Художествената версия на епохата често се разминава с историческата. Но понякога се оказва по-вярна”, казва писателят Алек Попов по повод издаването на новата му книга с избрани разкази и новели “Митология на прехода”. По неговите думи тя е вдъхновена от разколебаната символика на тоталитаризма и сюжетите на прехода. Авторът предлага вълнуваща реконструкция на митовете в публичното съзнание на 90-те със средствата на абсурда и черния хумор.

Новият сборник е разделен на две части – едната е обърната към самото начало на прехода, а другата е ориентирана към епохата след това. На границата между двете части е знаковият за писателя разказ – “Метаболитните хора” (преведен на сръбски, унгарски, датски, английски, а неотдавна и на турски). Тази фантасмагорична, иронична и гротескна история, разказана в документален стил, напомня сатирите на Джонатан Суифт и засяга тема, която традиционно занимава Алек Попов – отношенията между Изтока и Запада.

Във втората част на книгата отеква горчивината на опита. Темите звучат провокативно и еретично и надхвърлят бита и реализма с фантастика, гротеска, ирония и черен хумор. В историите се преплитат документални и алегорични елементи, в които се оглежда духът на времето, а българската тематика, както е характерно за стила на автора, е поставена в контекста на Източна Европа и Балканите.

„Митология на прехода“. Предизвикателно и обещаващо заглавие, малко семпла корица, 15 разказа в 300 страници. Смях и сълзи, изумление и отвращение – Алек Попов си играе доста фриволно с посланията на своите творби и тества границите на художествената измислица, умело маскирана зад привидната достоверност.

Част от разказите са наистина забавни. Забавни до абсурдност! Откриващият е такъв, „Случаят Анюта“, „Порносмърт“…
Започват съвсем реалистично, почти исторически достоверно, докато в
един момент схванеш, че авторът те гъбарка яко и тогава не ти остава
друго, освен да се забавляваш много. Питах се на няколко пъти защо точно
това заглавие на книгата… Защо „Митология на прехода“?
Така и не получих отговор, може би някой път ако ми се удаде случай, ще
питам самия Алек Попов. Както и да е, темата за комунизма със сигурност
има пръст в тая работа, защото духът на вече тотално счупилата се и
запокитена на бунището на историята система се усеща в повечето разкази.
Своеобразен апогей (макар и подозрително още в самото начало) на
присмеха към комунизма е и личният ми фаворит „Директор на пионерския дворец“.
Истински шедьовър – налудничаво бълнуване и психеделични привидения на
култове в червено, в червено, в червено… Истинска гавра с „другарите“,
написана толкова завладяващо, че усещанията не смогват да се редуват –
объркване и смут, жив интерес, страх и наслада от картините на една
художествена измислица, залепила като с дъвка един гротесков колаж на
комунистическата идеология. Парченца от пъзела, наредени хаотично, след
което като на шега поляти с червена боя. Невероятно живо, иносказателно
повествование, направо наслада!

 

В по-шеговит и не толкова политически натоварен стил звучат други разкази. „ЕТ. Мистериозната цистерна“ и „Зелевият цикъл“ дълбаят дъното на паранормалното, мистичното и мистериозното, а „Метаболитните хора“ и „Денят на независимостта“ са предизвикателство за здравия стомах и нерви на сдържания читател.
Навсякъде
символи, навсякъде пародия, ирония и странни смесици от хумор, ужас,
свръхестествено. Сриване на култове, спотайващи се зад ъглите сенки от
отминала епоха, безплътни и невидими агенти на Държавна сигурност…
Фантастика и хумор в едно. Алек Попов. Май започвам да си обяснявам
заглавието…

 

Свалете си ”Митология на прехода” оттук

Други препоръчани книги:

Дневници и Нощници – Иво Сиромахов Зад завесата на прехода. Книга 2 – Калин Тодоров “Трънски разкази и Балканска сюита” – Петър Делчев 7 Жени – Иво Сиромахов Христо Калчев – Железният Кон