Светлина и осветление – Практическо ръководство по дигитална фотография – Майкъл Фриймън

Светлината е основен елемент във фотографията – тя създава изображението и при това определя стила и усещането на снимката. В традиционната филмова фотография човек се нуждаеше от дългогодишен опит и солидни теоретични познания, за да разбере как действа светлината и да получи забележителни резултати. Със способността си да показва предварително снимките и да се приспособява към всякакви условия, днес цифровият фотоапарат отново връща процеса под ваш контрол. Четирите изчерпателни глави на Светлината и осветлението ще ви помогнат да овладеете тази мощ и да снимате като професионалист.

Ше откриете как функционира светлината и ще се научите да използвате настройките за чувствителността, цветната температура и експозицията. Ще разберете как да се възползвате от съществуващата светлина и да избирате най-добрия подход към всяка естествено осветена сцена. Ще видите как височината и ъгълът на слънцето придават на снимката драматизъм или силно вьздейстие. Ще разберете как да работите с наличното осветление – било то сиянието на неонов надпис или топлата и нежна светлина на свещ. Ще разкриете тайните на фотографската светкавица и студийното осветление. Ще намерите съвети как да настройвате експозицията, как да използвате разсейването и отражението на светлината, за да моделирате формите, как да показвате прозрачността и как да скривате или изтъквате фактурата.

По долу са разяснени някой основни понятия, които в книгата са разяснени със снимки и примери:

Спектър: Светлината е лъчение. По-точно тя е лъчението. видимо за човешкото око, но само един малък диапазон от целия електромагнитен спектьр. Този спектьр съдържа различни дължини на вълната, от по-къси към по-дълги, които включват видиш светлина, гама-лъчи. рентгенови лъчи. радиовълни и др. Тези групи не са рззделени от резки граници; спектърът е плавна. непрекъсната прогресия от дължини на вълната.

Яркост: Интензивността на светлината зависи от три неща: светлинния поток на източника. начина, по който той се модифицира, и отдалечеността му от обекта. Слънцето е главният ни източник на светлина, но имп и доста други, изкуствени източници, които могат да се използват във фотографията, макар и с различен успех. Някои от тях. като лампите с нажежаема жичка, са просто достъпен начин за осветление, макар че нямат много общо с дневната светлина. Други, като флуоресцентните лампи, са предназначени да имитират ефекта от дневната светлина в малък мащаб. Трети, като електронната светкавица, са специално създадени за нуждите на фотографията.  Светлочувствителните матрици са два типа: CCD (базирани на елементи със зарядна връзка). или CMOS (изградени от комплементарни двойки MOS транзистори). Двата типа матрици работят на един и сьщ принцип. Всяка фотоклетка от матрицата има задача да улови една единица информация за крайното изображение – с други думи. един пиксел.

Чувствителност и цвят: Основната работна характеристика на всеки фотодиод е чувствителността му кьм светлината, която пада върху него – не само към количеството, но и към цвета й. Технологията е сложна и търси начини както за по-добро улавяне, така и за по-добра обработка на сигнала, след като бъде записан. „Коефициентът на запълване” на фотодиода е процентният дял на чувствителната площ спрямо цялата площ на пиксела. Този коефициент е по-малък при матрици, в които са вградени допълнителни електронни вериги. Микролещите са един от начините за подобряването му.

Матрицата на фотоапарата Чипът, който заменя филма в цифровия фотоапарат, представлява матрица от няколко милиона нагъсто разположени фоточувствителни клетки. Той играе ключова роля в създаването и корекцията на изображението.

Измерване на експозицията Идеалната експозиция обикновено е тази, при която се виждат всички детайли, и която има добър тонален диапазон и наситени цветове. Определянето й е задача на експонометъра, но е необходима и вашата преценка. Експозиция е количеството светлина, което достига до матрицата. Ако светлината е в излишък, снимката ще е бледа и безцветна: ако е недостатъчна, образьт ще е тъмен и мрачен. Дали ще получите добра експозиция, зависи от чувствителността на матрицата. която в повечето фотоапарати може да се настройва ръчно.

Хистограма Тъй като изображенията се съхраняват в цифров вид те могат да се измерват съвсем прецизно. Някои фотоапарати имат възможност за директна хистограма, която веднага показва каква е експозицията ви. Едно от големите преимущества на цифровата фотография е. че веднага дава обратна информация – позволява да видите току-що направената снимка. Това променя фундаментално начина, по който снимат мнозина фотографи, особено в ситуации. когато има колебания за резултата. Основната полза от моменталната проверка е прецизирането на експозицията. Възможността да разгледате снимката елиминира необходимостта от клин. дори в несигурни ситуации като насрещно осветление и снимане на силуети.

