Разговори с Бога – книга 3 – Нийл Доналд Уолш

Всичко е уникално и всичко е Едно. Това е Божествената дихотомия. Всеки пръст на ръката ти е различен, но това е една и съща ръка. Въздухът в къщата ти е въздухът, който е навсякъде, и все пак във всяка стая той се усеща по различен начин.
Знаеш ли защо няма две еднакви снежинки? Защото е невъзможно да бъдат еднакви. „Творението” не е дублиране и Творецът може само да твори.
За това няма две еднакви снежинки, няма двама еднакви човека, няма две еднакви мисли, няма две еднакви взаимоотношения, нито каквото и да било друго, което да се дублира.
Вселената и всичко друго в нея съществува в уникална форма и наистина няма друго като него.
Същото се отнася и до хората. Всички хора са Едно цяло, но няма двама души, които да са еднакви. Следователно, ти не би могъл да обичаш по еднакъв начин двама души, дори и ако се опитваш, а и няма да искаш да ги обичаш еднакво, защото любовта е уникален отклик на онова, което е уникално.
Така че, когато проявяваш любовта си към един човек, ти я проявяваш по начин, по който не можеш да я проявиш към никой друг. Мислите, думите и действията ти, всички твои реакции са буквално неповторими, те са уникални… както самият човек, към когото са насочени тези чувства.
Ако е дошло време, в което желаеш да изразиш любовта към един-единствен човек, изборът е твой. Заяви го, демонстрирай го. Но нека заявлението ти бъде изява буквално на свободата ти, а не на вечно задължение. Защото истинската любов е свободна винаги и спрямо нея не може да има задължение.
Ако гледаш на решението да изразиш своята любов като на свещен обет, който нямаш право да нарушиш, непременно ще дойде момент, когато ще го почувстваш като задължение и ще му се противопоставиш. Но ако разглеждаш това решение не като обет, даден веднъж завинаги, а като свободен избор, който се прави все отново и отново, няма да дойде ден, в който да изпиташ вътрешна съпротива.
Запомни едно: Съществува само едно свещено обещание – и то е винаги да изразяваш и изживяваш своята истина. Всички останали обещания са лишаване от свобода, а в подобен акт не може да има нищо свещено. Защото свободата е Твоята Истинска Същност. Ако отречеш свободата, ти отричаш Себе си. А това не е свещенодействие, а богохулство.
***
Нека вземем двама души.
Парамаханса Иогананда е образец на човек, който е бил много близо до „съвършенството” като изява на онова, което е мислил за себе си. Той е имал много ясна представа за себе си и за своето отношение към Мен и е употребил живота си, за да „изяви” това. Искал е да преживее своята представа за себе си в собствената си реалност; да познае себе си като такъв в опита.
Бейб Рут е направил същото. Имал е много ясна представа за себе си и за своето отношение към Мен и е употребил Живота си, за да изяви това; да познае себе си от своя опит.
Не са много хората, живели на такова равнище. Йогананда и Бейб са имали две съвършено различни представи за самите себе си, но и двамата са ги осъществили великолепно.
Те са имали и различни представи за Мен. Това е сигурно. И са изхождали от различни нива на съзнание по отношение на Моята Същност и по отношение на същинското си отношение към Мен. И тези нива на съзнание са се отразили на тяхното мислене, на техните думи и действия.
Единият е бил в състояние на мир и спокойствие през по-голямата част от живота си и е внушавал дълбок мир и спокойствие на другите. Другият е бил в състояние на тревога, смут и понякога гняв (особено когато не е можел да наложи себе си) и е внасял смут в живота на онези, които са го заобикаляли.
И двамата са били обаче добри и сърдечни – никой не е бил толкова нежен като Бейб – и разликата между двама им е, че единият не е имал буквално нищо като физическа придобивка, но никога не е искал повече от това, което е имал, докато другият е „имал всичко” и никога не е постигнал онова, което в действителност е искал.
Ако това е бил краят за Джордж Хърман, предполагам, че ние всички бихме изпитали известна тъга, но душата, която се е въплътила като Бейб Рут, съвсем не е завършила този процес, наречен еволюция. Тя е имала възможност да преразгледа опита, който си е изградила, както и преживяванията, които е предизвикала в другите, и сега решава какво предпочита да преживее по-нататък в стремежа си да сътворява и пресътворява себе си във все по-висши и висши версии.
