“Крадецът на книги” – Маркъс Зюсак

Posted on 29/01/2015

by book

Приключения

Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач… Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта. Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги.
Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат.

Това е разказ за:

едно момиче
известен брой думи
един акордеонист
няколко фанатични германци
един еврейски юмручен боец
и много кражби

Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти.
Историята ни отвежда в Германия по времето на Втората световна война – време, когато екът от падналите бомби се чува по-често от детския смях, а страхът е сковал сърцата на всичко живо. Именно там се запознаваме с малко русо момиченце на име Лизел Меминджър – крадецът на книги. Малката губи брат си, а след това бива осиновена от обикновено немско семейство. Малко преди това пък открадва първата си книга – „Наръчник на гробаря”, все още неосъзнавайки, че именно това книжле ще преобърни живота й и ще го направи по-пъстър и далеч по-интригуващ. Обикновените мнеща обаче свършват дотук, тъй като изпод перото на Маркъс Зюсак излизат невероятни, ярки персонажи, които те карат да се влюбиш в тях от момента на появята им, преживявайки всеки техен трепет и всеки страх. Лизел попада в семейство на Ханс и Роза Хюберман, които я обгръщат с цялата любов, на която са способни, макар и по малко по-особен начин. Приемният баща на Лизел работи като бояджия, но същевременно е и добър акордеонист, той има способността да наблюдава света около себе си, да забелязва важните неща и още по-важното – да ги отбелязва. („Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.”).

Ханс е там, когато започва да сънува кошмари и седи с нея до сутринта, учейки я да чете. Всъщност, той е човекът, който й отваря врата към напълно нов свят – свят на думи, вълшебства, истории и й дава това,
което ще бележи пътя й занапред – любовта към книгите. Освен всичко друго господин Хюберман отрича всякаква форма на омраза, отказва да се присъедини в партията и вероятно е най-добродушното създание, което можете да срещнете в книга. Той е от тези персонажи, които искате да изкарате от книгата или поне таите надежди, че може да срещнете някъде навън и да ги приберете в живота си, защото ще го направят по уютен и приятен.

Приемната майка на Лизел пък влиза в категорията, която те кара да се почесваш по главата и да гадаеш мислите й с часове, тъй като някак съумява да съчетая моментни прояви на любов и постоянните спорове (често дори и със самата себе си), които я карат да изглежда леко плашеща и прекалено строга, но, за бога, какво ли се върти в главата на тази жена?!

Разбира се, нищо няма да я същото, ако в сюжета няма и един прекрасник, по който да въздишаме и лекичко да съжаляваме. Ето защо си имам един чудесен Руди – типично немско момченце, което копнее за целувката на Лизел и е верен другар в пакостите, именно той й лепва и прякора „крадецът на книги”.

И наглед това е всичко – четиримата водят нормален, но далеч не лек
живот, но пък нещата въобще няма да останат същите. Не и след като на врата се появява Макс Вандербург – слабият евреин с коса, напомняща ефирността и красотата на птичи пера, и човекът, който ще промени персонажите завинаги. Макс е там, за да научи Лизъл какво означава истинско приятелство и признателност, той създава книга, специално направена за малкото момиченце и успява да спечели обичта и привързаността й. Той ни помага да си представим всичко, което е така характерно за Втората световна война – страхът, благодарността към хората, които го укриват, а в един момент дори и крайните и опасни мерки, които предприема, за да предпази семейството, което го прикрива.

Разбира се, когато говорим за „Крадецът на книги”, няма как да не спомен разказвачът на историята, а именно Смъртта.
И, противно на очакванията, тя е далеч по-милостива и въобще не е кръвожадна, напротив – Смъртта има сърце, което някак успява да бъде покорено от малко момиченце и неговата история. Освен това е запленна от цветове, а и от хората, доказателство за това е една от репликите на Смъртта:
”I’m always finding humans at their best and their worse. I see their ugly and their beauty, and I wonder how the same thing can be both.”*

Краят на книгата пък ще ви накара да плачете и да се възрадвате вътрешно.
Финалът е колкото съкрушителен, толкова и с нотка на радост, той ще направи някой от надеждите и желанията ви ( по отношение на книгата) реалност, а други ще сгромоляса с всичка сила и ще ги направи на пух и прах. И въпреки това ще ви хареса, не само това, ще искате още, ще затворите последната страница и ще се вгледате в корицата, чудейки се дали не е добре да започнете „ Крадецът на книги” още веднъж, защото вече ви липсва, защото искате да видите как ще открадне първата си книга, кога и защо ще целуне Руди и какво ще стане с Макс, в когото вече сте безвъзвратно влюбени.

Ако трябва да давам оценка, то тя ще е не по-малко от 20/10, защото, ако има книга, която може да открадне сърцето ви, да го разбие на парченца, само за да ви го върне отново, това е “Крадецът на книги”.
Затова, настанете се удобно и се потопете в атмосферата на романа, където ще присъствате на четене в бомбоубежище, ще почувствате трепетът от първата книга, ще научите магията на думите и ще укриете евреин в мазето си на пук на германската действителност и терор.

Свалете и прочетете с удоволствие!