Баланса на бялото Настройката за баланс на бялото позволява на цифровата фотография да се справи с различните, понякога непредвидими оттенъци на светлината. Той е прекрасно, удобно средство да постигнете желаната окраска на снимката като цяло. От казаното за спектъра и за цветната температура е ясно. че цветният оттенък ма светлината може да варира значително. Макар че очите и мозъкът ни интерпретират гледката като “нормална” в повечето случаи светлината, падаща върху обектите, е оцветена по някакъв начин. Тя може да е синкава на сянка под ясно небе; червеникава при изгрев и залез; нюансирана от цветни повърхности като например изрисувана стена; и т.н. Настройките за баланса на бялото в менюто на фотоапарата са точно за това.

Ъгълът на слънцето С напредването на деня посоката на слънчевата светлина се променя и разкрива различни страни на сцената. Някои са по-интересни от другите.  Всички възможни колебания в посоката на светлината покриват една въображаема сфера около обекта. В студиото можете да използвате всяка от тези вариации, но слънчевата светлина действа само в горната полусфера (като се изключат необичайните отражения). Две са посоките. с които трябва да се съобразяваме едновременно – ъгълът на слънцето спрямо фотоапарата и спрямо обекта. Взети заедно, те дават твърде много пермутации. за да могат да се класифицират добре.

Непряката светлина Непряката светлина от небето, когато слънцето е засенчено от преграда, е мека и потенциално привлекателна, но цветът й търпи значителни изменения. По традиция студиата на художниците са се строили с големи северни прозорци заради постоянната мека светлина. Тази светлина, наричана “северна” или „непряка”, за окото изглежда постоянна, но всъщност има много неустойчиви цветово характеристики. Ето защо обикновено бе избягвана в дните на цветния филм, но за щастие цифровите фотоапарати могат лесно да коригират цветовия баланс.

Страничното осветление От всички типове пряка слънчева светлина, страничното осветление е може би най-полезното, когато е важно да се подчертаят обемът и фактурата на обекта. Всичко това зависи от начина, по който пада сянката. Сенките са най-отличителната характеристика на страничното осветление и именно те показват релефа на повърхностите и предметите…

Фронтално осветление Светлината, която пада право върху обекта, не хвърля явни сенки, но изтъква максимално всички разлики в цвета и тона и дава интензивни отражения. Фронтално е осветлението, когато слънцето е зад фотоапарата. Ако го използвате умело, то може да много мощно и колоритно, но разликата между сполучливата и незабележителната снимка в този случай е по-тънка и по-трудно предвидима, отколкото при другите разновидности на ниската’ слънчева светлина.

Срещу слънцето На снимките с насрещно осветление са присъщи драматизъм и емоционалност, но както всеки друг характерен похват, и този запазва своята сила и привлекателност, само когато се прилага пестеливо.  Снимането срещу слънцето дава на фотографа великолепна възможност да създава абстрактни снимки с особена атмосфера. Отличителен белег на снимките правени пряко срещу слънцето, са разнообразните силуети. Те могат да имат силно въздействие, ако се постараете да покажете ясно формата им и използвате подходящата ескспозиция.

Силует Силуетите са особен случай на снимане срещу слънцето, при който, ако обектът има добре изразен профил и закрива слънцето, са налице всички условия за създаване на интересен образ. Високият контраст при насрещното осветление е точно това, което ви е необходимо, за да създадете силуетен образ. Доколко тази фотография ще е въздействаща, зависи от! формата на обекта и от съгласуването на двата основни тома черното и светлия фон.

Контражур Снимки е поразителна атмосфера могат да се получат, когато светлината пада върху обекта отзад, но леко странично. Страничното насрещно осветление придава на снимката особена атмосфера и топлина, която смекчава високия контраст. Тази топлина е всъщност леко паразитно осветяване така че трябва да се контролира.

Здрач Когато слънцето е под хоризонта, сцената се осветява от меко сияние, често с изненадваща деликатност, която липсва при всички други условия.

Лунната светлина Луната просто отразява слънчевата светлина, но много слабо. Да заснемем сцена на лунна светлина означава да запазим начина, по който възприемаме луната – тъмна, безцветна и загадъчна.

Облачна покривка Облаците са най-видимият елемент на атмосферните условия. Във фотографията на открито те са най-важният регулиращ фактор за дневната светлина и сьздават огромно разнообразие от ефекти.

и още и още и още – вижте във книгата!