***
Всичко, което правиш, го правиш на себе си. Това е истина, защото ти и всички останали сте Едно цяло.
Това е най-основна истина. Ала все пак това е истината, Която ти най-често пренебрегваш.
Всичко започва от твоя Аз. Всичко в живота зависи от избора на това какъв Искаш да Бъдеш. Ако се стремиш да бъдеш Едно цяло с всички останали (тоест, ако се стремиш да преживееш една истинна представа), действията ти ще изявят това Единство. В такъв случай няма да имаш чувството, че вършиш нещо заради някой друг, а по-скоро че го вършиш заради самия Себе Си.
Това се отнася за всичко, към което се стремиш. Ако се стремиш да бъдеш любов, ще проявяваш любов към другите не заради другите, а заедно с тях.
Забележи разликата, долови този нюанс. Ще проявяваш любов заедно с другите, заради самия себе си – за да актуализираш и преживееш своята върховна идея за самия Себе Си и за Истинската си Същност.
В този смисъл не е възможно да правиш нищо за някой друг, защото самият акт на твоята воля е буквално само това: един акт. Ти участваш в действие. С други думи сътворяваш и изиграваш една роля. С тази разлива, че не се превъплъщаваш в нея. Тя става твое действително битие.
Ти си човешко същество и сам решаваш и избираш своето битие.
Когато си верен на Себе Си, когато не изневеряваш на Себе Си, тогава дори когато „изглежда”, че „даваш”, ти ще знаеш, че в действителност „получаваш”. В буквалния смисъл ти връщаш себе си на самия Себе Си. В същинския смисъл не можеш да „дадеш” на друг по простата причина, че друг не съществува. Щом Ние всички сме Едно цяло, това означава, че съществуваш само Ти.
***
В другите културни общества, на други планети „личният интерес” се определя от много по-широка гледна точка, отколкото това става във вашия свят. За просветлените същества е съвсем ясно, че това, което причинява зло на един, причинява зло на мнозина и че това, от което малцина имат полза, трябва да носи полза на мнозина или в крайна сметка не е полезно на никого.
На вашата планета е тъкмо обратното. Онова, което причинява злина на един, се пренебрегва от повечето хора, онова, което носи облаги на малцина, бива отказвано на повечето.
Това е така, защото изхождате от много тясно определение на личния интерес и то рядко обхваща нещо повече от вашата собствена личност, най-близките ви – и при това, ако те успеят да предизвикат вашето съчувствие.
Когато разберете онова, което е във ваш най-висш интерес, ще видите, че той е също така в най-висш интерес и на другия, защото ти и другият сте Едно цяло.
Ти и всички други сте Едно цяло – и това е ниво на познание, което още не сте постигнали.
Ти ме питаш за напредналите технологии и ето какво ще ти кажа: вие не можете да използвате напреднали технологии по начин, който да ви бъде от полза, без да сте напреднали в своето мислене.
Напреднала технология, без напреднало мислене поражда не напредък, а смърт.
Вие вече сте преживели това на вашата планета и сте на път почти да го преживеете отново.
Да, казвам, че в миналото на вашата планета вие сте достигали онези висоти и всъщност сте надминали висотите, към които бавно се изкачвате сега. Имали сте на Земята цивилизация и по-напреднала от тази, която понастоящем съществува. Но тя се е самоунищожила.
И не само, че се е самоунищожила, тя почти е унищожила всичко заедно със себе си.
И това е станало, защото не е знаела как да използва технологиите, които е развила. Нейната технологична еволюция е била далеч по-напреднала от духовната й еволюция, тъй че в края на краищата, технологията й се е превърнала в Бог. Хората започнали да се прекланят пред технологията и пред всичко, което можели да създадат чрез нея и което тя им носела. По този начин са получавали всичко, което разюзданата им технология е могла да им даде – което било разюздана разруха.
Те в най-буквалния смисъл довели своя свят до унищожение.
