Но знам, че Божието време е най-доброто, и търпеливо се надявам и очаквам да настъпи светъл ден!

ДЖОН ГРИЙНЛИЙФ УИТИЪР

Прилагане на законите!

Нека тази седмица подготвим „площадка“, за да се оттласнем от тревогите, неспокойството и страховете. Идеалната площадка представлява подробен списък на всичко, което ни тревожи, безпокои или плаши. Носете известно време със себе си навсякъде малко джобно тефтерче. Обещайте си, че ще бъдете особено чувствителни към всяко опитващо се да ви завладее чувство на безпокойство, тревога или страх и че ще го отбелязвате в тефтерчето си. Старайте се да записвате дори наглед дребни неща, които ви смущават. И го правете на момента! Много лесно е да забравите, ако отложите за „по-късно“. Не се смущавайте от мисълта, че имате няколко страхове. Всеки мъж, жена и дете на този свят най-вероятно е изпитал страх по някакъв начин. Вие не сте единствените! Да разгледаме някои възможни категории, където се промъква страхът:

  1.    Страх от неизвестното, водещ до:
    страх от смъртта,
    страх от „наказание“ от Бога,
    страх от близки негативни събития,
    страх от липса на контрол над собствения живот.
  1.    Страх от телесни увреждания, водещ до:
    страх от автомобилна, самолетна
    или друга пътна катастрофа,
    страх от болка,
    страх от бактерии и болести,
    силна непоносимост към височина или
    затворено пространство.
  1.    Страх от провал, водещ до
    тревоги за ефективността на работата,
    до отбранително мислене и действие,
    ненужна критичност към другите,
    колебливост при предприемане на нови проекти.
  1.    Страх, че не си обичан, водещ до:
    ревност и собственическо чувство,
    чувство на отхвърляне,
    комплекс за малоценност и неувереност,
    чувство, че не си потребен.
  1.    Страх, че ще ти се присмеят, водещ до
    склонност към срамежливост и мълчание на публични места,
    колебливост при огласяване на нови лични идеи,
    страх от говорене пред група хора,
    лесно притеснение.
  1.    Особени лични страхове, като
    страх, че погрешно ще ни разберат,
    страх, че конкретен човек ще ни унищожи,
    страх от пълзящи насекоми,
    страх от емоционално нараняване,
    страх от сексуална неадекватност.

Дайте си една седмица, през която да допълвате личния си списък и ще получите представителна извадка на измъчващите ви страхове. След това ги групирайте по вид, както е показано по-горе. Сега започнете да изследвате тези страхове един по един. Питайте всеки: Добре, кои са баща ти и майка ти?” Къде се е появил страхът? Задавайте въпроси към всеки свой страх в тишината на вашето място за спокойствие, после направете пауза и чакайте да получите отговор. Ще получите внушение или чувство от дълбоките пластове на своя ум. Запишете го, независимо дали ще ви се стори маловажно.

Работете всекидневно със своя списък, за да нараства разбирането ви. Знанието и опитът са велики противоотрови за страха, тревожността и безпокойството. Съчетайте усилията си със силна доза позитивна умствена нагласа, любов и молитва и ще се освободите завинаги от страха.

 

СЕДМИЦА 6 (4 Февруари – 10 Февруари 2019)

Закон 1
По-добре е да обичаш, отколкото да си обичан
СВ. ФРАНЦИСК

Когато пътуваме по света или из родната си страна и видим как потоците от съзнания се сливат и образуват една нация или група хора, не можем да не се удивим от невероятното разнообразие и смайващата способност на всеки човек, както и на всяка група от хора, да дава израз на своите вътрешни качества. Когато решим „да си отворим очите“ за всичко край нас, започваме да проумяваме, че в нашата уникалност и разнообразие се крие нещо обединяващо, присъщо на всички хора. По света се случват много неща и всеки индивид на планетата може да помогне, защото навлизаме в ера от човешкия опит, която е раз- лична от всичко преживяно досега!
Хората са изпълнени с един чудесен дух – дух на любов и съчувствие. Поетът Карл Сандбърг е описал случващото се ето така: Не винаги ще бъдете това, което сте сега. Вие се движите към нещо велико. Аз съм с вас и, следователно, ви обичам.” В Библията, в своето писмо до коринтяните Апостол Павел представя този сладостен дух по друг начин, с думите: ,А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта”. Любов! Великият потенциал, скрит във вас!
Помислете за миг за слънцето. То е самостоятелна единица, която получава енергия от вътрешни термоядрени реакции. Освободената при тези реакции енергия е толкова голяма, че то би могло да свети милиони години, без съществено да се променят неговата яркост или размери.
Любовта е като слънцето. Тя се самоподдържа. Тя няма нужда нито от благодарности, нито от награди, за да излъчва своята силна, лечебна енергия. Любовта съществува винаги, въпреки че от време на време сякаш е невидима. Дори когато облаците на човешките емоции я прикрият, любовта съществува, също както слънцето, когато го забулят облаци. Животът ни процъфтява благодарение на енергията на любовта. Тъй като тя е автономна и сама създава своята енергия, не е нужно да я търсим навън. Тя се намира дълбоко в сърцевината на нашето съществуване.
Когато освобождаваме енергията на своята любов, става верижна реакция, подобна на термоядрената в слънцето, при което водородът се превръща в хелий. Енергията на любовта се движи в нас, като ни променя и усъвършенства. Любовта отваря сърца, затворени някога от горчивина; любовта има способността да замени горчивината с откритост и радост. Омразата повече не разяжда душата ни и апатията се заменя от грижовност и състрадание. Промените се проявяват в живота ни, когато започнем да обичаме себе си и да гледаме на себе си като на любов.
Енергията на любовта е лечебен балсам. Също като слънцето, тя не познава добро и зло. Любовта просто съществува. Тя не си казва “Ще обичам този човек, защото така е правилно.“ или “Ще обичам този човек, защото в замяна може да получа положение и богатство.” Когато позволим на любовта да се изяви чрез нас като наша основна природа, тя автоматически се разпростира до всички страни на нашата среда. Както фотосинтезата е процес, чрез който слънцето и растенията заедно произвеждат храна, подобен процес се извършва и в нас, когато позволим на любовта да промени живота ни. Любовта става храна за нас и за другите. Така, както позволяваме на енергията на любовта да ни изпълни, много важно е и да й позволим да излезе от нас.
Щом веднъж искрата се запали и започне да гори ярко, ние не можем да й попречим да протича от нас към хората. Някои може да не се доближат достатъчно и да не почувстват топлината на нашата любов. Други може да се греят на нея. Тъй като ние сме любов, няма значение дали получаваме благодарност или признание. Също като слънцето, любовта дава и не намалява от това. Както твърди ирландската писателка Айрис Мърдок “Можем да се научим да обичаме, само като обичаме.“ Така е! Колкото повече любов излъчваме, толкова по-светъл става животът ни. Можем да греем като слънцето и да огряваме с любов всички хора, без изключение!

Любовта е жизненият смисъл, който пронизва и разпространява от центъра до повърхността извисяващите се кръгове на всяка мисъл и действие. Любовта е талисманът на човешкото добро и неволя – отвореният Сезам към всяка човешка душа.
ЕЛИЗАБЕТ КАДИ СТАНТЪН, Реч на Десетата национална конференция за правата на жените

Вярвам, че любовта е най-великото нещо на света; че само тя може да надвие омразата; че справедливостта може и ще тържествува над силата.
ДЖОН РОКФЕЛЕР МЛАДШИ

Не е нужно любовта да е идеална. Макар и несъвършена, тя е най-прекрасното нещо по простата причина, че е най-срещаната и най-постоянната истина от всички, за живота, за закона и реда, онова, което споява всички неща, което позволява на всяко нещо да се движи във времето, оставайки вярно на своята необикновена или обикновена същност.
УИЛЯМ САРОЯН

 

ЗАКОН 2
Благодарността води до това да имаме повече, за което да благодарим
ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

Когато се учим да благодарим, всъщност се учим да се концентрираме не над лошите, а над добрите неща в своя живот.
ЕЙМИ ВЛНЛЕРБИЛТ

Аз нямам друг отговор, освен да благодаря и само да благодаря.
УИЛЯМ ШЕКСПИР, .Дванайсета нощ“

Благодарността обикновено се фокусира върху нещата, за които благодарим. Това е добре и помага, защото както е казано “Благодарният ум е велик ум, който неизменно привлича към себе си велики неща.” Благодарният ум е нещо повече от реакция спрямо условията на живот; той е прослава на вечната духовна реалност. Това „отношение на благодарност“ може да отвори вратата за прилив на изобилие в човешкия живот. По-дълбокото, но рядко срещащо се тълкуване на благодарността се фокусира върху това откъде благодарите. Прозрението работи на ниво на съзнанието, което ви позволява да видите нещата от по-висша гледна точка.
Благодарността е съзидателна сила – ако се проявява непрекъснато, а не само един ден от годината, тя може да сътвори повече добро в живота ви. Вероятно можем да наречем този начин на живот отдаване на благодарност. Благодарността се основава на идеята, че животът, изпълнен с благодарност, води до това да имаме повече неща, за които да благодарим. Ние сме способни да създаваме благословия в живота си чрез силата на ума и чрез избора, който правим. Нека разгледаме някои от начините за практикуване на благодарността.
Първо, нека се вгледаме в живота си и открием доброто, което вече се проявява, и да възхвалим това добро. Една стара поговорка гласи: „Там, където е насочено вниманието ти, там отива твоята енергия”. Това означава, че ние сме склонни да привличаме онова, към което насочваме вниманието си. Една добра идея може да постигне още повече, ако се изследва нейния потенциал за добро. Колкото повече добрини виждате и хвалите, толкова повече съзидателна енергия насочвате към положителните резултати. Дори в ситуации, които отначало изглеждат трудни или неприятни, съзирайте колкото е възможно повече добро и благославяйте това добро! Хвалете доброто и ще видите, че то ще се множи.
Вторият начин за отправяне на благодарност е да благодарите предварително за доброто, което желаете да се случи в живота ви. Чувствайте се, сякаш вече сте получили това добро. Един от законите на живота може да се формулира по следния начин: “Мислите в ума се възпроизвеждат във външния свят по свое подобие“. С други думи, вие помагате за създаването на своя външен живот според това какво създавате във вътрешния – с мисли, вярвания, нагласи. Благодарността може да ни помогне да създадем онова, което желаем. Вместо да отлагате извисяващите чувства на удовлетворение за после, изживейте тези добри чувства сега. Ако онова, което желаете, е по-благополучен живот, започнете още днес да се чувствате и да се държите като благодарен и проспериращ човек. Вашето отношение привлича като магнит благополучието към вас.

Третият начин за изказване на благодарност – може би най- трудният, но и най-мощният от всички – е да благодарите за своите трудности и предизвикателства. Когато се изправяте пред трудни ситуации и ги преодолявате, вие ставате по- силни, no-мъдри и no-състрадателни. Един от най-добрите начини за изучаване на математика е да се решават задачи. Един от най-добрите начини да се подготвите за спортно състезание е да тренирате със силен съперник. Древна поговорка гласи: “Магарето може да носи тежък товар от сандалово дърво на гърба си и никога да не разбере, че товарът му е ценен“. Хората понякога чувстват само тежестта на обстоятелствата и не виждат ценността на множеството различни дарове на живота. Когато трудностите бъдат преодолени, те ви правят по-силни. И тъй, вие благодарите не за самата трудност, а за силата и знанието, които идват в резултат на опита. Предварителната благодарност за това израстване ви помага не само да преодолявате възникващите проблеми, но и да се усъвършенствате.

СЕДМИЦА 7 (11 Февруари – 17 Февруари 2019)

Закон 1
Великите герои са скромни
СВ. ФРАНЦИСК

 

В нашата съвременна западна култура смирението е силно под­ценено. Преобладава схващането, че смирението е присъщо на праведния или на светеца и че в „реалния“ свят то няма да ви отведе далеч. Мнозина смятат гордостта и агресивността за качества, а смирението – за слабост. Това сигурно се дължи на не­разбирането на смирението. Поставя се знак за равенство между смирение и самоунижение и чувство за малоценност, когато всъщност последните не представляват истинско смирение.

