bateto2-cover2Mемоарите на Батето продължават с втори том, която за щастие бе записана, попълнена и издадена малко преди смъртта му. За щастие, защото без нея щяхме да останем със затворени очи за един от най-ценните учебници по живот, писани край нас.
Можете да го харесвате за чувството му за хумор или усмивката му на независим човек, свободни сте да го ненавиждате и отъждествявате с номенклатурата и галениците на режима отпреди 1989 г. Знаел на работата лекото и на хляба мекото, говореше за него мълвата. Вероятно по-скоро, защото всеки е мечтаел да бъде на неговото място, а не с укор и възмущение. Това звучи по-логично за нашата народопсихология.
Иван Славков знаеше как да живее. Разбираше дребността на ежедневието около себе си и не му отдаваше чест. И когато около него се надигнеше нашенската вълна на изкуствено и напомпано с фалш възмущение, той се усмихваше. Защото у нас ако не приемаш живота с щипка, че и с цяла шепа хумор, бързо ще остарееш. Е, Батето си отиде млад и усмихнат.
Да, животът му даде. Но и той знаеше как да го вземе. А уроците, които се съдържаха в постоянните му каламбури, остават да поучават този, който може да ги прочете.
Никога  не спря да се шегува със самия себе си, което е най-трудно. Надсмиваше се на тези, които го сочеха като любовник на съдбата, изтъквайки още повече предимствата, получени от живота.
„Всяка страница на тази книга трябва да започва с „Не съжалявам!”, реди в първия том на мемоарите си космополитът. И добавя влудяващото за враговете му: „Отделно трябва да има и една глава, в която да пише само едно „Съжалявам!”. Съжалявам, че все пак съм работил нещо, вместо да си гледам живота…”
Но за разлика от сегашните ръководители на спорта за богати хора и слаби играчи у нас, Батето знаеше как да намира решенията. И то през  90-те години, в които футболът бе джунгла без правила. Сега е далеч по-лесно, а управлението е видимо по-некомпетентно. Но пък парите от спонсори и УЕФА са в пъти повече, ако някой търси обяснение защо бе целия този напън за сваляне на Вечния Славков.

В книгата си описва и своята теза за възхода на футбола и златното ни поколение от „САЩ’94”. И пак не знаеш да се смееш ли, сериозно ли е… „Няма да кажа какъв е дълбокият смисъл на статията „Докога ще търпим недъзите на българския футбол?” (излязла след скандалния финал за купата Левски-ЦСКА през 1985 г. в „Работническо дело” и според мнозина предизвикала доживотните наказания на Стоичков, Михайлов и останалите).
Тогава се написа това и се оправи футболът. И онова поколение стана четвърто в света. Точно тези, които ги наказаха! Намеси се държавата и оправи футбола.”
***
Обичаше да седне в някое нелъскаво заведение и да стане душата на компанията. През 90-те редовно се отбиваше в „Ла Страда” зад „Кристал”. Ръсеше лаф след лаф и обясняваше с лекота как лавира между онези опасни хора с многото пари и малко скрупули, които се бореха за влияние тогава и във футбола, и в държавата. Черните хора.  Подсмиваше се и ги иронизираше. И то във времена, когато хората трепереха от тях.
Един-единствен път допусна да падне от позицията си „над нещата”. Филмът на BBC „Да купиш игрите” го свали от пост, на който българин никога не бе имало, и вероятно никога повече няма да стигне.
Тогава Батето бе шокиран. Не очакваше, че животът може да го надхитри. Отне му време да се върне пак в релси. А те си останаха до края неизбежно в коловоза на широко скроеното му и саркастично отношение към абсурдната реалност. Казваше: „Ако си сериозен и взимаш нещата у нас присърце, ще остарееш в един миг”.
Батето така и не остаря.
Да го запомним така.

“Аз съм я казвал моята епитафия, те я публикуваха няколко пъти. „Всеки на гърба с кръста си по житейската Голгота, а аз – на гърба на  тъста си!“
За което Любо Левчев каза:
– Талантливо е, но е пошло!
Викам:
– Не е талантливо, ама е истина!
Има един хубав виц, който Сашо Бешков донесе.
За шопа, дето баща му го изпраща в града и му заръчва:
– Докато не станеш майстор – акъл няма да даваш, щото бели ще направиш. Второ – с неща, дето се не виждат и не знаеш, да не се захващаш.
– Какво е това бе, тате?
– Политиката и електриката. И, трето – ако до трийсет не се наебеш, до четирийсет не се напиеш и наядеш, а до петдесет не се изпружиш да умреш – да те е срам от хората!
Та всяко нещо с времето си… Да те е срам от хората!”

***

“Моят съученик, Философа, се оказа много прав.
Той изведе формулата, че ако има под 50 милиона население, не трябва да им се позволява да правят държави. Защото веднага искат армия, полиция, външна политика, независимост и така нататък. Под 50 милиона – чертата и ООН забранява това нещо!”

“Πpeз 1976 гoдинa бяx в Πapиж дa пoдпиcвaм дoгoвop мeждy тeлeвизиитe. Taм ce зaпoзнax и cъc Cилви Bapтaн и нeйния aмepиĸaнcĸи пpoдyĸт – Жoни Oлидeй!… Имaшe Oлимпийcĸи игpи и фpaнцyзитe cпeчeлиxa eдинcтвeния cи злaтeн мeдaл – Ги Дpю, нa 110 мeтpa. Cпpяxa вcичĸи дpyги пpeдaвaния, paдиocтaнциитe пpeдaвaxa eднo и cъщo – Злaтнoтo мoмчe нa Фpaнция! Цял дeн!
И мe питaт:
– A виe имaтe ли злaтeн мeдaл oт игpитe?
Bиĸaм:
– Дo вчepa бяxa шecт, зa днec нe знaм…
Te мe глeдaт oĸoĸopeни!”

***
“Ако все пак тази книга се получи, всяка страница трябва да започва с „Не съжалявам!“. Отделно трябва да има и една глава, в която ще пише само едно „Съжалявам!“. Съжалявам, че все пак съм работил нещо, вместо да си гледам живота!”
***
“Мемоарите не са това, което съм аз, а хората, с които съм бил. И тези, които съм пропуснал, няма да е зле да ми се обадят и да станат обект на моята ирония. Но това, което знам за мемоарите, е, че човек трябва да разкаже за хората и за приятелите, с които е живял. Защото, няма ли ги тези истории и хората – все едно че го няма и човека, няма нищо.”

И още няколко забавни фрази от Батето:
„Повече няма да стъпя в САЩ. Те са едно предприятие, а не държава. Пък и ми се ходи там толкова, колкото на американския посланик в село Лиляче”
„Това е Стефка Костадинова. Тя веднъж си забрави сутиена вкъщи”
„Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма.“
„Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство. Нали баща й е от Правец.”
„Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал с тях”
„Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав Винпром имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!”
„Когато тръгна лудата крава по света и стана голем проблем, аз бех на някаква конференция некъде в чужбина. Хората там ме питат: Професор Славков, има ли в България шап и луда крава? Аз им викам: Нема. А те недоверчиви: Не може да нема. В Турция има, а у вас да нема. Викам им: Нема, щото в България говеда нема.Има шест крави и аз ги знам поименно”.

DOWNLOAD – СВАЛЕТЕ си Безплатно от ТУК