И сте се самоунищожили! Но защо се учудваш? Вие правите същото и сега. Не е нужно да кажа по какъв начин да спрете? Има много други книги, посветени на този проблем, но повечето хора ги пренебрегват. Ето една: Прочетете „Последните часове на древното слънце”. Написана от Том Хартмън. В нея е казано всичко, което аз бих казал тук в отговор на последния ти въпрос. Няма нужда да пренаписвам тази книга чрез теб. Тя съдържа обобщение на много от начините, по които земният ви дом е увреден и по които може да се спре това унищожение.
***
Какъв е критерият за едно общество да се определи като примитивно или напреднало? Отговора е степента, в която прилага своите най-възвишени разбирания. А вашите настоящи убеждения са различни. Вие вярвате, че едно общество би трябвало да бъде определено като примитивно или напреднало въз основа на това колко възвишени са неговите разбирания. Но каква е ползата от възвишените разбирания, ако вие не ги прилагате?
Отговорът е, че от тях няма никаква полза. Всъщност те са опасни.
Белег на примитивното общество е, че нарича регресията прогрес. Вашето общество се е придвижило назад, а не напред. До голяма степен светът ви е проявявал повече милост и съпричастие преди седемдесет години, в сравнение с днес….
Това не е осъждане. Ако искаш да отидеш в Сиатъл, а всъщност караш към Сан Хосе, дали човекът, когото питаш за посоката, ще прояви осъждане, ако ти каже, че си се отправил в посока, която няма да те отведе там, където искаш да отидеш?
Просто ти показвам, че думата „примитивен”, не е задължително негативна. Твоето осъждане я прави такава. Терминът „примитивен” е просто описание. С нея се обозначава чисто и просто истината: нещо, което е на ранен етап от своето развитие. Тя не казва нищо повече от това. Не определя дали то е „добро” или „лошо”. Вие добавяте всичките тези смисли.
Аз тук не съм ви определил като „лоши”, просто описах вашата култура като примитивна. Това може да ви прозвучи като обвинение само ако имате осъждащо отношение към това да бъдеш примитивен.
Аз не проявявам такова осъждане. Разбери едно: твърдението не е осъждане, то е просто наблюдение за това, което Е.
Искам да знаете, че Аз ви обичам. Не ви осъждам. Гледам ви и виждам само красота и възхитителни черти.
Чувствам енергията на вашата раса, както вие бихте усетили енергията на мъж или жена с „примитивна чувственост”. И също като вас Аз се възбуждам.
Такава е истината за Мен и вас. Вие не ме отблъсквате, не ме безпокоите, дори не ме разочаровате.
Вие ме възбуждате!
Възбуден съм за нови възможности, за нови преживявания, които предстоят. Чрез вас Аз се пробуждам за нови приключения и се вълнувам при преминаването на нови нива на великолепие.
Вие съвсем не Ме разочаровате. Вие Ме вълнувате. Развълнуван съм от това колко сте чудесни. Мислите си, че сте на върха на човешкото развитие, но Аз ви казвам, че това е само началото. Вие едва сега започвате да преживявате цялото великолепие! Вашите най-върховни идеи са все още неизразени, вашата най-върховна визия е неизживяна.
Но почакайте! Погледнете! Забележете! Дните, в които ще разцъфнете, са напред. Красотата и ароматът на вашето цъфтене ще изпълни земята и вие ще имате своето място в Градината на Боговете.
***
Всеки човек стига до мъдростта по начин, който е разбираем за него, по път, който му е най-добре познат. Всеки Божи посланик извлича истината от най-обикновените мигове на живота и я споделя със същата простота.
Първият ръководен принцип за напреднала цивилизация е единението. Признаването на Единството и свещеността на целия живот. Така че онова, което ние откриваме при всички издигнати общества, е, че при никакви обстоятелства едно създание съзнателно не би отнело живота на друго от собствения му вид, противно на неговата воля.
Дори ако бъде нападнато. Такова обстоятелство не би възникнало в едно развито общество.
А ако един високоеволюирал вид бъде нападнат от друг, това е гаранция, че нападателят е по-малко еволюирал. Всъщност нападателят е едно примитивно същество, защото никое еволюирало създание не би нападнало друго.