Алчните за хвалебст­вия доказват, че са бедни на заслуги.
ПЛУТАРХ

Точно обратното. Повечето истински велики хора са доста скромни. Повечето от най-уважаваните люде на света призна­ват, че нямат заслуга за своето величие, че това е дело на по-висша сила, проявяваща се чрез тях. Истинският смисъл на сми­рението е да знаеш, че лично ти си средство на по-висша сила. Иисус от Назарет е казал: „…Отец, които пребъдва в мене, Той върши делата”. (Йоан 14:10) И други велики духовни водачи признават същото; истинският гений има дълбоко чувство за лично смирение. Първият имам на шиитския клон на Исляма, четвърти халиф, е казал: „крийте доброто, което вършите, а показвайте доброто, което са ви сторили“. Бен Сира, вели­кият староеврейски учен, твърди: “Колкото си по-велик, тол­кова повече трябва да практикуваш смирение.“

Сър Исак Нютон, един от най-великите учени на света, в края на живота си прави следното изказване: „Чувствам се като малко дете, което си играе на морския бряг, докато голе­мият океан на истината лежи неоткрит пред мен.“ Друг велик учен, Алберт Айнщайн, също е прочут с детската си простота. Въпреки многобройните си постижения, той запазва силно чув­ство за смирение. Д-р Уолтър Ръсел, гений в много области, пов­таря напътствията на Иисус, когато казва: “Докато не се нау­чи да губи себе си, човек не може да се намери. Личното его трябва да изчезне и да се замени от универсалното его.“
Какво е това универсално его и каква е разликата между него и личното его? Преди всичко, личното его повечето от нас оп­ределят като свое аз. Онова, което вярваме, че сме. То съдържа начините, по които изразяваме мнението си за самите нас. Лич­ното его се отъждествява с нашия външен вид, постижения и притежания. Това е аз-ът, който може да бъде склонен да се със­тезава с други и да се чувства наранен или гневен, ако не получи това, което желае. Човешкото его иска да се усеща значимо, да има право, да контролира нещата. Точно то е причината хора­та да се опитват да решават проблемите само с човешки уси­лия, без да търсят помощ от Божията мъдрост. Звучи ли ви познато?
Някои би казал : „Вие току-що описахте човешката природа.“ Възможно е това да е описание на най-познатата част от чо­вешката природа. Но има и друга, по-висша част, която същес­твува във всеки от нас като божествена искра. За съжаление, тази по-висша част остава скрита под току-що описаното лично его. Често ние не можем да видим тази наша универсална или „по-висша“ същност, защото сме заслепени от отъждествяването си с личността. Това може да се оприличи на виждане на звезди посред бял ден. Те съществуват във вселената, но слънче­вата светлина ги скрива. Само когато слънцето залезе, виждаме небесните светлини.

Истинският, универсален аз в нас е индивидуализиран цен­тър на съзнание за Бога. Когато сме по-готови да се освободим от личното его, ние отваряме вратата към по-голямо общува­не с Бога. Онзи, който разчита на собствената си мъдрост, кра­сота, способност или пари, рядко разчита на Бога. Онзи, който е смирен и благодарен за всички Божии дарове, отваря вратата за рай на земята, тук и сега. Макар Божиите принципи да са ду­ховни и невидими, те са по-реални от осезаемите неща. Кой днес не вярва, че съществуват космически лъчи и радиовълни, макар те да са невидими? За да израстваме духовно е важно да се освободим от своята воля и да търсим Божията воля. Когато се отърсим от своя егоцентризъм, ние ставаме отворени канали за Божията любов и мъдрост.
За да има величие в живота ни, трябва да се научим да бъдем смирени. Тогава ще открием, че смирението се възнаграждава. Като признаем, че знаем само малка част от Божията истина, това не ни прави агностици. Щом доктор по медицина може да признае с открита душа, че не разбира всички болести, симпто­ми и лечения, значи и ние можем да бъдем смирени и да призна­ем, че имаме да учим още от Бога.

Закон 2
Отдаваната любов нараства; трупаната – изчезва
ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

Смиреният човек може да направи ве­лики неща с необикно­вено съвършенство, защото не мисли за странични неща като собствения си интерес и репутация; следователно той няма нужда да пилее своите усилия, за да ги защитава.
ТОМАС МЪРТЪН

Той по-скоро се вижда по силата на вът­решния му аз, по същ­ността и дълбочина­та на неговата ре­шимост, по искреността на целта му и готовността му да продължи да расте.
ГРЕЙД Е. ПУЛАРД

Едва ли друга дума в езика ни е получавала толкова много дефи­ниции или е описвана така задълбочено в поезия, пиеси, рома­ни, философски и теологически трактати, както думата „лю­бов“. Независимо как бива определяна и какво е написано за нея, несъмнено най-важното е какво правим с нея.
Ръстът на един човек не се определя от проявата на външна сила, нито от плътността на гла­са му или от ефекта на действието му.

Гърците са имали няколко определения за любов. Eros – романтичката любов, онази, от която ни пронизва тръпка. Storge – любов, която чувстваме към членовете на нашето семейст­во; това е любовта на сигурността. Phileo или приятелство е любовта, която изпитваме към нашите приятели. Най-важната любов обаче е agape.
Agape е алтруистичната любов, която се раздава, без да чака нещо в замяна. Това е любовта, която расте, когато я да­рявате на другите. Чудесно е, че колкото повече agape даваме, толкова повече става тя. Това е любовта, на която ни учат големите духовни учители Иисус, Буда, Мохамед, Лао Дзъ, Конфуций и други.
Писателят К. С. Луис оприличава agape на инструментите, нужни за отглеждането на пищна градина. Ние винаги имаме из­бор. Можем да оставим градината на живота си да расте дива и безстопанствена, докато се напълни с плевели, или пък да взе­мем нужните сечива и да се грижим за нея, докато я превърнем в невероятно красиво място – пълно с цветя и всички зеленчу­ци, от които имаме нужда. Едно от най-важните сечива е наша­та готовност да разпрострем любовта си върху другите.

