Истински характер – Беър Грилс

Докато е на експедиция в суровата и негостоприемна Намибийска пустиня, прелита с парамотор над връх Еверест и Ангелския водопад във Венецуела или просто се бори с гладни алигатори и отровни змии, Беър неизменно черпи кураж от завета на своите герои от миналото и настоящето. Решеният да отдаде дължимото на пътеводните си звезди британец събира ярките лъчи на несломимия им дух в сборника с разкази, озаглавен „Истински характер“.
Луи Замперини прекарва 47 дни на сал, устоявайки атаките на свирепи акули и вражески бомбардировачи, а когато най-сетне достига брега, попада в японски лагер на смъртта, където е измъчван в продължение на цели две години.
Тежко ранена и без никаква екипировка, въоръжена единствено с волята си за живот, 17-годишната Юлиане Кьопке се изправя срещу опасностите на първичната джунгла, след като пада от самолет на 3000 метра височина.
В рамките на по-малко от 72 часа Нанси Уейк изминава с раздрънкан велосипед 500 километра през окупираната от нацистите Франция, за да снабди Съпротивата със секретни кодове, които могат да предопределят изхода на войната.
Арън Ралстън е принуден да отреже ръката си, за да се измъкне от затисналата го в тесен каньон скала.
Kапитан Джеймс Райли се храни със собствената си плът, за да оцелее в суровата пустиня.Описаните в тази книга смъртоносни премеждия на приключенци, изследователи, шпиони, войници и много други героични натури са доказателство, че оцеляването не се слави с очарование и често идва на прекалено висока цена. Въпреки това, необикновените подвизи на обикновените хора ни връщат вярата, че каквито и трудности да срещаме по пътя си, във всеки един от нас дреме герой. Той просто чака да бъде събуден.
Луи Замперини прекарва 47 дни на сал, устоявайки атаките на свирепи акули и вражески бомбардировачи, а когато най-сетне достига брега, попада в японски лагер на смъртта, където е измъчван в продължение на цели две години.
Тежко ранена и без никаква екипировка, въоръжена единствено с волята си за живот, 17-годишната Юлиане Кьопке се изправя срещу опасностите на първичната джунгла, след като пада от самолет на 3000 метра височина.
В рамките на по-малко от 72 часа Нанси Уейк изминава с раздрънкан велосипед 500 километра през окупираната от нацистите Франция, за да снабди Съпротивата със секретни кодове, които могат да предопределят изхода на войната.
Арън Ралстън е принуден да отреже ръката си, за да се измъкне от затисналата го в тесен каньон скала.
Kапитан Джеймс Райли се храни със собствената си плът, за да оцелее в суровата пустиня.Описаните в тази книга смъртоносни премеждия на приключенци, изследователи, шпиони, войници и много други героични натури са доказателство, че оцеляването не се слави с очарование и често идва на прекалено висока цена. Въпреки това, необикновените подвизи на обикновените хора ни връщат вярата, че каквито и трудности да срещаме по пътя си, във всеки един от нас дреме герой. Той просто чака да бъде събуден.
Съдържание:
- Нандо Парадо: Вкусът на човешката плът
- Юлиане Кьопке: Костелът на ада
- Джон Макдоуъл Стюарт: Най-побърканият изследовател?
- Капитан Джеймс Райли: Роби в Сахара
- Стивън Калахан: “Тялото ми се разлага пред очите ми”
- Тур Хейердал: Експедиция “Кон-тики”
- Ян Баалсруд: Най-великото бягство
- Луи Замперини: Корабукроширал, оцелял, изтезаван, възроден
- Алистър Ъркърт: Вече не ги правят такива
- Нанси Уейк: Шпионката “Бялата мишка”
- Томи Макферсън: Мъжът, които надвил 23 000 нацисти
- Бил Аш: Кралят на карцера
- Едуард Уимпър: Пагубен успех
- Джордж Мелъри: “Защото го има”
- Тони Курц: Стената на смъртта
- Пийт Шуунинг: Осигуряването
- Джо Симпсън: Прережи въжето или умри
- Крис Муун: Похитен, взривен… но несломен
- Маркъс Лътрел: Адската седмица
- Арън Ралстън: Животоспасяваща самооперация
- Сър Джон Франклин: Смърт в Арктика
- Капитан Скот: “Мили боже, това място е ужасно”
- Руал Амундсен: Най-великия антрактически изследовател в историята
- Дъглас Моусън: Белият ад
- Ърнест Шакълмън: “Най-твърдоглавото и упорито момче, когато някога съм срещал”
За Автора:
За Беър Грилс екстремните приключения са втора природа – като дете той плава и практикува скално катерене заедно с баща си, в тийнейджърските си години се занимава с парашутизъм и печели черен колан втори дан по Шотокан карате-до, a на 23 години става един от най-младите авантюристи, изкачили Еверест. Служи три години в британските Специални въздушни части като командос, инструктор по оцеляване и медик.