Единствената причина, паради която един вид, който е нападнат, ще убие друг, е, че нападнатият е забравил коя е Истинската Му Същност. Ако първото същество си е мислело, че е идентично със своето тяло – със своята физическа форма – тогава то може да убие своя нападател, защото ще се страхува от „Края на собствения си живот”.
Но ако, от друга страна, първото същество разбира добре, че не е идентично със своето тяло, то никога няма да преврати тленното съществуване на друг, защото няма да има причина за това. То просто ще остави долу своето собствено тленно тяло и ще продължи да съществува в нетелесна форма.
***
Вие реагирате така на думите и действията на другите, защото си забравил Истинската си Същност, но няма нищо лошо в това. То е част от процеса на израстване. То е част от еволюцията. По време на целия си процес на израстване „ти трябва да работиш на нивото, на което си. На своето ниво на разбиране, на своето ниво на воля и изявления, на своето ниво на припомняне.”
Всичко останало, което съм казал там, трябва да бъде възприемано в този контекст.
Дори малко по-нататък съм казал: „Приемам за целите на настоящото разглеждане, че ти все още… търсиш да реализираш (да направиш „реална”) Своята истинска същност”.
В контекста на едно общество от същества, които не си спомнят Истинската Си Същност, реакциите, които ви давам в първа книга трябва да бъдат точно такива. Но ти ми задаваш тези въпроси тук. Ти ме помоли да опиша високоеволюиралите общества във вселената.
Не само по отношение на настоящата тема, но по отношение на всички други теми, които ще засегнем тук, ще бъде полезно да не гледате на тези описания на другите култури като критика спрямо собствената ви култура.
Високоеволюиралите същества във вселената никога не биха „убили” друго разумно същество в пристъп на гняв. Те преди всичко не биха изпитали гняв. На второ място, не биха сложили край на тленното съществувание на друго същество без неговото разрешение и трето те никога не биха се почувствали „нападнати”, дори и от външни за тяхното общество или вид създания, защото да се чувстваш „нападнат” означава да имаш чувството, че нещо ти се отнема – животът ти , любимият ти човек, свободата ти, собствеността ти, притежанията ти, нещо. Едно високоеволюирало създание никога не би преживяло това, защото високоеволюиралото създание ще ти даде онова, което мислиш, че ти е толкова необходимо, че да се готвиш да му го отнемеш насилствено, дори ако това струва тленния живот на това еволюирало създание. Защото еволюиралите същества знаят, че могат да сътворят отново всичко и съвсем естествено биха го преотстъпили на едно по-ниско развито създание, което не знае, че може да пресътвори това.
Високоеволюиралите създания следователно не са мъченици, нито са жертви на нечий „деспотизъм”.
Но нещата отиват още по-нататък. Едно високоеволюирало същество е наясно, не само че може всичко да пресътвори отново, то е наясно, че това не се налага. То е наясно, че не се нуждае от нищо, за да бъде щастливо или да оцелее.
То разбира, че не му е нужно нищо външно спрямо него и че това, което е „той” не зависи от нищо физическо.
По-малко еволюиралите същества и раси не винаги са наясно по този въпрос.
И накрая високоеволюиралото същество разбира, че то и неговият нападател са Едно цяло. То вижда нападателя като една ранена част от своето Аз. Неговата роля при тези обстоятелства е да изцели всички рани, така че всички в Едно да могат да познаят себе си в Истинската Си Същност.
***
Сега е времето да направим наблюдението, че „оцеляването на най-приспособимите” (тоест, еволюцията на вида) не е постигната, а всъщност целият вид е бил обречен и в действителност се е самоунищожил, наричайки „процес” един “принцип”.
Вие сте прави, че еволюцията е „оцеляване на най-приспособимите”. Това е процесът, но не обърквайте „процес” с „принцип”.
Ако „еволюция” и „оцеляването на най-приспособимите” са синоними и ако вие издигате „оцеляването на най-приспособимите” като ръководен принцип, тогава вие твърдите, че „ръководен принцип на еволюцията е еволюцията”.
Но това е твърдение на една раса, която не знае, че може да контролира курса на собствената си еволюция. Това е твърдение на вид, който смята себе си за сведен до статуса на наблюдател на собствената си еволюция, тъй като повечето хора смятат „еволюцията” за процес, който просто от само себе си се развива, а не за процес, който те самите направляват в зависимост от определени принципи.