Казано е, че във вселената няма по-голяма сила от любовта и по-важен акт от този да обичаш. Мейер Баба веднъж казал на своите последователи: Любовта трябва да блика спонтанно отвътре. Тя не се поддава на никаква форма на вътрешен или външен натиск. Любовта и съвкуплението никога не вървят заедно; Макар любовта да не може да бъде наложена никому, тя може да бъде разбудена чрез любов. Любовта е самокомуникативна. Онези, които я нямат, я прихващат от другите, които я имат. Истинската любов е непобедима и неустоима; тя набира енергия и се засилва, а накрая променя всеки, до когото се докосне”.
Можем ли истински да даваме без любов? Саи Баба казва: “Всички прояви на служене са безсмислени, ако не са направени с любов”. Когато открием чудото на любовта, ние не можем да спрем да се раздаваме, нито искаме да спрем. За онзи, който оби­ча, е ясно, че любовта нараства, когато я даваме, и изчезва, ко­гато се опитаме да я запазим.
Agape е безусловната любов, която Бог ни дава, независимо от това как изглеждаме, колко пари имаме, колко сме умни и дори независимо от това колко лишени от любов са понякога делата ни. Бог ни обича безусловно и точно това трябва да се опитаме да правим и ние. С agape ни е по-лесно да обичаме вра­га си, да понасяме тези, които ни дразнят, и да намираме нещо достойно за одобрение у всеки срещнат.

Непрекъснатите упражнения не са само за музиканти, спор­тисти и други, които трябва непрекъснато да развиват спо­собностите си. За да постигнем agape, ние също трябва да се упражняваме, докато тя стане наша втора природа – естест­вена като дишането. Тогава любовта ще се излива и влива в нас, така както въздухът влиза и излиза от дробовете ни при вдиш­ване и издишване.
Agape е съзнателен избор, който можете да направите още сега. Тя не зависи от това как се чувствате, а от това дали оби­чате, независимо от състоянието си. Тя прилича на програма от упражнения. Когато започвате една програма по спортно ходене, тичане или вдигане на тежести, вие не се записвате веднага за маратон, нито посягате към най-тежките щанги. Тренирате всеки ден и тогава можете да тичате по-бързо или да вдигате по-големи тежести.
Наградата за постоянните тренировки включва чувството на доволство от постигнатото и от подобрените способнос­ти. Наградата за практикуване на agape включва добро чувство към другите и към себе си – двата компонента на щастливия живот.

 

Закон 3
Мярка за духовно здраве е склонността да се открива добро навсякъде
ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

Забелязали ли сте как някои хора са щастливи, независимо от случващото се в живота им? Духът им е жизнерадостен, а личността им сякаш искри. Нещо като енергийно поле сякаш се излъчва от лицата им, от думите им, от начина, по който вър­вят. Има и други, които са предразположени към мрачни, нега­тивни мисли. На тях като че ли непрекъснато им се случват лоши неща. На какво се дължи разликата между един здрав, щас­тлив човек и един нещастен, мрачен човек? На избора! Единият е оптимист, а другият – песимист. Оптимистът вижда добро­то във всичко, осланя се на най-надеждната и радостна страна на нещата, приемайки най-успешния възможен изход за всяка си­туация. Песимистът вижда само тъмната страна на живота. Това са видове нагласа, а не събития.

На кормилото на всяко велико начинание обикновено има оп­тимист. Без оптимизъм Магелан никога не би обиколил по море Земята. Без оптимизъм Чарлс Линдберг не би прекосил Атлан­тическия океан за първи път със самолет, отваряйки пътя за междуконтинентални пътувания. Без вяра, че нещата могат да се променят за добро, в различните страни нямаше да има соци­ални и политически реформи.
Много пъти съм се смайвал от благотворното въздействие на положителното мислене върху здравето, докато мрачните негативни мисли обикновено причиняват болести. Задържане­то на негативни мисли може да е опасно. В Библията Йов заявя­ва: „Страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна” (Йов 3:25). И Йов не е последният, открил, че можеш да си навлечеш катастрофа с нездраво мислене!
От време на време човек се натъква на някои пределно ясни примери. Преди няколко години лондонският „Дейли Мейл“ пуб­ликува репортаж, описващ смъртта на Джем Гилбърт, британ­ска тенис звезда. Умряла, когато зъболекарят се канел да й из­вади зъб.
Години по-рано, когато Джем Гилбърт била малко момиче, отишла на зъболекар заедно с майка си, на която трябвало да из­вадят зъб. Тогава се случило нещо необикновено и трагично. Мо­миченцето ужасено наблюдавало как майка му умира на зъболе­карския стол. Какво се случило? Нейното съзнание нарисувало не­заличима картина как тя самата умира по същия начин. Карти­ната се превърнала в мисловна реалност. Джем Гилбърт я носи­ла в главата си в продължение на трийсет години. Този страх станал толкова истински, че тя никога не ходела на зъболекар, колкото и да се нуждаела от лечение.

Накрая дошъл моментът, когато болката станала толкова силна, че тя най-после се съгласила зъболекарят да я посети в дома й на морския бряг в Съсекс, за да извади болния зъб. Семейният ле­кар и пасторът й били при нея и тя седнала на стола. Зъболека­рят извадил инструментите си и като ги видяла, тя умряла!

Журналистът от „Дейли Мейл“ отбелязва, че Джем Гилбърт станала жертва на „трийсетгодишна мисъл“. Това е екстремен случай, разбира се, но хората по цял свят си вредят много, като таят нагласи, водещи до болести, съчетани с чувство на страх, неуспех, вина и омраза. Очевидно, най-важната техника за добро здраве, особено душевно, е да отървете ума си от нездравите мисли. Бърнард Барух казва: “Две неща са много вредни за сърце­то: тичането нагоре по стълби и одумването на хора“. Това се отнася не само за сърцето, а за цялото физическо съществуване.
Несъмнено стъпката, която е доказано полезна за въздействи­ето на положителната нагласа върху физическото благополучие, е утвърждаването или използването на определени положителни твърдения. Думите са като динамит! Думите, които използваме обикновено, са отражение на дълбоко вкоренени мисли, а мислите могат да въздействат върху всеки аспект от живота ни. Полез­ните за благополучието сили могат да бъдат стимулирани чрез постоянно използване на положителни думи или утвърждавания, факт е, че положителното мислене обикновено е по-силно от от­рицателното, така, както вярата е по-силна от страха.
Правилно използваните утвърждавания могат да подобрят вашето здраве, да удължат живота ви, да подмладят вашето тяло, да ви донесат повече щастие и успех, и най-важното – ду­шевно спокойствие. Ето няколко примера на утвърждавания, които са били използвани с успех: “Цялото ми същество е в цъфтящо здраве.
1. Аз мисля за здра­вето. Практикувай здраве. Чувствам се здрав.

