Истински характер – Беър Грилс

Беър Грилс вдъхновява милиони със способността си да намира изход и от най-безизходните ситуации, но кои са героичните личности, превърнали се в символ на надежда за самия него? Професионалният оцеляващ си взима кратка почивка от опасните приключения и влиза в ролята на разказвач, за да почете делата на десетки борбени мъже и жени, проявили истински характер в затягащата се хватка на смъртта…

Докато е на експедиция в суровата и негостоприемна Намибийска пустиня, прелита с парамотор над връх Еверест и Ангелския водопад във Венецуела или просто се бори с гладни алигатори и отровни змии, Беър неизменно черпи кураж от завета на своите герои от миналото и настоящето. Решеният да отдаде дължимото на пътеводните си звезди британец събира ярките лъчи на несломимия им дух в сборника с разкази, озаглавен „Истински характер“.
Луи Замперини прекарва 47 дни на сал, устоявайки атаките на свирепи акули и вражески бомбардировачи, а когато най-сетне достига брега, попада в японски лагер на смъртта, където е измъчван в продължение на цели две години.
Тежко ранена и без никаква екипировка, въоръжена единствено с волята си за живот, 17-годишната Юлиане Кьопке се изправя срещу опасностите на първичната джунгла, след като пада от самолет на 3000 метра височина.
В рамките на по-малко от 72 часа Нанси Уейк изминава с раздрънкан велосипед 500 километра през окупираната от нацистите Франция, за да снабди Съпротивата със секретни кодове, които могат да предопределят изхода на войната.
Арън Ралстън е принуден да отреже ръката си, за да се измъкне от затисналата го в тесен каньон скала.
Kапитан Джеймс Райли се храни със собствената си плът, за да оцелее в суровата пустиня.Описаните в тази книга смъртоносни премеждия на приключенци, изследователи, шпиони, войници и много други героични натури са доказателство, че оцеляването не се слави с очарование и често идва на прекалено висока цена. Въпреки това, необикновените подвизи на обикновените хора ни връщат вярата, че каквито и трудности да срещаме по пътя си, във всеки един от нас дреме герой. Той просто чака да бъде събуден.

Съдържание:

• Нандо Парадо: Вкусът на човешката плът
• Юлиане Кьопке: Костелът на ада
• Джон Макдоуъл Стюарт: Най-побърканият изследовател?
• Капитан Джеймс Райли: Роби в Сахара
• Стивън Калахан: “Тялото ми се разлага пред очите ми”
• Тур Хейердал: Експедиция “Кон-тики”
• Ян Баалсруд: Най-великото бягство
• Луи Замперини: Корабукроширал, оцелял, изтезаван, възроден
• Алистър Ъркърт: Вече не ги правят такива
• Нанси Уейк: Шпионката “Бялата мишка”
• Томи Макферсън: Мъжът, които надвил 23 000 нацисти
• Бил Аш: Кралят на карцера
• Едуард Уимпър: Пагубен успех
• Джордж Мелъри: “Защото го има”
• Тони Курц: Стената на смъртта
• Пийт Шуунинг: Осигуряването
• Джо Симпсън: Прережи въжето или умри
• Крис Муун: Похитен, взривен… но несломен
• Маркъс Лътрел: Адската седмица
• Арън Ралстън: Животоспасяваща самооперация
• Сър Джон Франклин: Смърт в Арктика
• Капитан Скот: “Мили боже, това място е ужасно”
• Руал Амундсен: Най-великия антрактически изследовател в историята
• Дъглас Моусън: Белият ад
• Ърнест Шакълмън: “Най-твърдоглавото и упорито момче, когато някога съм срещал”

