Разговори с Бога – книга 1 – Нийл Доналд Уолш

С кого общува Бог? И има ли избрани хора? Има ли избрано време?
Всички хора са избрани и всички мигове са златни. Няма човек и няма момент по-избран от друг. Много хора са направили избора да вярват, че Бог общува по особени начини и с избрани хора. Това освобождава хората от отговорността да чуят посланието Ми, а още по-малко да го получат и им позволява да приемат думата на някой друг по всички въпроси. Така няма защо да Ме слушаш, щом вече си решил, че други са чули мнението Ми по всички въпроси и ти можеш да слушаш тях.
Слушайки онова, което другите мислят, че са чули от Мен, ти няма защо да мислиш изобщо.
Това е основната причина, поради която много хора загърбват посланията Ми на лично ниво. Ако приемеш, че получаваш посланията Ми пряко, ще трябва да поемеш и отговорността за тълкуването им. Далеч по-сигурно и много по-лесно е да приемеш интерпретацията на други отколкото да потърсиш и да разбереш посланието, което може би получаваш сега, в момента.
Защо ли някои хора, като Христос например, изглежда чуват повече от Моите послания отколкото останалите?
Защото някои хора имат желание наистина да слушат. Те имат желанието да чуят и да останат отворени към общуването дори и когато изглежда страшно, или налудничаво, или напълно погрешно.
Да, Би трябвало да слушате Бога даже когато казаното ви се струва погрешно!
Особено когато ви се струва погрешно. Ако мислите, че сте прави за всичко, кому е необходимо да говори с Бога?

В света на Бога не съществува “трябва” и “не трябва”! Точно така. А Ако ги няма в Моя свят, тогава къде са? Къде…? – Във вашето въображение. Досега всички, които са те учили кое е правилно и неправилно, позволено и непозволено, трябва и не трябва, са ти казвали, че тези правила са начертани от Меб – от Бога. Но АЗ ти казвам, че тези които са те учили, са грешили. Аз никога не съм определял “правилно” и “неправилно” или “прави” и “не прави”. Да сторя подобно нещо, би значело да ви ограбя напълно от най-великолепния ви дар: възможността да правите каквото пожелаете и да изживеете резултатите от него, шансът да сътворите себе си отново по образ и подобието на това Кои Действително Сте, пространството да създадете реалност на все по-извисяващи се същества въз основа на най-грандиозната ви представа за способностите ви.
Да кажа, че нещо (мисъл, действие, дума) е неправилно, би било все едно да ви кажа да не го правите. Да ви кажа да не го правите, би означавало да ви забраня. Да ви забраня, би означавало да ви огранича. Да ви огранича, би означавало да отрека истината за това Кои Сте, както и възможността ви да сътворите и изживеете тази истина.
Има мнозина, които казват, че съм ви дал свободна воля, но също така твърдят, че ако не Ми се подчинявате, ще ви изпратя в ада. Каква свободна воля е това?! Кажи, това не е ли подигравка с Бога, да не говорим пък за някаква истинска връзка помежду ни?

А относно цялата история за рая и ада … подобно нещо като ад не съществува. Ад не съществува, но е онова, което си представяш, и го преживявате не поради причините, които са ви изтъквали.
Всъщност Адът е изживяването на възможно на й-лошия резултат от действията, решенията и творенията ви. Естествената последица от всяка мисъл, която Ме отрича или казва “не” на това Ти Кой Си във връзката си с Мен. Болката, от която страдаш при погрешно мислене. Даже и понятието “погрешно мислене” е неточно, защото няма такова нещо, като “погрешно”.
Адът е противоположност на радостта. Адът е неудовлетвореност. Адът е да знаеш Кой Си и да се провалиш в изживяването му. Адът е да бъдеш по-малко. Това е адът и за душата ти няма по-голям ад от него.
Но адът не съществува като мястото, за което си фантазирате, че гориш в някакъв си вечен огън или си подложен на безкрайни мъчения. С каква цел бих създал подобно нещо?
Даже и да хранех изключително “не-Божествената” мисъл, че вие не сте “заслужили” рая, защо бих имал нуждата да търся някакво отмъщение или наказание за провала ви? Нямаше ли да Ми е съвсем лесно просто да се отърва от вас? Коя отмъстителна част от Мен би поискала да ви подложа на вечно и неописуемо по силата си страдание?
Ако отговаряш “нуждата за справедливост”, не мислиш ли, че просто отказът на причастие с Мен в небесата би послужил на справедливостта? Безкрайното причиняване на болка – и то ли е необходимо?
Казвам ти: не съществува такова преживяване след смъртта, каквото сте си изградили във вашите основаващи се на страх теологии. Съществува обаче изживяване, в което душата е толкова нещастна, незавършена, отдалечена от цялото, толкова отделена от най-великата Божествена радост, че за нея, душата, това би било ад. Аз не те изпращам там и не предизвиквам появата на подобни изживявания. Ти си този, който сътворява изживяването, когато отделяш Себе си от собствената си най-висша мисъл за теб. Самият ти сътворяваш изживяването, когато отричаш Себе си, когато отхвърляш кой и Какво Си Ти Наистина.

Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.
Замисли се дълбоко и ще видиш, че е вярно. Това е наречено Изначална Мисъл. Тя е мисъл или на обич, или на страх. Това е мисълта зад мисълта, зад мисълта. Това е първата мисъл. Водещатата сила. Суровата енергия, която задейства двигателя на човешкото преживяване.
И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх…
… И причината се крие в първата лъжа – лъжата, която вие приемате като истина за Бога: че на Бог не може да се има доверие; че на Божията любов не може да се разчита; че Бог ви приема с условия; че крайният изход на нещата е под съмнение. Ако не можеш да разчиташ, че Божията обич винаги ще я има, на чия обич тогава можеш да разчиташ? Ако Бог се отдръпва и оттегля, когато не се представяш по правилния начин, не биха ли правили същото и простосмъртните?
И става така, че в мига, в който заявявате най-възвишената си обич, приветствате и най-големия си страх.
Защото първото нещо, за което се притеснявате, след като кажете “обичам те” е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че ще загубите любовта, която току-що сте намерили. И така, всяко ваше действие се превръща в ответна реакция – отбранително средство срещу загуба, даже когато се отбранявате да не загубите Бога.
А ако знаеше Ти Кой Си, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Бог някога е създал, ти никога не би се страхувал. Защото кой би отблъснал такова великолепие? Даже и Бог не би могъл да намери недостатък в такова същество.
Ти обаче не знаеш Кой Си и мислиш, че имаш много по-малка стойност. А откъде изобщо ти дойде идеята, че си нещо по-малко от великолепен? От единствените хора, чиято дума приемаш за всичко: от майка ти и баща ти.
Това са хората, които те обичат най-много. Защо биха те лъгали? И все пак не са ли ти казвали,че си твърде много такъв и недостатъчно онакъв? Не са ли те тласкали да оставиш настрана някои от най-лудите си идеи?
Това са посланията, които си получил, и въпреки че те не отговарят на критериите и следователно не са послания от Бога, може и да си ги приел за такива, защото са идвали с достатъчно сигурност от боговете на личната ти Вселена.
Родителите ти са тези, които са те научили, че обичта е условна (усещал си условията им много пъти) и това е опитът, който донасяш и в собствените си любовни отношения.
Това също е и опитът, който донасяш при Мен.
От този си опит правиш и заключенията си за Мен.
От тази позиция изричаш истината си. “Бог е любящ” казваш, “но ако нарушиш заповедите Му, ще те накаже с безкрайно заточение и вечно проклятие”.
Нима не си бил отблъскван от собствените си родители? Нима не знаеш болката, когато си бил осъждан от тях? Как тогава би могъл да си представиш, че е различно с Мен?
Забравили сте какво е да обичаш безусловно. Не си спомняте усещането на Божията обич. И се опитвате да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.
Проектирали сте върху Бога ролята на “родител” и по този начин сте си измислили Бог, който осъжда, награждава или наказва, според чувствата, които предизвикват у него действията ви. Това обаче е опростена гледна точка за Бог, изградена върху вашата митология. Няма нищо общо с това Кой съм Аз.
След като сте създали една цялостна система на мислене за Бога, основана по-скоро на човешки опит, отколкото на духовни истини, създавате и цялостна действителност около любовта. Тя е действителност, базирана на страх, който идва от идеята за страховит и отмъстителен Бог. Изначалната й мисъл е погрешна, но да я отречете, би значело да разрушите цялата си теология. И въпреки че новата теология, която би я заменила, наистина би била истинското ви спасение, вие не можете да я приемете, защото идеята за Бога, от Когото няма нужда да се страхувате, Който няма да ви осъжда и Който няма никаква причина да наказва, е твърде великолепна, за да бъде прегърната даже и в най-грандиозните ви представи за това Кой и Какво е Бог.
Действителността, в която обичта е основана на страх, доминира в изживяването ви на обич и всъщност тази действителност го създава. Вие не само виждате как получавате обич при определени условия, но и наблюдавате как самите вие я давате по подобен начин. Докато обаче се въздържате, отдръпвате и поставяте условията си, частица от вас знае, че това не е истинската обич. И все пак изглежда сте безсилни да промените начина, по който раздавате обичта. “Научил съм се от горчив опит” си казваш “и проклет да съм, ако се оставя отново беззащитен”. Истината обаче е, че ще си проклет, ако не се оставиш. Защото всичко е Любов…