2. Аз съм Божие чедо. В Него аз живея, движа се и съществувам. Аз съм силен, жизнен и радостен. Божието царство е в мен и аз съм благодарен.
3. Днес се чувствам чудесно. Това ще е щастлив ден от моя живот!

 

СЕДМИЦА 8 (18 Февруари – 24 Февруари 2019)

Закон 1
Онова, което ни изглежда невъзможно, може просто да е неопитано
СЕЙЕД ХУСЕИН НАСЪР

 

Нищо не е невъзможно; има път ким всяко нещо и ако имаме достатъчно воля, ние би трябвало винаги да разполагаме с нужните средства. Много често, за да се оправдаем, казваме, че нещата са невъзможни.
ФРАНСОА ЛАРОШФУКО

Tова просто е невъзможно’. Не може да се направи! Колко пъти сте чували тези изрази? В някои случаи хората порастват, вярвайки в толкова много ограничения, че скоро те наистина започват да се появяват в живота им. Вие живеете на тази земя в този момент. За този си живот сте приютени във физическо тяло – нещо, което може да изглежда като известно ограничение. Не е изключено това тяло да се окаже домакин на срамежлива и необщителна личност; да е израснало в недобро семейство; да има говорни трудности; или да е приемник на различни фобии и страхове. Но тялото също така може да бъде дом на велик ум, способен да направи най-различни чудеса. Понякога, сблъсквайки се с предизвикателство или проблем хората стават жертви на моментни съмнения и тогава им е най-лесно да прибегнат до една от най-популярните думи в английския език – невъзможно.
Ако приемете да вярвате в ограничения, тогава „невъзможно“ може да ви изглежда подходящо предположение. Очевидно, не всичко е възможно в този живот. Ал Кали, арабски филолог и философ е казал: „Ако не можеш да осъществиш нещо, зарежи го и премини на друго, което можеш да постигнеш.“ Често обаче ние се признаваме за победени, защото така ни изнася. Всъщност не е ли по-лесно да приемем, че даден труден проблем не може да се реши, вместо да влагаме време и енергия в търсене на решение? Най-после, не е ли по-разумно да се откажем от колега-скандалджия, вместо да търсим допирни точки с него? „Невъзможно“ може наистина да е удобна дума, но помага ли ви тя да постигнете желаното?
Всъщност „невъзможното е просто неопитаното“. Какво да кажем за човек, който използва силата на ума си, за да преодолее заекването, да завърши колеж с две инженерни степени, въпреки че са му казвали, че страда от дислексия, който се издигнал, въпреки че е расъл в лошо семейство или е дете от извънбрачна връзка и продължава да се радва на уравновесен и успешен живот? Такива хора доказват, че „невъзможното“ е възможно!
В началото на века сигурно мнозина са приемали за невъзможно да се скочи без опасност за живота от летящ самолет. Ако този консенсус обаче беше „отписал“ мечтата като невъзможна, днес нямаше да съществуват нито парашутите, нито парашутистите! Поне един човек е вярвал в невъзможното и е работил за намиране на решение на проблема с бързото ускорение на падащите предмети, съотнесено към земното притегляне.

Малко неща са невъзможни сами по себе си; по-често ни липсва усърдието да успеем, а не средствата.
ФРАНСОА ЛАРОШФУКО

Много малко неща са невъзможни за упоритостта и умението.
САМЮЕЛ ДЖОНСЪН

В началните фази на разработката парашутите понякога били несполучливи, но изобретателите отказали да извикат „Невъзможно!“. Продължили да работят, докато не открили приложими решения. Същата тази настъпателност към решенията е възможна и за вашите лични проблеми. Ние често трябва да търсим отговори за липсата на пари, за липсата на приятели и духовност, за нуждите ни в училище и на работа. Несъмнено по-важно е да използваме ефективно нашето време, а не да се оплакваме, че денят няма повече часове. Как да намерим решение на недостига на време, ако не си кажем: ,Да, възможно е. Може да стане!”
Ребека е родена без лява ръка от лакътя надолу. За щастие нейните родители я подкрепят, обичат и вярват, че невъзможно е неопитаното. В резултат на това Ребека се научава да плува, да кара колело, да размесва тесте карти и да си връзва обувките. Тя израства с чувство за достойнство, с вяра в своите способности и с желание да бъде полезна като всички други.
Какво ще стане, ако решим с нови очи да погледнем на думата „невъзможно“ и я заменим с “Аз съм възможен – на англ. Impossible и I’m possible – Бел. прев.) Думите съдържат едни и същи букви, но разликата се състои в пунктуацията, произношението и акцента. Откъде знаете, че нещо е невъзможно, ако сте положили малки усилия за постигане на желания резултат? Нещата се свеждат до лична отговорност и желание да вложите усилията си по конкретен начин за осъществяване на желаната цел. Нищо „там някъде“ не трябва да контролира онова, което е във вас. Каквито са мислите ви, такива ще бъдете и вие. Вашето мислене си е ваше, то се ражда във вас. “Невъзможно е неопитаното“ като закон на живота може да ви помогне да постигнете наглед непостижимото и да вярвате, че невъобразимото може в действителност да се „види“ и да му бъде даден израз.