И така, човешкият вид заявява: „Ние еволюираме според принципа, ами… на еволюцията.” Но те така и не казват какъв Е този принцип, защото са объркали процеса и принципа.
От друга страна, за вид, който ясно съзнава еволюцията като процес, но процес, над който видът има контрол, не смесват процес и принцип, а съзнателно избират принципа, който е необходим, за да се ръководи и направлява процеса на еволюция.
Това се нарича съзнателна еволюция и вашият вид едва сега пристъпва към нея.
По отношение на управлението … когато си сам, как управляваш себе си? Кой управлява твоето поведение? Кой, извън тебе самия? Никой. Ако си съвсем сам – някъде на самотен остров, например – никой „извън теб самия” не би ръководил, нито контролирал собственото ти поведение. Би се хранил, обличал и всичко останало точно така, както на теб ти се ще.
Така ли е в развитите цивилизации? Може би те се движат голи, събират горски плодове и дълбаят канута – също като варварите!
И кои според теб са по-щастливи и по-близо до Бога?
Въпреки това развитието на всяка култура и самият процес на еволюция е по посока на все по-висши и висши степени на сложност.
В известен смисъл това е така. Но тук се проявява най-голямата Божествена дихотомия:
Най-сложното е най-простото.
Колкото „по-сложна” е една система, толкова по-прост е нейният дизайн. Всъщност притежава съвършено изящество в своята Простота.
Мъдрецът разбира това. Ето защо едно високоеволюирало същество живее в съвършена простота. Затова и всички високоеволюирали системи са толкова съвършено прости. Високоразвитите системи за управление, високоразвитите системи за образование, високоразвитите системи на икономика и религия – всички са съвършено, изящно прости.
Високоеволюиралите системи на управление, например, предполагат да не се упражнява никакъв контрол, освен самоконтрола.
Сякаш имат само един участник. Сякаш се отнасят само до един.
Който е всичко съществуващо.
***
Има още въпроси, свързани с извънземните! Дали те ще се появят един ден на Земята, за да ви „спасят”? Дали ще ви избавят от собственото ви безумие, като ви предложат нови технологии за овладяване на противоречията, за пречистване на атмосферата, за използване на слънчевата енергия, за регулиране на аномалиите във времето, за лечение на болестите и за повишаване качеството на живота във вашата собствена малка нирвана?
Вие може би не желаете това да се случи. ВЕС знаят това. Знаят също, че подобна намеса единствено може да ви постави в подчинено положение спрямо тях, да ви накара да ги превърнете в богове за сметка на боговете, на които сега се подчинявате. Истината е, че вие не сте подчинени на никого и съществата от високоразвитите цивилизации искат да разберете това. Затова, ако споделят с вас някои технологии, това ще бъде по такъв начин, че да ви позволи да осъзнаете своите собствени сили и възможности, а не тези на някой друг.
Също така, ако те споделят част от своята мъдрост, това ще стане по начин, който да ви позволи да виждате по-висшите истини и собствените си сили и възможности, а не да превърнете учителите си в богове.
Може и да е малако твърде късно е за това. И вече да сте го сторили. Което ни навежда на мисълта за един от великите учители, човекът на име Исус. Дори и онези, които не са го превърнали в Бог, са осъзнали величието на неговото учение. Каквито са били Буда, Кришна, Мойсей, Бабаджи, Саи Баба и Парахаманса Йогананда, например.
Учения, което са били до голяма степен изопачени.
Всички вие сте „космически същества”.
Разбира се, че „Генетичният код”, от който сте произлезли е вложен съзнателно на вашата планета. Той не се е „появил” по някаква си случайност. Елементите, които са формирали вашия живот не са се комбинирали вследствие на някакъв процес на биологически произвол. Във всичко това има план. Нещо много по-мащабно се осъществява чрез този процес. Нима допускаш, че тези билион и една биохимически реакции, които са се извършили, за да се появи животът на вашата планета, са станали произволно? Нима гледаш на този резултат като на случайна поредица от произволни събития, довели непредвидено до щастлив край?