Питаш ”Кой съм Аз?”. Кой е Бог?
Аз съм това което съм, както и това което не съм, защото просто друго няма, а аз съм всичко!
Иска да се покажа пред всички? Защо например да не се покажа? Ако наистина има Бог и това съм Аз, защо не се покажа по начин, който всички да можем да разберем? Аз съм го правил много пъти. Правя го отново и в момента. И винаги. Само погледни през прозореца и ще ме видиш. Навсякъде.
А защо не по начин, който е неоспорим, който не може да бъде отречен ли? Като например да се появиш сега пред очите ти. АЗ го Правя го и в момента. Накъдето погледнеш. По още по-неоспорим начин ли??? По начин, който никой човек да не мое да го отрече? Какъв би бил този начин? В какъв вид и форма би искал да се появя? Термина’вид’ и ‘форма’ са човешки понятия. Сигурно във формата и вида, които в действителност имам. Но това ще е невъзможно, защото Аз нямам вид и форма, които вие разбирате. Мога да приема форма, която бихте разбрали, но тогава всички ще допуснат, че са видели единствената форма на Бога, вместо само една от многото форми на Бога.
Хората вярват, че Аз съм това, което виждат, вместо онова, което не виждат. Но аз съм голямото невидимо, а не това, в което се превъплъщавам във всеки отделен момент. В известен смисъл Аз съм това, което не съм. Аз идвам от Не-бъденето и винаги се връщам там.
Когато обаче дойда в една или друга определена форма, като мисля, че в нея хората ще Ме разберат, те Ми приписват тази форма завинаги. А ако се появя в какъвто и да било друг вид пред които и да било хора, първите казват, че не съм се появил пред вторите, защото пред вторите не съм изглеждал така, както пред първите, нито пък съм казал същите неща – тогава как може да съм бил Аз?
Виждаш, че няма значение под каква форма и по какъв начин разкривам Себе си – какъвто и начин да избера, каквато и форма да приема, никоя от тях няма да е непротиворечива. Ще предложиш да направя нещо, което би доказало истината за това, кой съм Аз без никакво съмнение…
… и пак ще има хора, които ще кажат, че то идва от дявола или просто от нечие въображение. Или от каквато и да било друга причина извън Мен.
Ако разкрия себе си като Богът Всемогъщи, Вседържец на Небето и Земята и преместя планини, за да го докажа, пак ще се намери някой да каже: “Трябва да е бил Сатаната”.
И затова е така, както и трябва да бъде. Защото Бог не разкрива Божията същност чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изживяване. И когато вътрешното изживяване е разкрило Божията същност, външното наблюдение не е необходимо. А ако външното наблюдение е необходимо, вътрешното изживяване не е възможно.

• Ако си мислиш, че няма какво да загубиш, печелиш. И ако мислиш, че трябва спечелиш нещо, ти губиш.
  Всичко се свежда до мотивацията. Защо правиш това, което правиш сега? За да избегнеш загуба? Или да постигнеш печалба? Погрешна причина и в двата случая. Животът не се отнася до печалбата или загубата. Животът се отнася до това да бъдеш или да не бъдеш. И недей да правиш неща, за да избегнеш лична загуба. Прави нещата, за да постигнеш лична автентичност. Тогава животът ще придобие смисъл без значение какво се случва край теб.
• „Най-обичащият човек е този, който е съсредоточен в Себе си. Следователно, първата ти връзка би трябвало да бъде със себе си. Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе си… Най-напред трябва да видиш себе си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш себе си като благословен, преди да можеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш себе си като свят, преди да можеш да потвърдиш светостта на друг… Ако поставиш каруцата пред коня и потвърдиш светостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание….
  Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята собствена реакция…“
• „Само, когато могат да поемат отговорност за всичко, ще придобият силата да променят част от него”. Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който го „прави“ за вас, се лишавате от силата да променяте каквото и да било. Само, когато кажете: „Аз го направих“, ще можете да намерите силата да го промените. Много лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг.“
• ”Съвсем наред е да бъдеш на място, където има усилие и се води борба. Борбата е просто друга дума за растеж”. Дори и най-развитите същества отвреме на време се намират на място, където има борба. Всъщност, борбата е сигурен знак за тях, че те се разширяват; това е тяхния индикатор за истински и реален прогрес.
  Единственият, който не се бори, е този, който не се развива. Така че, ако в момента се бориш (измъчваш се), погледни на това като на страхотен знак – и празнувай своята битка.“
• Любовта е по-силна от справедливостта!
  Ако смяташ, че си бил ‘онеправдан’ и търсиш ‘възмездие’, може би търсиш погрешното нещо. Какво би станало ако търсиш Любов вместо това. А какво би било ако дадеш Любов, вместо да търсиш такава? Това може да изисква мъничко опрощаване. Въпреки това, ако започнеш със себе си, ако започнеш с опрощаване на себе си за всички неща, които си направил не много добре за някой друг ти ще го намериш много по-лесно да простиш на друг след това за неща не толкова в твоя полза …
• Не е толкова важно колко добре се възприема едно послание, а колко добре се изпраща. Спомни си и още нещо: ти препредаваш онова, което сам трябва да научиш. Не е необходимо да си постигнал съвършенство, за да говориш за съвършенството. Не е необходимо да си овладял мъдростта, за да говориш за мъдрост. Не е необходимо да си постигнал най-висшето ниво на еволюцията, за да говориш за най-висшите нива на еволюцията. Стреми се само да бъдеш искрен. Стреми се да бъдеш истински. Ако желаеш да премахнеш всички „вреди”, които си си представял, че си нанесъл, покажи го с делата си. Направи всичко, което можеш, и след това го остави в миналото. Зная че е трудно да се постигне. Понякога може да се чувстваш толкова виновен. Вината и страхът са единствените врагове на човека. Вината е важна, тя ни подсказва кога сме постъпили зле. Не съществува такова нещо като „зло”. Има само неща, които не са ти полезни; които не изразяват истината за Теб Самия и за това Кой Избираш Да Бъдеш.
  Вината е чувство, което те обвързва с онова, което не си.
  Но чувството за вина ти дава възможност да забележиш кога си се отклонил от правия път. Ето какво ще ти кажа: вината е поразата на тази земя – отровата, която унищожава растението.
  Чрез чувството на вина ти не можеш да се развиваш, а само да се съсипеш и загинеш. Осъзнаване е онова, към което се стремиш. Но осъзнаването не е вина и любовта не е страх. Страхът и вината са единствените твои врагове. Любовта и осъзнаването са единствените твои приятели. Не смесвай едното с другото,защото ще те убие, докато другото ти дава живот.
  И не бива да „се чувстваш виновен за нищо”! Никога и за нищо. Каква полза има от чувството за вина? То само те кара да не се обичаш и унищожава
  единствения ти шанс да обичаш друг човек.
  И от нищо не бива да се страхуваш! Страхът и предпазливостта са две различни неща. Бъди предпазлив, бъди съзнателен – но не бъди страхлив. Защото страхът само парализира, докато съзнанието мобилизира. Бъди мобилизиран, а не парализиран.
• Хората с нови идеи изглеждат откачени, но само преди идеята да стане успешна!
  Марк Твен е споменал това и без съмнение е така. Ти дали имаш нова идея за нещо сега? Давай, сподели я и я вкарай в движение. Не се срахувай от съмнения или отхвърляне на това от другите. Може и да има такива неща, но какво от това? Идеите са всъщност Бог, казващ ‘Здравей’. Никога не ги прескачай, или оставяй добра такава да се изплъзне.