Беър е автор на над 20 книги и водещ на световноизвестната документална поредица за приключения в екстремни условия „Оцеляване на предела“ и наградения с БАФТА реалити експеримент „Островът на 13-те“. Живее със съпругата си Шара и тримата им сина – Джеси, Мармадюк и Хъкълбери, в холандска лодка в Лондон и на малък отдалечен остров на брега на Уелс.
Откъси:
“Хората непрестанно ме питат следното: кои са моите герои, кой ми е въздействал и откъде съм почерпил вдъхновение?
Истината е, че отговорът не е никак прост. Покойният ми баща несъмнено беше герой за мен: авантюрист, забавен, скромен, земен човек, склонен да рискува, катерач, командос, както и любящ, грижовен родител. Но много от стимулите, които са ми дали тласък в психическо, физическо, емоционално и духовно отношение, произтичат от съвсем неподозирани източници.
Надявам се, че тази книга ще ви разкрие част от най-вдъхновяващите, трогателни и потресаващи подвизи на човешката издръжливост, извършвани някога.
Имах богат избор. Някои истории ще са ви познати, но за много други няма дори да сте чували. С всяка история, изпълнена с болка и изпитания, си съперничиха десетки други – все така покъртителни и вдъхновяващи. Аз обаче съм подбрал именно тези истории, защото те не само че винаги са ме вдъхновявали, но и обхващат разнообразна тематика: от антарктически ад до пустинно бедствие; от ненадминат кураж по време на война до сблъсък с невъобразимия ужас да отрежеш собствената си ръка, за да оцелееш.
Какво кара мъже и жени да стигат дотам и да рискуват всичко? Откъде водят началото си тези извори на издръжливост, кураж и решителност? Вродени ли са ни, или се учим на тях? Отново не е лесно да се даде отговор, но ако не друго, то поне съм научил, че няма шаблон за герои – те приемат всевъзможен и неочакван облик. А хората често се изненадват от себе си, когато бъдат подложени на изпитание.
Същевременно някаква част от мен осъзнава, че на някои хора им е предопределено да са велики. Те развиват характера и куража си, а от крехка възраст в душата им се зараждат вяра в собствените им способности и проницателност. Всичко това им идва на помощ, когато най-сетне настъпи моментът да се докажат. И последно бих казал, че този цитат от автора алпинист Уолт Ънсуърт обобщава типа личности, които търсят приключения:“Има обаче хора, за които непостижимото е особено примамливо. Обикновено те не са специалисти; амбициите и фантазиите им са достатъчно силни, за да заглушат съмненията, които биха изпитали по-предпазливите. Най-силните им оръжия са решимостта и вярата.”
Вярвам и че всички сме способни на велики подвизи, а също и че притежаваме невероятен запас от издръжливост, за който може никога да не си дадем сметка. Точно така е и с орехите – човек не знае какво се крие вътре, докато не ги строши. Общото за цялата колекция от истории е, че всяка една от тези личности е била на косъм от смъртта и е трябвало да черпи сила от незнайни извори на кураж, издръжливост и борбеност. Някои изгубили живота си по пътя, а други оцелели. Но чрез трудностите всеки от тях е достигнал до същността на човешкото – открил е у себе си пламък, който се простира далеч отвъд пределите на физическото.”
Ние, хората, обичаме да се обграждаме с материални ценности и да се убеждаваме, че са ни необходими, за да живеем щастливо. Понякога обаче щастието може да се крие в трудностите и едва когато бъдем лишени от целия си комфорт, оценяваме простичката истина: че най-хубавите неща в живота не се купуват.
Гордост, радост, спокойствие, скромен живот, както и взаимоотношенията ни с околните това е най-голямото богатство, което притежаваме.
Времето се променя. Хората също. Но планините – не. Не и в рамките на един човешки живот. Дори днес Матерхорн продължава да е голямо предизвикателство. А в рамките на 150-те години, откакто Едуард Уимпър и екипът му първи достигнали върха, е отнел живота на повече от 500 катерачи.
Лично според мен историята на Едуард Уимпър служи като обеца на ухото, че в екстремни ситуации човек не може да си позволи да се разсее дори за миг. Направи ли го, планините имат навика да се надигат и да нанасят своя удар. А той не е лек.
Може да сте достигнали крайната си точка, но планината не я е грижа дали ще ви погуби на изкачване, или на слизане. Никога не се поддавайте на самодоволство. Самодоволството убива. И запомнете, че ви е нужна най-силна концентрация, когато се чувствате най-слаби.
Думите на самия Едуард Уимпър са в сила и днес: „Изкачвай се, ако щеш, но помни, че куражът и силата са нищо, ако ти липсва благоразумие… Не прави нищо прибързано, внимавай на всяка стъпка и от самото начало се замисли какъв може да е краят“.