Всички Ние Сме Едно Цяло. А щом сме Едно Цяло, никаква индивидуализация не е „извън” самата себе си.
Някои Наши индивидуализации – тоест, някои индивидуални същества – помнят повече от другите. Процесът на спомняне (възсъединяване с Бога, или ставане отново Едно Цяло с всичко) е процес, който вие наричате еволюция. Всички вие сте еволюиращи същества. Някои измежду вас са високоеволюирали. Това означава, че помнят повече. Знаят коя е Истинската Им Същност. Иисус го е знаел и го е заявил.
***
Във високоразвитите цивилизации съществата не намират за нужно да се обличат, освен когато трябва да се предпазят от някои елементи и условия на околната среда, които не могат да контролират или когато използват орнаменти, за да отбележат някакъв „ранг” или отличие.
Едно ВЕС никога не би могло да разбере защо вие покривате цялото си тяло, когато не ви се налага – и положително няма да разбере понятия като „срам” или „приличие”, а още по-малко пък би приело идеята, че дрехите правят човека „по-красив”. За едно ВЕС не може да има нищо по-красиво от голото тяло само по себе си и то никога не би могло да разбере, че нещо, което прикрива отгоре тялото, може да го направи по-приятно или привлекателно.
Също толкова непонятна би била идеята да се живее – да се прекарва повечето от времето в кутийки, които вие наричате „сгради” или „къщи”. ВЕС живеят в естествена среда и биха се затворили в някаква кутийка само ако тази среда стане неблагоприятна – което рядко се случва, защото високоразвитите цивилизации създават своята околна среда, стопанисват я и се грижат за нея.
ВЕС разбират също така, че са Едно цяло със своята среда, че споделят не само едно общо пространство, но и са в отношения на взаимозависимост с нея. Едно ВЕС никога не би разбрало защо ще увреждате или унищожавате онова, което ви поддържа и по-скоро би решило, че не разбирате, че именно природната среда ви поддържа; че сте същества с много слаба наблюдателна способност.
Що се отнася до общуването, едно ВЕС в непосредственото си общуване използва онзи аспект на своето същество, който вие наричате чувства. ВЕС си дават сметка за своите чувства и за чувствата на околните и никой не се опитва да крие своите чувства. ВЕС биха сметнали за себеразрушително и следователно непонятно как може някой да крие чувствата си, а после да се оплаква, че никой не разбира как се чувства.
Чувствата са езикът на душата и високоеволюиралите същества разбират това. Смисълът на общуването в обществата на ВЕС е да се опознаят истински. Ето защо едно ВЕС не може и никога не би могло да разбере вашето човешко понятие за „лъжа”.
Да успееш, пробивайки си път чрез лъжа, за едно ВЕС не би представлявало никаква победа, а по-скоро пълен провал.
ВЕС не „говорят” истината, те са истината. Самото им битие се дължи на това, „което е” и „което е смислено”, а ВЕС са разбрали отдавна, още в предпаметни времена, когато общуването е било все още осъществявано посредством нечленоразделни звуци, че лъжата е лишена от смисъл. Във вашето общество това все още не се разбира.
На Вашата планета обществото до голяма степен се основава на притворността. Мнозина вярват, че това, което крият един от друг, а не това, което си доверяват, прави живота успешен. И така, прикритостта се е превърнала за вас в социален и етичен код. Тя е наистина Вашият Таен Код.
Това не се отнася за всички. Например, вашите древни култури и туземците не са живели с подобен код. А и мнозина индивиди в днешните общества отказват да усвоят подобно поведение.
И все пак, правителствата се ръководят от този код, той е общоприет в бизнес-средите и той се отразява до голяма степен в личните ви отношения. Лъжата – в голямото и малкото – е станала до такава степен общоприета от мнозина, че те лъжат дори заради самата лъжа. Така че сте разработили таен код по отношение на своя Таен Код. Както фактът, че царят е гол, всеки знае това, но никой не го казва. Дори се опитвате да се преструвате, че не е така – и в това отношение лъжете самите себе си.
В този диалог повтарям важните, съществените проблеми, които трябва да разберете, за да промените нещата наистина, както претендирате, че желаете.
Ето защо ще повторя отново: Разликата между човешката култура и високоеволюиралите култури е тази, че високоеволюиралите същества:
• Наблюдават пълноценно.