 

Закон 2

Няма да позволя на никого да омаловажи душата ми, като ме накара да го мразя
БУКЪР Т. ВАШИНГТОН

 

Главите са най-мъдри, когато са хладни, а сърцата са най-силни, когато откликват на благородни идеи.
РАЛФ ДЖ. БЪНЧ

Кого променя омразата? Чие състояние подобрява? Отговорът може да ви изненада. Омразата, подобно на молитвата, променя човека, който е въвлечен в нея, а не онзи, който е негова мишена. Ако ритнете изпречилата се на пътя ви тухлена стена, ще пострадате вие, а не стената. Омразата не променя човека, който е ненавистен. В този контекст тя често уврежда човека, който мрази.
Ние сме лично отговорни да контролираме нашето виждане за живота, както и отношенията помежду ни. Като емоция омразата може да е алтернатива на най-силни чувства. Когато се опитваме да разберем някои естествени човешки отношения, често откриваме, че най-упоритата омраза обикновено се дължи или на фундаментален страх или на силно лично желание. Това разбиране понякога изисква много време, докато успеем да разграничим и да отделим в ума си индивида от нашето неодобрение на неговите действия. Не е ли вярно, че понякога чувстваме неприязън към човек, чиито действия ни лишават от нещо желано от нас? Американският писател Джеймс Болдуин е казал: „Мисля, че една от причините хората така упорито да не се разделят с омразата е в усещането, че отидели си омразата, те ще трябва да се справят със своята болка.”
Афро-американският педагог Букър Т. Вашингтон ясно е долавял тази истина, за да възкликне: “Няма да позволя на никого да омаловажи душата ми, като ме накара да го мразя”. Освободен роб, Вашингтон живял в такава бедност, че започнал да работи деветгодишен. Той е можел лесно да обвини обстоятелствата за своето състояние и да ги използва като оправдание за омраза. Вместо да позволи на това чувство да гризе душата му, той успял да озапти силата си и да я насочи към подобряване на своя живот и живота на другите. Работел като разсилен, за да се изучи – методът, който според него щял да доведе до самоусъвършенстване и подобряване условията за живот на човечеството. Взел живота си в свои ръце, вместо да гледа на себе си като на жертва на обстоятелствата. След като се дипломирал и учителствал известно време, бил поканен да оглави едно ново училище за чернокожи в Тъскаджий, Алабама. Приел поста.
Предизвикателствата на безпаричието, на липсата на оборудване и на наличието само на две пригодени сгради не накарали новия администратор да завижда на богатите училища, нито да мрази хората с повече късмет. Вместо това Вашингтон започнал да работи за своята цел. Не позволявал никакви негативни намеси. По време на неговото директорство Институтът Тъскаджий се разраснал и достигнал близо двеста преподаватели и сто добре оборудвани сгради.
Когато пристрастеността на Букър Вашингтон към образованието била критикувана от членове на чернокожата общност, които вярвали, че само с политически действия може да се постигне истински напредък, Вашингтон кротко следвал смятания за правилен път. Вместо да приеме разликата като оправдание за омраза и борба, този виден педагог на САЩ продължил полезната си работа на академичния фронт.
Човек контролира онова, което пуска да обитава съзнанието му. Като се концентрира над желанието си да владее вътрешното си аз, мъдрият човек отхвърля негативните емоции и разрушителните действия. Негативността не може да доведе до положителни резултати. Вашингтон разбрал тази истина. Вместо да пилее ценна енергия в непродуктивни спорове, той следвал повелята да реализира виждането си за образованието. Не позволил на никого да омаловажи душата му, защото останал отговорен за вътрешното си аз. Подобно на други велики жени и мъже, Вашингтон съзнавал, че само той може да контролира вътрешното си аз.

Авторът на Дхамапада казва: „Омразата не се спира с омраза; омразата се лекува само с любов.” Любовта, която почива на истината, а не на нечие настроение разбира по пламъка на своята преданост как да накара злото да служи на доброто. Пречките, независимо какви, често водят до успех. Тъмните периоди могат в края на краищата да доведат до велики моменти.

Не състоянието на тялото, а състоянието на душата е мерило за нашето благополучие.
УИНФРЕД РОУЛС

Нека не разпиляваме нито един от нашите дни в ненужна омраза или ненавист, които дълго ще ни държат в плен на злобата.
САМЮЕЛ ДЖОНСЪН

 

СЕДМИЦА 9 (25 Февруари – 3 Март 2019)

Закон 1
Поражението не е горчиво, ако не го погълнете
ТЕД ЕНГСТРОМ

 

В един или друг момент от живота си претърпяваме пораже­ние. Всъщност, колкото по-често сме готови да рискуваме и да опитаме нов подход или принцип, толкова по-вероятно е да се провалим, най-малкото за известно време. Не е лесно да успееш, когато опитваш за първи път нещо ново и амбициозно; ако се боим от провал, ще бъдем нерешителни в поемането на рискове. Но ако никога не се осмелим да пристъпим напред, със сигурност ни чака застой. Израстването изисква да сме готови да поемем риска на провала и загубата. Ако като бебета сме се плашили от провал, малцина от нас биха се научили да ходят и да говорят! За да се научим да ходим, от време на време трябва да сме готови да падаме, да си ожулваме коленете и да се нараняваме. Конфуций е казал: „Нашето най-голямо величие се състои не в това никога да не падаме, а в това да ставаме винаги, когато паднем“. За да успеем, за да победим, трябва да сме готови да рискуваме да се провалим. Но трябва да научим следния важен урок: провалът не е поражение, докато вие не му позволите да стане.

Поражението превръ­ща костите в камък, сухожилието – в мус­кул и прави човека не­победим; то създава онези героични нату­ри, които сега са на върха в света. Зато­ва не се плашете от поражението. Никога не сте толкова близо до победата, както когато ви победят в една добра кауза.
ХЕНРИ УОРД БИЙЧЪР

Провалът не винаги е грешка; възможно е просто това да е най-доброто, което човек може да напра­ви при дадени обсто­ятелства. Истинска­та грешка е, ако спрете.
Б.Ф. СКИНЪР

Щастлив е онзи, кой­то може да понесе най-голямо щастие и нещастие. Този, кой­то спокойно е поне­съл такива преврат­ности, е отнел сила­та на злата съдба.
СЕНЕКА

Какво е поражението? Нищо друго, освен познание; нищо друго освен първа стъпка към нещо по-добро.
УЕНДЪЛ ФИЛИПС