Добър съвет за алпинизъм. И добър съвет в живота.
Интересно е да се отбележи, че през съответната година завършилите маратона били повече от всякога. Обяснението на Крис: „Не можеха да понесат да ги бие еднокрак несретник!”.
Нужна е голяма доза кураж, за да запазиш чувството си за хумор, след като си изгубил толкова много.
До този момент Крис Муун е пробягал общо над 30 маратона
и е събрал стотици хиляди паундове за благотворителни организации като Британската асоциация на ветераните инвалиди и Червения кръст.
Само че извършвайки тези забележителни подвизи, той допринася и за още нещо: осъзнаването. Особена форма на осъзнаване – не колко ужасно може да бъде нещо, а колко прекрасно би могло да е въпреки бедите.
Той е жив пример, че трудностите ни каляват.
По този начин Крис Муун показал, че освен кураж притежавал и благородство.
Изумително е колко често двете вървят ръка за ръка.
По-късно Арън Ралстън казва, че според него, ако бил ампутирал ръката си по-рано, щял да умре от загуба на кръв, защото хеликоптерът, който го пренесъл до болницата, нямало да се намира в региона. В най-критичните мигове се молел за вдъхновение и търпение. Тогава му се струвало, че и двете му молитви остават нечути. Понякога обаче, поглеждайки назад, човек може да съзре красота сред страданието. Арън Ралстън се нуждаел първо от търпение и после от вдъхновение. Получил и двете.
Притежавал и нещо друго: инстинкт за оцеляване. В критична ситуация бил готов да направи каквото е нужно, буквално за да оцелее.
Този инстинкт за оцеляване се крие дълбоко във всички нас. Понякога е необходима екстремна ситуация, за да излезе на повърхността. Няма съмнение обаче, че сме по-силни и издръжливи, отколкото си мислим.
С цената на невъобразима болка и страдания Арън Ралстън установил, че у хората има много повече от плът и кости.
Континентът е огромен. Вземете Великобритания и умножете площта й по петдесет. Или Австралия и я удвоете.
После обърнете внимание на факта, че 99% от територията е скована от лед. На някои места ледът е с дебелина почти пет километра.
Температурите на Антарктида мога да паднат до -89°С. Средната им стойност е най-ниската на Земята. Въпреки всичко, технически погледнато, това е пустиня. Няма камили, но няма и много дъжд, поради което я определят като пустинна област.
В много отношения климатът е по-опасен, отколкото в която и да е пустиня. Не само че през определени периоди от годината денят е с 24-часова продължителност, но точно както и в пустинята, на Антарктида бързо се обезводняваш. Слънцето, което безпощадно се отразява във вечните пластове лед, изгаря кожата и очите ти. А да не забравяме и височината по-голямата част от континента се намира на 3000 метра.
Освен това има и снежни бури. И то какви. Ужасни, безпощадни, заслепяващи виелици, съпровождани от мощни брулещи ветрове. Ветрове, които подмятат хората във въздуха като прашинки.
Дори днес Антарктида до голяма степен е неизследвана. Човешки крак е стъпвал само на малка част от континента. Ако някое място на Земята би могло да се нарече необитаемо и сурово, то това е Антарктида. Няма как да се подготвите за пристигането си там. Осъзнавам го. Красотата. Необятността. Студът. Спират дъха ти – буквално.
Антарктида е заобиколена, сякаш закриляна, от водите на Южния океан, а там ветровете са по-силни откъдето и да било другаде. Вълните се издигат като планини и се разбиват с невъобразима мощ.
Това е единственото място на света, където няма постоянно население, нито пък коренни жители. И с основание.
“Търсят се мъже за едно опасно пътуване. Ниско заплащане, суров студ, дълги месеци мрак, постоянна опасност за живота, връщането под въпрос. Почит и признание само в случай на успех.”- Обява, поместена в “Таймс” от Ърнест Шакълтън
Ревюта:
“Истински характер” е изключителна колекция от истории за обикновени хора, принудени да надмогнат себе си и да извършат необикновени подвизи.” – Look to the Stars
“Ако можем да съдим за човек по неговите герои, то Беър Грилс е личност, издигнала се до забележителна нравствена и духовна висота… “Истински характер” е ода за величието на човешкия дух.” – Уилям Фъргюс Мартин, автор на Forgiveness is Power
“Задължителна книга, която ще ви припомни колко ценен е животът.” – Book Geeks
“Истински характер” е изключителна колекция от истории за обикновени хора, принудени да надмогнат себе си и да извършат необикновени подвизи.” – Look to the Stars
“Ако можем да съдим за човек по неговите герои, то Беър Грилс е личност, издигнала се до забележителна нравствена и духовна висота… “Истински характер” е ода за величието на човешкия дух.” – Уилям Фъргюс Мартин, автор на Forgiveness is Power
“Задължителна книга, която ще ви припомни колко ценен е животът.” – Book Geeks