“Хората непрестанно ме питат следното: кои са моите герои, кой ми е въздействал и откъде съм почерпил вдъхновение?
Истината е, че отговорът не е никак прост. Покойният ми баща несъмнено беше герой за мен: авантюрист, забавен, скромен, земен човек, склонен да рискува, катерач, командос, както и любящ, грижовен родител. Но много от стимулите, които са ми дали тласък в психическо, физическо, емоционално и духовно отношение, произтичат от съвсем неподозирани източници.
Надявам се, че тази книга ще ви разкрие част от най-вдъхновяващите, трогателни и потресаващи подвизи на човешката издръжливост, извършвани някога.
Имах богат избор. Някои истории ще са ви познати, но за много други няма дори да сте чували. С всяка история, изпълнена с болка и изпитания, си съперничиха десетки други – все така покъртителни и вдъхновяващи. Аз обаче съм подбрал именно тези истории, защото те не само че винаги са ме вдъхновявали, но и обхващат разнообразна тематика: от антарктически ад до пустинно бедствие; от ненадминат кураж по време на война до сблъсък с невъобразимия ужас да отрежеш собствената си ръка, за да оцелееш.
Какво кара мъже и жени да стигат дотам и да рискуват всичко? Откъде водят началото си тези извори на издръжливост, кураж и решителност? Вродени ли са ни, или се учим на тях? Отново не е лесно да се даде отговор, но ако не друго, то поне съм научил, че няма шаблон за герои – те приемат всевъзможен и неочакван облик. А хората често се изненадват от себе си, когато бъдат подложени на изпитание.
Същевременно някаква част от мен осъзнава, че на някои хора им е предопределено да са велики. Те развиват характера и куража си, а от крехка възраст в душата им се зараждат вяра в собствените им способности и проницателност. Всичко това им идва на помощ, когато най-сетне настъпи моментът да се докажат. И последно бих казал, че този цитат от автора алпинист Уолт Ънсуърт обобщава типа личности, които търсят приключения:

“Има обаче хора, за които непостижимото е особено примамливо. Обикновено те не са специалисти; амбициите и фантазиите им са достатъчно силни, за да заглушат съмненията, които биха изпитали по-предпазливите. Най-силните им оръжия са решимостта и вярата.”

Ние, хората, обичаме да се обграждаме с материални ценности и да се убеждаваме, че са ни необходими, за да живеем щастливо. Понякога обаче щастието може да се крие в трудностите и едва когато бъдем лишени от целия си комфорт, оценяваме простичката истина: че най-хубавите неща в живота не се купуват.
Гордост, радост, спокойствие, скромен живот, както и взаимоотношенията ни с околните това е най-голямото богатство, което притежаваме.

Времето се променя. Хората също. Но планините – не. Не и в рамките на един човешки живот. Дори днес Матерхорн продължава да е голямо предизвикателство. А в рамките на 150-те години, откакто Едуард Уимпър и екипът му първи достигнали върха, е отнел живота на повече от 500 катерачи.
Лично според мен историята на Едуард Уимпър служи като обеца на ухото, че в екстремни ситуации човек не може да си позволи да се разсее дори за миг. Направи ли го, планините имат навика да се надигат и да нанасят своя удар. А той не е лек.
Може да сте достигнали крайната си точка, но планината не я е грижа дали ще ви погуби на изкачване, или на слизане. Никога не се поддавайте на самодоволство. Самодоволството убива. И запомнете, че ви е нужна най-силна концентрация, когато се чувствате най-слаби.
Думите на самия Едуард Уимпър са в сила и днес: „Изкачвай се, ако щеш, но помни, че куражът и силата са нищо, ако ти липсва благоразумие… Не прави нищо прибързано, внимавай на всяка стъпка и от самото начало се замисли какъв може да е краят“.
Добър съвет за алпинизъм. И добър съвет в живота.

Интересно е да се отбележи, че през съответната година завършилите маратона били повече от всякога. Обяснението на Крис: „Не можеха да понесат да ги бие еднокрак несретник!”.
Нужна е голяма доза кураж, за да запазиш чувството си за хумор, след като си изгубил толкова много.
До този момент Крис Муун е пробягал общо над 30 маратона
и е събрал стотици хиляди паундове за благотворителни организации като Британската асоциация на ветераните инвалиди и Червения кръст.
Само че извършвайки тези забележителни подвизи, той допринася и за още нещо: осъзнаването. Особена форма на осъзнаване – не колко ужасно може да бъде нещо, а колко прекрасно би могло да е въпреки бедите.
Той е жив пример, че трудностите ни каляват.
По този начин Крис Муун показал, че освен кураж притежавал и благородство.
Изумително е колко често двете вървят ръка за ръка.

По-късно Арън Ралстън казва, че според него, ако бил ампутирал ръката си по-рано, щял да умре от загуба на кръв, защото хеликоптерът, който го пренесъл до болницата, нямало да се намира в региона. В най-критичните мигове се молел за вдъхновение и търпение. Тогава му се струвало, че и двете му молитви остават нечути. Понякога обаче, поглеждайки назад, човек може да съзре красота сред страданието. Арън Ралстън се нуждаел първо от търпение и после от вдъхновение. Получил и двете.
Притежавал и нещо друго: инстинкт за оцеляване. В критична ситуация бил готов да направи каквото е нужно, буквално за да оцелее.
Този инстинкт за оцеляване се крие дълбоко във всички нас. Понякога е необходима екстремна ситуация, за да излезе на повърхността. Няма съмнение обаче, че сме по-силни и издръжливи, отколкото си мислим.
С цената на невъобразима болка и страдания Арън Ралстън установил, че у хората има много повече от плът и кости.

Континентът е огромен. Вземете Великобритания и умножете площта й по петдесет. Или Австралия и я удвоете.
После обърнете внимание на факта, че 99% от територията е скована от лед. На някои места ледът е с дебелина почти пет километра.
Температурите на Антарктида мога да паднат до -89°С. Средната им стойност е най-ниската на Земята. Въпреки всичко, технически погледнато, това е пустиня. Няма камили, но няма и много дъжд, поради което я определят като пустинна област.
В много отношения климатът е по-опасен, отколкото в която и да е пустиня. Не само че през определени периоди от годината денят е с 24-часова продължителност, но точно както и в пустинята, на Антарктида бързо се обезводняваш. Слънцето, което безпощадно се отразява във вечните пластове лед, изгаря кожата и очите ти. А да не забравяме и височината по-голямата част от континента се намира на 3000 метра.
Освен това има и снежни бури. И то какви. Ужасни, безпощадни, заслепяващи виелици, съпровождани от мощни брулещи ветрове. Ветрове, които подмятат хората във въздуха като прашинки.
Дори днес Антарктида до голяма степен е неизследвана. Човешки крак е стъпвал само на малка част от континента. Ако някое място на Земята би могло да се нарече необитаемо и сурово, то това е Антарктида. Няма как да се подготвите за пристигането си там. Осъзнавам го. Красотата. Необятността. Студът. Спират дъха ти – буквално.
Антарктида е заобиколена, сякаш закриляна, от водите на Южния океан, а там ветровете са по-силни откъдето и да било другаде. Вълните се издигат като планини и се разбиват с невъобразима мощ.
Това е единственото място на света, където няма постоянно население, нито пък коренни жители. И с основание.

“Търсят се мъже за едно опасно пътуване. Ниско заплащане, суров студ, дълги месеци мрак, постоянна опасност за живота, връщането под въпрос. Почит и признание само в случай на успех.”- Обява, поместена в “Таймс” от Ърнест Шакълтън

Други препоръчани книги:

Наръчник за оцеляване в живота – Беър Грилс Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало – Иво Иванов (допълнено издание, януари 2021) Как Тайната промени живота ми. Истински хора. Истински истории – Ронда Бърн Трите вълни доброволци и Новата Земя – Долорес Кенън – Книга 2 Ошо – Следвай Ме – Том 2- Беседи върху притчите на Исус