Лятото с тъжните курви – Любен Дилов-син
„Лятото с тъжните курви“ е албум със 17 истории и миниатюри, които неизменно започват с едно и също изречение: „Това лято всички курви се влюбиха и платената любов бе по-тъжна от всякога…“ Разказите и миниатюрите се появяват анонимно през юли и август във фейсбук-профила на проекта СМУТ (Само Малки Умни Текстове, ФБ профил: https://www.facebook.com/СМУТ-Само-малки-умни-текстове-961896187159419) и дълго време читателите са убедени, че са писани от различни автори и инспирирани от творчеството на скандалната американска фотографка Сали Ман.
През септември 2016 г. Онник Каранфилян създава 17 графики, вдъхновени от разказите, и те се превръщат в албум със състояния в думи и форми, който предизвиква онова трудноопределимо усещане, когато Бог реши да ти бръкне с пръст в пъпа. Гъдел, гадене, смях и тъга. Но защо Бог ще иска да ти бърка в пъпа, питате се? Може би, за да ни напомни самозаблудата, че сме създадени по негов образ и подобие…
Всяка история и миниатюра в албума е самостоятелно произведение, а самият албум се появява на пазара в две изпълнения: стандартно и луксозно лимитирано издание – номерирано и подписано от авторите, което може да бъде закупено само на промоциите на книгата, или поръчано на страницата на Ентусиаст.
Лятото с тъжните курви се повтаря – 1440, 1696, 2016 година, но конкретните дати нямат значение. Без изрично да е споменат, историите в книгата се преплитат по странен начин с мита за Синята брада и със съдбата на вероятния му прототип – Жил дьо Ре. В крайна сметка всички тела се превръщат на пепел и остават само думите и формите на спомена.
Тайната на синята брада е неписана част от историите, която се разкрива само и единствено в спектаклите-промоции, които Онник Каранфилян и Любен Дилов-син правят с помощта на техни приятели – артисти, музиканти и художници. За целта Любен Дилов-син боядисва брадата си яркосиня и превръща сам себе си в публична манифестация на проекта. Но понеже освен писател, той е и български политик (т.е. понякога лъже), поддържа и версията, че брадата му е синя, защото дънките на приятелката му малко пускали… Синята брада на автора не е случайна и е свързана с излизането на книгата. „Историята за Синята брада, без да е спомената пряко, се появява парче по парче в книгата. Самата приказка на Шарл Перо със същото име се появява 1697 г. в един сборник разкази, посветен на майката на автора. Приказките са страшни, за да се плашат придворните дами в двора на Луи XIV. Шарл Перо обаче има предвид конкретна историческа фигура, без да я споменава в приказката. През 1440 година, заедно с двете му прислужници, е обесен Жил дьо Ре – прототипът на Синята брада. Телата им са изгорени и до 1992 година, когато френски съд го реабилитира като напълно невинен, се смята, че е убил над 140 млади момичета. Синята брада става траен образ в психоанализата. Така се нарича феноменът, при който жените попадат в психологическа и физическа зависимост от домашното насилие и то дори започва да им харесва. Самата метафора за този злодей, който заключвал мъртвите жени в една стая на къщата си, символично свързва убийството, любовта и творчеството (тела, хербаризирани в подземието на паметта). Тази история е скрита в 17-те разказа от „Лятото с тъжните курви“, разказа пред присъстващите Дилов. Според него всички творци са обречени да хербаризират любов. Всичко, което съм правил до сега, не е в този жанр, но мисля, че се получи добре, допълни той.
Авторските права на фотографиите, които да бъдат издадени в книга, са по-скандални и от заглавието – около 40 000 долара на кадър. През септември 2016 г. Онник Каранфилян създава 17 графики, вдъхновени от разказите, и те се превръщат в албум със състояния в думи и форми. Илюстрациите са фотографиите, направени върху специална хартия, на която много лесно се отнема от повърхността и след това рисува върху снимката, обясни Дилов.
Голямата трудност след излизането на книгата е споменаването на заглавието й. Думата „курви” има хиляди синоними, но нито един от тях не е подходящ за случая, отбеляза Дилов. Той не отрича, че думата е провокативна и има много особен живот на Балканите, минавайки през елементарното обяснение, че това е жена, която точно на нас не е пуснала и стига до това обяснение, което българите много лесно дават.
Бележка: Книгата е във А4 формат с пейзажнa (landscape) ориентация, а не като повечето портретно ориентирани книги. Препоръчва се за киндъл: