Разговори с Бога – книга 2 – Нийл Доналд Уолш
Книгата ще ни припомни разни неща, а вероятно отново няма да ни научи на тях. Защото всичко написано от Нийл Уолш не е нещо, което да ни накара да плеснем чело и да кажем “Ехааа, какво откровение, това никога не съм го знаел!”. Напротив – всичко, което Нийл споделя са неща, които дълбоко в себе си всички ние вече знаем. Но те са толкова чисти, толкова прекрасни, толкова логични, че ги отхвърляме с лека ръка. Прекалено добри са, за да ги приемем за истина. Всеки въпрос, който се повдигаше го има вече имаше своя написан отговор в поредицата “Разговори с Бога”. Нийл бе задал на Бог всеки един от въпросите, които ехтят и у теб. И знаете ли защо? Защото всички ние, хората по света, искаме да знаем едни и същи неща. Имаме едни и същи въпроси, имаме едни и същи търсения в живота. Толкова общо има между нас.
Също като стволовата клетка! Тя е неопределила се основна изграждаща структурна клетка на тялото. Тя е в чист вид, все още не е възприела форма, цвят, вид и функция. Но под определени стимули, вътрешни и външни (убеждения, емоции, вярвания и външни механични стимули), тя може да се превърне в абсолютно всяка клетка, изграждаща човешкото тяло. Може да стане чернодробна клетка, сърдечна, бъбречна, мозъчна, кожна, и т.н. По същия пример, според Нийл, се явява Бог спрямо всички нас. Бог е стволовата клетка, абсолютната чистота, неопределена, неограничена – без форма, размер и прочие характеристики. И многобразието, цветно и различно, в което Бог се проявява, сме всички ние – неговите проекции, възприели различни характеристики, за да преживеем избрани аспекти от Него. Разделението помежду ни, и разделението между нас и Бог, е абсолютна илюзия, то не съществува. Бог няма пол, нито форма, нито, размер и цвят. Бог може да се прояви и като мъж, и като жена. Аудио книгата “Разговори с Бога”, по настояване на Нийл, е записана с непрекъснато преплитащи се мъжки и женски глас.
Толкова се свързани, толкова сме обединени в единност! Срамота, че сме го забравили и се опитваме да воюваме помежду си посредством всякакви илюзорни войни и вражди. Да, различни сме. По цвят, сексуални предпочитания, пол, раса, възможности и всякакви дребни житейски избори. Но в същото време сме едно. Една и съща проекция на Божественото, но в различни форми и размери. И всяка проекция на Бога избира в каква форма, външни и вътрешни характеристики да се прояви, за да може Божественото да се преживее чрез нас. Произлизаме от едно, също както отделните пръсти на ръката са част от нея. Различни сме помежду си, също както и пръстите имат различни функции и характеристики. Но различността не е равносилна на разделение! Както и единението не е равносилно на еднаквост!
Диалогът продължава с втората книга от поредицата диалози. Тази промяна в парадигмата изисква мъдрост,голяма смелост и обща решителност.Защото страхът може да достигне до самото сърце на тези концепции и да ги обяви за погрешни.Страхът може да подрони тези прекрасни истини…Но вие не ще можете да създадете едно общество,за което сте мечтали винаги,докато не осъзнаете с мъдрост и яснота върховната истина,че онова,което вършите на другите,го вършите на себе си;че каквото не направите за другите,не успявате да осъществите и за себе си; че болката на другите е ваша болка и радостта на другите е ваша радост и че когато я отричате, вие отричате частица от себе си. Сега е моментът да пресътворите Истинския си Аз и да осъществите своя дял. Защото когато възстановите своята истинска връзка с Бога, Ние ставаме неразделни.И никой не ще може вече да Ни раздели.
Толкова сме незрели и малки още, че учим децата си на ценности, които ние самите не живеем. Учим ги да споделят, да се обичат, да се приемат като равни. А в същото време, ние, възрастните се чудим по какви признаци да се делим, да се чувстваме по-висши от другите, защото сме: бели, от града а не от селото, защото имаме или нямаме коса, защото изповядваме някаква уж по-добра религия, защото сме мъже или жени… Използваме различията си, за да се разделяме и враждуваме. Толкова сме незрели и малки още, та си създаваме сами всички трудности и ужасии, които ни заобикалят в нашия съвременен свят. Отправяме към Бог изтерзани и гневни думи: “Боже, ако наистина съществуваш, защо позволяваш да има толкова страдания и неправди по света!?”. А всъщност ние сме тези, които създават същите тези неправди. Те не са ни пратени от Бог. Всички съвременни лудости са продукт на човешката раса. Терорът, войните, убийствата, кражбите, изнасилванията, гладът, унищожаването на природата, отравянето на храната и водата. Всички те са продукт на човека. И забележете – голяма част от тях се водят … в името на Бог.
Как да постигнем изобилието? Ще намерите в книгата е един от най-важните отговори. Добрата новина е, че изобилието не е нещо, което трябва да бъда постигано. Не е нещо, за което трябва да се трудиш неуморно, за да го постигнеш. Изобилието вече го има, то съществува. Я излезте навън, легнете на топлата земя, вперете поглед в небето. Виждате ли какво изобилие от звезди има там? Виждате ли какво изобилие от растения, дървета, животински видове, храна има! Нито един друг вид, освен човешкият, не се заблуждава в илюзията “Няма достатъчно”.
Изобилието не е продукт на “правене”. То не изисква поредица от сложни неща, които да правиш. И даже няма нищо общо с правенето. Двама души, поставени при абсолютно еднакви условия, учили едно и също, упражнявайки една и съща професия, правейки едни и същи неща, могат да постигнат два абсолютно противоположни резултата: един да бъде успешен и изобилен във всичко, а другият – едва да свързва двата края. Просто защото изобилието няма нищо общо с правенето. Изобилието има общо с бъденето. И по-точно – с изборът “Какъв да бъда, кой да бъда, докато правя това, която правя”. Изборът кой аспект от моята божественост искам да проявя, докато правя това каквото правя. Състрадание, търпение, мъдрост, хармония, спокойствие, и т.н. КОЙ ИЗБИРАМ ДА БЪДА, ДОКАТО ПРАВЯ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯ?!?
А ето ви и най-голямата тайна: как да намерим кратък път към осъществяването на мечтите ни. Много е просто: Дайте на друг това, което мечтаете да видите материализирано в живота ви. Станете причината и проводника, някой друг да преживее и получи това, което вие искате да получите. Ако искате повече финансово изобилие, помогнете на някой друг да стане изобилен. Ако искате да намерите мечтания интимен партнор, помогнете на някой друг да намери мечтания партньор. Ако искате повече време, дайте част от времето си на някой друг. Ако искате да получите духовна яснота и повдигане – помогнете на някой друг да получи духовна яснота. Дори ако разполагате само с няколко лева, или няколко ценни минутки – дайте от тях на някой друг. Дори когато си мислите, че сте в много окаяно състояние, и изпитвате огромна липса на това към което се стремите. Винаги ще има някой, който е в по-окаяно състояние и от Вас. Винаги имате какво да дадете – та дори това да са няколко монети, или няколко минутки. Самият Нийл също каза през смях: “Да не мислите, че съм пиша това заради вас? За да ви науча на нещо? Не, правя го заради себе си. Зашото това, което дам на вас, давам и на себе си”
Тези прозрения, осъзнавания, духовна помощ и подкрепа, които давам на вас, с този материал и стотиците други, които споделям през годините от страниците на книгите, в срещите на живо и семинарите, ги давам на вас, но и на себе си. Колкото повече – толкова повече. Споделете ги и вие с вашите приятели и познати, инвестирайте в собственото си развитие. Най-бързият и добър начин да помогнеш на себе си, е като помогнеш на някой друг да го получи. Това, което дадете на другите, давате и на себе си. Защото всички ние сме ЕДНО.
Няколко гледни точки от по-друга перспектива:
Когато изразяваш своята истина с любов, рядко възникват негативни или разрушителни резултати, а когато това става, то е само защото някой друг решава да преживее твоята истина по негативен или разрушителен начин. Нищо не може да се направи, за да се избегне това.
Разбира се, че не е хубаво, ако не съумееш да дадеш израз на своята истина. Но хората непрекъснато го правят. Толкова много се страхуват да предизвикат или да се изправят пред неприятни реакции, че напълно прикриват своята истина.
Запомни едно: не е толкова важно по какъв начин се възприема едно послание, а по какъв начин се предава.
Ти не можеш да поемеш отговорността за това как се приема твоята истина. Можеш само да се ангажираш да я предадеш правилно. А когато казвам правилно, нямам предвид само ясно. Имам предвид с каква любов, с какво съпричастие, с какво усещане, смелост и пълнота е предадена.
Не може да се говори за никаква полуистина или за „жестоката истина”, или „голата истина”. Може да има само истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, в името на Бога.
„В името на Бога” е това, което придава божествен характер на любовта и съпричастието – защото Аз ще ти помогна винаги да общуваш по такъв начин, ако се обърнеш към Мен.
И така, да, давай израз на онова, което наричаш свои „негативни” чувства, но не по разрушителен начин.
Неспособността да дадеш израз на негативните си чувства, тоест да ги изтласкаш, не означава, че си ги преодолял; душата ги спотаява надълбоко. „Спотаената надълбоко” негативност нанася вреда на тялото и обременява душата.
Но ако човек чуе всички негативни мисли, които имаш спрямо него, това неминуемо ще засегне взаимоотношенията, независимо с каква любов са му поднесени тези мисли.
Казах само, че трябва да даваш израз на своите негативни чувства (да ги отхвърляш, да се освобождаваш от тях) – не съм казвал по какъв начин и спрямо кого.
Цялата негативност не е необходимо да се споделя с човека, към когото е насочена. Необходимо е да споделиш тези свои чувства, само ако да не го направиш, означава да нарушиш своето чувство за почтеност и да накараш другия да повярва в нещо, което не е истина.
Негативността никога не е признак за върховна истина, дори ако ти се струва твоята истина за момента. Възможно е тя да възникне от нещо неизцелено в теб. Всъщност това винаги е така.
Ето защо е толкова важно да се освобождаваш от негативността, да я изтласкваш. Само като я изтласкаш – като я извадиш навън, за да я видиш – можеш ясно да разбереш дали наистина вярваш в нея. Ти си казвал някои неща – грозни неща – само за да откриеш, че изречени, те не ти се струват вече „истина”.
Давал си израз на чувства – от страх до гняв и ярост – само за да установиш, че те не разкриват реалното ти състояние.
В това отношение чувствата могат да те подведат. Те са езикът на душата, но трябва да се увериш дали се вслушваш в истинските си чувства, а не в някаква фалшификация, конструирана от ума.