Всеки може да се усъвършенства, независимо от ситуация­та, мястото в живота или обстоятелствата. Важното е да до­кажете на себе си, че чрез своите мисли и действия имате сила­та да постигнете онова, което сте решили. Страхът и колеба­нието парализират мисловното действие и подхранват идея­та за поражение. Те могат да отслабят и ума и тялото, да ви хвърлят прах в очите и да се опитат да скрият огромните ду­ховни сили, които са винаги с вас.
Духовната сила на вселената не познава загуба или пораже­ние! Колко пъти сте се озовавали на „дъното“ и добрите окура­жаващи думи, изречени от приятел, са ви издигали и са ви кара­ли да се чувствате отново човек? Възможно е да сте продължи­ли напред, защото някой е вярвал във вас. Това е основателна причина да продължите, не по-лоша от другите! Изглежда в мо­ментите на „поражение“ имаме най-голяма нужда от смелост и ни е най-трудно да я открием в самите нас. Ваше свято право е да се изявявате като здрав, щастлив, преуспяваш, и напредваш човек. И все пак може да ви е трудно да давате израз на истин­ската си същност, когато ви е страх и се чувствате победен, вместо окрилен. Истинската смелост е духовната идея, произ­лизаща от ума на Бога! Когато желаете да сте смели с цялото си сърце, вярвайте в тази идея и я търсете, докато тя се превър­не в разбуждаща се част от вашата природа; тогава ще можете да се справяте с трудни ситуации, ще имате сили да продължа­вате напред и все напред.
Говори се, че когато работел над изобретяването на елект­рическата крушка, Томас Едисън опитал и не успял повече от хи­ляда пъти! Някой го попитал дали не се е обезсърчил от всички тези неуспехи и дали не мисли да се откаже. Едисън отвърнал: „Това бяха стъпки по пътя. С всеки опит аз успявах да открия път, по който не мога да създам електрическа крушка. Винаги съм се стремял да се уча, дори от грешките си.”
С други думи, макар невинаги да успявал, Едисън не позволил на мисълта за поражение да се настани в съзнанието му. Той вку­сил от поражението много пъти, но не го приел. Да преглътнеш поражението означава да повярваш, че понеже си се провалил в нещо, самият ти си провален. Съществува съществена разлика между “Аз се провалих“ и Аз съм провален човек”. Да преглътнеш поражението означава да повярваш, че онова което правиш или не успяваш да правиш, те превръща в човека, който си.
Когато преглъщаме поражението, способността ни да дейс­тваме ефективно се нарушава от този момент нататък. Всеки голям водач, спортист, откривател, мислител и бизнесмен пра­ви грешки и по някакъв начин изживява провал. Но тези хора са станали велики, защото не са се самообвинявали, нито са обви­нявали другиго за своите провали; вместо това от неуспеха те съумяват да си вземат урок как да подобрят работата си. Те знаят, че провалът е нещо временно и не означава на всяка цена поражение. Отказват да преглътнат горчилката на провала и са готови да се борят за сладостта на успеха.
Поражението може да е едно от най-хубавите неща, които ни се случват, ако решим да се учим от изживяното. Поражени­ето може да е горчиво; но в края на краищата в горчивото няма нищо лошо – някои храни едва ли щяха да са така вкусни, ако ня­маха лек привкус от „горчиво“.
По същия начин горчивият опит може да се превърне в „под­правка“ на живота ни, ако решим да се учим от него, а не да се плашим или да се обезсърчаваме.

 

ЗАКОН 2
Живот без самопознание не си струва да се живее
СОКРАТ

Изследването на човешкото поведение не е нещо ново за на­шето време. Може би първо древните гърци са си задавали въпроси какво мотивира хората. Произходът на психологията често се свързва с гръцкия философ Аристотел, живял през пети век преди Христа. Аристотел се облягал на постигнато­то от Платон и Сократ. Фразата “Познай себе си“ се приписва на Сократ, гръцкият философ, който подтиквал своите съг­раждани атиняни да живеят благородно, да мислят критично и логично и да имат проницателен ум. Той вярвал, наред с Платон и Аристотел, че злото се ражда от незнание и от неумението на хората за изучават причините за своето поведение. На него се приписва също и сентенцията “Живот без самопознание не си струва да се живее.”
Повечето хора искрено желаят да живеят честно и почте­но. Един от начините да го постигнем е като разбираме пове­дението на приятелите и колегите, а също и нашето. Щом вед­нъж разберем защо другите се държат по определен начин, ние ще изпитваме по-силна симпатия и съчувствие към тях. Когато осъзнаем, че корените ни са в човешкото семейство, повече няма да изпитваме необходимост да осъждаме другите. Осъжда­нето само заклеймява и разделя хората. То поставя един човек или група срещу други, докато съчувствието сближава хората и ги подтиква към по-ясна комуникация. “Аз държа на теб и искам да ти помогна“ е ясното послание.
Сократ набляга на гръцкия идеал за самоконтрол. Той вярвал в божествения принцип, проявяващ се чрез вътрешен глас, кой­то насочва нашите действия по пътя на моралността. Учи ни да изследваме своето мислене и поведение, да се взираме в себе си и да зачеркваме недостойното поведение. Честният самоанализ може да ни помогне да видим дали откликваме на хората и събитията, защото сме социално предопределени по даден на­чин; може нашето поведение да се ръководи от божествения принцип и вътрешния ни глас. Колкото и да е важно да разбираш поведението на другите, нашето собствено поведение е единс­твеното поведение, което можем да променим. Като научим причините, обосноваващи нашите действия, това ни помага да бъдем честни със себе си и изгражда цялостност в живота ни. Научаваме какво е истинско за нас, какво е важно за нас. И се на­учаваме да действаме, а не просто да реагираме. Научаваме се да бъдем верни на себе си и да живеем с достойнство.