• Общуват истинно.
• Те осъзнават „кое има смисъл” и „кое е вярно”. Това е друга малка, но дълбока промяна, която неимоверно би подобрила живота на вашата планета.
И това, между другото, не е въпрос на морал. Не съществуват „морални императиви” в обществото на ВЕС и това също би била непонятна представа за тях. Става въпрос само за това, което има смисъл и от което има полза.
****
Изразяването на чувства посредством това, което вие бихте нареди „думи”, ако изобщо се прави, то е много рядко. „Телепатично общуване” се проявява между всички високоеволюирали разумни същества. Всъщност степента, в която един вид или отношенията между неговите представители са еволюирали, се определя от степента, в която на тези същества им е необходимо да използват „думи”, за да изразяват чувства, желания и информация.
И изпреварвайки твоя въпрос, ще ти отговоря, че и човешките същества могат да развият подобна способност, а някои измежду тях са я развили. Преди хиляди години всъщност тя е била нещо естествено. От тогава насам вие сте се върнали назад и сте започнали да използвате първичен изказ – всъщност „шумове” – за да общувате помежду си. Ала мнозина от вас се връщат към по-изчистена форма на общуване, по-точна и по-изящна. Това се отнася особено за влюбените – което подчертава една особено важна истина: Грижата за другия създава общуването.
Там, където съществува дълбока любов, думите са буквално ненужни. Обратната аксиома е също вярна: колкото повече думи използвате помежду си, толкова по-малко време отделяте за грижа един към друг, а грижата създава общуването.
В крайна сметка всяко истинско общуване се основава на истината. И единствената реална истина е любовта. Затова и когато има любов, има общуване. А когато общуването е затруднено, това е знак, че няма достатъчно любов.
***
Системата от идей не е нещо, което се набива в главите на младите ВЕС, а нещо, което се придобива – почти чрез осмоза – благодарение на поведението, което служи като пример на „детето” от страна на „възрастните”.
За разлика от вашето общество, където възрастните си изграждат едно поведение, противоположно на онова, което искат да усвоят децата им, във високо еволюиралите култури възрастните разбират, че децата вършат онова, което виждат, че вършат останалите.
На ВЕС никога не би им хрумнало да сложат децата си да стоят пред някакъв апарат, който показва картини на поведение, което те самите биха искали младите същества да избягват. Такова решение би било напълно непонятно за ВЕС.
Отново бих повторил, че разликата между обществото на ВЕС и човешкото общество се свежда до един наистина прост елемент, който може да се нарече правдоподобно наблюдение.
В обществата на ВЕС съществата си дават сметка за всичко, което виждат. В човешкото общество мнозина отричат онова, което виждат.
Виждат, че телевизията унищожава децата им, и пренебрегват това. Виждат, че насилието и „загубата” се използват за „развлечение”, но не признават, че в това има противоречие. Те забелязват, че тютюнът е вреден за тялото, но се преструват, че не е. Виждат, че един баща е пиян и се държи грубо, но не позволяват и дума да се каже по този повод.
Наблюдават, че в продължение на хиляди години религиите не са успели да променят поведението на масите, но не искат да признаят тази истина. Виждат, че правителствата по-скоро потискат, отколкото помагат на хората, но пренебрегват този факт.
Наблюдават, че здравеопазването им е по-скоро болестотворно, че използва само една десета част от средствата си за предотвратяване на болестите и девет десети – за лекуването им и отричат, че печалбата е това, което ги мотивира да не дават нужната просвета на хората как да действат, да се хранят и живеят така, че да поддържат добро здраве.
Виждат, че не е полезно за здравето им да се хранят с убити животни, които насилствено са угоявани преди това с всякакви химикали, но и това отричат.
Нещо повече. Те дори канят гости в радио и телевизионните програми, които се осмеляват да оспорват това. Има една великолепна книга на Джон Робинс, „Диета за една Нова Америка”, която подробно разглежда темата за храненето със забележително проникновение.
Хората са склонни да отричат това, което четат в тази книга. И тъкмо в това е проблемът. Вашият род в много голяма степен живее в отричане. Те отричат не само до болка очевидните наблюдения на всички наоколо си, но също така отричат и онова, което виждат със собствените си очи. Отричат личните си чувства и истината, до която сами са стигнали.