• ”Сигурността не е нещото, за което трябва да гледаш в бъдеще. Радостта е това, което трябва да търсиш”.
  Сигурността и радостта може и да не дойдат в един и същи пакет. Те може да дойдат … но може и да не дойдат. Няма гаранция за това. Ако твоята основна грижа е гаранцията на сигурността, ти може никога да не изпиташ най-истинските радости на живота. Разбира се това не е предложение да станеш безразсъден, а покана да започнеш поне повече да се осмеляваш да поглеждаш към посоката, за която така копнее душата ти.“
• Твоята работа, твоето призвание, твоята покана от Вселената е да ”обръщаш хората към тях си” и да ги караш сами да се осъзнаят и отворят очите си за себе си.
  Можеш да правиш това всеки ден, по стотици начини. Защо не изпрактикуваш това с първите трима които срещнеш след като прочетеш това? Наистина е нещо много лесно – при все това ти може да повлияеш на човека тотално. Всичко което трябва да направиш е да потърсиш най доброто у този човек и тогава да му го покажеш, точно там, на момента. Опиши го. Възхити му се. Благодари му за това. Направи това за трима души всеки ден и виж как целия твой живот ще се промени. Най-накрая ще осъзнаеш какво всъщност правиш тук и каква е твоята роля. Всичко друго ще бъде само глупости. И дреболии.
• В по-широк смисъл на думата всички “лоши” неща ти се случват по твой избор. Грешката не е в избора им, а в назоваването им “лоши”. Защото, наричайки ги “лоши”, наричаш “лош” и Себе си, тъй като ти си ги сътворил.
  Подобен етикет не ти се харесва и вместо да наречеш Себе си “лош”, се отказваш от собственото си творение. Това интелектуално и духовно безчестие те кара да приемеш свят, в който условията са такива, каквито са. Ако трябваше да поемеш отговорност – подкрепена с дълбокото ти вътрешно чувство на лична отговорност за света, той би бил далеч по-различен. Със сигурност би било така, ако всеки се чувстваше отговорен. Това е толкова очевидно, че събужда силна болка и остра ирония. Духовните учители могат да накарат и най-ужасната болка да изчезне. Те така и лекуват.
  Болката е резултат от преценка, която сте направили за нещо. Отстранете преценката и болката ще изчезва.
  Преценките често се основават на предишен опит. Представата ти за нещо произтича от някаква предишна представа за него. Предишната ти представа от своя страна е резултат от още по-предишна, а тя от още по-по-предишна и т.н. – като тухла върху тухла, докато се върнеш назад чак до т. нар. изначална мисъл. Отговора е, че в света на Бога няма “трябва” и “не трябва”. Прави каквото пожелаеш. Прави това, което изразява същността ти, което те представя в по-величествен вариант на самия Теб. Ако искаш да страдаш, страдай.
  Но не осъждай и не порицавай, тъй като не знаеш защо нещо се случва и до какво ще доведе.
  И запомни следното: онова, което порицаеш, на свой ред ще порицае теб и един ден ти ще се превърнеш в онова, което си осъдил.
  По-скоро стреми се да промениш нещата, които вече не отразяват най визшата ти представа за това Ти Кой Си (или подкрепи други, които ги променят). И благослови всичко, защото Бог го е сътворил чрез живия живот, а той е най-великото творение.
• Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите (в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.
  И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени.
  Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.
  За да го направите, трябва да се откажете от своите добронамерени, но зле информирани светски преподаватели, и да чуете ученията на онези, чиято мъдрост идва от друг източник.
  Сред вас има много такива учители, както и винаги е имало, защото Аз няма да ви оставя без онези, които ще ви покажат, научат, водят и напомнят за тези истини. И все пак най-великото напомняне идва не от някой извън вас, а от гласа у вас самите. Това е първият инструмент, който използвам, защото е най-достъпен.
  Вътрешният ти глас е най-силният глас, с който говоря, защото е най-близко до теб. Той е гласът, който ти казва дали всичко останало е вярно или не, правилно или не, добро или лошо (в зависимост от определението ти). Той е радарът, който определя курса, управлява кораба, води пътешествието, ако най-сетне му позволиш.
  Той е гласът, който ти казва точно сега дали думите, които четеш в момента, са думи на обич или думи на страх. С това мерило можеш да определиш дали тези думи заслужават внимание или пренебрежение

Линкове към книгата

Други препоръчани книги:

Разговори с Бога – книга 3 – Нийл Доналд Уолш Разговори с Бога – книга 2 – Нийл Доналд Уолш Когато всичко се променя, промени всичко – Нийл Доналд Уолш Мощ срещу Сила. Скритите фактори, определящи човешкото поведение – Дейвид Хокинс Как работи умът – Стивън Пинкър