Животът трябва да се изживее, а любо­питството – да не умира. Човек не бива никога, по никаква причина, да обръща гръб на живота.
ЕЛИНОР РУЗВЕАТ

Животът сам по себе си е странна смесица. Трябва да го приема­ме такъв, какъвто е, да се опитаме да го разберем и след това да го подобрим.
РАБИНЛРАНАТ ТАГОР

Ако младият човек не се огледа и не използ­ва наблюдателната си способност и не докаже, че твърдени­ята са фалшиви, той попада под въздейст­вието на грешно на­пътствие и живее робски живот.
ЕДУАРД К. БОК

Целият живот е един експеримент. Колко­то повече експери­ментирате, толкова по-добре.
РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН

Спокойно изследваме живота си, за да разберем къде сме били и да започнем да мислим накъде отиваме, фокусираме се върху нашето единение с Твореца. За трудно схващащия човек, Бог е неясен, както пеперудата – за гъсеницата. Гъсеницата не може да познае пеперудата, когато тя е кацнала на близко листо. Гъ­сеницата може дори да не види пеперудата, защото тя не е част от нейната действителност. И все пак идва една прекрас­на утрин, когато гъсеницата се превръща в пеперуда и започва да пие божествения нектар. Тогава тя „познава себе си“ като прекрасното творение, което трябва да бъде.
Самопознанието и самонаблюдението, с акцент върху про­мяната и израстването, може да ни помогне да постигнем по- пълен и удовлетворяващ живот. Същото може да се постигне, ако се опитаме да разберем мотивите зад действията на други­те. Способността да изпитваме състрадание към другите и към себе си често води до спокойно, успешно съществуване, ко­ето си струва да се живее.

 

Закон 3
Добрият човек държи на думата си
ДЖОН М. ТЕМПЪЛТЪН

Две малки думи са от жизнено значение – ЗАПОЧНИ СЕГА!
МЕРИ К. КРОУЛИ

Много е писано за силата на изречената дума. От Библията научаваме, че съзидателната сила на речта се корени в съзи­дателната сила на звука. В книга „Битие“ Бог сътворява вселена­та буквално с думи. “… да бъде светлина… да има твърд.” Всеки стих от цялата първа глава на „Битие“ започва със забележител­ното възклицание “Да бъде…” Със същата сила започва и Еванге­лието на Йоан – най-мистичното от четирите евангелия: “В началото беше Словото.“ Какво може да означава това? И какво въздействие може да имат тези думи върху нашия живот днес? Не просто, че „Словото“ задължително е било нещо, което Гос­под е „казал“ или „направил“ преди много време; по-скоро, че СЛОВОТО с Божията съзидателна сила може да вдъхва душа, да изпълва, да изразява и да предава Бог на и през всички живи съ­щества тук и сега.
Вероятно сте чували историята за един експеримент, при който оперна певица със силен глас чупи стъклена чаша с гласа си. А войниците, престават да маршируват в такт, за да не раз­рушат моста, по който минават! Принципите на благополучи­ето гласят, че нашите думи определят дали „ще имаме“ или „няма да имаме“, защото нашите думи са инструменти от зву­ци, с които строим нашия свят. Ние можем да помогнем да се съгради нашият свят, като използваме своите думи и като ги следваме!

Поведението на човека е показател за него, а думите му са показател за негово­то разбиране.
АЛИ

Думите са най-мощ­ните инструменти на ума. Всеки път, когато говорим, ние караме атомите на тялото да потреп­нат и да променят мястото си. Нещо повече, ние повиша­ваме или понижаваме скоростта на вибра­циите и така въз­действаме на тела­та на другите, с които контактуваме.
ЧАРЛС ФИЛМОР

Ще споделя с вас една аналогия. Сали била така погълната от книгата, която четяла, че решила да не се обади на приятелка­та си Мили, както била обещала. Няколко дни по-късно пред Сали се отворила възможност да отиде до близкия град с приятелка­та си, която живеела в съседната къща. В последната минута Сали позвънила на Беки, друга нейна съученичка, с която имала предварителна уговорка, за да й обясни. „Можем да отидем в Рая на бургерите друг път. Знам, че ще разбереш“, казала й Сали.
Две седмици по-късно Беки, Мили и още три момичета плани­рали да отидат в местната зоологическа градина. „Няма ли да поканим Сали?“, попитало едно от момичетата. „По-добре – не“, отвърнала Мили. „Тя не държи на думата си“. Сали била сък­рушена, когато разбрала, че момичетата планират посещение без нея. Никога не й било хрумвало, че добрите приятели дър­жат на думата си. Старата максима “Добрият човек държи на думата си“ е много вярна. Ако не държите на думата си, може да имате нещастен и самотен живот.
Когато става въпрос за спазване на обещание, няма такова нещо като „дребна“ ситуация. Да обещаете на някого, че ще го посетите, а после да забравите да го направите, може да ви се струва дреболия, но в съзнанието на човека, на когото сте обе­щали, може да изглежда нещо голямо. Не е изключено в този мо­мент той да е имал нужда от някого, с когото да говори. Възможно е да не е много активен в социален смисъл и едно теле­фонно обаждане би означавало много. Или ако ви харесва като приятел, да очаква обещания разговор. Осуетявайки това посе­щение, не само рискувате да направите един човек нещастен, но може да навредите и на себе си. Нещата ви могат да потръг­нат зле в близко бъдеще и да имате нужда от приятели повече от всякога. Но ако не сте държали на думата си, те могат да ре­шат да се откажат от вас. Това е негативната страна на нес­пазването на дадената дума.
Има също и силна положителна страна, както показва случа­ят с Джим. Всеки път, когато обещавал нещо, без значение кол­ко дребно и наглед маловажно било, той удържал на думата си. Ако планирал нещо с някого, но после му се предоставяла по-ин­тересна възможност, той никога не се колебаел. Казвал: „Благо­даря, с удоволствие бих дошъл, но вече имам ангажимент.“

Заради една дума човек често се смята за мъдър; заради една дума се смята за глу­пав. Наистина тряб­ва да внимаваме какво говорим.
КОНФУЦИЙ

Поведението на Джим винаги водело до две реакции, и двете положителни. Първият приятел бил доволен, че двамата с Джим ще изпълнят заплануваното, а вторият бил приятно впе­чатлен. Макар да съжалявал, че Джим няма да е с него, той оце­нявал факта, че на Джим може да се разчита. Джим не само бил много харесван през училищните години, но го уважавали и се радвал на успех и когато пораснал. Неговата дума била равносилна на подписа му и всички приятели и колеги го ценели и му вяр­вали. „Джим държи на думата си“, произнесъл се за него колегата му. Думите му не само били приятни за слушане, но внушавали и честност. Наистина, да се каже за някого, че „държи на думата си“ е висока похвала в днешния свят.

(Очаквайте следващите закони в началото на всяка седмица през 2019г! – www.4eti.me/zakoni)