Високоеволюиралите същества, каквито стават някои измежду вас, нищо не отричат. Те се съобразяват с това, „което е реално” и с това, „което е функционално”. Използвайки тези прости средства, животът им става прост. Те се отнасят с респект към „Процеса”.
Да, но как се проявява този „Процес”? За да отговоря на този въпрос, трябва да изтъкна нещо, многократно мизтъквано досега Всичко зависи от собственото ти отношение към себе си и от това, което се опитваш да осъществиш.
Ако целта ти е да живееш в мир, радост и любов, насилието няма да ти бъде от полза. Това вече е доказано.
Ако целта ти е да живееш в добро здраве и дълголетие, няма да ти бъде полезно да консумираш умъртвени животни, да пушиш канцерогени и да поглъщаш течности, които умъртвяват клетките на мозъка. Това вече е доказано.
Ако целта ви е да възпитате поколението си свободно от насилие и омраза, това да го поставите години наред пред живи образи на насилие и омраза, очевидно не е полезно. Това вече е доказано.
Ако целта ви е да се погрижите за Земята и разумно да стопанисвате нейните ресурси, няма да бъде от полза да действате по такъв начин, сякаш тези ресурси са безгранични. Това вече е доказано.
Ако целта ви е да откриете и култивирате връзка с Бога на любовта, така че религията да има своето място в човешкия живот, тогава да се внушава представата за един отмъстителен и наказващ Бог не е от полза. И това също вече е било доказано.
Мотивацията е всичко. Целите предопределят резултатите. Животът произтича от вашите намерения. Истинските ви намерения се разкриват в делата ви, а делата ви се определят от истинските ви намерения. Както всичко в живота (и както самият Живот ), това е затворен кръг.
ВЕС виждат този кръг. Хората не го виждат.
ВЕС реагират на това, което е реално; хората го пренебрегват.
ВЕС говорят истината – винаги . Хората лъжат твърде често – както себе си, така и другите.
ВЕС държат на думата си и я прилагат на дело. Хората говорят едно, а вършат друго.
Дълбоко в себе си вие знаете, че нещо не е наред – че сте имали намерение „да се отправите към Сиатъл”, а сте се озовали в „Сан Хосе”. Виждате противоречията в поведението си и искрено сте готови да се откажете от тях. Ясно виждате това, което е реално и което е функционално и вече не сте склонни да поддържате разделението между едното и другото.
Вашият човешки род се пробужда. Наближава времето, в което ще го осъществите.
Не трябва да се отчайвате от това, което се казва тук, защото вече сте поставили основите за един нов живот, за една по-всеобхватна реалност и всичко дотук е било само подготовка за нея. Вече сте готови да преминете през вратата. Първо, да я посочите. Виждате ли? Ето я! Защото светлината на истината винаги ще ви по-казва пътя. А светлината на истината е ваше достояние.
Приемете тази истина сега и я приложете в своя живот. Приемете тази истина и я споделете с останалите. Приемете я сега и скъпо я пазете завинаги.
Защото в настоящите три книги – трилогията Разговори с Бога – Аз отново ви говорих за това, което е реално.
Няма нужда да продължаваме. Не е необходимо да се задават още въпроси и изслушват по-нататъшни отговори за задоволяване на любопитството или да се узнаят повече примери и наблюдения. Всичко, от което се нуждаеш, за да сътвориш живота, който желаеш, ти намери тук, в тази трилогия, както бе представена дотук. Няма защо да се продължава.
Преповтарянето е нещо хубаво. Хубаво е човек отново да се върне към мъдростта. Това е процесът на припомняне, за който толкова често съм говорил. Вие няма какво да научавате. Трябва само да си припомните…
Затова, връщайте се често към тази трилогия; обръщайте се отново и отново към нейните страници.
Когато имате въпрос, на който ви се струва, че тук не е отговорено, препрочетете тези страници. Но ако наистина имате чувството, че няма отговор, потърсете своите отговори. Проведете своя собствен разговор. Сътворете собствената си истина.
Така ще преживеете Истинската Си Същност.